Отпуската на живота ми
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Отпуската на живота ми

Симеон Иванов

Отпуската на живота ми

Какво е сабатикал и как се практикува – версиите му в България и по света през няколко лични истории

33936 прочитания

Симеон Иванов


"Харесвах работата си, нямах намерение да напускам, просто в един момент се почувствах на ръба на силите си, изпаднала в рутина, не виждах развитие и изход. Не се чувствах добре нито физически, нито психически, имах нужда от почивка и явно експертите ни човешки ресурси разбраха това, защото ме пуснаха за два месеца неплатен отпуск", разказва трийсетгодишната Кристина Попова, която по това време тества софтуер в голяма българска IT компания.

Така описаното от нея състояние - "на ръба на силите", е всъщност познатият ни термин burnout, или синдром на професионалното изчерпване. След като психолозите обърнаха внимание на този вид преумора от работа, започна да се говори и за превенцията или "лечението" й. И в двата случая на помощ се явява т.нар. сабатикал – определен период от време – месеци или понякога цяла година, в който човек се откъсва от работа. Названието sabbatical идва от иврит и думата "шабат" – седмият ден, в който се почива.

Кристина Попова

В началото онези, които се възползват от него, принадлежат единствено на академичните среди. На всеки седем години университетските преподаватели имат право да вземат една година отпуск, през която да се оттеглят от активната си дейност в учебното заведение, за да развият своя научна идея или просто за творчески отпуск. Но след разрастването на проблема burnout през 70-те години на XX век много фирми възприемат идеята за дълъг отпуск за своите дългогодишни служители. Инициатори са едни от най-големите корпорации като McDonald's, Intel и др., но впоследствие средни и малки компании намират варианти да предложат подобна опция на служителите си. Финансовата страна също е уредена по много различни начини: в някои фирми това е платен отпуск, в други е частично платен, като най-масовата практика си остава неплатеният отпуск.

Има и държави, в които идеята за сабатикал навлиза в социалната политика. Калин Радулов, който в момента работи в HR стартъп компанията Jobio.me, споделя опита си. "За сабатикал научих, докато живеех и учех в Lund University, Швеция, основно – че след две години работа на трудов договор може да вземеш отпуск, за да пътуваш, учиш или дори да си създадеш стартъп компания." През 2002 г. в Швеция се прави експеримент и в 10 общини е въведен платен сабатикал, а след като влиза в графата "успешна", през 2005 г. практиката е въведена в цялата страна. Проектът предоставя възможност на 12 000 шведи, заявили желанието си за една година да вземат отпуск, да могат да пътуват, учат или развият други свои умения, докато получават 68% от заплатата си. А за тази една година шведското правителство дава възможност на 12 000 безработни да заемат техните позиции. Работодателите имат право да изберат кого да назначат, като единственото условие е лицето да е регистрирано в бюрото по труда като безработно. За една година проектът струва на държавата 1.5 милиарда шведски крони.

Паулина Георгиева

Дори и не напълно уредено институционално, все повече фирми разглеждат възможността да предоставят на служителите си новата екстра, за да може т.нар. "индекс на работното щастие" да е висок. В България компаниите не са задължени да изследват въпросния индекс, както например във Великобритания, където се интересуват непрекъснато дали са конкурентоспособни и как да намалят "текучеството" на персонал. Това твърди Паулина Георгиева - управляващ директор на "Таурус Консултантс", която е и инициаторка на програма за подобряване благосъстоянието на служителите, наречена "Еквилибриум". От своя дългогодишен опит тя споделя: "И в България неведнъж сме се натъквали на чистата форма на сабатикал – т.е. служител на фирмата да излезе в платен отпуск, за да може да си почине, като е подкрепен за това от мениджмънта и морално, и материално. Най-често това са хора на ръководни позиции, които са ценни кадри за дадената компания. Така, пускайки ги в сабатикал, компаниите успяват да ги задържат за по-дълъг период. Но като цяло в България по-популярен е не чистият вид на сабатикал, а негов вариант, в който служителите сами инициират по-дълга почивка и вземат неплатена отпуска." Според Паулина и в двата случая е много важно свободното време да е планирано, да се замени работната рутина с активна почивка, а не просто с излежаване на плажа или на дивана. Особено ако сабатикалът идва вследствие на burnout. "Това е болестта на работохолиците и е призната форма на депресия. И ако допреди десет години тя се считаше за "личностна" депресия, тоест човекът, изпаднал в такова състояние, се смяташе за психически слаб, най-новите изследвания показват, че причината не е в самата личност, а в работната среда и би могло да се случи на всекиго, ако тя не е подходяща за него", обяснява директорката. Може би и затова, за да поддържат средата здравословна, понякога фирмите се склонни дори да заплатят целогодишната почивка на някой свой служител.

Ирина Драголова

Именно такъв е случаят с Кристина Попова, която работи вече пет години в софтуерна компания. "В началото често сменях проекти и екипи, което поддържаше интереса ми, но в един момент изпаднах в една ужасна рутина", споделя тя. Обяснява, че започнала да се чувства в затворен кръг и без възможност за развитие. През двата месеца неплатен отпуск, който си взема, компанията продължава да плаща здравните й осигуровки, "което си е бонус". Според Закона за здравното осигуряване по време на неплатен отпуск, поискан от служителя, здравните осигуровки се плащат от него, а не от фирмата. "За това време пътувах доста – ходих на гръцкия остров Закинтос, в Холандия, при приятели в Англия и се върнах на работа с много повече сили, енергия и мотивация", разказва Кристина. И както преди това съвсем не е възнамерявала да напуска фирмата си или да се преориентира професионално, така след завръщането от отпуската си преоткрива някои свои умения и таланти, развива продуктивността си и започва да разглежда съобщения в Linkedin: "И преди много HR-и ми пишеха с предложения за различни проекти, но никога не им обръщах внимание или отговарях", спомня си тя. Категорична е, че нищо във фирмата й не я е провокирало да си търси нова работа. Точно обратното – колегите я посрещат радушно, сякаш е отсъствала две седмици, а не два месеца. Но перфектната работа я намира – нова английска фирма навлиза на българския пазар и 4 месеца по-късно Кристина напуска досегашната си позиция и започва работата на мечтите си.

Дана Катав

Разбира се, не всеки сабатикал води до професионално преориентиране. Израелката Дана Катав (37 г.), също служител в софтуерна компания, първоначално заминава за месец в Намибия, където работи като доброволка във ферма за диви животни. За тези четири седмици се влюбва в управителя на фермата. Двамата започват връзка от разстояние, но Дана иска да се върне в Африка и да провери дали би могла да живее там. Израелската компания я подкрепя – дава й четири месеца неплатен отпуск, защото би искала Дана да остане техен служител. "Тези месеци в Африка промениха живота ми и въпреки че фермата за диви животни е прекрасна, с приятеля ми решихме да се установим в Израел – аз се върнах на работа, но много по-спокойна, заредена и с много по-голяма работоспособност, без стрес. Фирмата и работната среда не се бяха променили, бях се променила аз. Впоследствие двамата се оженихме и сега имаме син на една година. Осъзнавам, че без подкрепата на компанията ми нямаше да мога да оставя личния си живот да се развие в желаната от мен насока, а сега има баланс."

За баланса и хармонията между отделните роли на човек в живота разговаряме с психолог Ирина Драголова. "Динамиката между служителя и компанията, много напомня на динамиката в брака – четвъртата и седмата година са критични и участниците във връзката имат нужда от малко свобода", обяснява тя. "Сабатикал е полезна почивка, по време на която е възможно да се постигне баланс на ролите в живота ни. Ако дълго време се фокусираме върху професионалната си роля, ролите на родител, пътешественик, ученик и др. остават на заден план и в нас се натрупва гняв." И също допълва: "На теория е лесно, но на практика, за да се осъществи подобна стъпка и служителите, и работодателите трябва да преодолеят много страхове". Според Ирина страхът на човек, че няма да се справи финансово, докато не работи, или че ако се върне след цяла година отсъствие на работа, ще бъде уволнен или че няма да е конкурентоспособен, са много идентични с притесненията на децата да се отделят от родителите си. Същото важи и за работодателя – често от страх, че служителят няма да се върне, не допуска и по-дълги отсъствия.

"Всъщност няма по-лошо от немотивирани работници, никой не иска служителите му да са демотивирани, а ако те имат в момента друга нужда в живота и бъдат възпрепятствани от реализирането й, ще стават все по-немотивирани", обяснява психоложката.

Такова свое желание открива у себе си немският студент Йонас Ейхорст (28 г.). Той е участник в една специфична програма за Германия: dual studies – паралелно работи за "Луфтханза" и следва в университет в Хамбург, като обучението му е финансирано от авиокомпанията. Шест месеца от годината той работи, а в останалите шест учи, като през това време получава и заплата. Периодът на dual studies e пет години. Докато траят шестте месеца, през които следва, Йонас заминава по студентска програма в Сингапур. В университета там започват курс, в който изготвя проект за собствена стартъп компания. "Толкова много се вдъхнових от успеха и работата ни по стартъпа, че осъзнах, че кариерата, която ме очаква в голяма фирма като "Луфтханза", не е за мен. Исках да работя в малка фирма или да развия собственaта си фирма, но имах договор с авиокомпанията", разказва той. Тогава решава да говори с HR-те и да им обясни, че има нужда от една година сабатикал, за да довърши проекта си в Сингапур. В началото объркани, те се обръщат към университета, откъдето казват, че няма проблем Йонас да продължи обучението след една година и така той получава съгласието им. "Междувременно стартъпът ни получи финансиране, започнахме добре, но до края на годината се разбра, че няма да успеем да бъдем финансово независими и аз се върнах в Германия и в "Луфтханза"."

Лора Василева

Не за всички завръщането е толкова лесно – Лора Василева (33 г.), графичен дизайнер и фотограф, взема две години неплатен отпуск от рекламната агенция, в която работи, за да пътува, и после така и не успява да се приспособи към пълния си работен ден и работа в офис отново. "Всъщност в началото трябваше да пътувам само шест месеца. Отдавна исках да го направя, бях събирала пари за пътуване години наред, във фирмата работех вече десет. Поводът да тръгна беше тогавашният ми приятел, който беше напуснал своята работа и предложи да потеглим на стоп за Африка, до Габон. Убедих компанията си да ме пуснат за шест месеца. После се обаждах и удължавах периода и така постепенно станаха две години." След като обикаля 12 африкански държави, Непал, Индия и Камбоджа, Лора се връща в България, работи четири месеца и когато веднъж я питат нали няма пак да замине на някъде, тя осъзнава, че всъщност не може да си представи целогодишно да работи в офис по девет часа на ден. "И напуснах... Сега работя на свободна практика, участвам във фестивали, правя ръчни бижута, снимам и представям изложбите си. За професията фотограф е много по-вдъхновяващо да пътуваш постоянно и да сменяш обстановката, отколкото да прекарваш цял ден пред монитора", признава Лора. "А и сега се чувствам много по-добре физически, преди това страдах от всякакви хронични алергии, от момента, в който започнах да пътувам, просто спряха. Иначе гледам да прекарвам зимите в Индия – открих, че сметките за парно в София излизат повече, отколкото да си купя двупосочен билет до Индия и да съм на топло." Снимки и разкази от приключенията на Лора са достъпни в блога й: www.sharingiseverything.blogspot.com

Симеон Иванов

Въпреки че масово хората в България смятат, че българските работодатели не са гъвкави и трудно биха пуснали служителите си в отпуск за по-дълъг период, успявам да открия още един пример на малка компания в София, която взима такова решение. Симеон Петров е системен администратор в частна фирма в продължение на пет години. В един момент осъзнава, че иска да пътува за по-дълго и си съставя план да замине за пет месеца, за да кара колело в Мексико. "Успях да убедя шефа си да ме пусне само защото самият той е запален колоездач и идеята ми много му допадна." След като се връща на следващата година, Симеон отново излиза за същия период и по същата причина в неплатен отпуск, но този път по време на отсъствието му възниква проблем със сървърите. Фирмата преминава през големи затруднения, докато администраторът се прибере и оправи всичко. "Една седмица след като се върнах и оправих проблема, ме уволниха... Търся си работа и предпочитам да не ми пишете истинското име, притеснявам се, че бъдещите ми работодатели ще намерят историята ми в интернет, намирайки ме по името, и няма да искат да ме вземат на работа от страх, че пак ще искам да пътувам", казва Симеон (бел.ред. - името е сменено).

Единственият вариант за Симеон, който би му осигурил сабатикал на всеки седем години, е да стане преподавател в акредитиран университет в България. Всъщност доколко тази опция е популярна в академичните среди и как се отразява едно по-дълго отсъствие на самите преподаватели – разговаряме с доц. д-р Александър Илиев (58 г.), който води лекции по пантомимен синтез, клоунада, класическа пантомима, театрална антропология, сценично движение и др. в НАТФИЗ. "Не много колеги се възползват от възможността да се откъснат от преподаването. Аз самият взех сабатикал през 2009 г. - тогава беше подходящо, защото класът в НАТФИЗ, който водех, беше в четвърти курс и имаха само практика, не им преподавах лекции. За да изляза в едногодишен платен сабатикал, трябваше да предоставя план как възнамерявам научно да допринеса за развитието на преподаваните от мен предмети", обяснява Илиев. За тази една година той работи върху превода и издаването на английски език на учебника си по "Обща теория и практика на пантомимата" и в края на годината английското издание е факт. "Имах възможността и много да пътувам, да обменям опит с колеги, да водя един триседмичен курс в Carnegie Mellon University в Питсбърг по актьорско майсторство, да поставя опера The Colors of Disonans в Alma Thomas Theater, Southwestern University", казва преподавателят. Всеки ден е оползотворен – пътува в Непал и Тибет, отива до дервишкото училище в Турция в гр. Коня, където от професионален интерес иска да разбере повече за древната традиция на дервишите. "Сабатикал е изключително полезен, но е важно човек да има какво да направи, да създаде, да каже или да знае какво иска да научи, а не просто да си се шляе по Малдивите примерно", смята Илиев.

Александър Илиев

Дали наистина е задължително да има предварителен план и почивката да е активна и конструктивна? В този смисъл и Александър Илиев и Паулина Георгиева споделят едно мнение. В някои компании като Intel работодателите оставят на служителите избора да правят каквото си искат. Те имат право на два месеца платен отпуск на всеки седем години и през 2012 г. от такъв са се възползвали 4067 души. Не е задължително компанията да е голяма корпорация, за да въведе HR програма за сабатикал. Неплатената отпуска често е win-win решение и за малки фирми по време на рецесия, защото не трябва да плащат заплата за определен период от време, стига да оптимизират така работата, че да могат да се лишат от един човек. Дори да не се случи нищо животопроменящо в резултат на сабатикал - да излезе бестселър както при психолога Даниел Гилбърт, който написва "Какво е нужно да си щастлив", докато самият той е в дълга почивка, или да опишеш невероятните си кулинарни постижения като каталунския готвач Феран Адриа, който по традиция затварял заведението си за 6 месеца за сабатикал - една по-дълга почивка може да спомогне за постигане на баланс между личния живот и работата. Краткосрочните разходи за бизнеса могат лесно да се изчислят, но дългосрочните ползи не са толкова точно измерими.

"Харесвах работата си, нямах намерение да напускам, просто в един момент се почувствах на ръба на силите си, изпаднала в рутина, не виждах развитие и изход. Не се чувствах добре нито физически, нито психически, имах нужда от почивка и явно експертите ни човешки ресурси разбраха това, защото ме пуснаха за два месеца неплатен отпуск", разказва трийсетгодишната Кристина Попова, която по това време тества софтуер в голяма българска IT компания.

Така описаното от нея състояние - "на ръба на силите", е всъщност познатият ни термин burnout, или синдром на професионалното изчерпване. След като психолозите обърнаха внимание на този вид преумора от работа, започна да се говори и за превенцията или "лечението" й. И в двата случая на помощ се явява т.нар. сабатикал – определен период от време – месеци или понякога цяла година, в който човек се откъсва от работа. Названието sabbatical идва от иврит и думата "шабат" – седмият ден, в който се почива.

Кристина Попова

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

32 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    На всеки три месеца една седмица почивка, а веднъж в годината три седмици - до този извод стига един математик след три инфаркта. На този принцип са и ученическите ваканции.

  • 3
    otg46594191 avatar :-|
    otg46594191

    Финансовата страна също е уредена по много различни начини: в някои фирми това е платен отпуск, в други е частично платен, като най-масовата практика си остава неплатеният отпуск.

    Доколкото виждам, начините са три. Къде ги видяхте тези много и различни начини?

  • 4
    otg46594191 avatar :-|
    otg46594191

    все повече фирми разглеждат възможността да предоставят на служителите си новата екстра, за да може т.нар. "индекс на работното щастие" да е висок.

    Излиза, че служителите са най-щастливи, когато не работят за компанията си. Тия откриха топлата вода.

  • 5
    edzi avatar :-P
    edzi

    много добра и интересна статия!! човек има нужда от почивка и така работи по добре.

  • 6
    edzi avatar :-(
    edzi

    До коментар [#2] от "dombi":

    Умник сабатикал е термина : http://en.wikipedia.org/wiki/Sabbatical
    Не е зле да прочетеш малко!

  • 7
    otg46594191 avatar :-|
    otg46594191

    До коментар [#6] от "edzi":Не е зле да прочетеш малко!

    И ти не е зле да почетеш малко, след като ме наричаш умник:
    http://en.wikipedia.org/wiki/Clever

  • 9
    danigallery avatar :-|
    danigallery

    Статията поставя един много интересен и актуален въпрос. По- дългата почивка, смяната на дейности, възможност да се опита нещо различно, при разумна сигурност от запазени позиции в досегашната професионална кариера са верните решения срещу сериозните проблеми на съвремието ни - синдромът на професионалното прегаряне, апатията, депресиите.
    А на господина, блюстител на българският език dombi искам да кажа, че българският език изобщо не е пострадал от това, че един добър журналист използва дума с произход от иврит. Даже напротив. Не само, че това е езикът, приемник на езиците, на които са създадени Тората и Библията. Там няма случайни думи и изрази.Не е случаен и Шабатът- на седмия ден, както и седмият ден в Библията. Точно с цикличността на 7 дни се случват много интересни физиологични и патофизиологични промени в тялото ни - и в нервната система, и в жлезите с вътрешна секреция, така, че тази почивка не случайно е разписана в тези книги.

  • 10
    zmuz avatar :-|
    zmuz

    Сабатикал е приложим само в нормални икономики, в нормални компании и само по отношение на ценни и трудно-заменими специалисти. България не е нито нормална икономика, нито пък в страната съществуват нормални компании, а почти всички специалисти са в една или друга степен заменими. Така, че не виждам почва това нещо да се случи - разходите многократно биха надвишили хипотетичните предимства. Опитвам се да не съм прекалено черноглед, ама не се получава...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK