Взех два броя от списанието и преброих публикуваните там адреси - общо 37. Купих 37 пощенски плика и разпечатах на принтер писмото, в което обяснявам каква е идеята и с молба да ми пишат на електронната поща. За всеки случай добавих като доказателство и ксерокопие на страницата от "Дъга", където е публикуван адресът на съответния човек. Залепих стоически 37 марки (оказа се, че, ако нямаш договор с пощата, не можеш да платиш всички писма накуп, служителката да сложи онзи печат "Платено" и да минеш лесно без марки) и зачаках отговорите на компютъра.

Според вас колко човека ми отговориха? Един. Лекарка от Варна, чийто баща все още живее на посочения преди години адрес. Ето нейното писмо с малки съкращения:

"Честно казано, изненадах се на вашето писмо и даже се развеселих, все пак са минали близо 30 години. Единствените ми спомени са, че с нетърпение очаквах да излезе следващият брой на списанието. Ходех всеки ден до книжарницата да видя дали са го получили и често се случваше вече да е свършило. Предполагам, че тиражът не е бил много голямвъпреки търсенето, както с много други книги, за които се образуваха дълги опашки по времето на комунизма. Тогава съм била на 13, сега съм на 40. Получих много писма от други деца, но продължителна кореспонденция не съм осъществявала. Сега изтеглих от интернет всички броеве на списанието и ги разглеждам с интерес. Направи ми впечатление липсата на нескопосано подражание на западни списания като "Пиф" с русия индианец Рахан, а рубрики със собствен стил и собствени герои. Неприятно е това, че комунистическата пропаганда не е пощадила дори и децата, но за щастие авторите са се опитали да я сведат до минимум.

Поздрави!"

Мариела Генчева

След известно отчаяние, че на 37 изпратени писма получих само един отговор, реших да таргетирам следващата порция пратки. След като ми отговори жена от голям град, ще пиша само на жени от големи градове. Мъжете отпадат като участници в този епистоларен експеримент. Избрах нови 60 адреса от старите списания, търпеливо разделих една по една 60 марки от големия лист, който служителката в пощата ми подаде, помолих я да намокри обилно онова дунапренче за лепене на марки и ето че станах спец по бързо сглобяване на old school писма.

Очаквано, този път успеваемостта беше по-висока. Дори получих и такъв отговор:

"Здравейте, пише ви Елеонора Друмева от жк "Люлин" в София. Днес получих писмо за Ваня Каракашева. Исках само да ви кажа, че ползвам над 10 години този адрес и не зная къде са се преместили предишните собственици. Простете за любопитството към писмото, пожелавам ви успех в търсенето. Аз нямам спомени за "Дъга", въпреки че съм художник, защото съм родена през 83-та - времето на Мики Маус и Чичо Скрудж. Допреди няколко години въобще не знаех за съществуването на "Дъга". Успех и поздрави!"

Отговори ми и счетоводителката Мариела Соларова (40) от Варна. Явно хората във Варна са много отзивчиви.

"Здравейте! Останах приятно изненадана от писмо в пощенската кутия... и то със старата ми фамилия! Върнахте ме много назад във времето. Тогава бях в 6-и или 7-и клас и с моя приятелка, живееща на същата улица, бяхме решили да си намерим нови приятели. Имаше много странни писма - и от момичета, и от момчета. Все още не беше се зародила идеята да се представяш за човек от другия пол. Почти всяко писмо започваше с думите: "Намерих адреса ви в списание "Дъга" и ми хареса името ви." Следваше описание на пишещия и въпроси като подтик за отговор. С някои си писах доста дълго време. Имаше и предложения за женитба или покана за абитуриентски бал... Иначе за списание "Дъга" - имам го цялото като поредица още от първия брой, но за жалост е в няколко кашона в мазата. Чаках с нетърпение всеки брой да излезе и да дочета историята на героя или да продължа да пътешествам около света."

Най-дълго и детайлно е писмото на Силвия Николова (38) от софийския квартал Княжево. В нейните спомени не всичко е розово.

"Здравейте! За мен "Дъга" беше най-великото списание. Започнах да чета на 4-годишна възраст и първата "Дъга" ми купиха баба и дядо (по спомени около 1980 г.). Няма думи, които биха описали възхищението ми при първата среща с комиксите. Разглеждах и изчитах всичко, от корица до корица, чаках с нетърпение всеки следващ брой. Събирах си парички и когато в кварталната книжарница пристигнеше новият брой, бях от първите закупили една или две бройки. Любимите ми разкази бяха: "Добромир", "Островът на съкровищата", "Билбо Бегинс", "Стас и Нели", "Приключенията на Чоко и Боко", "Великите географски открития", "Хитър Петър", "Справедливите" и "ЕЛО - Екип за ликвидиране на опасности". Много неприятно се почувствах, когато разбрах, че повече няма да се издава "Дъга" (бях в 9-и клас). В момента, за съжаление, имам запазени само два оригинални броя на списанието, но пък имам цялата поредица от 42 издания в PDF формат.

Когато бях в трети клас, се появи нова мода: да си пишем с другарчета (предимно от СССР). Писмата постепенно от задължение се превърнаха в навик, а след това и в удоволствие. Реших да изпратя писмо до "Дъга" с молба да публикуват адреса ми. Въвлякох в тази история и най-добрата ми приятелка към онзи момент - Йоана Мешанкова, като изпратих и нейния адрес. Когато публикуваха адресите ни в брой 29, мисля, че вече бях в 4-ти клас, годината бе 1987 г. Получих купища писма, но за съжаление не успях да завържа нито едно запознанство. Тогава осъзнах, че има много ненормални хора и използвачи. Част от писмата бяха от типа: изпрати 5 картички на първия от списъка, после препиши писмото 10 пъти, като втория стане първи, а ти последен и т.н. Друга част беше същата схема, но вместо картички да се изпрати 1 или 2 лева... Имаше и няколко писма от чичковци с нецензурни текстове и стихове (нямам идея защо родителите на мен ми се скараха и бях наказана дълго време). Много малко бяха писмата, които наистина целяха запознанство с непознато другарче от друг град, но при опита да поддържам някаква комуникация се появи конфликтът София - провинция (вие от София така..., вие онака..., започнах да се чувствам виновна, че не съм се родила на село). Колкото и да ми е неприятно да призная, тази авантюра беше пълен провал. Моята приятелка също имаше проблеми с родителите си относно някои от получените писма, дори ме попита: "На какви ненормалници си дала адреса ми?"

Нямам идея при други читатели на списанието дали се е получило, но при мен определено не. Поздрави и приятен ден!"

На другия полюс са преживяванията около "Дъга" - кореспонденцията на Свилена Велчева от Разград, която днес живее във Варна. Била е кореспондент на вестниците "Труд" и "Преса", а сега работи като пиар. Когато племенницата (9 г.) й се обажда по телефона с думите: "Лельо, имаш писмо без подател. Може да е от таен обожател (хихикане). Адресът е сгрешен, пише апартамент 14 вместо 13", Свилена веднага се сеща за сп. "Дъга", защото там адресът й е публикуван точно с тази грешка. Ето и нейните спомени.

"Здравейте! Само хубави емоции - това е, което си спомням от времето на сп. "Дъга". Адресът ми беше публикуван с малка грешка и всеки ден чаках пощальона, за да не пусне писмата ми в кутията на съседите. Получавах по 5-6 писма на ден и нямах търпение да ги отворя. Прибирах се вкъщи и сядах да пиша отговори. Бях тийнейджър и тогава това беше нашият интернет, нашият фейсбук, нашата връзка със света. Имаше споделяне, любопитство, приятелство и дори тръпка - от онези, първите "харесва ли ме или не ме харесва". С някои от "Дъга"-приятелите си пишех с години, но за съжаление с нито един от тях не запазих контакт. С никого от тях не съм се виждала на живо.

След това продължих да пиша, но вече статии за вестници. Днес синът ми (10 г.) обожава комикси и му разказах за списанието. Прочете историята му в Уикипедия, видя в интернет изображения и каза: "Много яко! Няма ли да излиза отново?"

Ами това е. На 97 писма, изпратени сякаш към 80-те години, получих 4 отговора и половина. Малко, но качествено. Щастлив съм, че за известно време се почувствах като герой на Пол Остър или Георги Господинов, който чрез стар телефонен указател, книга или списание пътува назад във времето. Ако имате интересни спомени около вашата "Дъга" кореспонденция, можете да ги споделите под статията. Благодаря!