Островът на лечителката
На залива закрила, строга и любовна светлина, нарече това парче скала по средата на морето поетът Христо Фотев
"Острова - на залива закрила, строга и любовна светлина." Това е написал Христо Фотев през 60-те години на миналия век, когато бургаската бохема е овладяла това парче скала в средата на Бургаския залив. Парадоксът е в това, че единственото стихотворение за острова на този романтичен поет е посветено на бягството на 43-ата комунисти през 1925 г. от Света Анастасия. Такава е тази скала - цялата българска история е отпечатана на нея, а тя е по-малко от десет декара. Всички са минали през нея - гърци, византийци, пирати, османските нашествия и войни, възрожденци, църковните борби на българите, кървавите събития през 1923 – 1925 г., та чак до времето на социализма. И след това дълго време след промените островът беше достъпен само за единици. От този сезон вече е отворен за туристи с осигурен редовен транспорт от Бургас. Разстоянието от морския град до кея на острова е точно 6000 метра без 74.
Според проф. Иван Карайотов, автор на книгата "Остров Света Анастасия", островът има вулканичен произход и преди векове е заемал по-голяма площ. С ръководената от него археологическа експедиция през 1972 г. под водата в района на пристана той е открил керамични съдове и материали, които са били датирани от IV – X век след Христа. Приема се, че малката скала до острова, наречена Гъбата, също е била част от него, а близо до нея под водата по време на експедицията "Понтос 73" е открита цяла амфора от гръцкия период.
Островът е кръстен на света Анастасия. Баща й Претекстат бил сенатор и изповядвал елинската езическа вяра, а майка й Фауста вярвала в Христос, пише в книгата си проф. Карайотов. Тя пратила дъщеря си да учи при лечителя свети Христогон. Баща й обаче не се съобразил с вярата и я омъжил за езичник, който започнал да я изтезава. Скоро мъжът й бил изпратен по море за Персия и буря потопила кораба му. След смъртта на учителя си света Анастасия започнала да обикаля Римската империя да лекува болните и да проповядва Христовата вяра. Затова и я наричали още Фармаколитрия, или Лечителката/Събирателката на билки. След много изпитания тя била разпъната на кръст по заповед на управителя на Илирия и изгорена. Когато християнството станало официална религия на Източната римска империя, тя била канонизирана. В Константинопол дори имало храм на нейно име.
Манастирският комплекс на остров Света Анастасия - "Фармаколитрия", се намира на най-високата част. Островът е висок едва 12 м над морското равнище . Според проф. Карайотов манастирът е бил ставропигиален, т.е. над него е покровитествал кръстът и жезълът на Вселенския патриарх. Той прави сравнение между архитектурата на несебърските църкви и тази на острова, които са били повлияни от константинополската архитектура.
През вековете островът е бил многократно опожаряван от турци, идващи от източния бряг на Черно море, или пирати разбойници, наричани лази. (Всъщност лази са наричани и турците от югоизточното крайбрежие на Черно море и кавказците) С пиратски набези е свързана и една от легендите на острова – от източната страна две дълги скали като кораб докосват брега, заливани от вълните.
Според легендата това е вкамененият кораб на морски разбойник, а според гръцкия автор Мавротанис, цитиран отново от проф. Карайотов, вкамененият кораб принадлежал на пирати – лази, идващи от кавказките планини още през периода на Средновековието. "Като усетили опасността от лазите, монасите от манастира с икона на света Анастасия в ръце отишли на застрашения бряг, помолили светицата за помощ и – о, чудо! Корабът на нападателите заедно със самите тях се вкаменил и от нападател той се превърнал в тъмна гранитна скала, която предпазва малкия остров от напористите вълни от североизток", пише Иван Карайотов. Още през този период съществуват легендите за пиратски съкровища, заровени на острова.
Турците са го наричали Острова на свещениците – Кешиш адасъ. Или поне така е описан от в картата на Никола Витсен в края на ХVІІ век.
Първото възраждане на манастира и църквата е в началото на ХІХ век.
През 1802 г. след дарения на котленеца хаджи Матей Георгювич, хаджи Петър и християни от Василико старата черква е станала олтарна част на новата по-голяма църква. Хаджи Матей и хаджи Петър са имали пасища в района на местността Пода край Бургас и дават началото на бургаския род Хаджипетрови. Според Карайотов през 1805 г. църквата е достроена и там е направена костница, а по-късно и външният притвор. Експедицията от 1972 г. намира там плоча с герб от двуглав орел и корона над него – гербът на Вселенската патриаршия в Константинопол, сигурен признак за подчинеността на църквата.
Години след създаването на Българската екзархия и след освобождението от османско робство бургазлии правят опити да си вземат острова от Константинополската патриаршия, но не успяват. Едва през 1901 г. след дълги протести манастирът "Света Анастасия" е предаден на българската екзархия. Това, разбира се, не се случва без скандал, защото преди промяната игуменът на манастира се опитва да открадне църковната утвар, което предизвикало сериозни брожения в Бургас в началото на миналия век.
" В края на XIX в. манастирът "Света Анастасия" става "злобата на деня в Бургашко", цитира проф. Иван Карайотов местната преса от онова време в друго свое изследване за острова. Гръцкият игумен архимандрит Антим продал самия манастир и всичките му имоти на бургаски търговци. Продажбата била посрещната с възмущение от бургазлии и градският съвет взел решение да се завземе островът. Сливенският митрополит Гервасий осветил манастира на 15 август 1901 година. Между другото празникът на манастира се чества точно на 15 август, въпреки че денят на Света Анастасия е на 22 декември. Обяснението е, че през зимата посещението на острова е много трудно.
През 1970 г. археолози откриват под пода на църквата костница, а втора е намерена през 1972 г. зад абсидата на църквата. Проф. Карайотов смята, че там са пренасяни костите на българи от сушата, за да бъдат под закрилата на острова и светицата. Бургаският кмет Димитър Николов, който не крие задоволството си, че островът отново се стопанисва от общината в Бургас, се гордее с откритите зад олтара на църквата, под мраморна плоча, кръст и библия от този период в процеса на реставрацията миналата година.
Иван Вазов също споменава острова в свой пътепис от 1921 година. Според него цар Фердинанд искал от бургаската община да му подари острова, за да си построи там морски дворец, подобен на този в Лаго Маджоре, но кметът грък отказал.
Моят детски спомен за острова също е от началото на 70-те години. Тогава той се стопанисваше от общинско предприятие със странното сега име "Културен отдих и украса", в което баща ми беше някакъв началник. През неделите татко (самият той беше част от тази бургаска бохема около Клуба на културните дейци) ни водеше със сестра ми на острова, качвахме се на корабчето, показваше ни причудливите скали в морето на североизток и твърдеше, че това е ваната на принцеса Анастасия, която уж била заточена на острова от лошия си баща. По това време светии нямаше и какво по-естествено от това една принцеса да е заточена. Името на острова тогава беше Болшевик. Цялата комунистическа пропаганда се опитваше да го изкара емблематично място уж за антифашистката борба заради бягството на 43-ма комунисти, затворени там, затова го беше брандирала така.
Та второто възраждане на острова е точно по времето на социализма именно през 70-те години на миналия век заради някаква годишнина от бягството на затворниците комунисти. През 1923 г. правителството на Александър Цанков превръща острова в затвор и въдворява там 132 комунисти и земеделци след Септемврийското въстание. Заради трудната логистика по снабдяването с храна и вода след това ги праща по затворите на сушата, но през 1925 г. след атентата в софийската църква "Света Неделя" отново прибира 90 обществено оперативно интересни лица на острова. Седмица преди да започне процесът срещу тях, 43-ма успяват да избягат с две лодки, като достигат до нос Чукалята. Една част бягат в Съветския съюз през Цариград. Заради тези събития по времето на социализма островът беше прекръстен на Болшевик и в северната сграда на манастира беше направена музейна експозиция на антифашистите. В тяхна чест дълги години се провеждаше единственият морски маратон по Черно море между острова и местността Чукалята - най-краткият път до сушата. Но пък това направи възможно посещението на острова в онези години, както и престоя на много поети, артисти, журналисти и художници тук през летните месеци.
Сега същият този музей е превърнат в чудесно романтично място с всички необходими атрибути и с една старателна експлоатация на митологемите, свързани с острова – голяма част нереални, но захранващи въображението на децата и посетителите. Освен археологически находки в него има няколко зали. Първата, разбира се, е с "пиратското съкровище". Следват залата с екамоса, после е тази с книгата, която се пише сама, а в последната се прожектира филм - елегия за Острова, произведен от БНТ през 1972 г., разказан и озвучен от емблематичния бургаски поет Христо Фотев, който дълго време е прекарвал времето си тук.
2
3
4
5
6
7
8
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
Екамосът, на който е посветена една от стаите, е уникално явление на цъфтежа на планктона в Черно море. Тогава нощем всяко тяло, потопено във водата, фосфоресцира и прилича на огнена фигура в тъмносинята вода. Назоваването и описанието на това рядко красиво явление се приписва на Христо Фотев. Според моя приятел Николай Кожев първи в българската литература пише за него Ячо Кабаивански – баща на оперната прима Райна Кабаиванска, един от първите български писатели маринисти, подписвал се с псевдонима Марко Поло. На него дължим много разкази и повести, посветени на живота на черноморските рибари от Южното Черноморие. Ето какво пише той в повестта си "Това е положението", в разказа "Рибари": "Свети луната над тихото море, покрива го със сребро и пречи на екамоса да се покаже - по-силна е тя от него, надвива го. И рибите се разхождат на свобода, радват се на спокойния си живот, който месечината им осигурява."
Разбира се, другата емблема на острова е фарът. Според Милан Асадуров през 1828 г. на него вече е имало сигнална светлина. През 1883 г. френската фирма Collas et Michel построява къща за фаропазача, а през 1888 г. поставя и оптика с петролна лампа, която излъчва постоянна бяла светлина. Това става, след като французинът, наричан Мишел паша, получава концесия от турския султан след Кримската война, за да обозначи с фарове Западното Черноморие.
През 1914 г. фирмата Barbier Benard & Turenne демонтира оптиката Barbier & Fenestre от фара на остров Свети Иван и я монтира на Света Анастасия. Изгражда и фаровата кула, която е висока 12 м. През 1932 г. двуфитилната петролна лампа е заменена с фаров апарат Julius Pintsch. Фарът е електрифициран през 1963 г. с генератор. Сега той е електронен фаров автомат с халогенна лампа. "На тази в момента пише Made in USSR", с гордост ни показва фаропазачът бай Митко, след като ни е допуснал с връзки да се изкатерим по едновековните вити стълби до върха на фаровата кула, откъдето се открива чудна гледка от 360 градуса море.
Сега очевидно е третото възраждане на острова, след като години тънеше в разруха. След няколкогодишна реставрация, няколко милиона европейски пари и очевидно много желание островът е впечатляващо излъскан. От самия пристан до "Лекарната", където сервират студен билков чай и продават морски соли от солниците на Сарафово, през ресторантчето, та до площадките с изглед към вкаменения дракон и пиратския кораб и прекрасно реставрирана църква с многовековни стенописи и, разбира се, музея с гласа на Христо Фотев, цъфтящия планктон и самоизяждащата се риба, всичко е подчинено на усещането за море и време.
"…Разпенените вълни яростно се блъскаха в слепия си устрем в разядените основи на остров Света Анастасия и бучаха в безсилието си да достигнат фаровата й кула. А тя стоеше горда, уверена върху малкия остров, който плаваше в очите на уплашените пътници, като огромен броненосец сред разбуненото море." Така описва остров Света Анастасия Ячо Кабаивански в средата на миналия век в разказа си "В големия град". Една романтична и красива представа за малкото острови по българския бряг. Такава, каквото може да се види и сега.
ПП. Ако ходите със собствена лодка или яхта до острова, не хвърляйте котва в малкия залив, защото оттам минават всички комуникации за крехката инфраструктура на Света Анастасия.
