Заеко, бягай

Берлинската стена като гранично съоръжение представлява не една стена, а две стени, разположени на разстояние от тридесет до няколкостотин метра една от друга. Между тях се намират кули за наблюдение, асфалтиран път, противотанкови елементи, разорана пръст и площи с трева. Най-голямо е било разстоянието между двете стени при Потсдамер Платц – близо петстотин метра.  Оттам започва и историята на така наречените мауерхазен - стенни зайци.

След Втората световна война Потсдамер Платц е изравнен със земята. Подтикнато от глада, населението започва да обработва освободилото се пространство и засажда обичайните за региона зеленчуци – картофи, зеле, моркови. В следвоенен Берлин ресурсите са ограничени не само за хората, но и за дивите животни. Зайците от целия град се отправят към новите зеленчукови градини. През 1961 г., когато е построена стената, дупките им се озовават в граничната полоса. В ивицата дълга 168 км те са защитени от кучета, лисици и други врагове, няма улично движение, нито строежи, а само свежа трева – идеалните условия за един заешки живот.