За "Виктория" и семейството

"Ако накрая не ревеш, значи не става" е личната максима на режисьорката и сценаристка Майя Виткова по време на създаването на драматичния й филм "Виктория". Той се превърна в първия българска пълнометражна продукция с премиера на "Сънданс", най-престижния фестивал за независимо кино, а след това отбеляза още няколко важни участия и дори награди.

Критиката често остава запленена от сюжета, разказващ за Виктория (Дария и Калина Виткова) - родена в края на комунизма и обявена за "бебе на десетилетието", тъй като се оказва без пъп. Като галеник на системата тя взима всичко, което може да вземе от социализма, командва връстниците си и дори има телефонна линия с Тодор Живков (Георги Спасов). 

Промените изправят пред изпитание отношенията на момичето с майка й (Ирмена Чичикова), някога зарекла се да не ражда дете, докато държавата е под тоталитарен режим.

По време на гостуването си в Кан и малко преди да замине за прожекция в Сиатъл, Майя Виткова разказва пред Light защо "Виктория" е толкова личен проект за нея и къде се пропукват семейните взаимоотношения днес.