Освен да разгледам отворените експозиции, тази вечер съм излязла, за да поговоря с някои от посетителите на Нощта на музеите. Според цитираните в медиите числа, българският еквивалент на европейското събитие е изключително успешен с посещаемост от 160 000 души в София, въпреки че е невъзможно да се проследят действително колко точно хора участват. Същевременно през останалите 364 дни музеите пустеят. На какво се дължи, хората посещават ли по принцип музеи в България, липсва ли им нещо?

Галя (30 г.) така или иначе чака на опашка, за да се качи на балона, и ми споделя: "Ходя по музеи, но само в чужбина. Ходила съм в основните музеи в София, но по веднъж или ако водя някой мой гост. Идвах и миналата година тук, във Военноисторическия, и тогава беше претъпкано. Българските музеи не ми се струват посетителски ориентирани. Като има някоя нова експозиция например, не разбирам за това. Те голяма част и сайтове нямат нормални, та какво остава за по-интересна реклама. Няма билбородове с информация на нови изложби както в Париж или Амстердам."

Подобни мнения споделят почти всички останали хора, с които се заговаряме, ключовата дума е лошо промотиране, липса на реклама и информация. Много българи си признават, че са приятно изненадани от музеите в Нощта, че не са очаквали да е толкова интересно и всъщност биха ги посетили много по-рано. Тази година е осигурен транспорт и за трудноподвижна лица, който минава на всеки кръгъл час от Археологическия музей до Историческия в Бояна.

Йордан на 28 години, тъкмо споделя с приятелите си, с които е дошъл във Военноисторическия, допълнителна информация за самоходната артилерия. "Рядко се случва да отида на музеи. Липсва им стратегия за промотиране на експозициите. До мен не достига информация за новите неща. Ако някой беше казал, че тук има примерно нови експонати, щях да дойда много по-рано." Въпреки че съпругът на дама на име Надежда, 48 г., категорично не иска да участва в анкетата и набързо избяга, тя охотно ми отговаря: "Посещавам музеи, но повече в чужбина, отколкото в България, и това е доброто на тази инициатива, че ни подсеща, че има хубави български музеи. Бях в Историческия музей и останах много приятно изненадана."

Слизайки с цялата тълпа ентусиасти по ул. "Хан Омуртаг", разлайваме кучетата в спокойния квартал и се надпреварваме кой пръв да стигне до опашката пред Археологическия музей. По пътя минаваме покрай разочаровани посетители на криптата на "Александър Невски". Оказва се, че тя е затворила още в 19:00 ч., въпреки че е част от Нощта на музеите.

Там срещам и веселата група на Денислава и Стела на по 21 години. Те държат брошури в ръцете си, явно са събирали печати. Както всяка година, има карта на галериите и музеите, на която може да се събират и печати за награди в края на събитието. "Трамваят на "Старопрамен" много ни хареса, но не можахме да се качим", разказва Денислава. Пътуващият ретро трамвай минава по площад "Възраждане", по ул. "Алабин", ул. "Граф Игнатиев" и така до площад "Журналист" още от 16:00 часа, а в него се сервира чешка бира "Старопрамен". Стела допълва разказа - "Трамваят беше претъпкан като автобус 280 или като рейс в Мексико. Видяхме го на "Графа", но хората дори се катереха по него." По принцип ходим по музеи, но искаме да са по-интерактивни. Да има програми за децата, които да им привличат вниманието, някаква заигравка." Техният познат Георги, 23 г., е на същото мнение: "Музеите трябва да се популяризират и да са по-атрактивни и за младите. И тогава с удоволствие бих ходил."

Едвам се натъпкваме в Националната художествена галерия и докато се опитваме да се изкачим по стълбите към постоянната експозиция (на 1-ия етаж е разположена експозиция "Графичните ателиета на Хуан Миро"), имам удобна възможност да говоря с всички около мен, те няма и накъде да избягат. Според Бонка (55 г.) могат да се кажат много неща по повод начина, по който са изложени експонатите. "Ето сега в Националната галерия дори картината, която виждам отсреща, така е изложена, че не може да се вижда хубаво, а и поддръжката на музеите не е добра." Млада дама до нея я допълва: "На част от музеите им липсва размер и хубава експозиция. Музеят на съвременното изкуство е много малък и няма постоянна експозиция. Днес ходихме в Музея на социалистическото изкуство. Единствената му постоянна експозиция са статуите в двора. Има само една зала от иначе голямата сграда, която делят с НИПК и не знам още кой. В малката си зала излагат 20-30 картини, които след това свалят, за да изложат следващите. Това не се нарича музей, а галерия. А на софийската Нощ на музеите какво ли й липсва? То се вижда много ясно – тук, в Националната галерия, е претъпкано, не може да се влезе, опашки има и пред останалите музеи и това е, защото не е истинска нощ. Вечерта на музеите свършва в 00:00 часа, ако беше истинска нощ, хората щяха да има време да влязат да разгледат, без да се задушават и без да се блъскат в другите..."

Въздухът не стига, липсва каквато и да било вентилация и въпреки че бих минала и през Етнографския музей, който е на 2-ия етаж в сградата на Националната галерия, ще пропусна. Слизам на първия етаж – временната експозиция "Графичните ателиета на Хуан Миро" включа и две картини на самия Миро. Останалите картини са част от петте от най-интересните проекта, изработени в ателиетата в Палма де Майорка. В изложбата са включени творби на художниците Волф Фостел, Уейн Кротърс, Демокрасия, Антонио Миралда и могат да бъде разгледани до 15 юни. Хората около мен споделят, че ще се върнат, когато няма толкова хора, но поне сега са разбрали за съществуването на такава гостуваща експозиция.

Виждам мъж с програмата в ръка - Красимир, 56 г., който също споделя, че не само сега влиза в галерията - "Ходя по музеи, но ми липсва провактивността на българските музеи. Те сякаш не търсят посетители, ако някой се сети - тогава."

Преглед на оригинала

Докато стигнем до опашката пред шатрата, разположена точно до Художествената галерия, в която има видеоинсталации с космически совалки, тя вече е затворена в 23:30 ч., затова се отправяме към Археологическия музей. Интересна ни е новата изложба "Знаеш ли тази игра? Игри и играчки в древността" с детски играчки от от класическата, елинистическата и римската епохи. Там 5 минути преди да затворят, влизаме във все още пълния музей и набързо под звуците на постоянни натрапващ звук на някаква аларма разглеждам изложбата и изложените на третия етаж тракийски злата.

След толкова много чакане и блъскане се присъединявам към единодушното мнение, че трябва да има по-често подобни събития – отворени врати, представяне на музеи и не цялото промотиране на българските галерии и музеи да се свежда до една нощ в годината. Пловдив дава добър пример на столицата, организирайки Нощ на музеите два пъти в годината – веднъж по време на Европейската нощ на музеите, включително и тази година на 17 май (вратите са отворени до 01:00 ч. през нощта, а не само до полунощ) и веднъж през септември, когато галериите и музеите са отворени за две вечери, а не за една, тази година на 12 и 13 септември.

Преглед на оригинала