Жената утре
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Жената утре

Thomas Lohr

Жената утре

Главният редактор на списание The Gentlewoman Пени Мартин за красотата, визуалната елегантност и личния избор

3808 прочитания

Thomas Lohr

© Thomas Lohr


Въпреки че списание The Gentlewoman e като нейно отражение, Пени Мартин не е нито сред авторите на проекта за издаването му, нито първия избор за главен редактор. Създателите на списанията Fantastic Man и Butt Йоп фон Бенеком и Херт Юнкърш обсъждат идеята за лансирането на проект, който да бъде насочен към женската аудитория, но да няма никакви допирни точки със съществуващите дамски или модни издания.

Докато все още избистрят концепцията, организират и конкурс за главен редактор, в който е поканена да участва и Пени Мартин. По онова време тя е главен редактор на модната платформа на фотографа Ник Найт – SHOWstudio (2001 – 2008), и преподавател в London College of Fashion.

За известен период развитието на проекта заглъхва, а Пени се отдава на академична работа и признава, че когато разбрала, че идеята The Gentlewoman е на път да оживее в истинско списание, а за главен редактор в медийните среди се спрягало името на друг кандидат, я обзела истинска завист. Много скоро издателите ревизирали нейното име и кандидатура и я поканили официално да се включи в онова, което самата тя нарича "най-голямото приключение в живота ми".

На първата работна среща екипът на списанието се състоял от издателите, Пени Мартин и арт директора Вероника Дитинг. "Започнахме съвсем от началото. От азбуката на изданието, в което първата най-важна дума бе модерно. Може да се каже, че в момента, в който лансирахме изданието, имаше много общи неща между нас като екип и търсения и очаквания, и екипа на Celine. Съвпадение или не – когато първият брой на списанието излезе на медийния пазар с корица на тогавашния креативен директор Фийби Фило, в магазините на Celine се появява и дебютната колекция на Фило за Celine. Оттогава досега екипът на Пени използва желязно правило за избор на корица – модерната жена.

Каква е вашата дефиниция за красиво в пренаселения с принт издания и онлайн платформи визуален свят?

Не мисля, че мога да определя точно какво е красотата. Спомням си, че когато работех с Ник Найт в SHOWstudio, той обичаше да казва, че знае, че е направил добър кадър, когато усети, че е уловил с обектива си онова, което музикантът би определил като точната нота. Това като че се доближава най-точно до онова, което аз усещам като красиво в съвременния визуален свят. Но истината е, че не съм нито артист, нито музикант, за да знам точното значение на онова, което е имал предвид Ник, като казва "да усетиш правилната нота".

Какъв е принципът на селекция в работата ви за списание The Gentlewoman? Кое е решаващото, за да определите дали една тема, герой или събитие ще попаднат на страниците му?

Строго индивидуален, но всеки от нас прави своя личен избор, нали? Това е процес, в който заедно с хората, с които работя и харесвам много, определяме общите си ценности в работата ни в списанието. Фотографи, стилисти, автори, колеги, на чието мнение държа. За всеки брой си създавам списък от хора, с които трябва да обсъдя и коментирам идеите си за представяните лица и истории и, да си призная, този списък претърпява много трансформации, много често няма нищо общо с онова, което се появява на страниците. Но динамиката определя всичко и това е едно от основните ми правила в работата в списанието. Не следваме тенденции, посоки, масови герои – сами избираме съдържанието на изданието, което правим така, че да ни хареса първо на нас, а после и на останалите.

Преди няколко дни светът се прости с един от визионерите на модерното време - графичният дизайнер Масимо Винели, който казва: "Бих определил интелектуалната елегантност с ум, който се захранва постоянно с познание. Интелектуалната елегантност е пълна противоположност на интелектуалната вулгарност. Всички познаваме лицето на вулгарността – елегантността е точно обратното!" Ще се съгласите ли с това твърдение?

Лично аз смятам, че точно умът, който се захранва постоянно с познание, може да си позволи и да се наслади на щипка вулгарност. Що се отнася до визуалната елегантност, за мен тя е следното: добри идеи, облечени в чисти форми. В този смисъл съм много благодарна, че работя с двама от най-добрите редакционни директори – Йоп фон Бенеком и Вероника Дитинг.

Медийният пазар е наситен с издания, които разказват визуални истории. Добри разказвачи ли са те?

В по-голямата си част не намирам тези истории за интересни, а скуката е лош съветник, нали?

Ако е вярно, че красотата е в окото на онзи, който наблюдава, в днешно време окото ни е или много претоварено, или донякъде деформирано от твърде много визия. Дали като читателите не сме атакувани от всички страни с агресивна и различна визия, към която окото ни не може да се адаптира или не харесва?

Не мисля, че днес читателите имат по-различен вкус отпреди или пък не могат да се насладят на визуалната информацията, която получават. По-скоро съдържанието, което им се предлага, не е на ниво, затова имаме нужда от повече редактори с високи стандарти и ясно изразени позиции, които се защитават с цената на всичко. Затова в списанието залагаме и работим много върху другите неща като създаването на един формален клуб Gentlewoman, който да позволи по-лесната комуникация между редактори и читатели. За мен бъдещето е в точно тази комуникация, в която споделяме мнения, позиции, вкусове.

Как бихте определили списанието The Gentlewoman?

В никакъв случай като женско списание, защото т.нар. поп феминизъм стана доста тираничен напоследък, не мислите ли? Да, донякъде споделяме общи интереси и читатели с Vogue и Porter например, може би се случва същото и със списание Love, но на финала най-важното е, че представяме хората и историите, които харесваме, а това, съм сигурна, не са хората, които виждате на страниците на Vogue, Porter и Love. Така че съдържанието на списанието е онова, което Йоп, Вероника и аз заедно с другите колеги от изданието намираме за интересно. Винаги търсим човек с история. История, която не е разказвана стотици пъти и когато прочете интервюто, да си кажете: "Но тази история вече я знам!" Интересуват ни хората, които ни допускат близо до себе си, за да направим онази връзка, която позволява да се води хубав, смислен разговор. Има много интересни жени, които бих искала да видя в списанието, защото всички харесваме Шарлът Рамплинг или Джули Кристи, но когато имате мен на борда на изданието, ще четете и за Фенела Фийлдинг, Джуди Мъри и Джанет Стрийт Портър, защото това са жените, които харесвам аз. А на финала - не е ли всичко, което правим, проявление на нашата индивидуалност?

Повече за Пени Мартин и The Gentle Woman на http://www.thegentlewoman.co.uk/

Въпреки че списание The Gentlewoman e като нейно отражение, Пени Мартин не е нито сред авторите на проекта за издаването му, нито първия избор за главен редактор. Създателите на списанията Fantastic Man и Butt Йоп фон Бенеком и Херт Юнкърш обсъждат идеята за лансирането на проект, който да бъде насочен към женската аудитория, но да няма никакви допирни точки със съществуващите дамски или модни издания.

Докато все още избистрят концепцията, организират и конкурс за главен редактор, в който е поканена да участва и Пени Мартин. По онова време тя е главен редактор на модната платформа на фотографа Ник Найт – SHOWstudio (2001 – 2008), и преподавател в London College of Fashion.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    zumz avatar :-|
    zumz

    Претенциозен, глуповат текст напомпан с непознати и безинтересни за мен имена, теми и въпроси. Един сноб задава снобски въпроси на друг и получава съответно снобски отговори. От типа на - ах, колко сме интересни, изискани, изящни, "криативни" (или "креативни"). Вместо да се пълни страницата на Light с вносна плява - не е ли по-добре сътрудниците да си размърдат задниците и да потърсят интересни, оригинални творчески личности от България или поне - с български произход. На мен, а предполагам и на много други именно такъв подход ще е доста по-интересен вместо някакви импотентни, стерилни интервюта с претенциозни тематика ("т.нар. поп феминизъм стана доста тираничен напоследък, не мислите ли?") - ами да, доста тираничен стана и поради това е време да приключим с постоянното му пробутване на страницата на Light.

  • 2
    running_spirit avatar :-|
    running_spirit

    На мен пък ми е интересно да следя артистичната сцена навън. Може би, Zumz, трябва да уважавате правото на другите хора да се интересуват от имена, артисти и издания, които на вас не говорят нищо. Плюс това, ако претендирате да сте артистичен, криативен или креативен - както ви се харесва - герой, думата "задници" ще е най-вероятно в задния ви джоб.

  • 3
    apu06367084 avatar :-|
    apu06367084

    Не мога да разбера какво искате да кежете под импотентни стерилини
    До коментар [#1] от "zumz":

  • 4
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    До коментар [#3] от "apu06367084":

    Отворете тълковния речник на българския език и потърсете на "импотентен" и "стерилен". Скучен, посредствен текст в който кухостта на съдържанието се прикрива с претенциозност и напомпани изрази от типа на: "Дали като читателите не сме атакувани от всички страни с агресивна и различна визия, към която окото ни не може да се адаптира или не харесва? (?) или " Интелектуалната елегантност е пълна противоположност на интелектуалната вулгарност. Всички познаваме лицето на вулгарността – елегантността е точно обратното!" Ще се съгласите ли с това твърдение?" (?) - Не, няма да се съглася. Леко тъпо се получава, коментирам текст, а сякаш се получава като лична нападка върху авторката, която не познавам и към която лично нямам никакво отношение. Хубавият текст се пише с обикновени думи и прости изречения, но когато е хубав - словоредът е зареден с енергия и с потенциал. И се усеща, и се чете на един дъх. За вестникарски текст със скромни цели и параметри (500-1,000 думи) - това се цели, другото е плява.

    Иначе дамата на снимката изглежда страхотно и, предполагам, е страхотно усещането да си близо до нея. Или дори по-близо:)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK