Тука е така

"Когато влизаш в една игра, трябва да знаеш правилата й", казва многозначително пред Light 74-годишният режисьор Иван Ничев. Филмът му за романтична история на фона на спасяването на българските евреи през Втората световна война беше избран като български кандидат за номинация за чуждоезичен "Оскар" . Това беше и моментът, в който публиката разбра за съществуването на "Българска рапсодия".

През последните месеци тежкият, полуавтобиографичен и надхвърлящ два часа "Виктория" на Майя Виткова се превърна в най-разпознаваемото българско заглавие. Драмата за нежелано от майка си момиче, което се ражда без пъпна връв и се превръща в галеник на диктатурата през 80-те, стана първият български пълнометражен филм с участие на американския "Сънданс", най-големия фестивал за независимо кино. По-късно направи пробив в Ротердам и Карлови Вари, а нетипичното портретиране на семейната разруха на фона на падането на комунизма завоюва награда в Будапеща. Скоро се отправя към най-големия азиатски кинофорум – в Бусан, Южна Корея, където миналата година беше представен и "Отчуждение" на Милко Лазаров. Също драма с международно признание (две награди във Венеция, включително за дебютиращ режисьор), която остана назад в гласуването на Националния съвет за кино, съставен от 11 представители на различни артистични асоциации.