Александра Компейт-Тесие рисува портрети на хора, на които се възхищава, като Джон Ъпдайк и Мая Васиковска, но истинската й муза е нейният роден град - Париж. Определя себе си като "илюстратор от архаичен тип", защото за разлика от много свои колеги си спестява близкото работно общуване с компютъра и програмите, достигнали съвършенство в тази посока, и предпочита сигурността и артистичния комфорт на собствените си ръце. Благодарение на тях получава покана от любимия магазин на Кари Брадшоу и компания - Saks Fifth Avenue, да работи върху една от модните им кампании, а откакто съществува (година и два месеца), от услугите й на илюстратор се възползва редовно и френското издание на списание Vanity Fair.
Кое е водещото в работата на един артист - талантът, познанието, познаването на средата и многобройните контакти или следването на собствения инстинкт?
За мен най-важното е процесът на създаването на визуално изкуство, както и вярата и радостта, която влагаш в проекта си, които идват от естественото за всеки артист любопитство към света и хората. Всеки път, когато приключа работата си върху някоя рисунка или илюстрация, се чувствам все едно свидетел на някакво малко чудо, което нито знам как, нито знам кога се е случило. Нямам усещането, че съм талантлива, ако това е част от въпроса ти, а по-скоро, че за някакъв период от време ставам посланик или посредник на нещо, което приема вдъхновяващи форми и цветове. Ама че мистично звучи...
Работите с много списания във Франция и САЩ, един от най-важните ви и големи проекти бе създаването на илюстрации за голяма модна търговска верига в Ню Йорк. Как ви намират тези проекти?
Хубавата страна на това да работиш със списания е, че винаги когато публикуват някоя твоя работа, това се превръща в добър начин и място да представиш работата си като артист. Не разчитам много на официалната си страница в интернет, защото хората вече не следят тези неща, те четат онлайн вестници, списания, следват препоръки от други хора и този механизъм на препоръка или реклама на работата на един артист работи по-бързо. В интерес на истината предпочитам да работя със списания, отколкото с рекламни агенции, защото винаги имам по-голяма свобода.
Френското издание на Vanity Fair и списание New York Times често прибягват до вашите умения, когато им трябва портрет на писател, артист, актьор или политик, когото са интервюирали. И като че ли напоследък предпочитат повече илюстрации, отколкото фотографии, които да придружат материалите им. Как се улавя човешкото лице с молив?
Обикновено рисувам хора, които никога не съм срещала - като Джон Ъпдайк или Мая Васиковска например, и тогава се опитвам да уловя не точните черти на лицето им, а състоянията, в които изпадат - меланхолия, радост, щастие, тъга, очакване... За разлика от много мои колеги, които следят развитието на илюстрацията и търсят вдъхновение оттам, аз разчитам по-скоро на средата, на хората около мен. Живея в Париж и това ми дава възможност всеки ден да виждам красиви неща, сгради, хора, градини, музеи, картини.
Модните издания също използват илюстрации в съдържанието си. Коя от модните столици е най-отворена за подобни колаборации - Ню Йорк, Париж или Лондон?
Ню Йорк, разбира се. Там всичко се случва винаги преди всички останали.
Все повече списания разчитат на илюстрацията, отколкото на фотографията. Защо?
По-голяма част от арт директорите смятат, че илюстрацията дава възможност за по-силен акцент върху текста. Случва се и, не много често, разбира се, моделите или хората, с които се правят интервютата, да не дойдат на фотосесията и тогава се кани илюстратор, който замества фотографията. Третата причина е, че в списанията напоследък се получава натрупване на фотографии и това задъхва читателя, затова арт директорите предпочитат да използват илюстрации – така, казано на професионален език, читателят си взема въздух.
Александра Компейт-Тесие рисува портрети на хора, на които се възхищава, като Джон Ъпдайк и Мая Васиковска, но истинската й муза е нейният роден град - Париж. Определя себе си като "илюстратор от архаичен тип", защото за разлика от много свои колеги си спестява близкото работно общуване с компютъра и програмите, достигнали съвършенство в тази посока, и предпочита сигурността и артистичния комфорт на собствените си ръце. Благодарение на тях получава покана от любимия магазин на Кари Брадшоу и компания - Saks Fifth Avenue, да работи върху една от модните им кампании, а откакто съществува (година и два месеца), от услугите й на илюстратор се възползва редовно и френското издание на списание Vanity Fair.
3 коментара
Добри са.
Подкрепям Тесие,че около тaлaнтливия творец трябва да витaе мистикa(казано нaпрaво ).
Според мен Light избира погрешна посока с промоция на чужди творци. Който в България се интересува от такива неща - отваря си браузъра и намира каквото го интересува защото всеки, който се интересува от такива неща - знае английски/френски/немски. По-интересно е да се откриват и представят български творци за които малко се знае, но са с нещо оригинални, интересни и имат потенциал.