🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Виж какво

Част от най-добрите български визуални артисти, които прокарват нови пътища в дизайна и мисленето в техните работни пространства

Владислав Илиев - Vladzen    ©  Вихрен Георгиев / People of Sofia

Владислав Илиев-Vladzen

3D mapping

Преди да се запозная с Vladzen, виждам визуалната инсталация, върху която работи за партито същата вечер в софийския клуб Blender. Стена от цели кубове, които сменят цвета си и се разпадат, триизмерни фигури се движат и пак се изграждат. 3D mapping-ът му се оказва хипнотизиращ, но откъсвам очи и излизаме на слънце, за да поговорим повече за този тип визуално изкуство.

Владислав Илиев е на 27 години, предпочита псевдонима Vladzen, автентичната култура на недокоснатите от цивилизацията племена на панамите и интерактивността. "Всеки човек има творчески потенциал, заложено ни е да създаваме и да играем", твърди Владо и ми разказва кога е открил своя. Учи в Художествената гимназия за приложни изкуства в София, след това сценография в НАТФИЗ. Но сценографията отива на заден план, въпреки че успява да осъществи отлични проекти (в Националната опера и балет за постановката "Роберт Дявола" и в Театъра на армията за постановката "Откат" на Стайко Мурджев) и той заедно приятелите си, с които създават студио Phormatik, се ориентира категорично към визуалните изкуства като 3D mapping (метод, чрез който се прожектира върху неравна повърхност. Разликата с добре познатото "плоско" прожектиране върху дисплей, водна повърхност, сгради и т.н. е в доста по-живото представяне на картината чрез триизмерната визия), интерактивни инсталации и дори виджеинг.

Започва да се занимава с 3D mapping, след като се е впечатлил от един фестивал за визуални изкуства преди пет-шест години в Италия. "Казах си - това е, което искам да пробвам със сигурност, тогава имаше само няколко души в света, които го развиваха като техника, дори се запознах с единия от тях (става дума за английско студио лейбъл AntiVJ), говорихме си за историята на техниката, за това как в бъдеще ще бъдем залети от нея и рекламата ще убие изкуството на самия мапинг. Така и стана - в сегашния си вид за рамките от четири-пет години нещата се промениха драстично."

Vladzen казва, че стилът му все още се формира - "стил се образува с течение на много години и работа и е доста сложен процес, но това, което мога да кажа със сигурност, е, че се старая да използвам различни техники като смесване – например анимация с фотография, 2D изображения с 3D, генеративно видео и live камера и т.н. Подобна игра, смесица между аналогово и дигитално, той представя в инсталация по време на фестивала "Включи града" в Бургас тази година. Посетителите могат да натискат рисунка с молив, с която задействат интерактивни инсталации и холограми. Phormatik са поканени да участват в събитието от община Бургас за втора поредна година.

Същото се случва и с един проект на ЮНЕСКО. След като харесали портфолиото им, екипът на организацията се свързва с тях и им поръчва няколко 3D мапинга. През 2012 г. правят визуализациите на исторически мостове из Балканите – в Берат, Албания, Одрин, Турция и мостът на Кольо Фичето в Ловеч – всички те – оживели под визуалните бои на Phormatik. Проектът е на "Юнеско", включващ редица дискусии и изложби на тема "Мостът като връзка между културите", е съставен на база на предварителни огледи, от които се извлича информация за мястото, архитекта и накрая във визуализацията се интегрират дати и думи. Той се превръща в любимия за артистите, защото от ЮНЕСКО им предоставят свобода за изява, а тогава според Vladzen се получават "много добри неща". Той подкрепя идеята за културен диалог. А каква идея не би подкрепил или рекламирал? "Не бих рекламирал чалга", категоричен е той. Следващият мост, който студиото ще облече, е в Черна гора.

Сред любимите му проекти е дълго подготвяната изложба "Фантасмагория" в галерия Suspаcious в София, инсталациите за която се събират една година. "Имаше две холограми и интерактивни инсталации, които посетителите можеха да пипат, както и маски, с които да сменят идентичността си", разказва Владо и добавя - "Въобще изкуството не трябва да представа лесно смилаеми формули, колкото повече провокира, толкова по-добре."

Подобен проект, в който хората са включени и се чувстват съпричастни, е 3D мапингът на Телефонната палата отпреди три години. Докато трае инициативата, всеки един зрител е имал възможността чрез апликация за телефон да избере визуализацията върху сградата и директно да я смени.

Vladzen споделя, че дори да участва в създаването на реклама или да работи по рекламно събитие, винаги се стреми да избира такива, които имат и естетическа стойност и не са пошли или плоски.

"Най-добре е, за да има сили човек, през определен период от време да се отдръпва и да си прави нещо чисто творческо, което не е обвързано с поръчка или реклама. Подобна пауза помага за оттегляне от консуматорската среда и зареждане с нови сили.

Другите странни особености на работата в България е, че всичко се прави в последния момент. Според Vladzen това е и добре, и не е – "от една страна, когато има кратки срокове, успявам да се концентрирам и да създам нещо интересно заради максимум сили и концентрация в един момент – тогава мога да не спя с нощи, без кафе или енергийни напитки, просто увлечен от еуфорията, че нещата се получават. Друг път кратките срокове прекъсват творческия процес и не винаги се получава добре."

Почивката за Vladzen е важна и колкото по-далеч и дълго, толкова по-добре – последно това се случва на едно островче в Панама, там прекарва известно време, живее с местни индианци. "Изобщо не са завладени от цивилизацията и материалния свят, готвят си риба, децата са голи и животът е прекрасен."

Последният проект, върху който работи, е т.нар. stopmotion реклама. Проектът е колаборация с екипа от агенция ASMA – за 1 секунда се правят 13 кадъра и се получава много въздействаща визия. Рекламата е на "Глобул" и може да се види на тяхната страница.

Vladzen споделя, че 3D mapping-ът става все по-популярен и дори общините на Москва и Краснодарск се свързват с тях, впечатлени от опита им дотук, и ги канят да правят визуализация в Русия.

Тридесет и три годишната Петя Савова паркира мотора си, сваля каската и веднага започва да ми разказва истории. Само докато се качим на третия етаж, където се помещава офисът на Graffiti BBDO, тя успява да ми сподели за партито, на което е била предната вечер, за софтбола, който практикува, и за предстоящото й пътуване до Германия. Петя е арт директор, занимава се с графичен дизайн, но очевидно сред умения й e да разказва увлекателни истории, които веднага скъсяват дистанцията между нея и непознат човек. Дизайните и проектите, по които работи, постигат същото – успяват да премахнат дистанцията с публиката – пример за това е последният – "Кариера с кауза", преминал под мотото "Скучната работа убива". Той вече е селектиран в организацията, представяща най-добрите реклами по света – Ads of the World.

Петя се занимава с визия от рано – още в училище учи моден дизайн, бакалавър е по анимация в Нов български университет, после следва магистратура, анимационно кино и графичен дизайн. След като завършва образованието си, започва работа в рекламна агенция в Норвегия, където работи "в атмосфера на доверие". Доверие между колегите й и доверие от клиента към дизайнера. "Клиентите там те остават да си вършиш работата именно доверявайки се, че ще дадеш най-доброто от себе си. Тук, в България, е валидно правилото "Който плаща, той поръчва музиката" и хората си мислят, че всеки разбира от дизайн."

И все пак Петя се прибира от Норвегия и сменя няколко местни агенции, докато се установи в Graffiti BBDO, където е щастлива, че има възможност да създава интересни реклами. Въпреки че "в България публиката все още се подценява, и то не от нас, работещите в рекламни агенции, а от клиентите. Има една приказка на Дейвид Огилви (т.нар. баща на рекламата) – "таргет групата е майките ни, бабите, бащите, тях определено не трябва да подценяваме."

"Не бих застанала зад реклама или продукт, който използва заешко месо, самата аз имам зайче за домашен любимец" – обяснява ми Петя. "Имам колеги, които не биха правили реклами за цигари например. Аз по-скоро се боря за естетическите си разбирания до последно. Смятам, че когато се опитваме да кажем нещо чрез дизайн или реклама, то трябва да е ясно и да са най-много едно-две послания, а често се получава една реклама да се напъва да каже 100 неща едновременно. В този смисъл много се гордея с един клип на "Пощенска банка", който направихме в агенцията. В него трябваше да обясним много сложен продукт по разбираем за потребителите начин. Получи се красив, въздействащ филм с класическа музика с колби и течности, които се преливат от една в друга."

Според Петя визуалната култура в България все още има накъде да се развива. "Аз и колегите постоянно сме в света на голямата реклама и знаем какво се случва, редовно следим Behance dribble, Ads of the world, Adwееk, но когато създаваме нещо съвременно, клиентите обикновено не са достатъчно смели, за да го пуснат. За да има рекламата резултат, трябва да показва нещо ново, да е смела."

Любимият й проект е последният – "Кариера с кауза". В него дизайнерката харесва и посланието, и това, че са им се доверили, затова и резултатът от кампанията е толкова добър. Петя вярва, че чрез дизайна, който създава, възпитава естетически вкус у публика и затова иска да може еднозначно да застане зад него.

Част от личните й проекти са за участия в Absolut Blank заедно с дизайнерката Антония Йорданова от Knapp, Sofia Design Week, фестивала за съвременно изкуство "КошмАРТ" във Варна, както и на TEDXBG. Тя рисува скейтбордове за българския бранд Insomnia. "Да, и тази година предадох дизайна на бордове инфактно, в последния момент, работих цялата зимна ваканция и така и аз не мога да се кача да покарам", смее се Петя.

Прави ми впечaтление тениската, с която е облечена – черна със златист надпис. "Eдна вечер се прибрах от работа, имах идея в главата си какво да нарисувам, направих си я, сутринта я дадох да ми я принтнат и вечерта бях с нея на парти. На бюрото й има винаги слушалки, защото слуша оглушително силна музика, докато работи – най-често хип хоп и джаз. На него са и ключовете от мотора, един сториборд, който Петя бързо скрива от нашия поглед, защото клипът още не е готов. Заглеждам се в английските моливи за рисуване и разните дизайнерски играчки.

На въпроса какъв е почеркът й, индивидуалният стил на работа, Петя се замисля дълго и казва, че той е разпознаваем само в анимацията – тогава се откроява контурът, иначе не смята, че има специфичен стил. Обича да проучва материята, върху която ще работи, много преди да започне да развива идеята си. "Дизайнерите трябва да търсят нови неща, да четат, иначе зациклят в един и същ стил." Спореля и за идентичността на "Дома арт фест", която изгражда миналата година. "Трябваше да измисля шрифт на български, който да напомня южнокорейски букви и тогава беше дълго проучване".

Портфолиото на Петя Савова - https://www.behance.net/addicted2be

Андреан, 36 години, се определя като концептуалист и чак след това се опитва да ни насочи към конкретната формулировка на дизайн, на който се е посветил - "някои го наричат комуникационен, други графичен".

Първо учи информатика в южната част на Германия, след това се преориентира и завършва комуникационен и графичен дизайн в Дюселдорф, където и живее известно време. Познанията си от информатиката, дизайна и страстта му към архитектурата му помагат да работи по много различни проекти – от идентичности на цели фестивали до изграждане на интернет сайтове с дизайнерско оформление и концепции за изложбени пространства.

@@galwidg:2328039@@

Вече на родна почва се захваща с медиаторската роля на свързване на българския и световния дизайн - "2009 г. заедно  с Магдалина Станчева, Велина Стойкова и арт директорът на списание "Едно" Васил Илиев се събрахме около идеята за Sofia Design Week – искахме да поканим много и различни световни имена и да покажем експериментални практики в дизайна, с които местните дизайнери да се запознаят."

Преди да започне работа по фестивала, Андреан вече има солидно познание за българските артисти, занимаващи се с дизайн, които събира в книгата Visual Cut Bulgaria. Тя излиза през 2008 г., но още преди да види бял свят, проектът му носи многобройни награди, номинации и участия в различни изложения за дизайн, включително и голямата награда на "Първото биенале на българския дизайн". Изданието включва 23 различни графични работи на 23-ма автори, работещи в различни полета на комуникационния дизайн, като по този начин се превръща в своеобразен разрез на случващото се в българската визуална среда.

За работата за изданието Андреан се вдъхновява от живота на графика Стефан Кънчев, както и от другия класик на българския дизайн – Борис Ангелушев.

"Художественият език и графичният репертоар на Кънчев са в основата на визуалната идентичност на България през втората половина на XX век", допълва Магдалина Станчева, част от "Постстудио", докато Андреан ни развежда в офиса. В помещението е и другият член на екипа – Велина Стойкова. Тримата дизайнери се опознават по време на първия Sofia Design Week през 2009 г. и харесвайки общия стил на работа, решават да създадат "Постстудио", в което се занимават с комуникационен дизайн и визуална идентичност.

Андреан споделя, че почеркът, по който можем да ги познаем сред морето от изображения, е играта с думи и букви, шрифт и типография. "Вчера си говорихме с едни музиканти, които казаха, че винаги когато видят нещо в града, си казват – това е на "Постстудио", споделя дизайнерът. "Не само работата с букви, но и играта със самия език е наш разпознаваем почерк." През 2012 г. той и колегите му са куратори на изложба, която цели да популяризира кирилицата - интердисциплинарни артисти от различни области са поканени да се включат в Alphapretation Bulgaria с пълната свобода да се заиграят с българския шрифт.

Пространството, в което се срещаме и където работи Андреан, е изпълнено с думи и плакати на интересни принтове и шрифтове. Там забелязвам и дизайнерските мебели на Praktrik. "Много ни хареса идеята на нашия приятел – архитекта Петър Захаринов, и затова се заехме с изграждане на дизайн за неговия каталог и бранд. Искахме да го подкрепим в начинание му, в замяна той направи дизайн за библиотеката ни."

В момента Андреан работи по кампанията за One Architecture Week, който ще се проведе през октомври в Пловдив. Преди две години той и "Постстудио" създават цялата фамилия от лога на One Architecture Week, One Design Week и One Dance Week.

Паралелно участва в организирането на среща на световната интернационална мрежа на творци – ITM IInternational (Network For Contemporaring Performing Arts), която ще се проведе през октомври в НДК. Изработвайки дизайна и цялостната визуална концепция за срещата, Андреан говори с участниците, вниква в концепцията, опитва се да предаде съдържанието на това какво ще се случи чрез визуална концепция.

Друг иновативен проект, в който участва, е развиване на дизайнерската концепция на детския научен център "Музейко". В неговото изграждане "Постстудио" работи заедно с американски архитекти и екип от български илюстратори, а акцентът там е детайлът, вдъхновен от българската култура. Центърът ще е първото подобно пространство за деца в Югоизточна Европа и би трябвало да отвори врати в София в средата на следващата година.

Засега Андреан не би работил извън България. Студиото е член на "Интеграл" (международна мрежа за дизайн и култура) и той се чувства изцяло включен в световния разговор за дизайн, където има възможност да общува със свои колеги от цял свят. "Когато искаш да предлагаш нови идеи, да чупиш граници и да прокарваш нови пътища, хубаво е да го правиш някъде, където има нужда от това, а в България има нужда."

"Постстудио" отваря вратите си в актуалния One Design Week, от 20 до 29 юни, в кв. "Капана" в Пловдив. Посетителите ще могат да се запознаят с работата на студиото, както и да разговарят на живо с екипа. Специално за фестивала "Постстудио" са подготвили серия от рециклирани кошчета, направени от техни плакати.

http://poststudio.bg

 

<#text>

Максим Иванов

графичен дизайн и motion graphics

Той е графичен дизайнер, който работи по изключително разнообразни проекти – от разработване на собствени калиграфски знаци до направа на т.нар. шапки за телевизионни предавания и филми. На 37 години вече е живял и работил в Австралия и Холандия, но взима чисто емоционалното решение да продължи пътя и кариерата си в България. В процеса на разговора ни той нееднократно ще повтори словосъчетанието "емоционално решение", докато до него стои огромният чехословашки вълчак, който му прави компания в ателието всеки ден.

Максим учи в Художествената академия в София, специалност плакат. Когато решава да кандидатства там, родителите му са в шок и ужас и се радват открито, че не го приемат. Но именно краткият провал амбицира дизайнера и на следващата година той успява да запише желаната специалност. "Изживяването в Академията преобърна изцяло живота ми." След завършването й записва магистърска програма по дизайн в Холандия, а след още няколко години самият Максим става преподавател - по екранна графика в Художествената академия.

В България започва да работи за различни проекти в студио "Топформ". "Там открих анимацията и т.нар. motion graphics (графичен дизайн, който използва движение и картини за изображенията, някои го наричат и екранна графика) и това бяха най-щастливите ми работни години". Не след дълго обаче решава, че има нужда да опита и от "големия бизнес". Разпраща портфолиото си из световни компании и получава две предложения – едното е с адрес Сакраменто, САЩ, другото – Австралия, където отново е поканен да се занимава с motion graphics с брандиране на телевизии в агенциите Bruce Dunlop and Associates и Ink Project.

@@galwidg:2328052@@

"Тогава с приятелката ми взехме емоционално решение – кога друг път ще отидем чак до Австралия, а и двамата с нея сме сърфисти", смее се Максим. Оказва се обаче, че въпреки приятната работастраната въобще не е това, което са очаквали – работната атмосфера била "твърде канализирана, всеки от работниците има своите конкретни функции и задачи. Организираният живот е твърде стерилен. Пиарът на държава е, че хората в нея са спокойни, лежерни и обичат да карат сърф, което може да е вярно за малките градчета, но не и за големия град, където е лудница и стрес. Работи се на бързи обороти – понякога има свобода от клиентите, понякога – никаква. А и когато имаш ограничения, се случват по-интересни неща. Повечето ми колеги там бяха англичани, на тях обстановката им се струваше наистина спокойна, защото според тях в Лондон си е истинската истерия".

Максим споделя, че в България се чувства "по-творчески" настроен, защото трябва да решава проблеми с подръчни средства и в много кратки срокове. Докато правят надписите за американската филмова продукция "Карго" в България с не много голям бюджет, се получава подобен казус. В лентата има сцена с актриса, в която момичето трябва да бъда поставено около началните надписи така, сякаш образуват кутия около нея (изхожда се от идеята на филма - той е за трафик на хора и момичето в случая е стока, която ще бъде пренесана през граница). За да се получи подобна сцена, трябва да има тракери по стените, които да обозначат местата, на които впоследствие трябва да се добавят надписите. Но снимките са случват на тъмно, нужно е да се измисли нещо малко и светещо, което да играе ролята на тракери и да се забелязва. Максим прескача до близкия магазин, купува диоди, свързва ги с малки батерии и снимките продължават. "Ако това се случваше в Австралия, щеше да има цяла група електричари, които да дойдат и да свържат инсталацията. Но в България се налага да сме много по-креативни и изобретателни именно заради ограниченията", обяснява дизайнерът. "И аз искам да имам свобода да правя каквото си искам, но съм забелязал, че точно когато не разполагам с такава, творческите ми способности се активират най-силно, това е комбинаторика." Филмът, за който са изготвени надписите, се казва "Карго", а режисьорът му Майкъл Кори Дейвис взема награда за най-добър късометражен филм на филмовия фестивал в Холивуд през 2005 г. за друга своя лента - "Приключенията на Светлана", чиито надписи отново прави Максим.

Сред други отличия, които дизайнерът е печелил, е награда за надписите на българския филм "Тилт" от престижната в типографията организация The Type Directors Club (от там печели награда и за надписите на "Карго"). Но за него признанията са по-скоро отговорност пред самия себе си и стремеж да си повярва, иначе се смее, че са само суета. "Дизайнерите са доста суетни", споделя Максим.

И пак се връща към спомените си от Австралия, където прекарва две години и половина: "Веднъж получихме покана за парти на дизайнерите и в голяма еуфория започнахме да се приготвяме с приятелката ми за супер купон, без да обърнем внимание на точната формулировка на поканата – начален час - 19:00, краен - 22:00 ч. Естествено, мислехме си, че крайният час е само проформа. Но когато отидохме с мотора към в 21:45 ч., се оказа, че последният човек си тръгва. Това е животът в Сидни.

След "емоционално взето решение" да се върнат"Максим вече 4 години работи в България в TV7 и като дизайнер на свободна практика по свои проекти. За брандинга на телевизията печели награди, отново от The Type Directors Club. Тогава, когато се е занимавал със създаването на цялата графична идентичност – лого и визия, е имал пълна свобода за действие, което споделя, че пак не е било сред най-лесните преживявания, защото клиентите не са имали никаква идея какво искат да се получи.

Последният му личен проект като фрийлансър, в който участва, е видеото за представянето на One Design Week, който в момента се провежда в Пловдив.

Най-много обича да слуша музика и да рисува калиграфия, докато вълчакът го наблюдава, а това се случва в късните часове на деня, когато се чувства и най-активен. Максим поглежда към часовника и осъзнавайки, че е късен следобед, казва, че е време да се захваща за работа и трябва да приключим с разказите.

Портфолието му е достъпно на http://plakatista.com>

 

Фокстериерът на Вито Валентинов обича череши и след като си похапна от сложените на масата, се настани до нас да слуша за новите скулптури на собственика си. Вито е на 36 години и съвсем не се занимава единствено със скулптура. Умело смесва различни видове изкуства, след като е преминал през тях в различни етапи от живота си. Още в гимназията учи графика, после и стенопис за две години в Художествената академия в София. "След една изложба на британския артист Тони Краг се отказах напълно от живописта и заминах за Холандия да уча скулптура и инсталация", започва да разказва той. Обучението продължава пет години, следват още два семестъра магистратура по времето, когато Вито заедно с Кристина Яначкова създават късометражния филм Falling on the Fovea, селектиран от куратор и показан в MuHKA – Музея за съвременно изкуство в Антверпен. През 2006 г. Вито се връща в България и прави специализация по кинорежисура в НАТФИЗ.

Вито е включен в селекцията за "Българската нова вълна" на списание "Едно", в която са представени 101 фигури от авангарда на съвременната българска култура – музика, кино, театър, танц, литература и фотография, дизайн и архитектура. Книгата излиза преди две години.

@@galwidg:2328073@@

"Ако погледнете мои инсталации, можете да видите момента от обучението ми като график в гимназията, от живописта присъстват цветовете, от кинорежисурата се появява наративът и накрая се завършва със скулптурата, разбира се." Работата му "Сексетът на Сийфърт", която в момента е изложена в Градската художествена галерия до края на август (инсталацията е закупена от галерията след представянето й в една изложба преди година) – представлява това общо изразено цяло, една инсталация вдъхновена от взаимоотношенията между светлината, времето, материята и пространството. Наесен пък Вито пътува в Южна Корея с фондация "Дома арт", където ще представи Critical Mass – визуалния проект, който създава за албума на Parallel Concept. "Музиката на Parallel е като човешко тяло, същевременно има клинична чистота, затова се обърнах към анатомията и избрах торса като най-подходящ изразител на идеята. Скулптурата, която се получи, много ми напомня на Бейкън и неговите разпятия, но не в религиозен смисъл, а по-скоро от гледна точка на жестокостта. Самата музика на Parallel е мрачна и аз исках да постигна апокалиптичен ефект."

В момента работи по описване на току-що приключили проекти: инсталации от международния фестивал Contempo във Варна и събитието ТEDXBG - "аз не съм от артистите, които всеки ден трябва да рисуват или да пипат материала, обичам да се отдалечавам и да мисля. Записвам идеите си и след време се връщам към тях. От разстоянието на времето мога да преценя по-добре в кои има потенциал", обяснява Вито. Оглеждам се в чистия и светъл апартамент, в който се помещава студиото му, и не си представям как той изработва скулптурите си тук. "Да, тъкмо се пренасям в едно малко студио, което ми предоставиха като част от проекта на "Зона Култура" - Фабриката за градско изкуство на Сточна гара." 

Ще го посетим по-късно, а сега се чувствам като дете в свят на чудесата и пипам навсякъде - грамофоните са от периода, в който Вито се изявява като диджей в Холандия, а странните сешоари, взети от стар фризьорски салон, ще бъдат използвани в бъдеща инсталация. На бюрото има и една необичайната голяма обложка на диск – това именно е обложката на Critical Mass. Албумът ще бъде представен на 20 юни с парти в Берлин, където живее и изпълнителят.

През октомври Вито ще прави Site-specific проект в САЩ, който ще представи в Ню Йорк.Това е проект, който не просто се представя на дадено място, а е обвързан с пространството, може би с историята на града или климата или жителите или нещо специфично за мястото. "Ричард Сера казва да преместиш работата, значи да я разрушиш", обяснява ми.

Вито не е почитател на морализаторско изкуството, привлечен е от абсурдизма, чрез него споделя, че много по-лесно си обяснява светът, в който живеем. "Изкуството в никакъв случай не е бягство от реалността, това е средството да бъдеш тук, без да откачиш, форма на рефлекция и процесинг." Все пак изкуството не трябва да е решено от послания – "Творбите ми не са активистки или политически, но бих застанал зад кауза, която подкрепям, с авторски проект по темата или проблема." 

Изядохме черешите и вече нищо не ни задържа, казваме чао на фокстериерa Елма и потегляме към Сточна гара. Точно под прозореца на новото студио, където скулпторът започва поетапно да се нанася, минават влакове. Виждам отделни части от бъдещи скулптури на Вито, разположени в стаята. "Тук ще мога на свобода да се развихрям, което включва и целия мръсен процес." 

Инсталации, скулптури и рисунки на Вито - на собствения му сайт, който надяваме се да преведе и на български език 

6 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ralev_com avatar :-|
    Ralev.com
    • - 1
    • + 9

    Добра селекция, интересни детайли и надъхващи истории!

    Нередност?
  • 2
    edzi avatar :-P
    edzi
    • - 1
    • + 7

    Много добра статия

    Нередност?
  • 3
    nellyo avatar :-|
    nellyo
    • - 1
    • + 3

    Поздравления за представените дизайнери!

    Тамара: ЮНЕСКО като "Юнеско" е ексцентрично, не мислите ли.

    Нередност?
  • 4
    czechembassyecon avatar :-?
    czechembassyecon
    • - 1
    • + 3

    Много интересен проект!

    Нередност?
  • 5
    strayker23 avatar :-|
    Trayko Be
    • - 1
    • + 5

    Mnogo iako, che ima takiva hora/firmi v Bulgaria. Radva me tova mnogo, zashtoto naposleduk samo prostotii vijdam pokrai mene...

    Нередност?
  • 6
    rgi13365154 avatar :-|
    Eva Varbanova
    • + 2

    Много съм съгласна с това, че всеки човек разполага с творчески потенциал, въпросът е, че много хора не намират сили и желание да го открият ....

    Нередност?
Нов коментар