Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

16 9 май 2014, 15:17, 12524 прочитания

В страната на огъня и леда

Туристически траверс през островите и мистиката на Нова Зеландия

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Ако Алиса се спусне към Огледалния свят през тунел, отворен някъде на територията на България, ще се озове направо в Нова Зеландия на Долния свят. Аз избирам по-обиколния и не толкова шеметен път по въздуха, за да осъществя не само своята, но и на две поколения преди мен в семейството ми мечта – да видя има ли рай на Земята.

Този рай заема над два пъти по-голяма площ от България и е обитаван от почти двойно по-малко хора – маори (полинезийци) и пакеха (европейци). Подарък е на Земята от Природата или от Бог, който и да е той. В географиите пише за избухнал вулкан и за откъсната тектонична плоча, а митовете разказват за потънал материк.


Когато събитията се уталожили, на юг от Тропика на козирога останала "сърпче суша", както с любов си я наричат новозеландците, дълга почти 1500 км и разделена на два острова, които заедно приличат на ботуш като Италия, но сочещ с острия си връх нагоре към екватора (докато италианският е надолу, така че виртуално могат и да се допрат).

Първите заселници са го назовали Те-ика-а-мауи (рибата на Мауи – полубог рибар, превърнал огромна риба в остров), а на Южния са дали по-поетичното име Те-уаи-пунаму – китът, който отделя зелени камъни.

В страната на огъня и леда

Преглед на оригинала

Автор: Александър Геров

Тези камъни са един от символите на Нова Зеландия, но са различни по състав и цвят от азиатския и скандинавския нефрит. Затова пък са много твърди и някога са били единственото сечиво и оръжие на първите хора по тази земя. Те са пристигнали от различни тихоокеански архипелази и до днес се гордеят със спокойния си и леко забавен ритъм на живот, който се е предал и на белите. Маори означава преселници и те са се озовали на пустия остров не толкова в търсене на храна, а на жизнено пространство или поради племенни

Фотограф: Александър Геров
вражди. Убедени са, че след смъртта се връщат на острова на предците си, Хауаики, а не ги чакат – като американските индианци – да дойдат на непокътнатите ловни полета. Нито се оттеглят да живеят в сънищата си като австралийските аборигени. Нова Зеландия е страната на пасищата, не на ловните полета, но в началото не е имало кой нито да пасе, нито да хвърчи, и тъй като човекът не търпи глад, възникнал канибализмът. Той, разбира се, отдавна съществува само в преданията, а за по-сигурно е забранен и със закон.



Името на вожда, приближил се пръв с кану до брега на непознатата земя, се оспорва от най-новите историографи на Нова Зеландия, но по-важни са легендите около самото събитие, които поразително приличат на някои български народни приказки. И в двата фолклора женското начало, присъствие и съобразителност са решаващи за успеха на начинанието и за оцеляването на участниците в него. Тогава първа съзряла суша съпругата и възкликнала Ао-теа-роа, което означавало Земята на дългия бял облак, само че това не бил облак, а заснежените върхове на планинската верига (наречена векове по-късно от капитан Кук Южните Алпи) – изпъкналия гръбнак на Южния остров. Изкачил се вождът на един от тези върхове и както си бил по лекото полинезийско облекло, започнал да трепери от студ и призовал наум двете си сестри да му пратят наметалото. Те му пратили огън под земята – лава и горещи гейзери. Тези събития са издълбани по камъни и пещерни стени, а по липса на писменост, са вплитани отново и отново в дърворезби, тъкани от лико и украшения от нефрит или кост.

 
В страната на огъня и леда

Преглед на оригинала

Автор: Александър Геров

Инфографика


Пристигането на туриста може да е заредено с опасности, ако не се е запознал с принципите и философията на опазването на Антиподите от замърсителите на външния свят. Както в Нова Зеландия, така и в Австралия можеш да влезеш без виза, но не и с кал по подметките или с ябълка в багажа. Още на летището малки четирикраки митничари с униформи и остър нюх пъхат муцунки навсякъде и не те оставят, докато не открият в някой джоб коричка от мандарина например. Тук треперят на природата си, защото знаят, че не могат да се възстановят изсечените гори с каури, че ги няма вече беззащитните гигантски птици моа и че малкият посум се е размножил до напаст, след като се е промъкнал някак си от Австралия, където пък е защитен вид. Затова тук с чиста съвест правят от кожата му палта. Едва спасяват кивито в резервати, след като до неотдавна  тази безкрила птичка е била оскубвана за пухени спортни якета. Цялото днешно разнообразие от плодове и зеленчуци е резултат от човешката намеса в екологичния баланс на този земен рай. Никога не е имало хищници, нито смъртоносни паяци и змии, поради което двуутробни не са се развили (няма кенгуру, коала), нямало и млекопитаещи, а на птиците не са им трябвали крила, само здрави човки като на кивито. Изобилието от риби не било достатъчно за големите фамилии, прииждащи от острови, обитавани от всякакви хищници, и липсата на протеини скоро ги тласнала към човешкото месо. В легендите се говори за мана – силата и достойнството на убития противник, поглъщани от победителите, описват се майки людоедки, а през 1770 г. откривателят капитан Кук загубил няколко от моряците си в страховитите обичаи на "гостоприемството" по тези земи.

В страната на огъня и леда

Преглед на оригинала

Автор: Александър Геров

Инфографика


Но мистичното в Нова Зеландия е родено от стихиите извън човешката воля – вулканите, гейзерите, клокочещата сярна кал, приливите и отливите, пещерите към утробата на земята, непроходимите гори и заснежените върхове. Те създават и туристическия поминък и очарованието на екстремните преживявания в Страната на огъня (Северния остров) и леда (Южния остров), на врящи езера и алпийски ледници. Стотици автобуси  кръстосват непрекъснато тази ивица земя, без да нараняват снагата й – шосетата са тесни, идеални, с неумолими правила, които улесняват движението (вляво, естествено), а по множеството мостове се преминава само с изчакване на отсрещния. Пътищата следват релефа, а не са изсечени в склоновете, но километричните виещи се ленти от автомобили през сезонните пикове не ядосват нито пътници, нито водачи: "Ние сме само 4 милиона, за какво са ни по-широки пътища", успокоява ме нашата шофьорка гид, която мечтае да си купи малко ферма. Ами при 40 милиона овце...
 
Нова морска земя означава името, дадено от холандци в надпреварата между европейските сили кой пръв да завладее новооткрития континент, но първото впечатление днес е от някаква патина върху сгради, возила, облекло и подредба, сякаш луксът на индустриалния свят не е основната цел – "Стара Зеландия", шегува се някой от младежката група туристи в големия зелен КИВИ автобус. Маршрутът ни отвежда от залив с розово-оранжев залез (където при отлив можеш да навлезеш стотици метри навътре и водата да стига до глезените ти) към областта на гейзерите около езерото Роторуа.

В страната на огъня и леда

Преглед на оригинала

Автор: Александър Геров

Там разбирам, че всъщност маорите първи са открили как се печели от природни дадености - още преди векове отвеждали любопитните бели до бликащите струи и за всяко място искали определена от тях цена. Днес е почти същото, но преди да стигнеш до гейзера Похуту например, те превеждат през ателиетата на техните традиционни занаяти и изнасят цяло представление от бойни танци хака с ревю от страховити татуировки към заплашително облещените очи и изплезени езици. Но туземските обичаи са приети като част от националната традиция и белите ги наричат "наши". Една легенда за острова Мокоя в центъра на езерото ми напомни за нашия Орфей – пак  разделени млади и песента от свирката на момчето, която дава сили на храбрата девойка да преодолее пречките, поставени от ревнивите й братя.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Емисия "Добри новини" 3 Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

27 мар 2020, 6022 прочитания

Направи си сам вкъщи Направи си сам вкъщи

Как да се забавляваме аналогово с децата

20 мар 2020, 5351 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Фотогалерия: Девет дни път с камили

Оазисът Siwa - древен, религиозно-консервативен и много различен от всичко, което сте виждали или чували за Египет

Още от Капитал
Какво правят другите държави за бизнеса

Какви мерки са предприели правителствата на Гърция, Румъния, Северна Македония и Унгария, за да се справят с икономическото въздействие от разпространението на коронавируса

Защо се бавим с бързите тестове

Националният кризисен щаб и премиерът са абсолютно против използването им в България

Ваксината срещу COVID-19: В надпревара с вируса

Пандемията вероятно ще е достигнала своя пик и ще върви към овладяване, преди ваксината да е налице, но това не я прави непотребна

Проф. д-р Коста Костов: Колкото повече знаем за заразата, толкова по-добре ще се справим с нея

Ръководителят на Медицинския експертен съвет към Министерския съвет пред "Капитал"

Моне за всеки ден

Изложба преживяване в ново пространство за дигитални арт събития в Барселона ни потапя във вселената на Клод Моне

Емисия "Добри новини"

За конструктивната журналистика и начините да намалим стреса от информационния поток

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10