Urban Farming Sofia
Преди повече от седмица, разхождайки се по столичната ул. "Г. С. Раковски", забелязах нещо ново около иначе нефункциониращата бивша сладкарница "Прага". В големите кашпи пред нея, обикновено са пълни с бурени и треви, беше насадено нещо. Пространството – почистено, а от почвата се подаваха няколко стръка. Дни по-късно разбрах, че насажденията всъщност са чери домати, а делото е извършено от Urban Farming Sofia - организация, инициатива и дори движение, което цели популяризирането на градското градинарство в България. Идеята на хората, участващи в Urban Farming Sofia, е да образоват и информират повече общността в София чрез лични публични дела – до този момент вече са насадили пространства и пред Министерството на земеделието и храните, една градинка в близост до ул. "Иван Асен II". Шегуват се, че в бъдеще ще стигнат и до кашпите пред президентството.
Трудно е да се каже колко са хората "в ядрото" на проекта, защото бройката им постоянно нараства. Създател все пак остава столичанинът Никола, историк по образование и привърженик на градинарството. По лични съображения той отказва да бъде сниман, а и да даде повече лична информация за себе си, но с радост и надежда разказва повече за проекта, докато се разхождаме из централните улици на София. "Важна е идеята, а не личността", смята той.
"Идеята ми за градското градинарство се зароди, докато живеех във Виена. Писах една семинарна работа за града, която се занимаваше с темите за внос, износ и мита. Научих повече за градското земеделие във Виена в периода 1825 – 1910 г. и се оказа, че е имало много градини вътре във Виена, които са произвеждали доста за консумация в самия град през този период", започва да разказва Никола. "Тогава се появи идеята за гледане на зеленчуци в София. Изобщо самата идея, че може да бъде гледан зеленчук в града, беше табу. В столицата от години те са само по магазините, по сергиите."
Първото нещо, което Никола прави, след като се прибира в България преди няколко години, е да засади градинка в един от южните квартали на София. "Първата година нищо не стана, но впоследствие след много четене направих втора градина. Много съм доволен, защото със зеленчуци от нея се изхранваме 4 семейства. Бяха домати, салати, ягоди, репи, моркови", разказва Никола. "Това е нещо, което е от хората и е за хората и трябва винаги да остане такова."
Още през миналата година той се опитва да създаде по-мащабен проект, който да бъде насочен към обществото, но не успява да го реализира: "Миналата година кандидатствах пред Столичната община, за да ми бъдат отпуснати 300 кв. метра в парка "Заимов" (до театър "София"). Исках да насадя отново зеленчуци и плодове, а целта щеше да е по-скоро обучителна. От общината ми отказаха без обосновка и не посочиха закон, който да забранява това. Пренасочиха ме към паркове и градини, които се намират извън София." Според него във всеки парк има една "комуна" от хора, които редовно го посещават. Например тази на майките с количките или пък тази на хората с кучета или пък на четящите в парка. "В моя случай се бях насочил към групата на майките с децата. Идеята ми беше те да могат да водят децата си на място, в което могат да видят как едно растение расте и откъде излиза храната. Освен това планирахме да го превърнем в един малък оазис на градското производство. След като ми бе отказано от общината, решихме, че ще правим където си искаме каквото си поискаме."
По време на летните протести в София се запознава с хората, които седят зад социален клуб "Аделанте". След като проявяват интерес към идеята му за градско градинарство, го канят да изнесе лекция, а по този начин да се разшири кръгът на запознатите.
След въпросната лекция Никола участва и в идейна среща, на която присъстват и други запалени по темата за градското градинарство. "Имаше дори социолози, а и представители на Столичната община. Идеята ни бе да обсъдим конкретен проект, но в крайна сметка се родиха много идеи. И така всичко тръгна на майтап", смее се той.
Първоначално "градските градинари" се сещат за въпросната сладкарница "Прага". "Ние искахме да обърнем внимание на това, че мястото все още може да се използва и в него има живот, а не трябва просто да седи като закачалка за плакати", уверен е Никола.
После пък им хрумва идеята за пространството в кашпите, които се намират пред парадния вход на МЗХ. "Министерството бе наистина знаково място и затова бързо ни хрумна идеята да засадим нещо пред него", разказва по-късно включилият се в разговора ни Дафар Шабаан, който участва в акциите на Urban Farming Sofia. Той заедно с Никола и още трима "градски градинари" - съмишленици в проекта, преди близо 3 седмици засаждат пространствата пред земеделското министерство.
"Пред МЗХ посадихме босилек, слънчоглед, невен, домати, чубрица, тайландски босилек, като бяхме общо 5 души. Това не бе някаква акция в нарушение. Интересното беше, че седяхме около 2 часа и половина пред парадния вход на министерството и не се появи нито един човек от охраната или администрацията, за да ни разпита защо ровим в кашпите. Това бе притеснителен факт за мен", разказва той.
"За да почистиш една кашпа като тези пред МЗХ, първо трябва да махнеш бурените от нея, после ще видиш, че има един дебел слой от обелки, пластмасови отпадъци, фасове. Аз имам теория за българина – че за него всяка дупка по улицата може да се използва за кошче за отпадъци", допълва Дафар. По думите му малко хора се замислят върху въпроса какво консумират и откъде идва то. Повечето дори не са се замисляли защо не произвеждат храната си, а разчитат на друг. "Ние сме човешки същества от момента, в който сме започнали да се грижим сами за храната си, а не да чакаме "да падне на главата ни". Ние създаваме храната си сами", коментира той и допълва: "Ние сме една от страните по света с добър воден поток и с много добри почвено-климатични условия и всеки може да се грижи за храната си. Това, че имаме гладни хора тук, е абсурдно."
"Близката ни цел е образование, промяна на културата, която е адски нужна. Да се задържи познанието за растенията, които се ядат. Да засееш домат, който цъфти, няма да попречи на градската среда. Един раждащ домат би дал на човека в нужда много повече, отколкото саксия с трева или цветя. Моята лична цел е след време във всеки квартал да има поне по една такава градина, която да поеме грижата поне за подправките", казва Никола за край на разговора ни.
Можете да се включите в инициативата или да разберете повече за нея на страницата й във Facebook:
www.facebook.com/Urban-Farming-Sofia
Urban Farming Sofia
Преди повече от седмица, разхождайки се по столичната ул. "Г. С. Раковски", забелязах нещо ново около иначе нефункциониращата бивша сладкарница "Прага". В големите кашпи пред нея, обикновено са пълни с бурени и треви, беше насадено нещо. Пространството – почистено, а от почвата се подаваха няколко стръка. Дни по-късно разбрах, че насажденията всъщност са чери домати, а делото е извършено от Urban Farming Sofia - организация, инициатива и дори движение, което цели популяризирането на градското градинарство в България. Идеята на хората, участващи в Urban Farming Sofia, е да образоват и информират повече общността в София чрез лични публични дела – до този момент вече са насадили пространства и пред Министерството на земеделието и храните, една градинка в близост до ул. "Иван Асен II". Шегуват се, че в бъдеще ще стигнат и до кашпите пред президентството.
16 коментара
"След като ми бе отказано от общината, решихме, че ще правим където си искаме каквото си поискаме"
браво!
в тази държава май само така стават смислени неща за които на никой друг не им пука
Браво. Саксиите са монолитни и с височина;)
продължавайте с Ларгото, това ще е най-доброто нещо, което може да се случи на този пуст площад
Много интересно какви ще са реакциите. Обзалагам се, че ако не беше от София, Никола щеше да е разглеждан като "селянин", който загрозява столицата. Не че идеята ми харесва. Хич не ми харесва, да си призная. То затова София е в такова положение - всеки си прави каквото си иска. Общината си прави каквото си иска, без да се съобразява с мнението на гражданите на София, кеф ти фонтани, кеф ти чушки и домати, агитките си правят каквото си искат, нацитата си правят каквото си искат, партиите си правят каквото си искат и затриват уличното изкуство , и т.н. Вместо да се работи за хубава градска среда, сега ще садим пипер, видиш ли. Мерси, не съм в настроение. Предполагам с течение на времето тук-там ще се появят плашила, които да прогонват гълъбите. Или пък днес - пипер, утре - кокошки вместо гълъби. Що не, нали всеки си има виждане за нещата, може пък някой да реши, че никой не знае как изглеждат една кокошка и отде възниква, така както Никола е решил, че никой не знае как се получава домат. В образеца Виена - забележете - поне е било по-здравословно, не е имало такъв трафик, а и индустриализация. А освен това съм напълно убеден, че никой не е садил домати и ягоди баш в центъра на Виена. Така че по-полека с аналогиите и с вноса на идеи от други векове.
Добра идея, но софийският климат не е най-подходящия за домати.
Градинката на Заимов е била лоша идея. Това е парк с редки растения. Градското земеделие не е новост. Всичко е въпрос на регулация.
Публикувано през m.capital.bg
До коментар [#6] от "drakon":
И какви са редките растения в Заимов?
Одобрявам инициативата! Това се практикува масово в момента в Германия. Това е начин хората да се освобождават стреса. В един немски град дори общината е започнала да сее зеленчуци, които могат да се консумират свободно от граждани в нужда. ...е, ние си знаем, че в България този, който сее не яде ама все се надявам, че някой ден и ние ще станем човеци.
Страхотно!
Чудесно е да засееш нещо за ядене в градската среда. Това е ултрабърз начин да се наториш с канцерогени, но пък ще бъдеш сигурен, че си избегнал капана на кофти вносен зарзават от Кауфланд и разполагаш със собствена, опушена от тежки метали продукция, нерядко подопикана от улични кучета.
Подобен напън може да се роди само в главата на градско ефе, с "креативно отношение към естественото земеделие", което никога в живота си под никакъв повод не е упражнявало селскостопанска дейност. Нито е работило на поле и в градина, нито знае как, нито някога ще го направи. Само ще позьорства и ще се заблуждава, че като сади в мръсотията, прави нещо добро за себе си и "моделира градска среда и отношение".
В такива случаи най-добре е да се намеси живият живот (например цигани да му оскубят едно хубаво парковите подправки, така че помен да не остане), с неумолимо верния си тон към всяка малоумна "интенция".