Моята супербивша (реклама)
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Моята супербивша (реклама)

Моята супербивша (реклама)

Някои от хората, които напуснаха рекламния бранш, за да развиват собствените си идеи и бизнес

Светослав Тодоров, Тамара Вълчева
26164 прочитания

© Велко Ангелов


Надежда Петрова

Canapé Connection hostel

Автор: Велко Ангелов

Надежда Петрова (32 г.) преминава дългия път от служител в офис, отговарящ за реклама и маркетинг, до канапето в хостела, на който е собственичка – Canapé Connection hostel. Завърша психология в Нов български университет, но постепенно рекламата и маркетингът я поглъщат. Сменя две рекламни агенции, където е копирайтър и впоследствие се занимава с криейтив и с изграждане на концепции за цялостна визия, брандинг и рекламни кампании. След което преминава "от другата страна" - работи като "човека отдел маркетинг и реклама" в Usit Colors. Колкото и да й харесва творчеството в тази професия и възможността да прилага идеите си на практика, смята, че темпото и работата по 12 часа на ден не са животът, който си представя. "Дори когато излизах в отпуска (не по-дълго от седмица), работех от плажа с лаптопа. Никога не можех да изключa напълно, понякога се налагаше да съм в офиса и събота, и неделя, а и работата в рекламата е динамична, постоянно нещо се случва. Аз се чувствах отговорна за кампаниите, които движим, исках всичко да е наред."

И все пак това, което най-много не е позволявало на Надежда да се чувства в собствени води, е изкуственото създаване на нужда от свръхпотребление: "Комерсиалността в рекламата много ме напрягаше. Съществува някакъв продукт, който не е нищо особено, но се създава изкуствено имидж, че е грандиозен, убеждавайки хората, че имат нужда точно от това. Вече са готови да вземат и последната стотинка на потенциалните клиенти за нещо, което не им е от основна нужда, даже въобще не им трябва. Изчерпах се да създавам илюзии."

В един момент Надежда си казва стоп, твърдо е решена да намери начин да има повече свободно време да пътува, да се занимава с фотография и други хобита и най-важно – да има личен живот. Натовареното, стресиращо ежедневие дотогава не й позволява да води здравословния начин на съществуване, какъвто би искала. Нередовните хранения, липса на спорт не я карат да се чувства добре в кожата и тялото си, а от заседяване качила е излишни килограми. Тогава се появила и подходящата идея и възможност за промяна: след пътуване с приятелката й Надя Димитрова до Дъблин и нощуването в "непоносим хостел" Надя и Надя решават да създадат свое собствено място – идеалният според тях хостел. По-късно към тях се присъединява и още един съдружник – Ивайло Даскалов, и тримата насочват усилията си в създаване на бизнес, който да им помага по-скоро да пътуват, а не бизнес, който да ги зароби и да изконсумира цялото им свободно време.

Комерсиалността в рекламата много ме напрягаше. Съществува някакъв продукт, който не е нищо особено, но се създава изкуствено имидж, че е грандиозен, убеждавайки хората, че имат нужда точно от това. Вече са готови да вземат и последната стотинка на потенциалните клиенти за нещо, което не им е от основна нужда, даже въобще не им трябва. Изчерпах се да създавам илюзии

И сега, докато разговаряме, когато започва петият сезон на хостела, Надежда прави ретроспекция и споделя, че е доволна от избора си: "Идеята ни беше да имаме повече свободно време. Тримата веднъж си говорихме, че щяхме да сме се разраснали по-бързо и да сме по-добре финансово, ако работехме повече. Но нямаме нужда от финансов растеж на всяка цена, а от високо качество на живот." Според нея "високото качество на живота няма нищо общо с големите финансови възможности". Самата тя веднага след като напуска рекламния сектор, заминава за три месеца за Южна Америка за един дълъг "рестарт" и когато успява да възвърне силите си, се впуска в новото начинание. "Успяваме така да разпределим задачите и времето си, че винаги някой от нас пътува. Ивайло редовно прекарва по няколко месеца в Индия, а Надя не можеш да я откриеш сега, защото и тя е извън България за дълго време."

Интересно ми е как се справят с хостела, който постоянно работи на пълни обороти, пълен е с немски, английски и сръбски туристи, които посещават София или просто минават оттук. "Имаме си двама служители, но и ние поемаме смени. Също така организираме изложби, благотворителни пазари, малки партита, частни празненства." Надежда споделя, че работата е толкова разнообразна и също така изисква креативност, но липсва едно от основните неща, които не й харесват в рекламния бизнес – създаването на изкуствени илюзии. На въпроса ми дали не рекламират хостела и като нещо повече, от което е, Надя споделя, че не само че не му създават изкуствен имидж, но даже напротив, почти не го популяризират: "Не го обгрижваме много маркетингово, бихме могли да му направим повече реклама. Всъщност сме част от няколко международни мрежи на хостели, които организират и сбирки и си препращат хора, също така осъществяваме контакти с университети и други учебни заведения и когато си правят семинари или конференции в България, ни посещават." От услугите, които предлагат в "Канапе кънекшън" хостела, виждам, че се стараят да обогатят цялостното преживяване с добавена стойност: "С другата Надя избрахме по-широки легла, които сами сглобихме и лакирахме. От собствените си пътувания знаем, че ако човек не се наспи добре, му се разваля впечатлението от цялото място, град или дори държава." Смеем се, че те работят за добрия имидж на България чрез нещо толкова просто като хубав сън, и неосъзнато пак започнахме да говорим и мислим в рекламни хиперболизиращи послания.

Надя, Надя и Ивайло обещават на гостите си различна българска закуска всяка сутрин, предлагат им нощни разходки до Витоша с панорамни гледки над столицата или пътешествия из други български планини. Цените за нощувка варират от 8 до 23 евро в зависимост от това дали е в самостоятелна стая или в общо помещение с 8 легла.

Пет години по-късно след началото на бизнеса им питам Надежда дали би се върнала в кооперативната среда и въобще в рекламата като цяло. Тя е категорична, че не: "От една страна, ми липсва понякога някакво по-голямо изпитание и да си размърдам мозъчните клетки, тогава казвам на мъжа ми, че ще му помогна с някой проект и ще генерирам идеи. Но от друга страна, сега не си представям да заточа едногодишния си син в детска градина, да прекарвам по 12 часа в офиса или разкъсана между някоя рекламна агенция и печатница, уреждайки поредната кампания. И после да си играя само един час с детето си, преди да заспи, ако въобще успея да се прибера, преди да заспи. Това не е качествен живот според мен. Има нещо сериозно объркано в представите на хората, че колкото повече работят, толкова повече ще им се подобри животът, освен увеличаване на свръхпотреблението нищо друго не се променя." И затова Надя е на мнение, че те тримата ще продължат с това бавно темпо на развитие на хостела им, тъй като не искат да изкривят първоначалната си идея, не са го създали за печалба.

Уменията си от рекламата използва, за да позиционира хостела правилно на пазара спрямо конкуренцията, която имат, също и спрямо местоположението си. Също така знае, че доброто присъствие в интернет е важно, както и уникалното съдържание онлайн, така че част от опита си използва, за да създаде интересен интернет сайт с точните послания. А благодарение на хобито си да снима успява да направи снимки, които добре представят какво могат да открият посетителите. А какво вижда един гост на "Канапе" хостела: няма кич и безвкусно обзавеждане. "Вместо това можете да се насладите на истински антични мебели, скринове и гардероби. Стараехме се да вдъхнем нов живот на стари мебели. Ивайло се занимава с поправката и поддръжката и всичко работи гладко. "Когато съм в хостела, не се чувствам като на работа, обичам да си общувам с нови хора, идващи от цял свят, и да си приказваме в градината, обичам да общувам дори и със съседите ни, когато трябва да се споразумеем да не вдигаме шум до късно в съшата тази градина, така че ще продължавам да се занимавам с тази работа "не работа", споделя Надежда.

Калина Петрова

PR специалист, магазин за козметика и малка PR агенция

Фотограф: Велко Ангелов

Калина Петрова (38 г.) е работила в рекламни агенции като PR специалист повече от дванадесет години – била e PR мениджър и Head of PR в New Moment New Ideas Company, в продължение на година участва в сливането на две практики за директен маркетинг и събитиен мениджмънт под шапката на Publicis Group. Преди New Moment работи в clamer design studio – "където по-скоро акаунтствах и организирах продукции". А всичко започва, когато, без да очаква, се включва в екипа "връзки с обществеността" на Българската музикална компания (БМК). Въпреки че не се е занимавала с криейтив в рекламния бизнес и винаги е била "от пиарите", самата тя споделя, че там всички работят заедно: "Има силно проникване на различни дейности, не можеш да разсечеш с нож отделните задачи и това му е хубавото на рекламния бизнес."

Но същевременно точно това е и което много уморява и изтощава – всички постоянно говорят, срещат се, обмислят нови идеи заедно. "Големите рекламни агенции са сложни организми от различни хора, които в добрия случай споделят колективен живот. Харесваше ми, но в един момент имах нужда да се отделя насаме, на тишина, да се занимавам с нещо свое", споделя Калина. "Да произведеш рекламен продукт е дълъг процес, в който участват много хора по дълга верига. Дори да застанеш в края й, си длъжен да се съобразиш с всички преди теб. Умствено и емоционално е доста изморително, дори да ти се удава и да не осъзнаваш, че те атакува, всъщност е точно така", спомня си нещата от своя "живот преди", които я приканват да търси ново поле за изява.

Не исках повече да обяснявам, а да правя; да посрещам клиентите си вместо с компютър с престилка

"Работата в комуникационен холдинг означава постоянно да говориш на няколко езика по едно и също време, във всяка ситуация и да посредничиш между клиенти, колеги, а за PR специалистите - и медии. Събирането на всички тези езици, характери, мнения, очаквания, желания те изчерпва. Имаш нужда от дълга почивка, за която обикновено не остава време."

Калина си признава, че в един момент почувствала не само емоционална, но и физическа нужда да си почине от консултантската дейност. "Исках да си отворя един обикновен дюкян – нещо адски елементарно и вечно, където да предлагам на хората интересни продукти и те ако ги харесат – да ги купят. Една такава честна сделка." Мисли си, че това е различен бизнес от рекламния, където човек влага изключително много вторична енергия: "Не исках повече да обяснявам, а да правя; да посрещам клиентите си вместо с компютър с престилка."

И тогава, в края на 2011 г., тя създава "Шипка" – магазин за сертифицирана биокозметика от цял свят, със 100% натурални състав и растителни суровини от органично земеделие. "Отваряйки магазина, се надявах да се успокоя и да разтоваря натрупания с годините стрес", разказва Калина. Връщайки се назад в миналото, тя си припомня: "Натрупа ми се огромен стрес и тревожност, но професията го предполага. Това не е недостатък на връзките с обществеността, а по-скоро тяхна характеристика. В един момент, ако ти натежи, просто решаваш дали да останеш, или да си тръгнеш, не се опитваш да го бориш, защото професията няма да се промени."

Калина посочва и една разлика между работата на дизайнерите, копирайтърите от една страна и PR-ите от друга. Един продукт излиза на пазара с нов етикет и хората или го харесват, или не; но работата по него засега е приключила, той е готов. Докато със създаването на прессъобщение за новия продукт и разпращането му до медиите работата тепърва започва, защото продуктът започва да живее сто нови живота. Не знаеш как ще бъде интерпретиран, под каква форма ще бъде представен и в какъв контекст. Възможно е идеята ти и нейните послания да бъдат изцяло променени - тогава създаваш кампания в кампанията и ако има нужда, измисляш нов подход сега, веднага. Подобно на поведението ти в социалните мрежи например.

По напевния и балансиран глас, с който ми разказва за житейските си решения и избори, се вижда, че тази цел е постигната – Калина е успяла "зад тезгяха" да разтовари натрупания стрес. Звучи спокойно и доволна, няма и следа от напрежение не само в думите й, но и в невербалната комуникация.

Има и още един интересен феномен, за който тя споделя: "В рекламния бизнес създаваш паралелен свят на чужд продукт. Някой е произвел една чаша, идва при теб и очаква да й вдъхнеш живот, да я направиш атрактивна за неговите клиенти - това не са само хора, които имат нужда от нова чаша, но и хора с много чаши, които точно ти ще накараш да си купят поредната; това трупане - вещ след вещ, понятие след понятие, започваше да ми тежи. В един момент ти се иска да приложиш нещата, които знаеш, за свой проект - защото можеш да го управляваш, както ти решиш. Тактиката, която избрах за себе си, беше пасивна. Не исках да разпращам прессъобщения, не се обърнах към журналистите, с които до вчера бях работила. Позволих си този експеримент на свой гръб. Отворих и търпеливо изчаках клиентите сами да дойдат, сами да разберат, че това е, което им трябва", признава Калина. Според нея така връзката клиент – търговец е равностойна и пълноценна. Тя се възползва от социалните медии, които в този момент са силни, за да покаже козметиката и да създаде контекст около всеки продукт.

"Беше ми интересно дали мога да правя по-съзерцателен PR; защото за клиентите си правех войнишки – организиран, целенасочен, строéн в две редици." Калина допълва, че е оглеждала всеки детайл в магазина, така че от него да лъха спокойствие и когато влезеш, "да се размечтаеш, замислиш, разсмееш". Признава, че школата на големите комуникационни агенции те научава как да създадеш атрактивна опаковка, да обръщат внимание на всеки елемент и детайл. Затова и за логото на "Шипка" се доверява на дизайнер, в когото истински вярва. Когато го вижда за пръв път, не може да го възприеме, но не го коментира, изчаква: "След седмица вече бях влюбена в него, а и до днес не ми е писнало." Работи с няколко дизайнери по продуктите в магазина, съветва се с нейни бивши колеги и приятели, "които са много по-креативни от мен", и обикновено им се доверява напълно. Магазинът отскоро си има и слоган - "Шипка" си има рецепта". "Може би нямаше да го кажа по същия начин, но съм сигурна, че това е начинът." Работата в рекламна агенция те научва и как да оформяш своето питане, как да зададеш търговската си нужда така, че да ти предложат адекватно, работещо решение.

Освен с магазина Калина се занимава и с малка PR агенция - 8PM, която създават с Ради Георгиев в края на миналата година. Дали според нея това е връщане към рекламния бизнес? "Не бих казала, естеството на работата е същото, но философията е различна - можем да си позволим да работим само за проекти, които наистина харесваме. "Просто не успявам да изфантазирам как се връщам в голяма корпорация. Може би прекалено много се бях фиксирала върху работата си, от което също превърташ." Калина казва, че в момента екипът на 8PM инвестира най-вече в печеленето на доверие, а не във впечатляването на клиенти. "Това е малка структура, тя иска да остане малка, не държи да расте на всяка цена. Намира се на границата между приятно занимание и професионално призвание. Мисля, че така сме най-полезни за своите клиенти и те го разбират."

Според нея PR агенцията не е връщане към старото, защото бизнес фокусът й е различен - "нашите проекти са свързани с култура, образование, арт, неправителствена и доброволческа дейност", въпреки че, когато отваря магазина, е много по-категорична, че повече няма да е част от рекламата и PR-a. "Човек не може да избяга от себе си. С Ради и Джиджи направихме кафене - 8PM се намира на втория му етаж, наричаме пространството coffice. Не искахме да работим в класически офис. Така, докато обсъждаме някоя кампания или сме на среща с клиент, долу се чува жуженето от непознати хора и тракането на чаши."

Любомир и Антония Чонос

собственици на бар Kanaal

Фотограф: Велко Ангелов

Любомир и Антония Чонос са собственици на софийския бар Kanaal – място, което бързо намери своята публика с богата селекция на вносни бири и разнообразни събития.

Двамата се запознават през 1999 г., когато в разстояние от няколко месеца и двамата попадат в екипа на рекламната агенция DDB. Любомир, започнал покрай проекти на парче от негови приятели, се занимава с организиране на събития и промоции. Антония също, но по-­късно работи също така като криейтив и акаунт. "В по-­малка агенция няма чак такава разлика между длъжностите, докато при по-­големите очертанията са много ясни и нямаш право да навлизаш в територията на другите", спомня си Антония, последно работила в DDB, преди да напусне бранша през 2011 г. Това прави и Любомир, но година преди нея, докато е управляващ директор в Studio Enthusiasm.

"Не може да се квалифицира дали има добри или лоши тенденции", казва Любомир, който също така е работил като фотограф. "Рекламната индустрия все пак се появи под някаква форма в началото на 90-­те години и нейното развитие зависи от развитието на публиката, клиентите, медиите и нуждите им. Тя със сигурност върви в по­-добра посока. Рекламата става по­-целенасочена, ясна, осъзнава, че не е нужно в нея да има от всичко в едно изречение, което да стигне до всички."

Нестандартността често е предпоставка за риск. Самите работодатели предпочитат да работят с по-­плоски и ясни търговски послания. Нямаме право да ги критикуваме, тъй като те са в друга позиция. Все пак пазарът диктува. Заради това и все още има реклами, които все едно са излезли от 90-­те. Но като цяло забелязвам голямо израстване чисто визуално

Антония изразява малко по-­нюансирано мнение. "Имаше готино развитие до 2008 г., тъй като се даваше творческа свобода. Но покрай кризата бюджетите се свиха, рекламите станаха насочени изцяло към продажбите и настъпи период, в който се правиха големи компромиси с качеството. Имахме идея за настоящия ни бизнес още преди кризата, но когато се затегнаха нещата, започна да се усеща финансово – изчезнаха бонусите, вместо увеличение имаше намаление на заплатите. Имаше и голямо напрежение в самите агенции поради стесняването на бизнеса и се мотивирахме в други идеи. Така че през следващите години имаше спад, но сега нещата се нормализират и все още в рекламата работят много талантливи хора. Мисля, че и големите агенции продължават да си държат нивото. Разбира се, винаги има и тъпотии, а и рекламите тук като че ли се разделят на много добри и много лоши."

Основният проблем е малкият пазар. "Нестандартността често е предпоставка за риск. Самите работодатели предпочитат да работят с по-­плоски и ясни търговски послания. Нямаме право да ги критикуваме, тъй като те са в друга позиция. Все пак пазарът диктува. Заради това и все още има реклами, които все едно са излезли от 90-­те. Но като цяло забелязвам голямо израстване чисто визуално", допълва Антония.

Според Любомир е важно да се знае, че нивото на завършения проект не е показателно за нивото на рекламната агенция, а по-­скоро за нивото на клиента. "В повечето случаи този, който дърпа юздите, е той. Всяка рекламна задача има проблем, който решава – например дали клиентът иска публиката да разбере, че киселото му мляко наистина е кисело, или му трябва да продаде един тон от него бързо." За него развитието няма как да прескочи реалността на опита. "А той е от последните 15 години. На другите пазари говорим за 100 години."

Признават, че всъщност вече не следят чак толкова тенденциите и докато преди от професионален интерес са преминали през всички рекламни блокове с широко отворени очи, сега те дори нямат телевизор.

Но средата им от хора все още е предимно тази сфера. Въпреки че една част от тях са напуснали рекламната индустрия, повечето продължават да са в нея. "Някои дизайнери например започват да се занимават със собствени творчески проекти, често работят на свободна практика", наблюдава Антония. "А някои се захващат със съвсем различни проекти – заведения, какъвто е нашият случай, малки лейбъли за бижута, дрехи, аксесоари."

За настоящия им бизнес и двамата са на мнение, че предишният им опит е помогнал много, особено на организационно, теоретично и маркетингово ниво. "Ние сме много фокусирани и не се разпиляваме – не предлагаме всичко за всеки", казва Антония, която признава, че би се върнала в рекламата някой ден. "Тя е доста динамична и ти дава възможност да преминеш през много различни сфери. Не си ограничен от някакви специфики на работната сфера и другите ти дейности да са въпрос на хоби. Докато рекламата развива общата култура. Ако имаш проект в сладкарския бранш, ти проучваш всичко и влизаш в конкуренцията, потребителите. Това е едно многопластово влизане в роли. И тук се крие причината хората в рекламата често да са талантливи, по-­широко скроени."

Любомир смята, че се е изчерпал в тази насока, и не мисли, че някой ден би се завърнал към рекламната сфера. "С нея често сменяш филма, но разликата сега е, че сме в собствения си филм."

Калина Жулева

Design Thinking в Creative Shower

"Поставянето на креативността на пиедестал е единственото възможно средство, с което разполагаме, за да създаваме идеи", казва в лекцията си от 2011 г. в рамките на форум "Горичка" Калина Жулева, която след 13 години работа в рекламния бранш започва да преследва нови идеи, водещи я към актуалната й професия.

Тя е Design Thinking, област, за която Жулева е открила, че колкото пъти се запиташ какво означава, толкова пъти откриваш ново значение. Приложима е към почти всички професионални сфери и представлява визуално изграждане на стратегии и опростяване на сложни процеси, обикновено разчитащо на три основни компонента за лесно възприемане от страна на клиента – емпатия, креативност и рационалност. Разрешаването на проблеми в работния процес върви едновременно със стимулиране на креативност, но без изграждане на модели, а с директно търсене на решения. В момента Калина е в екипа на Creative Shower (www.creativeshower.net), компания, която си поставя за цел да представи нови възможности за израстване в бизнес средата и образованието.

"Интересът ми към Design Thinking отговаря на растящата нужда от устойчива иновативност във всички сфери от живота ни ­ бизнес, образование, социална сфера, политика и т.н.", обяснява Калина. "Съвременните проблеми не подлежат на стандартни решения и не се вписват в стандартните модели, наложили се в средата на миналия век. Новите темпове и реалности налагат нов начин на мислене и промяна на повечето системи. Този процес изисква креативност, а тя не се учи в училище или в университета, ­ напротив, те все още подготвят децата за реалност, която отдавна е отминала."

Калина е завършила психология в Софийския университет и психоаналитично ориентирана психотерапия в Ню Йорк. След 10 години като психотерапевт решава да се обърне към рекламата, към която я води "любопитството, желанието за промяна и нуждата от "по­-леко" занимание след раждането на второто ми дете".

Все повече марки разбират нуждата от това да поставят човека във фокуса на своята комуникация, а не да го занимават със себе си и своя продукт. Хубавата реклама все повече става незабележима като такава, а лошата бие на очи. Може би това дава впечатлението за спад

Въпреки липсата на опит в бранша за Калина Жулева встъпването в новата професия и позицията на управляващ директор на New Moment, New Ideas не е последвано от адаптация. "Помня само попадането в нещо като лунапарк, ­ много хора, много емоции, шеметни въртележки, понякога захарен памук, понякога дъжд."

Като основна причина за често дискутираната липса на качество в рекламите тя посочва най-­вече неопитността на сектора. "Рекламата в България е все още много млада. Има още много път да извървим, докато разберем, че това е отборна игра и общо усилие с клиента, а не обслужване. Не харесвам никак термина обслужваща агенция. Това е абсурдно. Няма как да има интересни и креативни решения, докато не си извоюваме друга позиция, а това отнема време."

В глобален план Калина намира голяма промяна в каналите, формите и съдържанието на комуникацията. "Все повече марки разбират нуждата от това да поставят човека във фокуса на своята комуникация, а не да го занимават със себе си и своя продукт. Хубавата реклама все повече става незабележима като такава, а лошата бие на очи. Може би това дава впечатлението за спад."

Според нея опитът в психологията и рекламата се съчетават съвсем естествено в новите й стремежи, тъй като основната цел е отново достигане на хората и постигането на максималното от тях в работата и живота.

"Сега работим със стартиращи бизнеси в инвестиционния фонд Eleven, както и в сферата на образованието. Имаме планове и интерес към развиването на нови продукти и сървис дизайн проекти. Human centered design (бел. авт. - ­ оптимизиране на дизайна на продуктите изцяло според нуждите на потребителя, вместо те да променят навиците си според него), както и service design (бел. авт. - организиране на успешна комуникация на работното място според поведението и тенденциите на екипа) са много актуални и развиващи се методологии, които се опитват да отговорят на съвременните нужди на бизнеса и обществото като цяло."

В момента тя е на курс по service design в университета за изкуства Central Saint Martins в Лондон.

Настоящата й работа няма директна връзка с рекламата. "Но тя се променя много динамично и съм сигурна, че скоро ще се срещнем някъде по пътя на креативните решения и създаването на иновативна култура."

Дали все пак би се върнала някога към предишната си професия? "Ако под рекламна сфера разбираме сфера на нови идеи, не мисля, че изобщо съм я напуснала."

Надежда Петрова

Canapé Connection hostel

Автор: Велко Ангелов

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    man_un avatar :-P
    man_un

    Пожелавам на тия млади хора да не се отказват от рекламата. Това е една област, която винаги ще я има. Според мен добрата реклама трябва да е като хубавия виц-смешен, кратък, с неочакван край. Навремето Део водеше една класация по ТВ на интересни реклами. Аз ще ви кажа кои са ми любими:1.Рекламата за Стойка. 2. Продавачът към клиентката си-Ооо, Пепи...Тя: дай едно кило 3. Реклама за кафе, с което момченцето примамваше Дядо Коледовци в къщи и им прибираше подаръците. 4. Това е Мая, дошла е да те купи.

  • 2
    stoiank avatar :-|
    stoiank

    До коментар [#1] от "man_un":
    Големият проблем е, че имаш един живот и той не е от 1000 години. С две думи в момента парите в рекламата са смешни, ако не си от две-три богоизбрани агенции и само те си знаят на каква цена. Най-печеливши са рекламите по европейските програми, ако си спомняш цифровизацията примерно. Така че, за да имаш един приличен живот за себе си и за хората около теб или си продаваш душата, или напускаш този бизнес.

  • 3
    b.manchev avatar :-P
    b.manchev

    Този материал не ни казва, ама нищо, което не знаехме!
    И това е, че и без реклами живота си продължава...

    Да това беше един много добре заплатен бранш, за хора, които искаха да живеят по западен модел и стандарт.

    Лошото е, че хубавите неща не продължават дълго и че в крайна сметка рекламата всъщност е една илюзия, а бранша е фабрика за илюзии.

  • 4
    avgustina avatar :-|
    Avgustina

    Много приятни хора.

  • 5
    chekanica avatar :-P
    chekanica

    В един момент осъзназваш, че ти е писнало и започваш нещо ново :-))) Няма нищо по-естествено от това. Важното е минусите на новото да са по-малко от плюсовете!

  • 6
    nefertiti_egipt avatar :-|
    Нефертити

    Похвално.

  • 7
    geoprofi avatar :-|
    Geo

    Хората от първите две интервюта по някаква причина не благоволяват да дадат свобода и отговорност за взимане на решение на хората, изложени на рекламни послания. На тях им изглеждат като кукли на конци, които накъдето ги дръпнат, натам отиват.

    Мога да си го обясня с две неща - недостатъчно личностно израстване или статистически илюзии. За първото няма как да знам, но по отношение на статистиката - лесно е да се заблудиш, че ако с реклама редовно довеждаш до X процента увеличение на продажбите значи водиш хората за носа.

    Много е вероятно и да имат и проблеми с разбирането на елементарни икономически положения. Например аз интерпретирам част от репликите им като "ако не се пипа с ръка, значи не е реално и не струва нищо", което е пълен абсурд.

    Тези хора можеше да са още в рекламата (ако и не на същите позиции и в същите компании), ако разбираха статистиката и икономиката по-добре. Уви, едно десетилетие в комунистическата образователна система се отразява на всеки.

  • 8
    haralampi avatar :-|
    haralampi

    "високото качество на живота няма нищо общо с големите финансови възможности"

    точно.

  • 9
    istani123 avatar :-P
    Станислав

    Рекламата е индустрия с 3 страни - Рекламодатели, Агенции и Медии. Явно най-трудно е за хората работещи в агенциите, защото са между чука и наковалнята и трябва да се съобразяват с странните изисквания и вкусове на клиентите си.

    Един съвет за тези, който искат да работят в тази индустрия - изберете да сте рекламодатели или да работите за такива.

  • 10
    dimitar_stoyanov avatar :-|
    DS

    Калина Петрова:"където по-скоро акаунтствах ''

    КО???!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK