С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

1 11 юли 2014, 17:35, 8571 прочитания

Двадесет хиляди страници над водата

Кратка история на две издания с адрес Бургас

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Островът на лечителката

На залива закрила, строга и любовна светлина, нарече това парче скала по средата на морето поетът Христо Фотев

15 авг 2014

Градът е голям и спасение дебне отвсякъде

Спасителните места във Варна или къде отиват варненци в свободното си време, когато искат да поддържат духа си буден и здрав

11 юли 2014

Бургас и неговите млади трудови хора

С какво организацията "Хамалогика" помага на Бургас и защо членовете й са се завърнали в града

4 юли 2014
Виж какво се случва
 
Основателките на списанието "Виж! Бургас" пред Light за бързия успех на проекта си и промените, които той носи

Когато дългогодишните приятелки Камелия и Гергана се завръщат в родния си град Бургас след няколко години в София, те бързо откриват какво в средата наоколо им липсва. Срещата с Маргрета по време на организирана от нея прожекция на египетския филм "Микрофон" е последното парче в пъзела, а заглавието на лентата като че ли е съдбовно. През 2012 г. трите създават месечното безплатно списание "Виж! Бургас", което се оказва техният начин да огласят какво се случва в града.


Освен гид в джобен формат за добрите клубове и културни събития в неговите 50 - 60 страници се публикуват новини около инициативи в града, авторски интервюта, репортажи, представяния на интересни артистични личности, предимно местни. В последния брой сред акцентите са текст за улица "Площадна" ("изгубеното архитектурно сърце на Бургас"), разговори с основателя на "Не! Новините" Самуил Петканов и режисьора Иван Москов, а традиционният интересен човек от града на фокус е инженер, който се изявява и като диджей. Художественото оформление е винаги стилно издържано, като част от материалите са преведени на руски и английски.

"Информацията за това, което се случва тук, е твърде разпръсната и обикновено човек разбира за събитието, след като се е случило", обяснява 28-годишната Камелия Величкова. Завършила история и теория на културата в СУ, сега тя работи като дизайнер на свободна практика, а в списанието е поела роля на издател. В началото го е разпространявала лично по различни локации, внимателно подбрани според аудиторията в тях. Едно от ценните неща на проекта им е начинът, по който хората са провокирани да преоценяват познатите улици и места, когато са им показани в различна светлина.


Фотограф: Велко Ангелов [Light]




"В София като че ли пътищата са предначертани за подобни идеи, докато тук имаме повече свобода, може да станеш по-лесно разпознаваем сред творческите хора и да им дадеш трибуна", казва редакторката Гергана Костова, също на 28. Тя завършва книгоиздаване в СУ, връща се покрай раждането на детето си, а малко след основаването на списанието започва работа в Радио Бургас. Изданието е влязло в роля на портфолио, а в момента често я поставя "на крачка напред" от другите колеги по осведоменост. "Този вакуум в културната среда всъщност те тласка напред и когато хората видят качество и желание, бързо го разпознават. Имат и потребност. Искаме чрез ролята си на посредник да се превърнем в проект с по-голям мащаб – не просто да информираме Бургас, а да поставим Бургас на културната карта на България." Това води и до създаването на "Виж! Варна", което има отделен екип и вече има първи брой, който следва поставената от бургаското издание линия – запознаване с вдъхновяващи млади хора, разкази около кътчетата на града, културни новини. "Целта ни не е това да е идея на местно ниво – градове като Пловдив също имат нужда и активно търсим партньори."

Според трите заинтересуваните от културните новости хора бързо са откликнали на списанието. Трите виждат резултат не само с отзивите на читатели, но и с това, че институциите вече сами ги търсят и все по-добре оформят информацията за събитията си, за да влязат между страниците. "Вече дори ни съобщават за събития с правилните дати", отбелязва с усмивка Камелия, според която в Бургас раздвижване се забелязва, но "то не е с достатъчна скорост и имиджът на града почива на стари лаври в известна степен. Тук все още няма достатъчно възможности за работа, да не говорим за някаква творческа индустрия". Трафикът на сайта показва, че най-много читатели има от София, което те си обясняват с големия брой бургазлии, които работят в столицата, но се интересуват от случващото се в града.

Като единствено подобно списание в града остава въпросът с какво тогава те се сравняват. Камелия цитира вече несъществуващото "Една седмица в София" като добър пример, а 29-годишната Маргрета Костадинова, или просто Грета, гледа към независимите западни издания. Сред тях е намереното на Sofia Design Week преди няколко години американското бутиково списание Qompedium, което по нестандартен начин третира теми, които според създателите му интересуват най-много средния читател: коли, жени, компютри, Космос. Това съчетание между нови похвати по познати модели е част и от концепцията на това, което тя прави с колегите си във "Виж! Бургас". За още по-голяма ориентация в сферата тя поръчва на всички свои приятели, пътуващи извън България, да й донесат издания с фокуса на "Виж! Бургас", за да види какво и как те предлагат на публиката си.

Но проектът съвсем не е единственото, което ги държи в града. "Всеки от нас има различни причини да се върне, но една обща е, че Бургас е чудесно място за отглеждане на деца – и трите сме майки", разказва Грета, лесно привличаща внимание с разпалените разкази и татуировките си. В София тя е учила дизайн и реклама в НБУ, а от завръщането си се занимава с културен мениджмънт, включително по отношение на списанието, и е част от неправителствената организация "Хамалогика".

Като фактори за решението си да отгледат децата си тук те споменават уютната атмосфера, природата и възможността да пиеш сутрешното кафе на плажа заедно с детето си, вместо то да израства на седалката в колата или градския транспорт. "Понякога ни стяга и искаме да мръднем нанякъде, но е по-скоро за добро, че градът не е твърде малък и не е твърде голям. Така винаги може да разчиташ на познати хора и да работиш с тях по общи проекти, но с чувство на сигурност, не на фона на някаква лудница."

"Виж! Бургас" е на http://vijburgas.com/, където е качен всеки брой на списанието. Развитието на "Виж! Варна" следете скоро на http://vijvarna.com


Георги Ингилизов

Преглед на оригинала Георги Ингилизов

Автор: Станчо Бодуров [Light]


Морският вълк

Писателят Георги Ингилизов за скритата история на списание "Море" и стария Бургас

"Аз съм патологичен случай. Не подлежи на обяснение. Просто няма как да живея другаде" - така 58-годишният писател, журналист и сценарист Георги Ингилизов описва привързаността си към родния Бургас.

Заедно с Иван Сухиванов и Росен Друмев е редактор в новата история на излизащото четири пъти в годината списание за проза, поезия, есеистика и критика "Море". То се появява за пръв път през 1980 г. и е закрито от общинския съвет на града през 1992 г., когато за селекциите в него се грижи Христо Фотев. През следващите години излиза алманах със същото име десет пъти годишно, но с по-ниско качество на творбите и оформленията и с далеч по-малък обем. През 2008 г. се обявява конкурс за възраждането на списанието, който се печели от "Вагабонд медиа" и през следващата година Ингилизов и неговите колеги застават зад него.

Целта на екипа е ясна – да създадат приемник на оригиналното издание и то да си върне старата слава, която съвсем не е била само локална. "Бил съм свидетел как през 1982–1983 г. се носеха бройки на ул. "Ангел Кънчев" 5 в София, където се намираше Съюзът на българските писатели. Те се разграбваха за минути. До спирането му това беше най-доброто литературно списание в България", разказва Ингилизов, отдал целия си живот на Бургас, като изключим четирите години като студент във Велико Търново.

До известна степен целта е изпълнена – според него мнението на литературните специалисти за "Море", често надхвърлящ 200 страници, е много позитивно, а интересът на задоволително ниво. "Хората, които се занимават с литература, все пак понякога не могат да си позволят да дават много пари за литература, така че по разни събития сме раздавали списанието безплатно. За някои все пак цената му от 6 лв. е нищожна, за други голяма."

Най-скорошният му брой (от март 2014) е посветен на 80-годишнината от рождението на Христо Фотев, а на страниците му можем да намерим голяма част от познатите имена на литературната сцена в България като Илко Димитров, Мирела Иванова, Михаил Вешим, Силвия Димитрова. Въпреки че изданието често събира творби на морска тематика, в броя може да открием посветените на софийските панелни блокове и столичния квартал "Надежда" стихотворения на Владимир Левчев, описващия съдбата на книжните антиквари около "Пирогов" Деян Енев, кратките разкази на обвързания цял живот с Пловдив Начо Христосков. В преводната част сред акцентите са интервюта на Албер Камю.

За Ингилизов едно от най-големите достойнства на "Море" е, че то е публикувало автори като Константин Павлов и Радой Ралин във време, когато издаването на техни творби е било забранено от комунистическата власт. Това се е случило отчасти заради по-малкия контрол на цензурата извън София, но и заради риска, който редакторите са поели и който на свой ред им е донесъл "известни проблеми". "Така се доказа, че литературата трябва да бъде над властта, над идеологията. Не идеализирам миналото, но подборът тогава беше изключително прецизен – нямаше значение кой на кого е съсед, нито кой каква награда е получил", спомня си той, а до кутията цигари Camel и кибрита държи малко листче, на което се записани някои от важните дати и имена на автори, като произнася и по-неизвестените от тях с еднаква тежест.

Но кое е това, което отличава "Море" от другите литературни издания в България, всяко едно като че ли устремено към своята малка, но лоялна аудитория? "С риск някой да се засегне, но това, което изпъква при нас, е липсата на слаби творби. Или поне се стараем да е така, все пак читателят е този, който преценява, ние само се надяваме, че можем да покажем, че Бургас не е провинция, че нивото все още се държи високо."

А това ниво за него е плод на самата история на града и атмосферата в него преди настъпването на социализма. "Между 1900 и 1930 г. има бурно развитие – тогава Бургас е мястото с най-много консулства и корабни агенции в страната. Това на свой ред води до ежедневно съприкосновение със света, а моряците от Азия и Африка по улиците на града са били обичайна гледка. Старите бургазлии помнят еврейската, гръцката, арменската махала, а всяка диаспора идва със собствените си традиции", разказва писателят, който отхвърля и приетата теза, че първата кинопрожекция в България се провежда през 1897 г. в Русе – според негови проучвания по-рано през същата година има такава в Бургас. "Това съчетание на култури, като цяло повлияни от средиземноморската култура, поражда една интелигенция във всеки смисъл на думата. Този Бургас го няма, но се стараем да опазим останалото от него."

Но в думите му прозира по-скоро позитивна нагласа за бъдещето на града. "Определено след един по-застоял период вече се забелязва възраждане и все повече млади се връщат." Усмивката му е последвана от разочарованието, че по-големият черноморски град, Варна, не преминава през подобен период. "Винаги съм смятал градските съперничества за глупави, тъй като градовете се развиват, като си взаимодействат. За съжаление там нещата отиват надолу, особено от културна гледна точка. Това, което не мога да си обясня, е защо журналистите във Варна не надигат масово глас и не изваждат случващото се на показ."

Според Ингилизов развитието на Бургас дава и отражение на списанието, защото благоприятната среда води със себе си и добри автори. А липса на нови и свежи имена в българската литература той не забелязва. "Пощата ни е препълнена, включително от автори, които живеят извън страната. Избираме между голямо количество творби и никога не сме връщали качествено произведение."

Двадесет хиляди страници над водата

Преглед на оригинала

Автор: Велко Ангелов [Light]


И все пак дали това "елитарно в добрия смисъл", както го описва Ингилизов, издание може да бъде актуално за един млад четящ човек? "Напълно. Средната възраст на авторите е около 35 години. А и смятам, че има аудитория, която може да бъде заинтересувана. Когато сме имали представяния по гимназии, забелязвам колко напред и в час са учениците." Остава въпросителната как младите ще разберат за историята и концепцията на "Море" - информацията за списанието в интернет е оскъдна, а новините са ограничени до регионални медии. Но редакторът е уверен, че скоро то ще има по-голямо онлайн присъствие и творбите няма да са публикувани само между кориците му.

Въпреки разговорите за млада аудитория и връщащи се хора остава въпросът какво може да те провокира да останеш в град като Бургас. "Ако човек обича морето, то изборът няма да стои пред него. Но не упреквам никого, който е потърсил реализация в друг град или чужбина. Все пак условията тук са много ограничени. Много хора искат да останат или да се върнат, но са принудени да живеят и работят другаде. Но аз си знам, че ще умра тук."

"Море" може да се намери/поръча във веригата на "Хеликон", книжарница "Божич" (Бургас), "Български книжици" (София). За контакти, абониране и изпращане на творби: spisaniemore@abv.bg




  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Вещи в повече 5 Вещи в повече

Няколко проверени идеи за това как да се освободим от непотребните вещи в дома си по човечен и щадящ околната среда начин

2 ное 2018, 38028 прочитания

Принтирано небето, принтирано морето Принтирано небето, принтирано морето

3D отпечатани дрехи, шоколад, биомимикрия, протези – какви възможности дава все по-достъпната технология тук и сега

25 окт 2018, 20873 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Водни видове

Оцелял от нападение на акула-бик оглавява протест срещу правителствено решение за избиването им в Западна Австралия

Догодина - нов главен прокурор и 10 млрд. лв.

Който управлява през 2019 г., ще участва в избора на заместник на Цацаров и разпределянето на скъпи поръчки

Икономиката настина

Брутният вътрешен продукт расте по-бавно за второ поредно тримесечие

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Звезда и половина

Историкът Уилям Юинг за ретроспективата на легендарния фотограф Арнолд Нюман в София

20 въпроса: Мария Касимова

Най-новата й книга - "Балканска рапсодия" (изд. "Колибри"), излезе тази есен

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Кои са най-растящите IT компании, ще има лимити по "Гражданска отговорност", паркът на основателите на "Телерик" расте с нова сграда

Емисия

DAILY @7AM // 21.11.2018 Прочетете