Берлинската стена като гранично съоръжение представлява не една стена, а две стени, разположени на разстояние от тридесет до няколкостотин метра една от друга. Между тях се намират кули за наблюдение, асфалтиран път, противотанкови елементи, разорана пръст и площи с трева. Най-голямо е било разстоянието между двете стени при Потсдамер Платц – близо петстотин метра. Оттам започва и историята на така наречените мауерхазен - стенни зайци.
След Втората световна война Потсдамер Платц е изравнен със земята. Подтикнато от глада, населението започва да обработва освободилото се пространство и засажда обичайните за региона зеленчуци – картофи, зеле, моркови. В следвоенен Берлин ресурсите са ограничени не само за хората, но и за дивите животни. Зайците от целия град се отправят към новите зеленчукови градини. През 1961 г., когато е построена стената, дупките им се озовават в граничната полоса. В ивицата дълга 168 км те са защитени от кучета, лисици и други врагове, няма улично движение, нито строежи, а само свежа трева – идеалните условия за един заешки живот.
Стенните зайци не са отделен вид зайци, а най-обикновени диви зайци с голям късмет. Те са средно големи дългоухи бозайници, сиви или сиво-кафяви, с бял корем. Женските раждат до седем пъти годишно от пет до десет зайчета, които само след осем месеца могат да имат свои малки. Средно живеят по две години, но при добри условия се радват на дълъг до десет години живот.
С малко математика може да се пресметне потенциалът за развитие на заешката популация в идеални условия. Но във времето на разделение на света на Изток и Запад тя се развива паралелно с усилията да се предотврати всяко бягство през стената. А това включва разораване на все повече площи и разпръскване на отрови, автоматични системи за стрелба и сигнални ракети, както и скучаещи граничари, които си устройват залагания за най-бърз заек.
Все пак стенните зайци продължават да живеят и да се размножават с темпо над средното. Това не се променя и с монтирането на последно поколение ограждения през 1975 г. L-образните бетонни блокове нямат основа и това позволява на зайците да прокопават тунели извън стената и да се изхранват не само с растителност, но и с остатъците от храната на западните туристи. Краят на тази военно-екологична симбиоза настъпва вечерта на 9 ноември 1989 г., когато бариерата на Бормхолмер Щрасе е вдигната.
Западен Берлин е ужасен от хилядите зайци, опустошаващи парковете, а в Източен Берлин те се превръщат в кулинарен деликатес.
Съдбата на берлинските зайци е показана в детайли в документалния филм "Заек по берлински" (Rabbit à la Berlin) на полския режисьор Бартек Конопка, номиниран за "Оскар" 2010 г. Конопка коментира оригинални документални кадри през перспективата на зайците.
Заедно с финалните надписи на филма на заден план се вижда художничката Карла Захсе да полира месингови профили на зайци при кръстовището на Шосещрасе с Лизенщрасе. Това е кадър с уникалната инсталация "Заешко поле" (Kaninchenfeld), създадена през 1999 г., на мястото на граничния пункт между между Вединг и Мите.
В търсене на концепции за представяне на темата "Преход/Преминаване", сенатската служба по строителство и транспорт обявява конкурс, който печелят седем произведения, по едно за всеки граничен пункт в града. Едно от тях е това на Заксе. В протокола на комисията нейната работа е коментирана като първично отдалечаваща се от сериозността на темата, но в същото време като оригинално решение за представяне на свободолюбивите зайци в уличното пространство и "противопоставянето на тяхната автономия срещу политическата дидактика".
Днес "Заешко поле" е точно до бензиностанцията "Тотал", диагонално от новата сграда на немското разузнаване, а от 120-те месингови зайци са останали по-малко от 80 поради безкрайните ремонти и строителството. При всяко зареждане на бензиностанцията гледката около нея е различна – в рамките на няколко години пустеещите тревни площи и изоставени стари сгради се трансформиха в луксозен жилищен квартал. А месинговите зайци са все още там да напомнят за граничния пункт, за стената и за режима на страха.
Още две художествени произведения са вдъхновени от "рая на зайците" – детската книжка "Естерхази" на Ирене Дише, Ханс Магнус Енценсберг и Михаел Сова от 1998 г. и анимационният филм на Изабела Плуичинска, направен по нея през 2009 г.. Сюжетът е любовно-драматичен: заекът Естерхази тръгва от Виена в Берлин, за да си намери жена. След много препятствия успява да намери мистериозното място и в него любовта на своя живот, Мими. Точно в този момент стената пада.
25 години по-късно броят на зайците в Берлин е силно намалял, но привечер, когато денят е свършил, а нощта още не е започнала, дивите зайци излизат да попасат кротко в Тиргарден, Шилерпарк или в кварталната градинка. Поколения зайци, които никога не са живели в стената.
Берлинската стена като гранично съоръжение представлява не една стена, а две стени, разположени на разстояние от тридесет до няколкостотин метра една от друга. Между тях се намират кули за наблюдение, асфалтиран път, противотанкови елементи, разорана пръст и площи с трева. Най-голямо е било разстоянието между двете стени при Потсдамер Платц – близо петстотин метра. Оттам започва и историята на така наречените мауерхазен - стенни зайци.
След Втората световна война Потсдамер Платц е изравнен със земята. Подтикнато от глада, населението започва да обработва освободилото се пространство и засажда обичайните за региона зеленчуци – картофи, зеле, моркови. В следвоенен Берлин ресурсите са ограничени не само за хората, но и за дивите животни. Зайците от целия град се отправят към новите зеленчукови градини. През 1961 г., когато е построена стената, дупките им се озовават в граничната полоса. В ивицата дълга 168 км те са защитени от кучета, лисици и други врагове, няма улично движение, нито строежи, а само свежа трева – идеалните условия за един заешки живот.
31 коментара
Интересно, човек всеки ден научава по нещо ново за нещо уж познато...
Да ! Добре , че дойде Демо крацията .
Та и зайците да почувстват Свободата !
Много интересна история. Показателно е, че в Западен Берлин зайците са изяли парковете, а в Източен са ги изяли тях....
"Заеко"?! На какъв език е това?
Зачетах статията, мислейки че ще намеря някакво продължение -Ъпдайки в съвревенното измерение, пък то се оказа само популация!
Що така бе Капитал?
Заешка му работа :)
Интересно. В Лондон са напаст лисиците, берлинските зайци са явно по-приятни и не разнасят зарази /предполагам/
До коментар [#4] от "Πάντα ῥεῖ":
На съвсем правилен български език е. Форма за обръщение към съществително в мъжки род, единствено число, завършващо на к или ц. Например като човек, глупак, певец, помак, новак, дивак итн.
Формата е архаична, но не е неправилна.
До коментар [#8] от "Иван Раданов":
Според мен е неправилна. Няма как да се съчетаят звуците на "а" и "е", освен ако се превърнат в "й". Затова обръщението в случая трябва да е "зайко". Да попитаме ли проф. Мурдаров?
До коментар [#9] от "Πάντα ῥεῖ":
Това преобразуване не е задължително - например има форми лаещ, баем, гадае итн. Дифтонгът ае е устойчив в българския език.
Вие се бъркате с умалителното зайко, което се подчинява на съвсем различен принцип.
Не знам кой е проф. Мурдаров, ако във Вашите очи той е авторитет, допитвайте се. Аз съм просто филолог по образование и вярвам на това, което са ме учили относно езика ни в продължение на 17 години формално обучение.