С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

26 13 ное 2014, 15:16, 9559 прочитания

Ich bin ein Berliner

Три българки, които избраха да живеят в Берлин

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация

Виолета Гатев, 37 г., технолог на облекло, консултант, доброволно координира групата "Български родители в Берлин"

От кога живеете в Берлин? Защо Берлин?
От 1999 г. . Дойдох тук като детегледачка – това беше стъпка да науча езика. Така имах възможност да посещавам курс по немски език. Исках да бъда в голям град и така се случи, че попаднах в Берлин. В България бях започнала да следвам технология на облеклото и след това тук продължих, завърших, намерих си работа и останах тук.


Какво най-много ви харесва тук?
Много неща ми харесват. Едно е, че въпреки, че е голяма столица, Берлин е много спокоен град. Много е жив, има много различни квартали. Аз живея във Фридрихсхайн. Кварталът е много зелен, с много зелени детски площадки и така нямаш усещането, че си в супер голям град. Тук не се чувстваш гост. Много е мултикулти и не се чувстваш като чужденец. Случват се много различни неща и всеки може да си намери това, което му харесва. Не е концентрирано всичко на едно място, а всеки квартал предлага всичко необходимо.

Какво бихте променили в Берлин?
Бих развила една платформа за български родители. Още всичко е в началото – организация, търсене на спонсор за помещение, в което например да се провеждат занимания за родители и деца или български предучилищни групи. Иска ми се да се създаде възможност за родителите да бъдат заедно и да общуват, а децата ни да имат възможност да опознаят българската култура и ценности, традиции и обичаи. Тези деца растат тук и нямат пряк допир с българската култура.

Какво ви липсва?
Най-добрите ми приятели, семейството. Тук намерих много нови приятели, но ми липсват приятелите от училище, пред които няма нужда да се доказвам, защото ме познават добре от много години.  Всички те сега са пръснати по света.



Коя от промените, от както живеете тук ви е засегнала най-много?
Отпадането на ограниченията за работа за българи – това улесни много търсенето и започването на работа. С този закон изчезнаха грижите и формалностите за започване на работа. Имаше и ограничение като студентка да работя по 90 дни в годината. Аз се издържах през цялото време сама и работех на две места. Когато изтекоха дните, ми прекъснаха договора.

Каква привичка на местните продължава да ви учудва и с какво не може да свикнете още?
На такъв празник какъвто е Коледа в Берлин ядат картофена салата с кренвирши, а на вечеря, така нареченият Abendbrot, ядат филии.

Как се променихте вие с престоя си в града?  

Със сигурност съм се променила. Аз съм от малък град и космополитната атмосфера тук ме е променила. Постоянно преоткривам нови неща за себе си.

Кое е любимото ви място?
Кварталът, в който живея.

Ралица Николова, 38, екскурзовод и учител по йога:

Ралица Николова

Фотограф: Luis Tomé Passarello

От кога живеете в Берлин? Защо Берлин?
От 18 години съм в Берлин, а повече от 20 години в Германия. Преместих се в Берлин  през 1995 г. – тогава това беше един много жизнен и динамичен град. Много мои приятели се бяха преместили вече да живеят тук и така имах възможността да го посещавам. Когато завърших 12ти клас в Айзенах, дойдох в Берлин за да бъда част от целия този процес на промени. Тогава не се замислях много какво точно ще правя в Берлин и какво точно ще следвам в университета, а бях по-скоро обхваната от тази берлинска вълна.

Какво най-много ви харесва тук?
Харесва ми големия избор на неща, с които човек може да се занимава. Аз самата съм се занимавала с много разнообразни неща. Тук имах възможността да следвам в едни от най-добрите университети в Германия - Свободния и Хумболт, имах възможността да работя в областта на театъра като драматург и като организатор на танцови и музикални събитя, също и в областта на експерименталната музика и пърформанс, станах учителка по йога. Сега се занимавам и с йога-масажи.

В Берлин това, което много ми харесва е че е много международен град. Има хора дошли от цял свят. С малко пари, тук може доста добре да се преживее. Наемите са сравнително евтини. Можеш да инвестираш в това, което те интересува, а да не мислиш само за наема и застраховката. Освен това съществува една култура на съзнателност – например, обръща се внимание  как се храниш или на природоопазването. Навсякъде може да се отиде с колело. Има добра инфраструктура, а това улеснява организацията на деня. Винаги можеш добре да си плануваш задачите за деня и ако няма някоя стачка, можеш точно да си заплануваш, за колко време да стигнеш от А до Б. Не мога да си представя друга столица в Европа и дори в света, който да ми предложи такива условия за себереализация.

Какво бихте променили в Берлин?
Бих искала да предотвратя по някакъв начин този процес на гентрификация. В последните години има бум в цените на наемите. Цялата субкултура от определени места е прогонена на други. Това прави града много динамичен, но след 10-20 години няма да има толкова място за тези артисти и субкултура, които го правят толкова интересен и привлекателен.

Бих се радвала да забранят найлоновите торбички както в някои градове в Щатите и на други места по света.

Какво ви липсва?
Откритото любопитство на хората, което го има в България. Тук са по-сдържани. В България много по-бързо и по-лесно се влиза в някакъв вид диалог. Откритият поглед и любопитство към всичко ново, което се появи от някъде. Тук са малко пренаситени от това нещо и затова човек може понякога да се чувства много самотен в ежедневието си.

Коя от промените, от както живеете тук ви е засегнала най-много?
Бях на 13 години, когато дойдох за пръв път в Берлин. Тогава по никакъв начин не бих могла да си представя, че днес ще седя до остатъците от стенета и ще разказвам на американски и канадски туристи за времето, когато съм живяла в социализма. Свободата да се пътува в целия свят е може би най-голямата придобивка за нашата генерация и ние можахме да се възползваме и да спечелим от падането на стената.

Каква привичка на местните продължава да ви учудва и с какво не може да свикнете още?
Типичния берлински манталитет – недрожелюбен и груб. Например на касата в някой музей можеш да срещнеш човек, който по никакъв начин не можеш да го накараш да се държи учтиво с теб и те приема като някакъв натрапник. Също не мога да свикна с типа хора, които ти правят забележка, че караш колело по тротоара например. Все още има един вид обществен контрол. Може би това е останало от ГДР времето.

Как се променихте вие с престоя си в града?  

Промених се изцяло. Ако бях останала в малкия град в провинцията, не мисля че щях да тръгна по този път - да съм толкова самостоятелна в това, което върша. Един такъв динамичен град изисква от теб винаги да мислиш какво искаш ти, да не се оставиш на различните вълни около теб. Иначе можеш да се депресираш лесно. Колкото ти дава градът, толкова и изисква от теб. Аз набрах много сила за себе си. Много повече ми се изясниха желанията и това, което искам от живота. Особено, ако идваш от такова място като комунизма, където винаги е трябвало да се нагаждаш и не се е изисквало индивидуално мислене, тази самоотговорност е задача, която не ти идва от само себе си, а трябва да се развие.

Кое е любимото ви място?
Моят дом.

Михаела Груева, 30 г., психолог и тренер по междукултурна комуникация

Михаела Груева

[Личен архив]

От кога живеете в Берлин? Защо Берлин?
От 11 години. През 2003 година, дойдох да уча психология в "Университет Хумболт в Берлин". В София завърших немска езикова гимназия и можех да започна направо да следвам тук без изпити. Избрах Берлин, защото е столица, огромен град със страшно много възможности – както  културни, така и икономически. Въпреки че тогава икономическите не бяха толкова важни за мен. Втората причина беше практическа - братът на моята най-добра приятелка вече живееше тук. Двете заедно бяхме емоционално по-стабилни и се преместихме заедно в Берлин.

Какво най-много ви харесва тук?
Пъстротата във всяко едно отношение. Особено пъстротата на хората, с които се срещам – различни националности, различни социални пластове, пъстрота като култура. Самият град ми харесва като структура, няма център – всеки квартал си има център, всеки квартал е различен, хората в него изглеждат по различен начин, държат се по различен начин имат различни ценности. Все едно не живееш в един голям град а в много различни градчета едно до друго.

Какво бихте променили в Берлин?
Бих поработила върху икономиката му – например откриването на повече работни места, но пък това може би било за сметка на културния живот. Берлин е толкова уникален, а ако пипнеш едно нещо, това ще се отрази на друго и градът няма да е същият.

Какво ви липсва?
Липсва ми семейството най-вече.

Коя от промените, от както живеете тук ви е засегнала най-много?
Постоянното строителство – винаги  трябва да се проверява коя линия на метрото е спряна, коя улица е затворена.

Друго нещо, което ме засегна, а и много приятели и клиенти е присъединяването на България към ЕС през 2007 г. Тогава много се промени работната атмосфера около мен.

Каква привичка на местните продължава да ви учудва и с какво не може да свикнете още?
С планирането месеци напред и търсенето на сигурност в организирането на времето. Например в един курс, на който искам да се запиша, няма свободни места до януари. Всеки се записва на пет места, въпреки че му трябва само едно и освобождава другите, едва когато е сигурен, че се е записал някъде.

 Как се променихте вие с престоя си в града?  
Със сигурност срещата с различни хора те променя. В Берлин се случиха първите ми срещи не само с хора от цял свят, но и първите ми срещи с хора от провинцията от България. Кръгозорът ми се разшири, промени се концепцията ми за мащабите. София ми се вижда малка, България ми се вижда малка.

Кое е любимото ви място?
Имам много любими места в Берлин. Например през лятото обичам бившето летище Темпелхоф, заради невероятното настроение и атмосфера там и "странните" занимания, които могат да се видят там. А през зимата може би готините кафета в Кройцберг. Някой беше казал "Ако не си живял в Берлин, не си живял изобщо".
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3253 прочитания

Безмесни избори 1 Безмесни избори

Вегетарианството и новите тенденции като веган ресторанти, хотели и продукти

27 сеп 2019, 4245 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
От 5 до 9

Бягство, мания или просто смяна на ритъма – хобитата на няколко човека и историите зад тях

Още от Капитал
Сбогом, кабели

Първите дошли в автосектора се изнасят първи към по-евтини дестинации

Мениджърът, който удвои гиганта VMware

Пат Гелсингър, изпълнителен директор на американската технологична компания, пред "Капитал"

Внимавай с Aliexpress

Кои са най-честите рискове при покупки от китайската онлайн платформа

30 години след 10-и: Каква я мислехме, каква стана

Българите са по-богати от всякога, но и все по-тревожни, че демокрацията, в която живеят, е имитация

20 въпроса: Христо Христозов

"Практиката показва, че бързите решения имат висока цена и рядко са устойчиви"

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10