Заеко, бягай

Илюстрация Увеличаване Смаляване

Берлинската стена като гранично съоръжение представлява не една стена, а две стени, разположени на разстояние от тридесет до няколкостотин метра една от друга. Между тях се намират кули за наблюдение, асфалтиран път, противотанкови елементи, разорана пръст и площи с трева. Най-голямо е било разстоянието между двете стени при Потсдамер Платц – близо петстотин метра.  Оттам започва и историята на така наречените мауерхазен - стенни зайци.

След Втората световна война Потсдамер Платц е изравнен със земята. Подтикнато от глада, населението започва да обработва освободилото се пространство и засажда обичайните за региона зеленчуци – картофи, зеле, моркови. В следвоенен Берлин ресурсите са ограничени не само за хората, но и за дивите животни. Зайците от целия град се отправят към новите зеленчукови градини. През 1961 г., когато е построена стената, дупките им се озовават в граничната полоса. В ивицата дълга 168 км те са защитени от кучета, лисици и други врагове, няма улично движение, нито строежи, а само свежа трева – идеалните условия за един заешки живот.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Стенните зайци не са отделен вид зайци, а най-обикновени диви зайци с голям късмет. Те са средно големи дългоухи бозайници, сиви или сиво-кафяви, с бял корем. Женските раждат до седем пъти годишно от пет до десет зайчета, които само след осем месеца могат да имат свои малки. Средно живеят по две години, но при добри условия се радват на дълъг до десет години живот.

С малко математика може да се пресметне потенциалът за развитие на заешката популация в идеални условия. Но във времето на разделение на света на Изток и Запад тя се развива паралелно с усилията да се предотврати всяко бягство през стената. А това включва разораване на все повече площи и разпръскване на отрови, автоматични системи за стрелба и сигнални ракети, както и скучаещи граничари, които си устройват залагания за най-бърз заек.

Все пак стенните зайци продължават да живеят и да се размножават с темпо над средното. Това не се променя и с монтирането на последно поколение ограждения през 1975 г. L-образните бетонни блокове нямат основа и това позволява на зайците да прокопават тунели извън стената и да се изхранват не само с растителност, но и с остатъците от храната на западните туристи.  Краят на тази военно-екологична симбиоза настъпва вечерта на 9 ноември 1989 г., когато бариерата на Бормхолмер Щрасе е вдигната.
Западен Берлин е ужасен от хилядите зайци, опустошаващи парковете, а в Източен Берлин те се превръщат в кулинарен деликатес.



Съдбата на берлинските зайци е показана в детайли в документалния филм "Заек по берлински" (Rabbit à la Berlin) на полския режисьор Бартек Конопка, номиниран за "Оскар" 2010 г. Конопка коментира оригинални документални кадри през перспективата на зайците.

Заедно с финалните надписи на филма на заден план се вижда художничката Карла Захсе да полира месингови профили на зайци  при кръстовището на Шосещрасе с Лизенщрасе. Това е кадър с уникалната инсталация "Заешко поле" (Kaninchenfeld), създадена през 1999 г., на мястото на граничния пункт между между Вединг и Мите.

В търсене на концепции за представяне на темата "Преход/Преминаване", сенатската служба по строителство и транспорт обявява конкурс, който печелят седем произведения, по едно за всеки граничен пункт в града. Едно от тях е това на Заксе. В протокола на комисията нейната работа е коментирана като първично отдалечаваща се от сериозността на темата, но в същото време като оригинално решение за представяне на свободолюбивите зайци в уличното пространство и "противопоставянето на тяхната автономия срещу политическата дидактика".

Днес "Заешко поле" е точно до бензиностанцията "Тотал", диагонално от новата сграда на немското разузнаване, а от 120-те месингови зайци са останали по-малко от 80 поради безкрайните ремонти и строителството. При всяко зареждане на бензиностанцията гледката около нея е различна – в рамките на няколко години пустеещите тревни площи и изоставени стари сгради се трансформиха в луксозен жилищен квартал. А месинговите зайци са все още там да напомнят за граничния пункт, за стената и за режима на страха.

Още две  художествени произведения са вдъхновени от "рая на зайците" – детската книжка "Естерхази" на Ирене Дише, Ханс Магнус Енценсберг и Михаел Сова от 1998 г. и анимационният филм на Изабела Плуичинска, направен по нея през 2009 г.. Сюжетът е любовно-драматичен: заекът Естерхази тръгва от Виена в Берлин, за да си намери жена. След много препятствия успява да намери мистериозното място и в него любовта на своя живот, Мими. Точно в този момент стената пада.

25 години по-късно броят на зайците в Берлин е силно намалял, но привечер, когато денят е свършил, а нощта още не е започнала, дивите зайци излизат да попасат кротко в Тиргарден, Шилерпарк или в кварталната градинка. Поколения зайци, които никога не са живели в стената.