Дунав мост
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Дунав мост

Фотографката Ейми Витали на дунавския бряг

Дунав мост

Как международно признати фотографки се отправиха на пътешествие по поречието на Дунава, за да разберат по-добре миналото и настоящето (ни)

Светослав Тодоров
7202 прочитания

Фотографката Ейми Витали на дунавския бряг

© Ami Vitale


Крайностите на хероиновата зависимост, безсънният композитор Moby по време на нощна разходка, гладуващите деца в Африка, пушещият с угрижен вид музикант Джак Уайт. Снимките с тези образи са част от фотографията на нюйоркчанката Джесика Димок, чието внимание сега е насочено към това да успее да разпали барбекюто в градината на някогашната родна къща на Елиас Канети в Русе. Тя пристига първа от цяла група фотографи, които пътуват и снимат по поречието на река Дунав за проекта Danube Revisited.

Той събира девет фотографки, които в рамките на 35 дни повтарят маршрута на документиралата впечатленията си Инге Морат (1923 – 2002), снимала спорадично градовете от началото до края на реката от 1958 г. нататък. Настоящите участнички в проекта - всички, носителки на награди на името на Морат, сега също минават по Дунава и по този начин изграждат мост между миналото и настоящето на живота край реката.

Инге Морат
Източник: Associated Press

Паралелно с това част от творбите на родената в Грац Инге, омъжена в продължение на 40 години за Артър Милър и определяна за една от първите доказали се в професията жени, се показват и прожектират от град на град с пътуващ камион-галерия. В един горещия съботен ден, 24-ия от началото на пътуващия проект, чакаме камионът да пристигне пред дом "Елиас Канети" в Русе, но заради валежите и лошите пътища той вече закъснява с няколко часа.

Дунавският бряг през обектива на Инге Морат
Източник: Danube Revisited

Заедно с него в още две коли пътуват присъединилите се от различни точки Оливия Артър, известна с портретите си на жени в Близкия изток, Ейми Витали, документирала размириците в Косово и Кашмир, Клеър Мартин от Австралия, Клаудия Куадарама от Мексико, Катрин Кук, Емили Шафър, Люрд Базоли. От запланувания екип липсва единствено Мими Чакърова, родена в България, но вече 24 години свързана със САЩ.

"Като че ли е паднала бомба, толкова е тихо тук", казва ни 36-годишната Джесика Димок. Тя пристига след пътуване със спирки Сиатъл – Ню Йорк – Букурещ, а следващите дестинации в графика й са Шотландия и Бурунди. Междувременно тя усилено подготвя първия си пълнометражен документален филм, който ще се съсредоточи върху живота и проблемите на възрастните транссексуални жени в по-консервативните райони на САЩ. Кариерата й до момента включва проекти за сп. New Yorker, в. New York Times, сп. Time. Но най-добър пример за отдадеността й са трите години, в които снима хероинозависимо семейство за станалия вирален сред социалните мрежи проект The Ninth Floor. Тя е за пръв път на Балканите въпреки румънските си корени – нейната баба емигрира по време на Втората световната война.

Около дома на Елиас Канети, който в момента функционира като културен център, са се събрали 15-ина души, варират от тийнейджъри до пенсионери. "Рядко има толкова много хора", казва с искрено учудване грижещата се за програмата на центъра Елиса Калоси. 32-годишната италианка от Флоренция е с перфектен немски, дължащ се на осемте й години в Берлин, английски и почти перфектен български, резултат от две години живот в София, също толкова в Русе и няколко месеца във Велико Търново. В България я води магистърска програма, а после дейност като културен мениджър, свързана с кандидатурите на градовете за културни столици на Европа през 2019 г. Опитва се да свърши максимално много, преди да си тръгне през октомври в посока Барселона, а после планира да се установи "може би" в Шутгарт.

Изложбата привлече и млади хора, предимно интересуващи се от фотография
Източник: *m*omchil*m*ihaylov*i*mageware studio

С центъра тя се опитва да посъживи и модернизира застоялия културен живот на Русе. Литературни четения, прожекции, партита, дискусии, концерти, инсталации, изложби са обичайна част от програмата на центъра. Но както тя, така и двете доброволки от Германия в центъра признават - засега интересът сред местните е ограничен.

Елиса като че ли изгражда алтернатива със самото си присъствие. Бързата й реч и походка веднага я отличават от останалите, част от които са там, тъй като са прочели от регионалните вестници, че ще се случва "нещо". На мястото на събитието медии освен местна телевизия няма, тъй като работещи през уикенда журналисти не се намират.

Камионът пред дом "Елиас Канети"
Източник: *m*omchil*m*ihaylov*i*mageware studio

Камионът пристига чак към 21:30 ч., когато повечето посетители са се прибрали. Интерес към изложбата с фотографиите на Инге Морат, сред които има снимка на трима младежи от Никопол, все пак има. Но най-вече от случайните минувачи. "Не мога да повярвам, че т'ва е в камион", казва един от тях и снима с телефона си, докато малкият му син гледа с недоумение.

Подготвянето на изложбата
Източник: *m*omchil*m*ihaylov*i*mageware studio

Част от заинтересуваните се връщат на следващия ден, когато пристигналите около полунощ фотографки най-сетне са на линия за представянето от 17:00 ч. Други не държат на официалностите и използват всяка секунда да уловят нещо специфично от града и околностите му. "Не е това, което очаквах" е изречение, което поотделно те често повтарят, макар и да не става ясно накъде са клонели предположенията. Като че ли всички искат да се гмурнат в неизвестното и сами да намерят отправна точка.

Източник: *m*omchil*m*ihaylov*i*mageware studio

Всяка от фотографките си има и тема, която разработва покрай настоящото пътуване. За Джесика Димок това са понятията за мъжественост на Балканите и как те винаги се свързват с големите мускули и агресивно излъчване. Това вълнува и Клеър Мартин, единствената, която като че ли е чела повече за Русе, но с амбицията да се потопи в близките села и ромски общности. За 43-годишната Ейми Витали това е взаимодействието между изкуствена и естествена градска среда.

Но кое място би обединило това, което Ейми и Джесика търсят? С двете потегляме към местен басейн до централния парк с изглед към Дунава. В таксито Ейми прави първата си снимка: слаба мургава старица, която бута бебешка количка. В България фотографката е била един-единствен път през 1998 г., когато преминава през страната на път за Косово, място, което й свързва с усещането за вина. "Защото хора като мен имат привилегията да си тръгнат и да кажат, че не искат да са част от случващото се там. А местните са закотвени и са част от всички ужаси." Но пътуванията из Източна Европа и особено сегашното я зареждат с вдъхновение. "Това може да са бедни области, но в хората има толкова светлина, топлота – понякога си мисля, че това, което Западът има като понятие за прогрес и успех, е всъщност надценено."

Плащаме входа, влизаме в комплекса и след секунди те осъзнават, че са на перфектното място с всички търсени противоречия и местен колорит.

Джесика Димок край басейна в Русе
Автор: Ami Vitale

В кафенето на басейна Ейми първо се спира на трима мъже в своите 30-те години с тъмни очила и дебели пури. Те веднага отказват под предлога, че са срамежливи. "Да не би да са от мафията", пита като че ли на сериозно Ейми, която споделя, че не е получавала "не" дори и в най-напрегнатите точки и ситуации в света. А преживяното в над 20 страни от света, до голяма степен покрай ангажименти за сп. National Geographic и сп. Newsweek, като че ли не е отнело нищо от безкрайната й позитивност и усмивка.

Една от снимките, направени в Кашмир, за които Ейми Витали печели награда и участие в Danube Revisited
Автор: Ami Vitale

С нея тя бързо обезоръжава следващите набелязани посетители на басейна, озвучаван от техно ремикси на хитове на R.E.M. и The Police: каращ се на малкото си дете баща го прегръща като за перфектна семейна снимка. Мързеливо лежащи момче и момиче веднага се съгласяват на фотосесия, в която той прави набирания на лост, а тя, в електриков оранжев бански, като че ли чака подходящия момент да открадне целувка. Група тийнейджъри бързо се събират пред обектива й, докато се опитват да вържат цяло изречение на английски. Роми от Варна ентусиазирано също позират пред тях, а после молят за превод, за да ги поканят на дискотека. Докато Ейми е по-социална с обектите си на интерес, Джесика като че ли невидимо преминава през тях и взима каквото й е нужно.

Фотографката Ейми Витали на дунавския бряг
Източник: Ami Vitale

Докато другите фотографки отпътуват към привличащия с алтернативните си субкултури Букурещ, бедния пристанищен град със златно минало Сулина, а после Тулча, две остават в България. Клаудиа Куадарама се отправя към Белене, а Ейми продължава към точката, в която Дунавът се влива в Черно море.

"Пътувания като тези всъщност ни припомнят защо сме фотографи и колко е освобождаващо да работиш без ограничения, без редактори, без стриктни срокове, казва Ейми. Всъщност всички сме започнали точно така – от снимане на обикновени хора и ежедневието им."

Направените от фотографките снимки ще бъдат показани в рамките на изложба в Мадрид през есента на 2015 г. и по-късно издадени в книга.

Част от сниманото, включително от Видин, Белград и Нови Сад, може да видите на https://www.facebook.com/danuberevisited, на блога на Оливия Артър и на официалния Instagram профил на сп. New Yorker. Официален сайт на проекта: http://danuberevisited.com/

Дейността на културен център "Елиас Канети" може да следите на http://www.eliascanetti.org/

Маршрутът на пътуването за проекта Danube Revisited
Източник: Danube Revisited

Крайностите на хероиновата зависимост, безсънният композитор Moby по време на нощна разходка, гладуващите деца в Африка, пушещият с угрижен вид музикант Джак Уайт. Снимките с тези образи са част от фотографията на нюйоркчанката Джесика Димок, чието внимание сега е насочено към това да успее да разпали барбекюто в градината на някогашната родна къща на Елиас Канети в Русе. Тя пристига първа от цяла група фотографи, които пътуват и снимат по поречието на река Дунав за проекта Danube Revisited.

Той събира девет фотографки, които в рамките на 35 дни повтарят маршрута на документиралата впечатленията си Инге Морат (1923 – 2002), снимала спорадично градовете от началото до края на реката от 1958 г. нататък. Настоящите участнички в проекта - всички, носителки на награди на името на Морат, сега също минават по Дунава и по този начин изграждат мост между миналото и настоящето на живота край реката.

Инге Морат
Източник: Associated Press

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    flor avatar :-|
    Flor

    Интерес към изложбата нямаше как да има, защото никой не разбра за нея. Традиционно събитията в "Елиас Канети" нямат никаква реклама в града. И това, че някой не успява да се интегрира и да привлече "местните", не означава задължително, че проблемът е в русенците. Самата аз научавам за събитията в "Елиас Канети" само защото живея там. Светослав, преди да определяте града като "заспал", трябваше да се поинтересувате, дали наистина е така.

  • 2
    s_todorov avatar :-|
    Светослав Тодоров

    Здравейте,
    Като позаспала е определена атмосферата на града откъм културни събития, нещо, което доста местни изразяват като мнение (и често в дълги разговори), аз наблюдавам сам и което съвсем не е изолиран проблем. Никъде няма критика или сочене с пръст към определена група от хора, все пак градската среда, какво й липсва, защо и какво може да се промени в нея са въпроси от различна тема. Тук имаме друга, която просто сама създава някои наблюдения и контрасти.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 3
    flor avatar :-|
    Flor

    Благодаря за отговора. Изложбата е хубава и аз съм от малкото, които я видяха. Но, както казах и преди, не е достатъчно да имаш хубава идея, ако тя не стига до хората. А в случая вината не е в неработещите местни журналисти и незаинтересуваните русенци. И, да, извинявам се, че отклоних темата в друга посока. :)

  • 4
    ellasbow avatar :-P
    ellasbow

    Цял следобед се чудих:
    - Как са успели участниците в тази статия да създадат такъв скучен и безличен продукт?
    докато не се сетих:
    - Направили са го с огледала!

    ...а ето и въпросите, на които те сами да си дадат отговори:
    - Защо не правя разлика между родния дом на Елиас Канети и Дом" Елиас Канети"?
    -Защо на посещение от 15ина души съм искрено учудена и казвам " Рядко има толкова много хора" Интересно ли ми е да знам, че преди да попадне под моята програмна грижа, Дом " Елиас Канети" се радваше на далеч по-многолюдни посещения?
    -Защо се засягам, когато някой ми откаже да го снимам? И как така ловната плячка от това фото-сафари смее да тълкува заповедта ми: "може ли да ви снимам" като молба, на която може и да се откаже?
    - Какво търсим на градския басейн без изложбения си камион? И къде е Дунава?

    " Не е това, което очаквах" е изречение, което и аз мога да повтарям, често и поотделно на всеки от вас... защото сте част от самия проблем, а дори нехаете за това.

    Данюб Ревизитид Миррърд.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK