Шнуте, последният жив символ на Берлин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Шнуте, последният жив символ на Берлин

Шнуте, последният жив символ на Берлин

Мечката е символ на Берлин поне от 22 март, 1280 година, от когато датира първият документ с Ursus Arctos на герба на Берлин

10647 прочитания

Berlin's Last Bear from buldoc on Vimeo.

Шнуте, 33 г., е кореняк берлинчанка. Живее в идеалния център, срещу градския музей на Берлин, в една барака за инструменти. Тя е живият символ на Берлин и хората често минават да проверят как е. Освен това е мечка.

Мечката (като събирателно понятие) е символ на Берлин поне от 22 март, 1280 година, от когато датира първият документ с Ursus Arctos на герба на Берлин. Предполага се, че са се спряли на мечка, заради граф Албер "Мечката" Първи. Фолклорни източници правят връзката между името на града (Berlin) и думата за "малка мечка" (Bärlein), но това е фалшива етимология, т.е. чисто съвпадение. В действителност Берлин идва от славянския корен за "блато". Впрочем, именно войнстващият дядка с красноречивия прякор прогонва славянските племена от местността.

В продължение на седем века мечката-символ води своето неорганично съществуване, изтипосана по гербове и вдълбана в статуи, докато един ден, на 23 август, 1937 година, на гребена на все още надигащата се националистична вълна и по повод 700 години от създаването на града, местният вестник получава писмо от патриотичен гражданин. Писмото е адресирано до кмета и оплаква семиотичната природа на техния (гражданите на Берлин) символ. "Ние, берлинчани, искаме нещо живо. Ние, гражданите на най-живия град." Вестниците това и чакат - идеална възможност да отвлекат вниманието от напрегнатата международна ситуация и да сплотят населението. Започва масивна кампания за живата мечка, събират се средства, читатели пишат, стихотворения "За" (стихотворения "Против"), Гьобелс не е съгласен, кметът отговаря още в следващите дни – място за мечката ще се намери.

Две години по-късно и две седмици преди началото на Втората световна война, мястото е уредено. Реконструкцията на музея е завършена и малката сграда отпред, която дотогава е служила за склад на градинари и улични чистачи, е преустроена с ров, малък басейн и ограда. Вестникът вече е успял да купи една мечка, Швейцария заздравява политически отношения като подарява две*, а и от зоологическата градина отпускат още една, която и преди си е живяла в Берлин, но никога на такъв отговорен пост. Мечките преживяват почти цялата война, но при падането на Берлин три от четирите съвсем несимволично умират по време на уличните боеве. Единствената оцеляла мечка е преместена в зоологическата градина, а къщичката е заровена в пясък. Символът на Берлин, наред със самия Берлин, е в руини.

Четири години по-късно и месец след основаването на ГДР, "берлинчани си искат мечката". Отново кампанията е подхваната от вестник, който подарява две мечки отново от Берн**. Единствената разлика е, че този път мечката от зоологическата градина си остава в зоологическата градина, където живее в пенсия до 1971 г.

В Източен Берлин мечките активно вършат своята символична дейност - печатат се картички, хората идват, гледат, снимат. В Западен Берлин цялата идея за живия символ постепенно избледнява. За 40 години социализъм се раждат 33 мечки от живите символи на града. Част от тях остават, част от тях са разпратени по зоологическите градини на ГДР, а част от тях просто са убити.

С падането на стената изниква въпросът дали традицията да продължи. Западен Берлин намира условията на живот за нехуманни, Източен Берлин не държи особено на асоциацията. Говори се за преместване в по-добрите условия на природните паркове на (бивша) Западна Германия, но в крайна сметка, решението е да се реновира клетката и животните да бъдат оставени там. През 1994 г., след последното раждане на живи символи, мъжката мечка е кастрирана. Взето е решението майката, бащата и тяхното мече да бъдат последните мечки живи символи на Берлин. През 2013 година окончателно се реши, че мечките няма да бъдат местени.

Днес Шнуте, майката, е единствената оцеляла. Много болният баща, Тило, е приспан през 2007 г. Дъщерята Макси почина миналата година. Смъртта ѝ предизвика вълна от състрадателни писма. Макар и силно изместени от центъра на берлинското самосъзнание, да не говорим за световното***, жителите на града все още ги е грижа какво се случва с мечките. Всекидневно има хора, които минават да питат гледачите (които се грижат единствено за тези мечки, някои от тях почти цял живот) как се чувства Шнуте - дали яде, спи, дали е, доколкото е възможно, добре. Все пак тя трябва да е олицетворение на самите тях.

Какво, всъщност, би могла да символизира? Стара, самотна, мечка, живееща в барака в сянката на музей. Може да излиза само през деня, обикаля винаги един и същ маршрут. Дали би трябвало да напомня за непривлекателната страна на Берлин, за големият процент безработица, за гентрификацията, за изстисканите възрастни хора по крайните квартали, за безрадостните съдби, полепнали по паважа на широките булеварди… Или може би напомня за едно минало и най-вече за това, че е минало.

От време на време се чуват предложения за нов символ на Берлин. Едно от тях е врабчето - свободно, нахално, щастливо, социално, но и индивидуално. Може би то ще е по-адекватен символ на един млад, отворен, жив град. Само дано не решат да го сложат в клетка.

----------------------------------------------------------------------------------------

*Струва си да се отбележи, че Швейцария взимат символичните си мечки съвсем насериозно. В Берн живи символи битуват още от 19ти век, а името на града наистина произхожда от думата за мечка. Според легендата Бертолд V, последния херцог Церинген, е кръстил града на първото животно, което е убил в лов. (Човек се чуди дали нарочно не са подминали борсука.) В Швейцарската хералдика мечките винаги се изобразяват с червени пениси, за да е ясно, че са мъжаги. Когато през 1579 г. календар, отпечатан в Санкт Гален, пропуска ярките гениталии от герба на Апенцел, това почти довежда до война между двата кантона. Толкова насериозно ги взимат.

**Поне според него. Много години по-късно в архивите на Швейцарският парк за мечки липсват каквито и да е индикации, че са пращани каквито и да било мечки към Германия.

***Годишно само сто хиляди от 27-те милиона туристи в Берлин отиват да видят Шнуте. За сравнение, мечките на Берн имат посещение от милион и половина туристи годишно. В Берлин живеят 3.5 милиона, в Берн - 130 хиляди.

Berlin's Last Bear from buldoc on Vimeo.

Шнуте, 33 г., е кореняк берлинчанка. Живее в идеалния център, срещу градския музей на Берлин, в една барака за инструменти. Тя е живият символ на Берлин и хората често минават да проверят как е. Освен това е мечка.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    izabell avatar :-(
    izabell

    Шнуте изглежда много самотна,по-добре да я преместят в зооградина.

  • 2
    romolus avatar :-?
    Додо


    Годишно само сто хиляди от 135те милиона туристи в Берлин отиват да видят Шнуте.

    Капитал, това нещо няма как да е възможно, проверете го по-добре

  • 3
    romolus avatar :-|
    Додо

    Невъзможни са 135те милиона туристи в Берлин годишно. Това имах предвид в предишният си коментар.

  • 4
    joycepyncho avatar :-|
    joycepyncho

    До коментар [#3] от "Додо":

    Правилно, за 2013та са около 27 милиона.

  • 5
    conservamus avatar :-|
    conservamus

    Еее, махнете снимката или я сложете като втора, разваля се ефекта на прекрасния увод на статията!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK