Умно село

Пет истории за хора, избрали близостта до земята пред голямото градско надбягване

Повечето градски хора смятат, че селският живот е неблагодарен, изпълнен с тежък труд от тъмно до тъмно, липса на забавления и възможности за работа. От друга страна пък, хората в отдалеченото родопско село, в което прекарах една година от живота си, които оставят къщите си отключени и думата "кражба" за тях е абстрактно понятие, не можеха да разберат как някой ще иска да живее на място, където се разбиват стени, за да се отмъкне банкомат, където хората не се поздравяват, въздухът е мръсен, а храната е ужасна на вкус. Както всяко нещо на този свят, всеки медал има и обратна страна. Миграцията от селото към града е световна тенденция не от вчера, а в обратна посока е почти незабележима. Но изглежда доста интересна, съдейки по хората, които ви представяме в този брой.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


39 коментара
  • 1
    sir_matt avatar :-P
    sir_matt

    Загубени хора. Как може да не им ли харесва да са по 300 кг, да сгъват корполенти телеса в меките седалки на Мерцедесите, златен Картие на ръката с която ръфат мазен дюнер, на път за важна бизнес визита в ДАНС, а от всякъде да звучи Пайнер?!

    Не мога да ги разбера:)

  • 2
    kikoleppard avatar :-|
    kikoleppard

    До коментар [#1] от "sir_matt":

    +++++++

    и да не си обнявяват ежечасово статуса, тагват, лайкват и т.н във Фейсбук, примерно.

    Как е възможно това?

  • 3
    forest avatar :-|
    Forest

    тези хора живеят, а ние "нормалните" съществуваме

  • 4
    blockblock avatar :-|
    block

    До коментар [#1] от "sir_matt":

    корпулентни се пише.

    но общо взето всеки трябва да живее както му харесва. бил съм и в двата края на спектъра. за сега клоня към асфалта, бензина и всуе блестящите електрични глобуси. шумният и разблуден град може да е скован от злоба но пък ме забавлява по начин по който селото не може. по натам може да ми дойде друг акъл ама за сега е това.

  • 5
    petianp avatar :-|
    petianp

    Хубав разказ! Всичко изглежда толкова лесно и приятно, но само те си знаят колко е трудно. Много ми е интересно, къде ще учат децата, как ще ходят до училище и най-важното как ще ги издържат, когато искат да отидат на учат в университет.

  • 6
    pagan avatar :-?
    pagan

    Мисля, че вече навсякъде е възможно да си "в крак с времето".
    Съвременните технологиите промениха нещата неимоверно в тази насока. Сега е много по-лесно да се информираш, да участваш в различни инициативи и да се свързваш (и да спориш) с хора, с които споделяш общи възгледи от когато и да е било преди.
    В повечето случаи, модерния градски живот изсмуква жизнената енергия на хората в правенето на безсмислени неща и си е чиста проба суета и пилеене на време.
    Възхищавам се на смелостта и предприемчивостта на тези хора.
    Това е единствената надежда за възраждането на българското село, чрез създаването на устойчиви общности. Без образовани млади хора и техния труд и упоритост това няма как да стане.
    Пожелавам им успех и на всички които ще ги последват.

  • 7
    jezmy avatar :-|
    Jezmy Halibram

    :) идиалисти za sajalenie svetat ne se dviji v tazi posoka .6te iz4eznat kato neendertaltsite :).sa sajalenie i na men mi se iaka da se usamotia v edno ot tezi malki kitni seltsa :) BEST WISHES

  • 8
    raimo avatar :-|
    Трифон Тотов

    Не прочетох всичко, но от това което мернах, останах с впечатлението, че всички получават финасови средства извън селският им живот...

  • 9
    plovdiv1926 avatar :-|
    Angel Parvanovski

    Заради тази статия и хората в нея ми се появи нова мечта :) Няма да зарежа никога градския живот, но идилията да имаш малка, спретната къщурка сред Родопите е прекалено завладяваща.

  • 10
    ribardo avatar :-|
    ribardo

    Тия хора са точно толкова еднотипни и униформирани (макар и не в буквалния смисъл), колкото и жителите на одиозния "голям град", от който така съкровено желаят да се спасят. Почне ли някой да ми говори за "назад към обикновеното", веднага усещам повея на смъртна скука, ограниченост и сектантщина. Аман. Light се превръща в орган на супер-мега-свежарките, като да напишат за теб е равнозначно явно на получаването на нобелова награда.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал