Стари и зелени

Разходка сред щандовете на няколко европейски градски пазара

23001 прочитания
Markthalle в Щутгарт
Снимка: [©Märkte Stuttgart GmbH]

Пазарът е пъстроцветното свежо сърце на един град – обикновено централен, живеещ в свой собствен ритъм и носещ атмосфера, която е очарователна за гостите на града, неизменна и важна част от пейзажа за жителите му и нормално ежедневие за работещите там. Когато посещавам някой град, винаги попадам на пазара му – неволно, случайно, нетърсено. По-скоро той открива и привлича туристите, защото е обикновено толкова колоритен, че не може да бъде подминат. Дори следващата забележителност да чака зад завоя, винаги се намират от няколко минути до няколко часа за обиколка на сергиите и дори за чаша вино, прясно изцеден сок или бира с местен специалитет. Пазарът е като малък остров, който ни пренася в идиличния свят на селото, ненатрапчиво припомняйки ни откъде всъщност идват зеленчуците, плодовете и сиренето на масата ни.

Тук винаги е шумно. Гласовете на продавачите, хвалещи стоките си, се смесват с едва уловимия звук на водата, течаща от чучурите на шестте чешмички, щракането на фотоапарати и спонтанните наздравици Prost от насядалите на по бира край дървените маси под кестените. Обед е, разхождам се по калдъръмения паваж на Viktualienmarkt в Мюнхен и се опитвам да го възприема така, както когато го видях за първи път. Не е необходимо да търсите пресни стоки, за да посетите този пазар, намиращ се непосредствено до централния площад "Мариенплац".

Тук често съм обядвала с колеги и още по-често съм чакала да се освободи място в класическата бирена градина с променливи граници между тезгяха с наливната бира, щандовете за вурст и рибената закусвалня на Nordsee – поредно доказателство за магнетичното привличане на пазара. През декември съм обикаляла многобройните му щандове за цветя в търсене на елхови венчета, в началото на май съм присъствала на издигането на синьо-бялото "майско дърво" в центъра на пазара.

А най-прясната риба е тази, която още плува в аквариума на един от рибните магазини. Името му произлиза от остарялата немска дума (с латински корен) за хранителни продукти – Viktualien, а преди окончателно на бъде наречен така през XIX век, е бил просто "зелен пазар". А днес на това място е можело да се издигат жилищни кооперации.

През Втората световна война пазарът е разрушен от бомбардировки и се обсъжда идеята той да бъде окончателно закрит, а на негово място да бъдат изградени жилища. Градската управа обаче отново го съживява, макар и с цената на значителни финансови инвестиции. Преди 7 години беше отпразнувана 200-годишнината на Viktualienmarkt. На 22 000 м² над 100 търговски щанда и павилиони предлагат наред с традиционните за един пазар плодове и зеленчуци дивеч, риба, подправки, хляб и тестени продукти, антипасти, цветя, сушени плодове, яйца, мед, чай, вино.

Живописни са сирената и кашкавалите във всички нюанси между млечнобялото и слънчевожълтото, а маслините в дървени бъчонки навяват южни асоциации. Тук повечето продукти са био, а от 50-те години пазарът се превръща в притегателен център за любителите на изисканите храни и напитки – нещо, което може да се усети и в цените му. Многобройни щандове и магазинчета подканват да изпиеш чаша вино или бира на крак, подпрян на маса, чиято основа е дървена бъчва, а в по-студените месеци – да се подкрепиш с топла супа или греяно вино.

Viktualienmarkt в Мюнхен
Гласовете на продавачите, хвалещи стоките си, се смесват с едва уловимия звук на водата, течаща от чучурите на шестте чешмички, щракането на фотоапарати и спонтанните наздравици Prost от насядалите на по бира край дървените маси под кестените.

Докато Viktualienmarkt е част от града, в който живея, преминавам масивната порта на Markthalle в Щутгарт като турист. Този покрит пазар е значително по-малък със своите 5000 м², не толкова разпръснат, а някак строго графично подреден. И въпреки това посвоему уютен. Той е и с цяло столетие по-млад от мюнхенския си събрат и през лятото ще празнува едновековен юбилей.

И неговата история не е безоблачна – смятан през 70-те години за икономически нерентабилен, той е трябвало да бъде заменен от мултифункционален център. Защитниците му в градската управа печелят в гласуване само с един глас преднина, което му дава шанса да защити правото си на съществуване и до днес. 

Наистина би било жалко стъкленият покрив над цялото хале, арките, сводовете, белите колони и еркерът с часовник да не бъдат повече кулиси на това всекидневно театрално представление. Тук продуктите са изложени като ценен реквизит в дървени щандове с множество чекмеджета и етажерки; подправки и плодове, бурканчета и вина са подредени изрядно като в аранжирана витрина, в която обаче можеш да посегнеш, да пипнеш, да избереш. Изобилието подканя да го направиш с деликатеси не само от региона, а и от Турция, Гърция, Иран, Италия, Индия, Унгария, Хърватия.

Новото за мен тук е вторият етаж на халето, където се предлагат нетипичните за един пазар аксесоари за дома и градината, бижута, авторски сувенири и произведения на изкуството, козметични продукти. Дори един салон за красота е намерил своето място тук. Макар и да звучи твърде еклектично, комбинацията изглежда хармонична и не смущава. Възглавнички и градински мебели, свещници, изрисувани авторски чаши и дървени статуетки прибавят колорит и сякаш напомнят, че атмосферата, в която се храним у дома, е не по-малко важна от вкуса на закупените от пазара продукти.

Разбирам, че съм достигнала т.нар. Naschmarkt във Виена (от naschen – похапвам предимно сладки неща) първо с носа си. Във въздуха се смесват аромати от открити щандове, павилиончета и пекарни, които могат да отклонят от маршрута му и най-амбициозния турист. Тъй като се намира непосредствено до сградата на Сецесиона, пазарът предлага заслужена почивка след посещението на изложбената зала.

В първите минути визуалният контраст за мен е драстичен – допреди малко съм била изправена пред внушителния Бетовенов фриз на Густав Климт, а сега пред мен се подреждат типичните за пазара зелени къщички с витрини вместо стени и покриви в същия цвят още от времето на Първата световна война.

Попадам на остров, където над 120 щанда предлагат плодове и зеленчуци, риба и местни продукти, сирена, вина и сладкарски изделия. Забавлявам се, защото това прилича на кулинарна ваканция по света, при която през няколко метра ме примамват турски локум, гръцки маслини, индийско къри, азиатска люта супа, италиански зехтин и над 400 подправки от цял свят, като не забравям, че страната домакин все пак е Австрия.

Пазарът расте непрекъснато, като в последните години нови заведения са заели дори предишни места за паркиране. От няколко години на гастрономите е разрешено да работят до полунощ, което изпълва пазара с живот дори през нощта, особено през летните месеци. Както всеки пазар има нещо специфично, така и този е известен и с ежеседмичния, най-голям във Виена битак, провеждащ се на паркинг до него всяка събота от 5 сутринта.

Mercat de la Boqueria

Моята лична ориентация, която ще ми помогне да открия най-стария и забележителен пазар – Mercat de la Boqueria, когато отново посетя Барселона, е една мозайка от Хуан Миро в паважа на централната Rambla. Отново ще вървя към морето, а краката ми сами ще се отклонят вдясно от пъстрото лице на земята, за да ме отведат към впечатляващото с размерите и пъстротата си хале.

Стига ми отново да разгледам снимките, за да си припомня посещението си в рая на кулинарно изкушените гурмета, любопитните туристите и готвачите на най-добрите ресторанти в града, откриващи тук пресни морски деликатеси, плодове и зеленчуци от каталунския бряг и околностите. Тук децибелите надвишават очакванията ми, благоприятствани може би и от добрата акустика на високите стъклени покриви със запомнящ се герб на входа.

Щандовете се различават по цветова композиция и креативност, но си и приличат, обединени от старанието на търговците да аранжират стоките си по най-привлекателния начин. Не че те наистина се нуждаят от това.

Предполагам, че както и да подредиш сочните плодове във всички цветове на дъгата, ще получиш ярък модернистичен натюрморт; както и да комбинираш щайги с изсушени плодове, ще се превърнат в есенно пано; дали ще разпределиш едрите, все още мърдащи раци вляво, а дългите лъскави омари ще отделиш от тях с редица розови скариди – пак ще постигнеш застинала морска картина. Да не говорим за гирляндите от няколко вида сух пипер, редуващи се с чесън и лук в продълговати мрежички, под които се крият буркани с ядки и подправки.

Изобилието от цветове и аромати те всмуква и не ти позволява да излезеш, докато не опиташ нещо – сувенирът ти оттук не е преносим в куфар, а в спомена ти за изживяването. А ако все пак искаш да споделиш впечатленията от барселонския пазар с приятел вкъщи, избираш да му занесеш Jamon Serrano (шунката на планините) или сирене Manchego.

Пазарът е пъстроцветното свежо сърце на един град – обикновено централен, живеещ в свой собствен ритъм и носещ атмосфера, която е очарователна за гостите на града, неизменна и важна част от пейзажа за жителите му и нормално ежедневие за работещите там. Когато посещавам някой град, винаги попадам на пазара му – неволно, случайно, нетърсено. По-скоро той открива и привлича туристите, защото е обикновено толкова колоритен, че не може да бъде подминат. Дори следващата забележителност да чака зад завоя, винаги се намират от няколко минути до няколко часа за обиколка на сергиите и дори за чаша вино, прясно изцеден сок или бира с местен специалитет. Пазарът е като малък остров, който ни пренася в идиличния свят на селото, ненатрапчиво припомняйки ни откъде всъщност идват зеленчуците, плодовете и сиренето на масата ни.

Тук винаги е шумно. Гласовете на продавачите, хвалещи стоките си, се смесват с едва уловимия звук на водата, течаща от чучурите на шестте чешмички, щракането на фотоапарати и спонтанните наздравици Prost от насядалите на по бира край дървените маси под кестените. Обед е, разхождам се по калдъръмения паваж на Viktualienmarkt в Мюнхен и се опитвам да го възприема така, както когато го видях за първи път. Не е необходимо да търсите пресни стоки, за да посетите този пазар, намиращ се непосредствено до централния площад "Мариенплац".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    nogica avatar :-|
    nogica

    Във Варна такъв беше кооперативния пазар, като малък с дядо ми го обикаляхме беше страхотно преживяване.Събориха го и направиха някаква градинка .И остана само Понделничния,

  • 2
    ver27574675 avatar :-|
    ДЕКОРАТИВНА ТИКВА

    За съжаление днес по нашите пазари има малко производители. Повечето стоки са от борсата.А иначе статията ми хареса, благодарско!

  • 3
    nemisemisli avatar :-|
    nemisemisli

    Какво стана с плановете Столична община да направи земеделски пазар всяка събота около народният? Място ли няма, хора ли няма - хайде де...искаме малко и ние да заприличаме на цивилизован свят....как не разбирате това помага на хората да купуват свежа продукция, помага на общината да гради имидж помага и на производителите да си реализират продукцията, помага на всички в тази административна единица да се чувстват добре и да искат да живеят в нея.....

  • 4
    yotata avatar :-|
    йотата

    До коментар [#3] от "smart":

    Бе те и за пазар до МЗХ говореха...
    Ма само си говорят.
    Чиновници.

  • 5
    lalleen avatar :-P
    lalleen

    До коментар [#1] от "nogica":

    Така е, само дето имената са разменени. Колхозния си стои, а пък понеделнишкия го няма вече :)
    Колхозния обаче стана на едни алуминиеви магазини. Същото стана с пазара на Левски - махнаха евтнините щандове за зеленчуци и сложиха алуминий и ефектни плочки за баня, които дадоха фира. Изчезна импровизираният пазар-поляна до кметство Приморски, където купувахме евтини зеленчуци направо от камионите - за да стане улица от 5 ленти за бесни шофьори насред жилищен квартал. Изчезна пак импровизираният пазар-поляна на Хеито, за да сложат алуминиеви къщички, които след една година останаха празни и сега са си празни. Изобщо - визията на града се смени към по-лъскаво.

  • 6
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Много приятно изглежда на снимките, чистичко и подредено.

  • 7
    fener avatar :-|
    Firefly

    Има доста неща, които ги няма при нас. Виждала съм ги само по кулинарните предавания, като манголда или дориана.

  • 8
    nogica avatar :-P
    nogica

    До коментар [#5] от "lalleen":
    права си за имената

  • 9
    gtv04365806 avatar :-|
    Ina Eskenazi

    До коментар [#5] от "lalleen":добре, а кой пазар се наричаше "петъчния"?

  • 10
    aleko avatar :-|
    aleko

    До коментар [#3] от "smart":

    Чух, че имало такъв пазар събота и неделя от 11 до 14 ч на Римската стена. Трябва да ида да проверя някой ден дали е вярно и какво предлагат там.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход