С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

24 19 сеп 2014, 15:40, 9154 прочитания

Тука е така

Обратите и завоите около българското предложение за чуждоезичен "Оскар"

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
"Когато влизаш в една игра, трябва да знаеш правилата й", казва многозначително пред Light 74-годишният режисьор Иван Ничев. Филмът му за романтична история на фона на спасяването на българските евреи през Втората световна война беше избран като български кандидат за номинация за чуждоезичен "Оскар" . Това беше и моментът, в който публиката разбра за съществуването на "Българска рапсодия".

През последните месеци тежкият, полуавтобиографичен и надхвърлящ два часа "Виктория" на Майя Виткова се превърна в най-разпознаваемото българско заглавие. Драмата за нежелано от майка си момиче, което се ражда без пъпна връв и се превръща в галеник на диктатурата през 80-те, стана първият български пълнометражен филм с участие на американския "Сънданс", най-големия фестивал за независимо кино. По-късно направи пробив в Ротердам и Карлови Вари, а нетипичното портретиране на семейната разруха на фона на падането на комунизма завоюва награда в Будапеща. Скоро се отправя към най-големия азиатски кинофорум – в Бусан, Южна Корея, където миналата година беше представен и "Отчуждение" на Милко Лазаров. Също драма с международно признание (две награди във Венеция, включително за дебютиращ режисьор), която остана назад в гласуването на Националния съвет за кино, съставен от 11 представители на различни артистични асоциации.


На емоционална пресконференция преди началото на предпремиерните прожекции на филма Майя Виткова и целият й екип поискаха анулиране на избора, тъй като Ничев е член на Националния съвет за кино, докато тече гласуването, определиха казуса като морален, а не правен. "Не вярвахме, че съветът ще посмее да избере този филм при очевиден конфликт", каза тя и определи страха от липса на финансиране като фактор за голяма част от младите режисьори да не надават глас. Сред нейните твърдения попадат ситуация, в която й е било казано "не се натискай, филмът ти няма да бъде избран", и получаване на информация, че продукцията, която ще бъде избрана през следващата година, е вече уредена като кандидат преди завършването й. Виткова, също така сценарист и продуцент на пълнометражния си дебют, сигнализира, че поне един член на съвета не е гледал "Виктория", а организирането на комисията да присъства на прожекциите на филма й е било трудност само по себе си.

Конфликтът достигна до списание Hollywood Reporter, сайта Cineuropa, определил гнева към избора като справедлив, и един от най-известните киносайтове – IndieWire, включил "Виктория" и "Отчуждение" в обзора си за фаворитите на всяка европейска страна. Авторът на статията Карлос Агулар по-късно написа, че никога не е срещал името на "Българска рапсодия" в проучванията си. В подкрепа на "Виктория" се изказа и албанската режисьорка Ирис Елези, чийто филм Bota дебютира в Карлови Вари тази година. Тя също така се подписа и в онлайн петиция под надслов "Все още ли сме в 80-те", в която личат имената още на театралния режисьор Крис Шарков и актьора Валентин Ганев. Румънският актьор Адриан Тофей беше цитиран от официалния профил на "Виктория" във Facebook да определя Националния филмов център като изпълнен с "невероятна корупция".

Защото такъв е законът



"Майя Виткова да е мислила, преди да започне да оспорва и да гони призраци. Това са болезнени състояния и съмнителни действия от нейна страна", казва още Иван Ничев пред Light. Новата му продукция, чиято единствена прожекция е в рамките на "Любовта е лудост", е финална част от трилогията му за спасяването на български евреи. Предишните две заглавия (от 2003 г. и 1998 г.) също са избирани за оскарови кандидати. "Системата на гласуване е съвсем законна. Аз напуснах съвета месец преди това, както са го правили и други, например Виктор Чучков, когато "Тилт" спечели – неговият случай е идентичен. Не съм гледал "Виктория". Надявам се тези измъчени претенции да престанат и Майя Виткова да вложи силите си другаде. За какъв сблъсък "стари - млади" може да се говори, като през последните три години избраните филми бяха дебюти. Навсякъде победителят се поздравява, а победеният приема факта." Попитан дали въпреки победата си той намира някакви нередности в системата на оценяване, Иван Ничев просто повтори, че всичко е законно.
Анжела Недялкова в "Българска рапсодия"


В "Българска рапсодия" участва Анжела Недялкова, която през 2012 г. беше от другата страна на бариерата с "Аве" на Константин Божанов. Въпреки международното си признание и участие в Кан той беше оставен на заден план в полза на "Кецове". Помолен за коментар дали вижда паралели между случаите и къде се пропуква системата, Божанов заяви пред Light, че "проблемите са много и комплексни и изискват определено внимание, а не едносричен отговор".

И няма друг начин

Според Галина Тонева, част от съвета и председател на Асоциацията на филмовите продуценти, проблеми има и нова система е необходима, въпреки че досега множество варианти са пробвани. Пред Light тя определи думите на Майя Виткова като некоректни. "И обидни към Израел, който е инвестирал повече пари във филма, отколкото България."

За Тонева казусът е непонятен, тъй като през последните години се финансират най-вече дебютни проекти, като бюджетът от НФЦ на "Виктория" е 1.1 млн. лева, а този на "Българска рапсодия" - 900 хиляди лева. Според нея напрежението се получава заради трудното финансиране и как 6-7 филма могат да бъдат одобрени за средства, но те да стигнат само за 2-3 продукции. Колкото до обвързаностите в комисията, Тонева е на мнение, че няма как в толкова тесен пазар да няма припокриващи се интереси. Но е уверена, че няма нарушен закон и Иван Ничев не е участвал в гласуването. Също както Виктор Чучков не е участвал в селектирането по времето на "Тилт", нито тя при избирането на "Кецове", на който е продуцент.

Твърде много, но прекалено малко, а и няма значение

По време на гласуването нейният избор е паднал на "Българска рапсодия". "Не гласувах за "Отчуждение", тъй като съм малко ядосана на телевизията. За мен филми с такова кратко времетраене (бел. авт. - 70 минути) не са пълноценно кино. "Виктория" ми хареса, но до първия час, не може да правиш толкова дълъг филм с една слабо развита история. А в "Българска рапсодия" има истински разказ, който докосва хората. Това е също така незасягана тема в киното ни и е нашият отговор на македонския "Трето полувреме" (2012), където има смешни твърдения за българското участие в тези събития. "Виктория" може да е бил на "Сънданс", но това е фестивал, който е за друг тип кино, той е антипод на оскарите." Според нея в очите на академията няма значение кой какви успехи е имал в САЩ и Европа преди това.

В интересен нов обрат на събитията наградената в Кан украинска драма The Tribe, разказваща история около глухонеми герои и вдъхновила "Виктория" да бъде адаптиран и за глухонеми зрители, не беше избрана за представител на страната си. След обвинения, че продуценти, обвързани с победителя, са участвали в гласуването, директорът на съвета подаде оставка. В България временният директор на Националния филмов център Георги Чолаков не коментира случая по време на пресконференция ден след тази на "Виктория". Постът му беше под огън и покрай заведено дело от 22-годишната Росица Караджова, установила по-рано тази година поредица от нарушения при последната сесия за финансиране на игрално кино покрай неин проект.

"Определено мога да твърдя, че избора нито е бил предопределен, нито нагласен", коментира Чолаков пред Light. "Процедурата е спазена и няма основания за преразглеждането на решението. Още по-малко може да се говори за отрицателно отношение на Националния съвет към по-младото поколение. Когато става дума за избор по субективни критерии изградени от познанието и вкуса на всеки отделен човек - няма и не може да има идеална система. Всяка система може да се подобрява, но за да се случи това е необходим диалог и постигане на консенсус. За съжаление конфликтите не водят до такъв резултат и ако някой крещи по-високо не означава, че е прав."



Light потърси за мнение и Виктор Чучков, режисьор на "Тилт", който през 2011 г. беше излъчен като българско предложение за "Оскар"
в конкуренцията на "Подслон" от Драгомир Шолев.

Виктор Чучков

Фотограф: Цветелина Белутова
Чучков, в момента работещ по кастинга на екранизацията по "18% сиво" на Захари Карабашлиев и копродуцент заедно с брат си на предстоящия румънски Christian, беше единственият член на комисията, който присъства на пресконференцията за премиерните прожекции на "Виктория". В разговорите стана ясно, че гласуването от комисията се осъществява без каквато и да било дискусия, единствено с анонимни анкетни карти в бял плик. Чучков също така категорично се разграничава от твърдения на Ничев и Тонева, че е бил член на НСК по време на избирането на "Тилт", и предполага, че е възможна грешка в архивите.

Къде точно се крие проблемът с българското предложение за номинация за чуждоезичен "Оскар"? В избора, критериите, реакциите?

Явно е, че нещо не работи, и според мен решението е изграждането на специална комисия, доколкото е възможно по-независима, и промени в правилата. Да проучим при кой модел в чужбина има най-голям респект към избора на филм. Може би екип от кинокритици би ограничил възможността за обвинения в конфликт на интереси, въпреки че като че ли винаги нещата тук завършват със скандал. По-добре тази енергия от недоволството на избора да се впрегне в създаване на нови правила, които да действат от догодина.

Може ли тогава да се каже, че този шум е излишен?

Не, не е излишен. Има млади български режисьори и продуценти, които обикалят все повече големите световни фестивали, и разчитам на тези хора да бъдат още по-активни в изразяването на мнението си. Така заедно ще създадем по-нормални условия за работа, вместо да се чудим как да се махнем от България.

Основният проблем в българското кино остава липсата на финансови средства. За пореден път законът не се изпълнява – вместо 18 млн. лева, които едновременно субсидират създаване, дистрибуция, промотиране на филми (игрални, документални, анимационни), издръжка на НФЦ и организиране на фестивали, бюджетът бе намален от правителството на Орешарски до 12 млн.лева и сега от служебното правителство до около от 10 млн. лева. Произвеждаме под 7-8 филма на година (заедно с тези без подкрепа от НФЦ) и отново сме на последните места в Европа. И въпреки това нашите филми са докарали милиони инвестиции от Европа при създаването на копродукции. Всички други цивилизовани държави отдавна са разбрали колко важно е киното за самоопределянето на една нация и затова се инвестира много повече. Поколенческо освежаване може да бъде направено само с правенето на много филми. От друга страна, през последните години всички предложения за "Оскар"са продукции на дебютанти режисьори - "Цветът на хамелеона" на Емил Христов, "Кецове" на Валери Йорданов, нашия "Тилт", "Източни пиеси" на Камен Калев.

Възможно ли е преразглеждане на избора, както поиска Майя Виткова?

Без да съм юрист, мисля, че законово няма основание това да се случи. Ако проф. Ничев не бе част от НСК, не мисля, че резултатът щеше да е друг при този състав на съвета. Големият въпрос е дали в НСК са представени справедливо и пропорционално всички активно работещи създатели на филми. Според мен не! В това е генералният проблем. Аз и други трима колеги подкрепихме "Виктория". Но е факт, че до голяма степен системата е сбъркана. Имаш правото да подредиш три филма, които съответно носят 3, 2 и 1 точка. Но я има опцията да посочиш само един, включително да го класираш само на трето място, колкото и объркващо да звучи. Няколко колеги бяха направили своята селекция от три филма, но по-голяма част бяха гласували само за "Българска рапсодия", и то на първо място. Тоест тези членове са дали шанс само на тази продукция. Това е законно, но не съм сигурен, че този двоен стандарт на гласуване е правилен (бел. авт. - на въпроса как си обяснява тази категоричната вълна на одобрение, Галина Тонева отговори, че членовете имат законното право да действат по този начин). И още нещо много важно - участващите в конкурса продуценти на филми искат да са сигурни, че филмите им са изгледани от журито. Не знам това как се доказва в момента, по-скоро никак, което буди доста въпроси. За мен единственият начин е филмите да се гледат в киносалон на специални прожекции и при пълно присъствие на всички филми, членовете на журито да имат право да гласуват (така е при оскарите). Всичко друго е несериозно и съмнително. Не изключвам и обсъждане след това в комисията и не виждам нищо лошо в това.

Какво в "Българска рапсодия" е впечатлило комисията?

Не знам това, не съм чел мотивите им. Иначе в никакъв случай "Българска рапсодия" не е лош филм, добре реализирана романтична история, развиваща се на фона депортирането в лагери на българските евреи преди войната. Но всичко е въпрос на субективно възприемане на даден филм. Гласувах за "Виктория", според мен филмът би имал по-голям шанс в международно съревнование. Това, което написах на анкетната карта, е, че той категорично има своите достойнства, темата е добре интерпретирана, има сериозен съвременен авторски поглед, продукционно качествена, страхотна актьорска игра, саундтрак, което рядко ми харесва в български филми. Подредих "Отчуждение" на второ място. А на трето "Българска рапсодия".

До каква степен "Българска рапсодия" може да направи впечатление, след като досега не е имал никакво международно представяне?

Когато не си от държава с голямо филмопроизводство и силни филми всяка година, по default няма голям интерес към теб. Американската филмова академия всъщност не е задължена да гледа всички заглавия и според регламента могат 30% от предложените продукции от цял свят въобще да не бъдат обмисляни за номинация. Така че трябват огромни усилия от страна на продуцентите, за да може български филм да получи внимание. При всички положения "Виктория" би направил сериозен отзвук освен поради качествата на филма също и след премиерата в "Сънданс". Но никога не знаеш докъде ще стигнеш, каква ти е конкуренцията, какви са световните настроения. Но "Виктория" чрез личната си драма и генералната тема за диктатурата по време на комунизма щеше да е изключително на място.

"Виктория" ще се прожектира в "Дом на киното", a "Българска рапсодия" в "Евро синема" от 19 септември. След редакционното приключване на броя "Отчуждение" беше избран като едно от 50-те номинирани заглавия за предстоящите Европейски филмови награди заедно с последните филми на Жан-Люк Годар, братята Дарден, Ларс фон Триер.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Другари срещу "хулигани" 3 Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

11 окт 2019, 2453 прочитания

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 2971 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Моля, снимайте

Още от Капитал
Доктор Ружа и пътят на милиардите

Само до есента на 2016 г. схемата OneCoin е събрала над 3.3 млрд. eвро, а печалбата е над 2 млрд. евро

Ново време за "Славянска беседа"

Двама френски предприемачи са купили 2 хил кв. м за близо 3 млн. евро, за да направят офиси и споделено простраство

Музей или СПА

Предизборната кампания повдигна въпроса за забравеното северно крило на Централната баня, за което се водят спорове от години

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

Другари срещу "хулигани"

Изложба изследва хомосексуалността в България по време на комунизма

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10