Виж какво

Владислав Илиев-Vladzen
3D mapping

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Преди да се запозная с Vladzen, виждам визуалната инсталация, върху която работи за партито същата вечер в софийския клуб Blender. Стена от цели кубове, които сменят цвета си и се разпадат, триизмерни фигури се движат и пак се изграждат. 3D mapping-ът му се оказва хипнотизиращ, но откъсвам очи и излизаме на слънце, за да поговорим повече за този тип визуално изкуство.

Владислав Илиев е на 27 години, предпочита псевдонима Vladzen, автентичната култура на недокоснатите от цивилизацията племена на панамите и интерактивността. "Всеки човек има творчески потенциал, заложено ни е да създаваме и да играем", твърди Владо и ми разказва кога е открил своя. Учи в Художествената гимназия за приложни изкуства в София, след това сценография в НАТФИЗ. Но сценографията отива на заден план, въпреки че успява да осъществи отлични проекти (в Националната опера и балет за постановката "Роберт Дявола" и в Театъра на армията за постановката "Откат" на Стайко Мурджев) и той заедно приятелите си, с които създават студио Phormatik, се ориентира категорично към визуалните изкуства като 3D mapping (метод, чрез който се прожектира върху неравна повърхност. Разликата с добре познатото "плоско" прожектиране върху дисплей, водна повърхност, сгради и т.н. е в доста по-живото представяне на картината чрез триизмерната визия), интерактивни инсталации и дори виджеинг.





Започва да се занимава с 3D mapping, след като се е впечатлил от един фестивал за визуални изкуства преди пет-шест години в Италия. "Казах си - това е, което искам да пробвам със сигурност, тогава имаше само няколко души в света, които го развиваха като техника, дори се запознах с единия от тях (става дума за английско студио лейбъл AntiVJ), говорихме си за историята на техниката, за това как в бъдеще ще бъдем залети от нея и рекламата ще убие изкуството на самия мапинг. Така и стана - в сегашния си вид за рамките от четири-пет години нещата се промениха драстично."

Vladzen казва, че стилът му все още се формира - "стил се образува с течение на много години и работа и е доста сложен процес, но това, което мога да кажа със сигурност, е, че се старая да използвам различни техники като смесване – например анимация с фотография, 2D изображения с 3D, генеративно видео и live камера и т.н. Подобна игра, смесица между аналогово и дигитално, той представя в инсталация по време на фестивала "Включи града" в Бургас тази година. Посетителите могат да натискат рисунка с молив, с която задействат интерактивни инсталации и холограми. Phormatik са поканени да участват в събитието от община Бургас за втора поредна година.

Същото се случва и с един проект на ЮНЕСКО. След като харесали портфолиото им, екипът на организацията се свързва с тях и им поръчва няколко 3D мапинга. През 2012 г. правят визуализациите на исторически мостове из Балканите – в Берат, Албания, Одрин, Турция и мостът на Кольо Фичето в Ловеч – всички те – оживели под визуалните бои на Phormatik. Проектът е на "Юнеско", включващ редица дискусии и изложби на тема "Мостът като връзка между културите", е съставен на база на предварителни огледи, от които се извлича информация за мястото, архитекта и накрая във визуализацията се интегрират дати и думи. Той се превръща в любимия за артистите, защото от ЮНЕСКО им предоставят свобода за изява, а тогава според Vladzen се получават "много добри неща". Той подкрепя идеята за културен диалог. А каква идея не би подкрепил или рекламирал? "Не бих рекламирал чалга", категоричен е той. Следващият мост, който студиото ще облече, е в Черна гора.

Сред любимите му проекти е дълго подготвяната изложба "Фантасмагория" в галерия Suspаcious в София, инсталациите за която се събират една година. "Имаше две холограми и интерактивни инсталации, които посетителите можеха да пипат, както и маски, с които да сменят идентичността си", разказва Владо и добавя - "Въобще изкуството не трябва да представа лесно смилаеми формули, колкото повече провокира, толкова по-добре."

Подобен проект, в който хората са включени и се чувстват съпричастни, е 3D мапингът на Телефонната палата отпреди три години. Докато трае инициативата, всеки един зрител е имал възможността чрез апликация за телефон да избере визуализацията върху сградата и директно да я смени.
Vladzen споделя, че дори да участва в създаването на реклама или да работи по рекламно събитие, винаги се стреми да избира такива, които имат и естетическа стойност и не са пошли или плоски.

"Най-добре е, за да има сили човек, през определен период от време да се отдръпва и да си прави нещо чисто творческо, което не е обвързано с поръчка или реклама. Подобна пауза помага за оттегляне от консуматорската среда и зареждане с нови сили.

Другите странни особености на работата в България е, че всичко се прави в последния момент. Според Vladzen това е и добре, и не е – "от една страна, когато има кратки срокове, успявам да се концентрирам и да създам нещо интересно заради максимум сили и концентрация в един момент – тогава мога да не спя с нощи, без кафе или енергийни напитки, просто увлечен от еуфорията, че нещата се получават. Друг път кратките срокове прекъсват творческия процес и не винаги се получава добре."

Почивката за Vladzen е важна и колкото по-далеч и дълго, толкова по-добре – последно това се случва на едно островче в Панама, там прекарва известно време, живее с местни индианци. "Изобщо не са завладени от цивилизацията и материалния свят, готвят си риба, децата са голи и животът е прекрасен."
Последният проект, върху който работи, е т.нар. stopmotion реклама. Проектът е колаборация с екипа от агенция ASMA – за 1 секунда се правят 13 кадъра и се получава много въздействаща визия. Рекламата е на "Глобул" и може да се види на тяхната страница.
 
Vladzen споделя, че 3D mapping-ът става все по-популярен и дори общините на Москва и Краснодарск се свързват с тях, впечатлени от опита им дотук, и ги канят да правят визуализация в Русия.

Повече проекти може да разгледате на http://phormatik.org>
 

• 1
• 2
• 3
• 4
• 5
• Следваща страница » "Петя Савова"