Стари и зелени

А най-прясната риба е тази, която още плува в аквариума на един от рибните магазини. Името му произлиза от остарялата немска дума (с латински корен) за хранителни продукти – Viktualien, а преди окончателно на бъде наречен така през XIX век, е бил просто "зелен пазар". А днес на това място е можело да се издигат жилищни кооперации.

През Втората световна война пазарът е разрушен от бомбардировки и се обсъжда идеята той да бъде окончателно закрит, а на негово място да бъдат изградени жилища. Градската управа обаче отново го съживява, макар и с цената на значителни финансови инвестиции. Преди 7 години беше отпразнувана 200-годишнината на Viktualienmarkt. На 22 000 м² над 100 търговски щанда и павилиони предлагат наред с традиционните за един пазар плодове и зеленчуци дивеч, риба, подправки, хляб и тестени продукти, антипасти, цветя, сушени плодове, яйца, мед, чай, вино.

Живописни са сирената и кашкавалите във всички нюанси между млечнобялото и слънчевожълтото, а маслините в дървени бъчонки навяват южни асоциации. Тук повечето продукти са био, а от 50-те години пазарът се превръща в притегателен център за любителите на изисканите храни и напитки – нещо, което може да се усети и в цените му. Многобройни щандове и магазинчета подканват да изпиеш чаша вино или бира на крак, подпрян на маса, чиято основа е дървена бъчва, а в по-студените месеци – да се подкрепиш с топла супа или греяно вино.

Viktualienmarkt в Мюнхен

Преглед на оригинала

Докато Viktualienmarkt е част от града, в който живея, преминавам масивната порта на Markthalle в Щутгарт като турист. Този покрит пазар е значително по-малък със своите 5000 м², не толкова разпръснат, а някак строго графично подреден. И въпреки това посвоему уютен. Той е и с цяло столетие по-млад от мюнхенския си събрат и през лятото ще празнува едновековен юбилей.

И неговата история не е безоблачна – смятан през 70-те години за икономически нерентабилен, той е трябвало да бъде заменен от мултифункционален център. Защитниците му в градската управа печелят в гласуване само с един глас преднина, което му дава шанса да защити правото си на съществуване и до днес. 

Наистина би било жалко стъкленият покрив над цялото хале, арките, сводовете, белите колони и еркерът с часовник да не бъдат повече кулиси на това всекидневно театрално представление. Тук продуктите са изложени като ценен реквизит в дървени щандове с множество чекмеджета и етажерки; подправки и плодове, бурканчета и вина са подредени изрядно като в аранжирана витрина, в която обаче можеш да посегнеш, да пипнеш, да избереш. Изобилието подканя да го направиш с деликатеси не само от региона, а и от Турция, Гърция, Иран, Италия, Индия, Унгария, Хърватия.

Новото за мен тук е вторият етаж на халето, където се предлагат нетипичните за един пазар аксесоари за дома и градината, бижута, авторски сувенири и произведения на изкуството, козметични продукти. Дори един салон за красота е намерил своето място тук. Макар и да звучи твърде еклектично, комбинацията изглежда хармонична и не смущава. Възглавнички и градински мебели, свещници, изрисувани авторски чаши и дървени статуетки прибавят колорит и сякаш напомнят, че атмосферата, в която се храним у дома, е не по-малко важна от вкуса на закупените от пазара продукти.

Разбирам, че съм достигнала т.нар. Naschmarkt във Виена (от naschen – похапвам предимно сладки неща) първо с носа си. Във въздуха се смесват аромати от открити щандове, павилиончета и пекарни, които могат да отклонят от маршрута му и най-амбициозния турист. Тъй като се намира непосредствено до сградата на Сецесиона, пазарът предлага заслужена почивка след посещението на изложбената зала.

В първите минути визуалният контраст за мен е драстичен – допреди малко съм била изправена пред внушителния Бетовенов фриз на Густав Климт, а сега пред мен се подреждат типичните за пазара зелени къщички с витрини вместо стени и покриви в същия цвят още от времето на Първата световна война.

Попадам на остров, където над 120 щанда предлагат плодове и зеленчуци, риба и местни продукти, сирена, вина и сладкарски изделия. Забавлявам се, защото това прилича на кулинарна ваканция по света, при която през няколко метра ме примамват турски локум, гръцки маслини, индийско къри, азиатска люта супа, италиански зехтин и над 400 подправки от цял свят, като не забравям, че страната домакин все пак е Австрия.

Пазарът расте непрекъснато, като в последните години нови заведения са заели дори предишни места за паркиране. От няколко години на гастрономите е разрешено да работят до полунощ, което изпълва пазара с живот дори през нощта, особено през летните месеци. Както всеки пазар има нещо специфично, така и този е известен и с ежеседмичния, най-голям във Виена битак, провеждащ се на паркинг до него всяка събота от 5 сутринта.

Mercat de la Boqueria

Преглед на оригинала

Моята лична ориентация, която ще ми помогне да открия най-стария и забележителен пазар – Mercat de la Boqueria, когато отново посетя Барселона, е една мозайка от Хуан Миро в паважа на централната Rambla. Отново ще вървя към морето, а краката ми сами ще се отклонят вдясно от пъстрото лице на земята, за да ме отведат към впечатляващото с размерите и пъстротата си хале.

Стига ми отново да разгледам снимките, за да си припомня посещението си в рая на кулинарно изкушените гурмета, любопитните туристите и готвачите на най-добрите ресторанти в града, откриващи тук пресни морски деликатеси, плодове и зеленчуци от каталунския бряг и околностите. Тук децибелите надвишават очакванията ми, благоприятствани може би и от добрата акустика на високите стъклени покриви със запомнящ се герб на входа.

Щандовете се различават по цветова композиция и креативност, но си и приличат, обединени от старанието на търговците да аранжират стоките си по най-привлекателния начин. Не че те наистина се нуждаят от това.

Предполагам, че както и да подредиш сочните плодове във всички цветове на дъгата, ще получиш ярък модернистичен натюрморт; както и да комбинираш щайги с изсушени плодове, ще се превърнат в есенно пано; дали ще разпределиш едрите, все още мърдащи раци вляво, а дългите лъскави омари ще отделиш от тях с редица розови скариди – пак ще постигнеш застинала морска картина. Да не говорим за гирляндите от няколко вида сух пипер, редуващи се с чесън и лук в продълговати мрежички, под които се крият буркани с ядки и подправки.

Изобилието от цветове и аромати те всмуква и не ти позволява да излезеш, докато не опиташ нещо – сувенирът ти оттук не е преносим в куфар, а в спомена ти за изживяването. А ако все пак искаш да споделиш впечатленията от барселонския пазар с приятел вкъщи, избираш да му занесеш Jamon Serrano (шунката на планините) или сирене Manchego.