Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

4 24 окт 2014, 13:29, 5478 прочитания

Абсолютно начинаещи

Психотерапевтката и експерт по родителските въпроси Алисън Шейфър за неефективните наказания, триковете за по-добро общуване с детето и правилата в къщата пред Light

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

"Детската революция" вече е в стихията си... И ако имате дете, което е приклещило рога с родителското тяло, значи сте се сдобили с борец за свобода, една истинска Роза Паркс", пише Алисън Шейфър в книгата си "Скъпи, провалих децата". Тя сравнява непокорните деца с майка си, която се е борела да носи панталони през 60-те години. Според авторката както сега тази съпротива ни се струва остаряла, така и методите за възпитание, датиращи от минали век, трябва да бъдат осъвременени. Алисън е психотерапевт и експерт по родителските въпроси от Канада. Нейните книги за възпитание на децата са бестселъри по цял свят, а освен че пише, Шейфър води предавания тематични предавания в различни телевизионни канали и рубрики в печатни издания като Cosmopolitan, Reader's Didgest, Parenting и други. Освен книгата "Скъпи, провалих децата" на български език в началото на месеца излезе и "Не, това не са глезотии" (издателство "Колибри", 344 стр., цена: 15 лв.), а скоро се очаква да бъде преведена и Ain’t Misbehavin’.

Подзаглавието "Когато виковете, крясъците, заплахите, подкупите и поощренията не помагат" май е достатъчен ориентир за кои родители е предназначена в "Скъпи, провалих децата". В същото време още в самото начало казвате, че харесвате именно "непокорните деца" и опитите им да бъдат третирани като социално равни. Разкажете ни повече за т.нар. детска революция, демократичното възпитание, семейните събрания и минипарламента, които предлагате в книгата си. Деца, които са палави и изтъкват лошото си поведение, демонстрират бунт срещу лошото отношение срещу тях. Точно както сме виждали в други бунтове, когато потисканите вдигат въстание срещу диктатора. Традиционните ни родителски техники са изградени върху модел, в който децата са принудени да се подчиняват и съобразяват. Използваме наказания, за да ги накараме да правят каквото им казваме. Съвременните деца няма да толерират лошо отношение, без да се съпротивляват. Трябва да намерим нови начини на възпитание, да се опитаме да спечелим сътрудничеството на детето, вместо да го принуждаваме да се подчинява. Това го няма в обучението за родители. Всички изследвания сочат, че такъв тип отношение дава страхотни резултати и децата имат много по-голямо самочувствие и постигат по-голям успех в живота. Но родителите трябва да се научат как.


Според вас проблемите се пораждат от дефицита на четири "С" - потребности на индивида: да се чувства Свързан, Съществен, Способен и Смел. Когато не се чувствам свързан, търся прекомерно внимание. Когато не се чувствам способен, търся власт над околните. Когато не се чувствам съществен, търся реванш. Когато не се чувствам смел, търся начин да избегна, да се скрия, да се откажа, дори да не се опитам. Има ли съвпадение между вида С-дефицит, който изпитва детето, и онзи, от който самият родител е страдал като малък? (А може би и още страда.) Има ли повторяемост на даден вид дефицит в поколенията или точно обратното - например родители, които са били мачкани, често отглеждат прекалено разхайтени деца? Всеки родител си има собствена история, всички помнят как са се отнасяли с тях като деца и всички правят опити да повторят нещата, които смятат за важни и да избягват тези, които са мразели от собственото си детство. Накратко всички казват: "Когато стана родител, ще направя всичко възможно да не оставя детето си да плаче само в леглото, както оставяха мен" или алтернативата: "обожавах как нашите ми показваха, че ме обичат, като ми приготвяха любимата храна и ми решеха косата – ще направя всичко възможно и моето дете да има такива спомени". Тези обещания се превръщат в толкова важни за родителите, че променят цялостния им подход към родителството. Детето забелязва това и се научава, ако иска много да ядоса мама, да не се съгласява тя да реше косата му или да яде – това ще я побърка! Или ако иска да накара майка си да му обърне внимание, просто ще се разреве в леглото и ще получи всичко.

Противник сте на наказанията, защото те развалят емоционалната връзка между родител и дете – "объркващо е да мислиш, че хора, които те обичат, биха те наранили умишлено". Освен това смятате наказанията за неефективни - когато вкъщи имаме наранено дете, то не се "поправя", а отмъщава. И все пак, кога трябва да направим изключение от това правило и да накажем детето? Не мисля, че има каквато и да било причина да се наказва или наранява дете. Което не означава да не се оставяме децата да изпитат последствията от действията си. Ако не дойдеш на масата, когато те викат, и пропуснеш ядене, ще си много гладен. Подобно решение е трудно за родителите – да откажат храна, но това НЕ е наказание, това е последствие от действията на детето и неговия избор. Последствията трябва да изпълняват три критерия, за да сме сигурни, че не са просто наказание – трябва да са смислени, свързани с поведението на детето и показани предварително на детето. Ако не му се каже предварително, че ще изпусне възможността да вечеря и не дойде навреме на масата, ефектът ще му се стовари изневиделица и за него ще е наказание. Ако кажете на детето си: "Не дойдеш ли на масата, няма да ти раз-кажа приказка за лека нощ", също ще е вид наказание, защото няма връзка между сядането на време на масата за вечеря и приказките за лека нощ. Но ако не дойде навреме, изпуска яденето – в това има логика, а и децата се учат най-добре от опита. Следващият път те ще изберат да дойдат навреме на масата за вечеря, стига родителят да не се е ядосал от предишното им поведение. Защото, ако той го направи, детето може да реши, че заслужава да остане гладно, ако това ще му помогне да пребори родителския контрол.

Изглежда, не сте голям привърженик и на наградите. Обяснявате, че има разлика между окуражаването и награждаването. Но има и точно обратната теория: ние, възрастните, също сме мотивирани от наградите. Ходим на работа, за да си купим после "награда" – телефон, къща, кола, лаптоп, екскурзия... Как това да не окаже влияние върху децата ни, които живеят в същото общество? Това е много сериозна грешка, която се допуска: не може да сравняваме икономическата система на работното ни място с доброволческата социална система в семейството. Съществуват различни правила. Правени са толкова много изследвания върху човешката мотивация – твърде много, за да мога да ги обхвана тук. Най-общо казано, изследванията показват, че наградите имат обратен ефект, когато са давани за дейности, които вършим естествено в ежедневието си. Представете си да плащате на съпругата си сексуалните ви отношения и как това би променило връзката ви. Когато ни плащат за неща, които обичаме да правим, въпросните дейности се преместват от раздел в мозъка ни, предназначен за удоволствие, и преминават в раздел "работа", така че впоследствие губим интерес. Ние сме обречени да бъдем социални същества и да си помагаме един на друг.



В книгата си съветвате да не "нареждаме", а да зададем въпрос. Например: вместо "Вдигни си палтото" да кажем "Къде държим палтата". Снощи изпробвах тази техника върху сина ми. Той е второкласник и се върна с тройка. Попитах го "Как сега да превърнем тази тройка в петица" и отговорът беше "Като изтрием с гума цифрата 3 и вместо нея напишем 5". Как ме съветвате да постъпя след такъв отговор?
 
Той разсъждава или много правилно, или е нахален! Харесва ми! Дал е умен отговор! На ваше място бих обяснила, че не сте имали предвид как да променяте съдържанието в бележника, а как да увеличите знанията му. Съгласувайте заедно с него цел за следващото му изпитване и конкретни стъпки, за да я постигне.

Как бихте продължили следния диалог с дъщеря ми: Тя: - Може ли един бонбон? Аз: - Не. Тя: - А два? Аз: - ??? Бих казала: "Виждам, че не са ти ясни правилата за бонбоните в нашата къща. Нека да поговорим за това по колко бонбони могат да ядат децата и кога могат да ги ядат, за да не трябва да го обсъждаме всеки път." И следващия път, когато ви попита за бонбон, я попитайте "какво позволяват правилата".

В книгата си изтъквате техниката "пусни своя край на въжето". Това е отказ от борбата за власт и надмощие на родителя над детето. Обяснявате го с принципа "всяко действие има противодействие" – колкото повече дърпате към себе си, толкова повече то тегли в обратната посока. Сравнявате всичко това с пацифисткия подход на Ганди, умиротворил цяла страна. Това ли е най-трудното за родителя – да пусне въжето и да се откаже от власт? Да! Прекарвам повечето от времето си като преподавател да помагам на родителите да схванат концепцията и да усвоят техниките.

Говорите за езика на тялото при общуване с децата. Казвате, че едва 7% от комуникирането е вербално, а останалите 93% са заслуга на езика на тялото. Когато например критикувате за нещо детето си, е по-добре не да седите срещу него, а да легнете заедно на леглото с поглед към тавана. Или да приклекнете срещу малкия. Споделете други такива трикове за по-добро общуване. Трябва да се отнасяме към децата си по същия начин, както се отнасяме със свои равни. Да подбираме думите си внимателно и да държим приятелски тон, да говорим с уважение. Важно е да слушаме повече, отколкото да говорим. За всяко подобрение в поведението на детето кажете пет похвали. Действията говорят повече от думите. Това, което ПРАВИТЕ, има значение. Ако викате постоянно "не скачай върху фотьойла", детето ви игнорира. Ако го кажете веднъж и после излезете от стаята и следващия път, когато ги видите на фотьойла, му подадете ръка, за да слезе от него, ще постигнете успех без думи.

Според вас децата се променят много лесно за разлика от родителите. Тоест родителят трябва да се промени пръв. Ако досега е правил нещо за децата си, сега трябва да ги остави те сами да го направят за себе си, така ли? Децата са изградили навик да се държат по определен начин само от няколко години, затова се променят по-лесно. Родителите са по-закостенели във вярванията и поведението си, затова е по-трудно да променят отношението си. Въпреки това те могат да се учат от книги и курсове и това да развие когнитивната им сила и да им помогне да бъдат "възрастните" в определени ситуации. Един спокоен родител ще може много по-лесно да въздейства върху дете, което избухва и е емоционално нестабилно.

Какво мислите за традиционното образование? Ако можехте да промените нещо в него, какво би било то? Бихте ли премахнали някои предмети? Бихте ли въвели нови дисциплини? Например часове по самоусъвършенстване? Ролята на образованието е голяма, но според мен не е въпросът в отделните премети, а в цялостната методология. Бих променила обучението така, че да учи децата как да учат и да ги вдъхновява да учат, така че да учат цял живот, вместо да им преподавам скучни факти.

На 25 октомври Алисън Шейфър ще представи две свои лекция в "Грандхотел София". Лекция 1: "Скъпи, провалих децата!", 09:30 ч; Лекция 2: "Да отгледаш отговорно дете", 12:00 ч., билети: 20 лв. В същия ден от 18.00 ч. тя ще гостува в ИКЕА за родителска среща на тема "Кой командва вкъщи?". Безплатно събитие, на английски език със задължителна регистрация на http://www.ikea.bg/family

Превод: Тамара Вълчева
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Широко затворени очи Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

29 май 2020, 394 прочитания

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 4722 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Скъпи, записах децата

Няколко места с курсове и занимания, развиващи детското любопитство и талант

Още от Капитал
Мигът на електронните подписи

Георги Димитров, член на съвета на директорите на "Евротръст" пред "Капитал"

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

Гръцка рецепта за добра криза

Атина се справи отлично с епидемията. Сега идва рецесията

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

Опит за летене

Русана Бърдарска, авторката на романа "Опитът", съчетава работата си в Европейската комисия с творческа дейност

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10