Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Събудих се една сутрин и осъзнах, че не виждам. Тогава бях на шест години. В началото си мислех, че е игра и шокът не беше от това, че не разпознавам нищо около мен, а от ужаса на родителите ми и останалите хора. Ретините ми бяха отлепени. Направиха ми две операции, но те бяха неуспешни", започва да ми разказва Даниела Димитрова. Не знам какво да отвърна на вече порасналата, 38-годишна незряща жена срещу мен.

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
16 коментара
заглавието - безценно
много интересна статия. и на мен ми хрумнаха някои неща. благодаря за вдъхновението
"..според тях в България никой не наема незрящи хора на работа. " - това просто не е вярно.
Най- важното е : не зрящият или не чуващият да имат мотив, ин сайд , чувство да постигнат нещо.
Познавам такива успели хора .В различна степен, но успели.
Най- силният ми пример е адвокат. Оженил се . 2 деца.
"Съпругата ми, ми чете законите . " ... И т.н.
Това е по-добрата новина. За повече такива инициативи и хора трябва да четем. Браво!
Прекрасна инициатива. Въобще целия форум беше много вдъхновяващ! Благодарности за статията!
"Диалог на тъмно" ми хареса като социално обоснован проект.
Много положителна статия.
Доказва ни, че имаме нужда от разширяване на хоризонта на мислене.
Харесвам инициативата с особено мнение!
Това всъщност са хората, които дърпат България напред.
Супер статия. Като чета за такива хора винаги мисля че съм лош... :(
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.