Екатерина Петрова
Капитал: Light
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
Открих картата наскоро, в една кутия, пълна със стари спомени от отдавнашни семейни пътувания, сред брошури от музеи, програми от театрални представления, билети за метрото, менюта от ресторанти и разни други дребни и безполезни сувенири. Откритието ми се стори като двойно щастливо съвпадение. От една страна, защото за близо четвърт век картата беше успяла да избегне участта на много други подобни предмети, систематично изхвърляни от майка ми в неуморните й опити да се отърве от всичко старо и ненужно. От друга, защото тя се появи непосредствено около 25-годишнината от падането на Берлинската стена. Точно този факт я превръща от остарял и безполезен сувенир в интересен исторически артефакт.
Въпреки че е обозначена като Stadtplan Berlin, тоест карта на град Берлин, тя всъщност е само на Източен Берлин. Изключително детайлна, картата включва местонахождението и имената не само на различните градски квартали, главни пътища, площади и спирки на обществения транспорт, а и на второстепенни и задънени улички, пешеходни и паркови алеи, болници, театри и пощи. В левия край на картата обаче се вижда нещо изумително – градът Берлин изведнъж рязко спира, ограничен от непрекъсната дебела виолетова линия, от другата страна на която няма квартали, улици и площади, а вместо тях е изобразена една бледа и некартографирана пустош. Единственото обозначение, изписано върху нея, е WESTBERLIN, но сякаш със същия успех върху празното пространство би могло да пише Пустинята Гоби или Обратната страна на Луната. Улиците, които забиват в лилавата линия, са рязко прекъснати - сякаш тя маркира ако не края на света, то поне непреодолима бездна, отвъд която се простира някаква terra incognita, за чиято неизследвана територия не се знае нищо освен приблизителното местонахождение на няколко (безименни) зелени площи и езерца.
Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата
* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.
5 коментара
Доколкото си спомням линии на метрото на западен Берлин са минавали под източен Берлин. Заради това е имало затворени спирки в източен Берлин, които са били охранявани от армията, да не би някой да скочи на някой влак в движение. Разбира се, влаковете не са спирали на тези спирки.
До коментар [#1] от "alabalko":
Нещата стояха така, че източноберлинският есбан влизаше и в Вестберлин обслужвайки и западната част. На последната спирка преди напускане на Остберлин вагоните щателно се проверяваха дори с кучета.
До коментар [#2] от "Ф.Нинов":
Не е така, пътувал съм в берлинския есбан преди 89'та. Никъде нищо не влизаше в чуждата зона. Просто една голяма спирка на есбана и убана - Фридрихщрасе се ползваше като контролен пункт - още си спомням жълтите плочки по стените и касиерката на гюшето за обмяна на валута - обмени ми 15 дойче марки.
Там линията на есбана е надлез и си беше прекъснат физически - просто липсваха едни 20 метра. А убана бяха две спирки - източна и западна. Слизаш от източната, минаваш през пункта и се качваш на западния убан. Заклюването на влаковете беше ако изкаш да излезеш от западен берлин. Защото той беше анклав - остров доста дълбоко в източна германия. И като се качиш на западния ДойчеБан, заклюват вратите и влака профучава през източна германия едни 100 километра и чак тогава стига до западна германия.
До коментар [#3] от "m17":
Това, което твърдя е било така до 1984 г. , след което Вестберлин си е въвел собствен есбан.
Ето инфо от "устата на коня":
Nach dem Zweiten Weltkrieg wurde das S-Bahn-Netz schnell von Kriegsschäden befreit. Ende 1947 war bis auf wenige Ausnahmen das gesamte Netz wieder befahrbar. Der Bau der Mauer im Jahr 1961 führte zum größten Einschnitt in den Betrieb und das Netz der S-Bahn. Während das Netz in Ost-Berlin weiter ausgebaut wurde, sanken die Fahrgastzahlen in West-Berlin aufgrund von Boykotten, wodurch der Betrieb von der die S-Bahn verwaltenden ostdeutschen Deutschen Reichsbahn weiter vernachlässigt und 1980 nach einem Streik der Angestellten schließlich auf etwa der Hälfte der Streckenlänge eingestellt wurde. 1984 übernahm die West-Berliner Verkehrsgesellschaft den Betrieb in West-Teil und begann dessen Sanierung und wieder vollständigen Betrieb. Nach dem Fall der Mauer 1989 kam es zur Zusammenführung der beiden getrennten S-Bahn-Netze.
http://de.wikipedia.org/wiki/Geschichte_der_Berlin
"От тогава" се пише слято.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.