Зорница Кънчева
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
По документи Варна не е мой роден град. Аз съм като осиновено дете, което са взели веднага от болницата още преди да успее да установи каквато и да е връзка с биологичната си майка (в случая Бургас), но независимо от възпитанието понякога генетиката си казва думата. За почти 30-те години живот във Варна така и не разбрах какво точно означава шано, нито пък се научих да произнасям доматито. Това съвсем не означава, че градът ми е безразличен и въпреки че съм го напуснала преди 8 години, ми е болно в какво се превръща. Сещам се как като малка се изпълвах с неосъзната гордост, когато ме питаха откъде съм, и при отговора очите на хората се изпълваха със завист. Сега нещата стоят доста по-различно и при споменаването на Варна реакциите са съпроводени със съжалителни погледи и тактични въздишки.
Родена съм в средата на 70-те. Както и на повечето градски деца от онова време животът ми премина в задължителна ваканция при баба и дядо (или маминка както се нарича тук), игри на улицата, ходене на куклен театър в неделя и почерпка със сладолед в Снекбара. Но един от най-отличителните ми спомени от детството е как през лятото градът беше пълен с туристи от цял свят и благодарение на тях се научих да разпознавам почти всички европейски езици. Полските семейства с фиатчетата, оплескани до ушите с диня, която хрупаха направо от кората; германските пенсионерки с розовите къси панталонки и капелите; смешно почервенелите от слънцето скандинавци, които не се страхуваха да плуват в морето дори и в началото на май.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
61 коментара
Много реалистична статия,допадна ми.Най-трагичното е че най-будните деца на Варна напуснаха града и са или в София или по чужбина.
Дааа много добре написано ! Когато се съберем с приятели ( защото сме пръснати по света ) винаги се сещаме за онези години - ФК , концертите ....
Минало незабравимо
Публикувано през m.capital.bg
"Но най-страшното си остава апатията и инертността на съгражданите ми, които сякаш са се отказали да вярват, че хубавите неща имат и бъдеще време .."
Така е в цяла България. Апатичността на гражданите рефлектира и върху живота им. Разсъждения тип "Трай, докато си получаваш заплатката, че можеше и да е по-зле." ни обричат на мизерия и летаргия.
В София сме или по чужбина - така е. Аз лично три пъти в живота си се връщах във Варна и все не успявах да се установя - или стигам до София или трябваше да продължа в чужбина...
Не бих могъл да го предам по-добре от авторката. С една претенция - "доматито" не е с варненски произход. По-скоро е с Добруджански.
Вярвам в думите, които е избрала за край на статията си:
"Но най-доброто лекарство за мен ще дойде от тези варненци, които напук на всичко, ще се престрашат да се завърнат в родния си град и ще внесат ударната доза адреналин. Сигурна съм, че тяхната смелост, креативност и енергия ще бъде най-добрата терапия."
Та кой друг???
Статията спокойно може да се прекръсти :"Българйо безнадеждност моя любима".
И аз се махнах преди време от Варна, градът много изпростя и се провинциализира. Няма читави кръчми, повечето са масовки пицарии и капани, където хигиената е нулева, особено тия на алеята. Но това са малки проблеми пред основния, Варна стана руска губерня, чиито основен стожер е ТИМ, а част от гагузкото население като чуе руски се хваща за палците с надежда за някоя друга рубла. Като мине летния сезон градът буквално замира, отделно че връзките по суша и въздух са кофти.
Много добре написана статия. Всичко е така, както го описва авторката.Живея във Варна все още, за мое (не)щастие...:)
Статията нито е написана добре, нито отразява реалността. Като започнем от това, че никой вече не казва "доматито" и че всъщност това не е типичен варненски диалект и като стигнем до частта, че никой не се интересува от бъдещето на града и не се бори за промяна, всичко написано е една меланхолична боза с привкус на омраза, отчаяние и поучително натякване.
Няма друг град в България с толкова много граждански организации. Промяната винаги е започвала от тук. Сега може да не сме в цветущо положение, но все пак сме град в България, не сме отделна държава.
Мисля, че схванах идеята за тази статия. "Възраждане" на Нова Генерация - Безнадеждност, моя любима.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.