Тихият бунт

Пътни бележки от няколко разговора за престъпленията на границата

"Агитационно табло от гранична застава, 50-те години" © личен архив Д. Иванова
"Агитационно табло от гранична застава, 50-те години" © личен архив Д. Иванова
"Агитационно табло от гранична застава, 50-те години" © личен архив Д. Иванова
"Агитационно табло от гранична застава, 50-те години" © личен архив Д. Иванова

Това лято предприех едно неочаквано за мен пътуване заедно с германска фотографка, моя стара позната от Берлин. Известен в момента немски художник (статията за него вижте тук: Халва и рози), който се опитва да избяга на Запад през България през 70-те, провокира въображението ни – решихме сами да извървим пътя, по който той се е опитвал да избяга, да преминем през места, които никога не сме посещавали, защото винаги са били в граничната зона, недостъпна за нас по времето на социализма – и да видим как днес хората говорят за това време – с нас.

Включихме в пътуването два района, граничещи с Турция – района на Свиленград със селата Щит, Пашово, Сладун, и след това черноморската граница – Синеморец, Резово. Интересуваше ни самият път, както и хората – особено тези, които са работили на границата и имат опит и спомени оттогава, както и самите жители на тези места. Въобще до каква степен думите "бягство на Запад", "престъпление" – присъства днес във всекидневния речник, когато става дума за времето преди 1989 година.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
67 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    haralampi avatar :-|
    haralampi
    • - 2
    • + 111

    "25 години след 1989 година на нас още ни липсва език, с който да разказваме миналото си"

    Трябва да се разкаже и изучава това минало, с всички гледни точки, с хубавото и лошото. Иначе, ще го забравим и ще ни лъжат, а това води до повторение на грешките.

    Нередност?
  • 2
    potrebitel6 avatar :-P
    potrebitel6
    • - 12
    • + 27

    Ех... Пътуването събужда интерес, а статията се прочита за 5 минутки :)
    Искам още!

    Нередност?
  • 3
    gl_avatar avatar :-|
    gl_avatar
    • - 8
    • + 65

    Стокхолмският синдром е за жертвите,
    За палачите кой е синдрома?


    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
  • 4
    okk04315801 avatar :-|
    okk04315801
    • - 51
    • + 30

    Историите за убити източногерманци от войничета заради награда от няколко дни отпуска, всъщност в голямата си част са една измислица. Мотивацията за стрелбата е била единствено изпълнението на войнския дълг, защото пропагандата /виж плаката/ облъчваше цялото население и всички нарушители са разглеждани именно като врагове на родината.

    Нередност?
  • 5
    zmuz avatar :-|
    zmuz
    • - 11
    • + 43

    Плакатчето обаче е супер! С американския паяк и сръбската (фуражка), гръцката (пискюл) и турската (фес) глави, но най-вече с напетия граничар в униформа и накривен калпак. За 1952 доста остаряло му изглежда стрелковото оръжие - шмайзер от края на 1930-те и партизански бомби, които по това време едва ли някой вече е използвал.

    Нередност?
  • 6
    kalo_vurshetz avatar :-|
    Kaloyan Asenov
    • - 7
    • + 4

    Filmut na Stefan Komandarev ne se li vpisva v tozi dvuboi, shte stane li triboi

    Публикувано през m.capital.bg

    Нередност?
  • 7
    e_mil avatar :-|
    tamada
    • - 1
    • + 74

    "Шмайзерът" в ръцете му страшно много прилича на ППШ и през 1952 е бил модел на 10-11 години. Да, тогава в СССР започват да го заменят с Калашников, но в някои части на армията и полицията (така де, милицията) се ползва чак до 80-те. Продаван е в големи количества из Африка, виетнамците са го ползвали във войната и т.н. Даже още може да се види тук-там по снимки от пресния конфликт в Украйна, само че с дъгов, а не дисков пълнител.

    А бомбите на кръста не са "партизански", а са немски нападателни гранати. Вярно е че датират от Първата световна, но се ползват до края на Втората.

    През 52-ра са минали само 7 години от края на Втората световна война. Останало е огромни количества безполезно оръжие и въобще не е чудно, че с част от него са дали на нашата армия. Освен това оръжията не са смартфони и не им минава модата след година-две. Например едно от най-успешните късоцевни оръжия е Колт 1911. Цифрите означават годината на патента. Бил е на въоръжение повече от 70 години и сега 100 години по-късно все още е предпочитан от някои хора.

    Когато аз се мотаех в казармата през 1986, в Сливенския гарнизон имаше поделения въоръжени с манлихери. Вероятно по-късна модификация, не от 1895, но все пак пушка, а не автомат.
    А съобщителните кабели по полосата която охранявахме бяха немски от военно време. Така си и стояха в склада - с пречупените кръстове по макарите... 40 години след като са били произведени. :)

    Нередност?
  • 8
    klimentm avatar :-|
    klimentm
    • - 12
    • + 82

    Истината за онези години никога не беше напълно разказана.Както е тръгнало няма и да бъде.Тъкмо обратното ,виждаме някаква глупова носталгия по миналото защото злото вече е отминало.А това бяха гадни и подли времена,на лъжа и премълчавания.

    Нередност?
  • 9
    hif29374377 avatar :-|
    Колю Ганчев
    • - 48
    • + 35

    Поне тогава не преминаваха всякакви заразени животни, бежанци и прочее през границата с Турция като на парад. Сега ни е нужна ограда, но качествена. От Капитан Андреево до Резово. За съжаление 25 години след падането на комунизма Турция продължава да е ненадежден съсед и продължава да имаме нужда да се пазим от всякакви гадости влизащи от там.

    Нередност?
  • 10
    varnenes avatar :-|
    varnenes
    • - 3
    • + 25

    Диана, Здравейте, Следя работите Ви т.к. се занимавам с миграционни излседвания ...тази година бях в с. Бръшлян и имаше много интересни истории...особено е интересно да видиш как тези хора - живели някога там с граничен лист, но преместили се в друг град...и след години пак говорят много трудно за този период...бе ми много трудно да ги предразположа да говорят за това време вместо да ми споделят за спецификата на къщата от Странджа и долмените...Наталия Н.Николова

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал