С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

19 5 сеп 2014, 17:38, 14090 прочитания

Златния Грък от Медисън Авеню

Легендарният американски рекламист Джордж Лоис за работата си с Анди Уорхол, Робърт Кенеди и Мохамед Али и защо приема сериала Mad Men като персонална обида пред Light

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация



Младият Джордж Лоис

[Архив на Джордж Лоис]
Легендарният американски рекламист и арт директор Джордж Лоис знае как се раздават крошета. Роден през 1931 г. в Ню Йорк, в семейството на грък цветар, Лоис израства в, както той се изразява, "най-коравата част на Бронкс."

"Когато станах на 6-7 години участвах в няколко юмручни сбивания годишно. Не позволявах на никого да се закача с мен! Точка!", спомня си Лоис, който ще се превърне един от двигателите на т.нар. Креативна революция в американската рекламна индустрия в края на 50-те и началото на 60-те. По това време Лоис става известен като Златния грък от "Медисън авеню" и подобно на цар Мидас всичко, до което докосне, се превръща в злато. Той е автор на някои от най-революционните рекламни кампании в последните шест десетилетия. Работата му за Pirelli, Wolfschmidt, Maypo, USA Today, Braniff Airlines и редица други компании, е легендарна и с право е спечелила място в историята на рекламата. Лоис стартира кариерата на Томи Хилфигер с един-единствен билборд, превръща закъсалата кабеларка MTV в сензация и прави Xerox един от най-известните брандове в света, партнирайки си с… шимпанзе. Лоис умее да "продава" и политици. Той стои стои зад няколко предизборни кампании, сред които и тази на Робърт Кенеди, която му осигурява място в американския Сенат през 1964 г., а по-късно, през 1968, му помага да се кандидатира за президент. 


В периода 1962 – 1972 г. Джордж Лоис създава 92 от кориците на сп. Esquire. Мохамед Али като Сан Себастиан, Никсън с червило и Анди Уорхол, който се дави в гигантска консерва с доматена супа Campbell’s - кориците на Лоис улавят неспокойния дух на Америка през 60-те и допринасят за имиджа на Esquire като най-доброто американско списание по онова време. През 2008 г. Музеят на модерното изкуство в Ню Йорк включи 38 от кориците на Лоис в своята постоянна колекция и им посвети едногодишна изложба.

Инфографика

Инфографика

Инфографика


Джордж Лоис остава единственият човек, който е включен едновременно в The Art Directors Hall of Fame и The One Club Creative Hall of Fame, и е носител на Lifetime Achievement Award от American Institute of Graphic Arts и Society of Publication Designers. Лоис също така е лауреат на Clio Lifetime Achievement Award. Работата му в рекламната индустрия през 60-те му спечелва прозвището The Original Mad Man, но Лоис никак не е щастлив от това и приема едноименната телевизионна драма като персонална обида. Това интервю беше взето в продължение на няколко дни, в които 83-годишният Лоис говори картечно с характерното за Бронкс стакато, накъсвано от постоянния му смях.

Знам, че не обичате тази тема, но с осемте номинации за наградите "Еми" за сериала Mad Men (излъчван у нас като "Момчетата от "Медисън авеню" - бел. авт.) тази година съм длъжен да ви попитам - как се чувствате, когато хората казват, че сте прототип на главния герой Дон Дрейпър.
Просто е смешно! Предполага се, че това е сериал за рекламната индустрия през 60-те, нали така? И всички очакват да е за Doyle Dane Bernbach, първата креативна агенция в света и така наречената Креативна революция. Вместо това виждаме типичната тромава рекламна агенция от 50-те години. Хората гледат и викат: "Леле, колко е било вълнуващо!" Това ми каза веднъж една млада жена. Попитах я: "Кое му е вълнуващото? Главните герои са женкари и не могат да измислят една прилична реклама, а също така са и расисти. Това не е реалността!" 60-те години бяха героична епоха в рекламата! Героична! Ние променихме културата! Разбира се, можеш да снимаш сериал като Mad Men. На кого му пука? Това е просто една тъпа сапунка. Първо, всички в Mad Men са бездарни. Аз не съм. Второ – те са женкари. Аз не съм. Трето – расисти – аз не съм. Днес всеки ме нарича The Original Mad Man, но аз приемам това като персонална обида.

Нека се върнем в детството ви. Родителите ви са емигранти от Гърция, нали така?
Баща ми Хараламбос Лоис е дошъл в тази страна през 1907 г., едва тринадесетгодишен. Така че аз израснах в гръцки дом, говорейки езика и спазвайки традициите. Родителите ми бяха добри и работливи хора. Като дете рисувах много и извадих късмет, че когато бях на 14, една от учителките ми ме накара да кандидатствам в The High School of Music & Art. Прекарах четири години там и мисля тогава разбрах, че искам да бъда графичен дизайнер. Баща ми беше цветар и мислеше, че като завърша училище, ще поема семейния бизнес, но аз знаех, че ще стана графичен дизайнер и постъпих в нюйоркския Pratt Institute. Един ден в началото на втората година Хършел Левит, учителят ми по дизайн, дойде при мен погледна работата ми и каза: "Какво правиш тук? Ти трябва да си навън и да работиш!" Работих половин година с Риба Сочис – една от трите жени арт директори в Америка по онова време. После се ожених и бях взет в армията. Прекарах две години в Корея. Попаднах в ада! Бях много щастлив да се върна жив…

[Архив на Джордж Лоис]

И също така имахте късмета да си намерите отлична работа веднага след като се върнахте от армията…
Три дни след като се завърнах от Корея, вече работех за CBS. Адски ми харесваше там. Запознах се с много велики хора, като Едуард Мъроу например. Това беше по времето на Маккарти – наистина ужасни години. Ако човек беше либерал тогава или мислеше прогресивно, лошо му се пишеше. Един ден Бил Голден (главният дизайнер на CBS) дойде и вика: "Джордж, всичко е наред!" Попитах го: "Какво е наред?" Той каза: "ФБР се срещна с мен. Опитаха се да ме накарат да те уволня." Бил ми каза, че имали цяло досие. Оказа се, че някак си са успели да прихванат писмата, които си пишех с Пол Робсън (чернокож американски певец и актьор и борец за граждански права - бел. авт.), докато бях в Корея. Познавах Робсън покрай Риба Сочис, която беше негова приятелка. Днес Робсън е герой, но навремето беше един от лошите. ФБР бяха пощурели. Беше като в нацистка Германия.



Споменахте Робсън… Чудя се доколко левите ви убеждения и отявленият ви антирасизъм са повлияни от произхода ви?
Израснах в Бронкс, в Уест Кингсбридж - ирландската част на квартала. Расизмът тук беше просто ужасяващ. Гръцките деца бяха наричани grease balls. Когато станах на 6-7 години, участвах в няколко юмручни сбивания годишно. Не позволявах на никого да се закача с мен! Точка! Ако разнасях цветя, оставях ги на земята и започвах да се бия. Просто не можех да търпя несправедливостта и расизма. Баща ми, светла му памет, ми показа пътя, когато в средата на 40-те нае чернокож младеж на работа в магазина ни. Съседите идваха и казваха: "Г-н Лоис, не искаме", те използваха думата, започваща с "н", в нашия квартал. Дойде дори главният свещеник на католическата църква в квартала и каза: "Г-н Лоис, по-добре разкарайте този негър или църквата няма да прави бизнес с вас." Баща ми, разбира се, отказа да стори това. Начинът, по който се противопоставяше на расизма, се превърна в пример в живота ми.

Инфографика


Кой беше най-запомнящият се момент в работата ви за CBS?
Бих казал времето, което прекарах, работейки за легендарното шоу на Едуард Мъроу, в което той атакува сенатора Джоузеф Маккарти във време, в което последният беше все още много влиятелен и тероризираше Америка. Маккарти беше поканен в шоуто и седмица преди това Бил Голден дойде да говорим за рекламата. Каза ми, че се е разбрал с художника Бен Шан да направи рисунки. Шан, много важен социален реалист, беше в черния списък на Маккарти. Казах: "Боже, това е страхотно! Колко символично! Ще използваме рисунка на Маккарти, направена от художник, низвергнат от него. Това си е като да покажеш среден пръст на Маккарти!" После извадих малък медальон на св. Георги, който носех, откакто съм се родил, и предложих Шан да нарисува Мъроу като св. Георги, който убива дракона Маккарти. Бил Голден имаше съмнения, че тази идея ще ни навлече излишни неприятности, но в крайна сметка рискува и я пусна. Рекламата беше феноменална.
 
През 1957 г. напускате CBS, за да станете част от, както вие го наричате, безмилостния свят на рекламата. Как се случи това?
CBS определено не беше работа, която исках да напускам, но ми предложиха позиция като арт директор на акаунта American Airlines в Lennen & Newell. Навремето рекламата на авиолиниите беше ужасно скучна - просто се изброяваха часовете и дестинациите на полетите. American Airlines бяха пуснали нови полети до Лос Анджелис и искаха да направя реклама за това. По същото време в Ню Йорк се носеха слухове, че Уолтър О’Мали, собственикът на бейзболния отбор The Brooklyn Dodgers, се кани да напусне града и да се премести в Лос Анджелис, взимайки отбора със себе си. Ню Йорк беше обзет от паника. Аз използвах това и направих реклама с мъж с шапка на Dodgers, чийто очи гледат на запад и над главата му написах: "Мислите да ходите в Лос Анджелис?"  

Прекарвате едва няколко месеца в Lennen & Newell. Каква беше причината да напуснете?
Създадох много реклами за American Airlines, но по някаква причина клиентът все не ги харесваше. Account executive на American Airlines беше тип на име Бил Смит, който, случайно или не, беше брат на Сайръс Смит, президента на компанията. Един ден Смит пожела да ме види. Качих се в кабинета му, където заварих още няколко души. На земята бяха всичките ми реклами, около тридесет на брой. Смит ме посреща с думите: "Лоис, разбирам, че си се оплаквал…" и тръгва към мен, стъпвайки нарочно върху рекламите ми! Вместо да го фрасна по мутрата, което ужасно исках да сторя, аз прекосих офиса и отидох до гигантското му бюро. Не знам откъде намерих толкова сили, но сграбчих бюрото и го прекатурих. Мастилницата се удари в стената и се разтече по нея. Обърнах се и излязох, оставяйки всички вцепенени. Взех асансьора, слязох в моя офис и започнах да си събирам нещата…
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Вдигни очи 5 Вдигни очи

Исторически маршрути по знакови места в София насочват вниманието на жителите й към красивата архитектура

9 авг 2019, 4790 прочитания

Пластмасово небето, пластмасово морето 3 Пластмасово небето, пластмасово морето

Дневник на участието в световната инициатива Plastic Free July

2 авг 2019, 4116 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Първо на първо

За пръв път в света

Арх. Борислав Игнатов: Всеки лев от данъците трябва да добавя качество на живота

Кандидатът за кмет на София на "Демократична България" пред "Капитал"

Защо се бавят бързите влакове

КЗК връща в спечелени от чужди компании търгове за нови жп линии играчи като Ковачки, "Водстрой" и "Джи Пи груп"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

Кредитор продава рециклиращите машини на Пламен Стоянов-Дамбовеца

Оборудването е струвало около 10 млн. лв. при покупката му, а сега се предлага за около половината

Вдъхновението Хидра

Малкият, но изключително красив гръцки остров е не просто ваканционна дестинация, но и център на модерното изкуство

БАЗА данни

Какво показва годишната изложба в СГХГ на номинираните за наградата за съвременно изкуство БАЗА