С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

30 9 май 2014, 14:22, 11258 прочитания

Globetrotter*

Борис Белев, който обикаля света 20 години и е живял в 80 държави

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Най-хубавите места са недостъпни

"Дори за богатите най-хубавите места са недостъпни, защото са места без комфорт. Хората не искат да излязат от зоната на комфорта, а точно когато го направят, става най-интересно. Например на един от най-далечните острови в Индонезия – Ламалера, идва един кораб с китоловци веднъж на седмица, а ако е бурно морето, въобще не идва. Там прекарах много време, но не съм бил нито изнервен, нито притеснен, защото не бързах заникъде. Едната седмица корабът не дойде. Това е най-готиното – движиш се по течението."

Опасявайки се да не звучи като клише, пътешественикът все пак е искрен и споделя, че въпреки че е обиколил 80 страни, би живял в България – "няма друго такова място на толкова малко парче земя – планини, морета, реки, купон". Напоследък се замислил къде би искал да се установи и осъзнал, че винаги ще се връща в София. Не е изненада, че и българската храна му е най-вкусна: "Нашата кухня е най-богата и вкусна – има и вегетариански ястия, и много подправки, разнообразна е и на супи." А странни ястия е пробвал всякакви – кучешко месо в Източен Тимур на тяхната Нова година, морско свинче в Перу, което е разрязано живо. "Във Виетнам съм ял змия, която за тях е афродизиак, в Папуа съм опитвал ларви – единственият им тамошен източник на протеини."

Страхът е осъзната опасност



Нищо никога не е отказало Борис от пътуването въпреки неприятните ситуации, с които се е сблъсквал. Според него страхът е осъзната опасност. "В Судан на излизане ме спряха на границата, обвиниха ме, че съм шпионин, защото нямам входен печат, а аз просто бях влязъл от Египет с ферибот и тогава не ми сложиха печат. Там са крайно десни, не дават визи на американци и англичани, защото има ембарго. Меко казано, са неприветливи към чужденците. Оказа се, граничарят е искал подкуп, но аз не го осъзнавах в началото. Бях на секунди да си изпусна самолета – свързващ полет за Етиопия, но за щастие дойде служителка на авиокомпанията и нещата се уредиха."

Това преживяване, както и други не са го отказали от пътешествията – ограбвали са го три пъти, единият път с оръжие. "Във Венецуела ми опряха пистолет в главата. В Киргизстан ни спря полиция на улицата, преровиха ни багажа, взеха 100 долара от раницата на приятеля, с когото бях. Ако намерят нож, казват, че е хладно оръжие, и искат 20 долара. Пак в Киргизстан, в една дискотека край езерото Исък Кул, както се бяхме събрали с приятели, един от местните, с когото си пиехме спокойно, изведнъж подхвърли някакво пакетче на масата и се развика, че е дрога.

Веднага се появи полиция, завлякоха ни в някакво мазе. Крещяха и се опитваха да ни накарат да подписваме признания, че ние сме вкарвали веществото. Но всъщност постоянно ни изнудваха за някакъв подкуп. Единият ми взе суичъра и поиска 1500 долара, за да ни пуснат. След много разправи ги убедихме, че нямаме толкова, дадохме им 200 долара и ни пуснаха. След тази история решихме да се махнем от държавата. Повикахме такси, в което се оказа, че шофьорът е въпросният "полицай" и всичко е било постановка."



Следващата му дестинация е Шри Ланка, Филипините, Индонезия, Фиджи. Пак иска да се върне във Филипините – не защото едно време там е имал местна приятелка и прекарал два месеца и половина, а просто защото е обещал на приятели. По-дългосрочен план му е Френска Полинезия, но иска да посети всички държави и тогава пак да се срещнем и да ни разказва. 
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3311 прочитания

Безмесни избори 1 Безмесни избори

Вегетарианството и новите тенденции като веган ресторанти, хотели и продукти

27 сеп 2019, 4266 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Мир на цветовете

Остров Бурано край Венеция - между легендите, спомена за Хемингуей и днешната му пъстрота

Още от Капитал
Хранителна добавка към лекарствения бизнес

Германският генеричен гигант Stada купи чешкия производител на хранителни добавки Walmark в показателна за дефектите на свръхрегулирания лекарствен пазар сделка

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10