Хоризонт на вълните на смелостта

Милен Самуилов

Хоризонт на вълните на смелостта

Кайт сърфистът Милен Самуилов, който се мести в Испания, за да е по-близо до ветровете

13039 прочитания

Милен Самуилов


Ставане рано на плажа, закуска и кафе на брега, каране цял ден, едночасов релаксиращ масаж, вечеря и после – бар с компания от цял свят. Сърфисткият начин на живот е колкото привлекателен, толкова и абстрактен за всички, които прекарват по-голямата част от годината пред компютър в офис сграда някъде в София. Затова е особено забавно, че отправната точка на Милен, който все повече живее по този начин, е именно бюрото в престижна софтуерна компания.

Преди няколко години отива на турския остров Гьокчеада с приятели, които са запалени да се научат да карат кайт сърф, и импулсивно решава да се пробва. Още в първия му ден вятърът духа към морето и най-малката грешка с крилото може да те изстреля навътре във водата. Разбира се, Милен я прави. "Аз бях 108 килограма, крилото беше учебно – само 4 квадрата, но въпреки това излетях. Учителят също беше нов и когато се обърнах към брега, го видях как се чуди и не може да се оправи с лодката, за да ме вземе. Аз вече бях 1 км навътре, оплетен между 4 въжета по 24 метра. Не знаех, че в такива ситуации трябва да се откачиш от кайта..."

Опасната ситуация би трябвало бързо да го откаже, но вместо това Милен веднага си купува екипировка и решава да продължи сам. "Като се прибрах, си казах, че няма да разчитам на такива учители. Което само по себе си е най-тъпото възможно решение – опасно както за твоя живот, така и за този на останалите около теб на плажа. Купих си и екипировка сам – впоследствие се оказа, че и това е било грешно решение. Бавно, голямо, мощно крило, огромна дъска. С един приятел отидохме на Крапец да се учим сами и тъкмо бяхме разгънали всичко и вързали крилото тотално грешно, когато се появи един човек и ни каза: "Момчета, вие ще се самоубивате ли?" Оказа се, че може да кара, но не може да си позволи екипировка. Споразумяхме се да кара нашата и да ни научи."

При кайт сърфинга уроците започват на суша с надуваемо малко крило, за да се разбере какъв е принципът на управление. След това се преминава на голямо и бавно. Чак накрая идва влизането във водата, опитът се да вкара крилото в правилна позиция, ставането върху дъската и вятърът, който трябва да те тегли. Обикновено за този процес са нужни около седмица-две. За Милен водният старт продължава 18 месеца. Питам се какво е задържало интереса му толкова дълго... "Аз съм от хората, които се мотивират от неуспеха. Пък и вече си бях купил екипировката. Мислех, че е причина да продължа с опитите, след което разбрах, че и това не е вярно – бях си взел големи боклуци, а кайт сърфът е доста скъп спорт. След година и нещо най-накрая прокарах. Започнах да се сдобивам с правилната екипировка, която струва хиляди левове – няколко крила, въжета, дъска, неопрени... Вероятно за човек с нормална заплата в София би било непосилно. Но за мен вече няма спиране – като дрога е."

Екипировката за кайт сърфа включва дъска, въжета и мощно хвърчило. Най-малкото, което Милен притежава, е 5 квадратни метра и е предназначено за каране в буря. Най-голямото е 16 – колкото стая. Кайтистите не са вързани за дъските си, защото е доста вероятно при падане, докато кайтът те влачи напред, дъската да те удари отзад със засилка. Затова една от най-важните техники е да ползваш тялото си като кил на кораб – вдигаш кайта и го управляваш от водата, за да си намериш дъската. Самото учене е така фрустриращо, че може да откаже много хора да продължат с него. Трябва да имаш силна мотивация. Кайтът те бие, влачи и постоянно падаш. "Имам позната, която е с белег от прорезна рана по цялото лице, защото крилото я е вдигнало и блъснало в някакъв бус, докато се учи. Но въпреки това вече е кайт инструктор", разказва Милен.

Преди да се запали по водния спорт, той кара ски редовно. Огънят, с който в момента го практикува, обаче не му се е случвал никога преди. Всеки уикенд от март до октомври. И месец-два в някоя екзотична дестинация през зимата – Италия, Турция, Виетнам, Занзибар. Ако пък се окаже в София, кара с дебел неопен, шапка, ръкавици в някой язовир наблизо или с кайт борд на платото на Витоша. Правил го е и на 8 градуса температура на въздуха. Не е настинал. Питам го дали не се страхува понякога. "Ако спазваш правилата за безопасност, карането по магистралата София - Пловдив е в пъти по-опасен спорт", смее се Милен.

Разбира се, опасните ситуации са били факт и докато ми ги разказва, заедно се притесняваме какво ще си помислят родителите му. "Веднъж карах на язовир "Тракиец" през април, но водата беше още студена. Когато влязох навътре към центъра му, вятърът се оказа суперпоривист – на падове и скокове. При един пад кайтът падна във водата, обърна се, завъртя се и почна да ме тегли към близките скали. Овладях го някак си и излязох на тях. Но когато започнах да го придърпвам, той пак ме изтегли във водата и тръгна към другия край на язовира, което при 10 градуса температура е доста неприятно усещане. В един момент останах само на сейфти въжето и то се скъса. Трябваше да плувам половин километър назад, а кайтът ми замина на другата страна. Излязох на някакви други скали, но този язовир не е голяма елипса, а с много ръкави и трябваше да минавам през стръмна гора с неопрен през шубраците през едни селски ниви – накрая пак преплувах два ръкава и след 2 часа се върнах на изходната точка и още 2, за да си намеря нещата на другия край на язовира. И накрая пак карах..."

Морските истории също включват неочаквани излизания: "Във Виетнам карах в огромен залив с рибарски мрежи в средата. За да ги избегна, реших да изляза в открито море. В момента, в който се озовах извън залива, осъзнах, че няма никакъв вятър и не мога да се върна. Хванах леко течение и излязох в съседния град, който се намира през два залива. После часове наред бос по асфалта, без документи и пари, извървях 7 километра по междуградския път с цялата екипировка. Седмици наред ме боляха петите."

Представям си, че медузите – ужас за всеки нормален човек – са още по-опасни за кайт сърфистите. "Медузите наистина са опасни, защото се паникьосваш. Даже българските не са чак толкова, колкото тези в южните морета. Те са малка главичка с двуметрови пипала, които се увиват около крайниците и тялото и нанасят много ужилвания. Случвало ми се е да падна върху една такава и тя да се залепи около ръката ми. Опитваш се да я махнеш, париш и другата си ръка, изпускаш дъската и трябва да минеш през още медузи, за да я намериш... И отгоре на всичкото те боли. Добре че тогава имаше станция наблизо, в която ми предложиха оцет и соев сос със захар, та успях да успокоя кожата. После четох и разбрах, че е най-добре да натиснеш отгоре ужилванията с остър нож, за да се изкара отровата. Въпреки това близо 3 часа не можеш да си намериш място от болка. В моя случай отровата се беше разпространила и като се прибрах, изби на друго място и пак започна да ме боли. После същият вид медуза ме ужили и явно бях изградил имунитет – не я усетих.

В един от малкото пъти, когато съм карал в България, пък имах друг интересен случай. Беше през септември и водата в Приморско беше топла. Влязох с шорти и тениска. Гледам местните – с дълги неопрени и качулки и се чудя защо. Изведнъж пред мен се надига двуметрова вълна с медузи. Казах си: "Гледай сега да не падаш!"

А вълните? "Рядко карам на вълни – предпочитам вятъра. Но с времето се научаваш как да ги избягваш."

Питам се как се живее между екзотични острови и не особено екзотична професия. А според Милен точно контрастът е ключовият фактор. И чувството на тотална свобода. "Първият месец каране през зимата е детокс от проблемите, които имаш в работата и живота. Вторият е истинското каране. Самото каране е медитация и рестарт. Напълно сам си, нищо друго не чуваш освен вятъра и водата и единственото, за което мислиш, е да не се нараниш. Това ти рестартира всички останали мисли. По някое време просто си чист. И можеш да се наслаждаваш на сърф лайфстайла."

Питам го не иска ли да стане инструктор и да остави работата зад бюро, но се оказва, че българите инструктори в по-екзотичните дестинации не са особено доволни – трябва постоянно да преподават, за да се издържат, а след 4 часа във водата с нов ученик последното, което искаш, е да караш – толкова изтощен си.

Милен споделя, че по наблюденията му кайт карат всякакви хора и това е една от причините да се потопи в този спорт. "Аз не съм общителен човек, но с тази обща страст веднага се запознаваш с много хора, с които иначе никога не би познавал. Там няма граници. Във Виетнам на една маса седяхме адвокат, дърводелец, хирург, пилот, програмист, чистач и безработен... Разговорите започват от вятър и вода, после си говорите за всичко... Има хора, които са обиколили целия свят, с много за разказване..."

Разбира се, и в този спорт има професионалисти, но те не забогатяват особено. Пътуват много, но и здравословните проблеми са сериозни – износвания на коленете, проблеми с ръцете и гърба. Следващо ниво в спорта за Милен не е изкушаващо. За сметка на това е амбициран да кара цял живот и е сигурен, че е възможно, ако се спазват правилата за безопасност и тялото се поддържа правилно.

Оказва се, че и в кайта има "позьори" - добрите кайт сърфисти, които се движат по брега и правят трикчета, за да ги поздравяват приятелите им на плажа. "А на местата, на които караме, няма жени. Всички са по двойки – няма кого да впечатляваш от морето", смее се той.

Питам се по какво в ежедневието си се различава от околните. Смее се и казва, че не се лишава от нищо – бирата с приятели, планините, почивката... Може би само обновяването по 200 пъти на ден на синоптични сайтове го прави по-различен.

Кайт сърфът обаче отдавна не е само хоби за него. "През септември се местя в Испания – ще живея в най-южната точка на страната – в Столицата на вятъра. Оттам Мароко е на 20 минути с ферибот. А ветровете се редуват – в месеца 10 дни духа от едната страна, 10 от другата и 10 няма вятър. Сутрин и вечер ще карам, а през деня се надявам да си намеря работа на свободна практика – Гибралтар е развит център на софтуерната индустрия."

Всички приятели и роднини спокойно приемат избора му и го разбират. Самият той си дава ясна сметка за всички промени, които кайтът е направил в живота му: "Осъзнах, че здравето е много важно, че работата не е толкова важна, че материалните неща, като изключим екипировката, са незначителни. Това лято продавам колата, колелото, фотоапаратите. Изведнъж осъзнаваш, че целият ти живот може да се побере в бордбег – екипировка, дрехи, компютър, два фотоапарата, джапанки, тениска и шорти. Не ти трябват 10 чифта обувки и зимни дрехи на плажа... Понякога съжалявам хората, които са вкопчени в заеми, семейства и кариера, но знам, че това е техният избор – уважавам го, но няма нищо общо с мен."

Освен усещането за невероятна свобода, която кайт сърфът дава, Милен е обсебен от друго "Имаш крилото, което поема енергията на вятъра и през твоето тяло тя се свързва с енергията на морето. Това усещане да си връзка между 2 стихии е неописуемо." Оттук нататък пътят е по вода и... вятър.

Акцент

Осъзнах, че здравето е много важно, че работата не е толкова важна, че материалните неща, като изключим екипировката, са незначителни. Това лято продавам колата, колелото, фотоапаратите.

Ставане рано на плажа, закуска и кафе на брега, каране цял ден, едночасов релаксиращ масаж, вечеря и после – бар с компания от цял свят. Сърфисткият начин на живот е колкото привлекателен, толкова и абстрактен за всички, които прекарват по-голямата част от годината пред компютър в офис сграда някъде в София. Затова е особено забавно, че отправната точка на Милен, който все повече живее по този начин, е именно бюрото в престижна софтуерна компания.

Преди няколко години отива на турския остров Гьокчеада с приятели, които са запалени да се научат да карат кайт сърф, и импулсивно решава да се пробва. Още в първия му ден вятърът духа към морето и най-малката грешка с крилото може да те изстреля навътре във водата. Разбира се, Милен я прави. "Аз бях 108 килограма, крилото беше учебно – само 4 квадрата, но въпреки това излетях. Учителят също беше нов и когато се обърнах към брега, го видях как се чуди и не може да се оправи с лодката, за да ме вземе. Аз вече бях 1 км навътре, оплетен между 4 въжета по 24 метра. Не знаех, че в такива ситуации трябва да се откачиш от кайта..."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

Влезте в профила си

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Вижте абонаментните планове
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


1 коментар
  • 1
    aetius avatar :-|
    aetius

    добре де аз пак не разбрах, този програмист ли е , и ако да - фрииенсър ? В Испания с какво ще се издържа


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал