Закваска за шампиони

Наскоро майка ми и леля й потънаха в разговор на кафе и във въртележката на родовите спомени. Неибежно приказката стигна до прабаба ми и как тя дошла от Балкана в малкото дунавско градче, каква била, какво готвила и какъв хляб е пекла. Как какъв – с квас, тъмен, ароматен, който трае една седмица. Защото хляб не се е месело всеки ден, не-е-е, никой не е имал време да се занимава с това повече от веднъж на седем дни – нивата чака, стоката блее, грухти и мучи, зарзаватът съхне неполят.

Приказки от едно време, ще кажат мнозина. Но ако заместим земеделската работа с оперативни срещи, доклади и срокове и се замислим за хляба, който всеки ден ядем (повярвайте, масовата стока въобще не е най-доброто, което може да си причините), изведнъж може да се окаже, че някога в някоя седмица е хубаво да имаме няколко часа у дома, в които да пуснем прахосмукачката, да ремонтираме капещия душ, да изгледаме някой филм и междувременно да изпечем хляба за следващите няколко дни. Е, обикновено е нужна десетминутна подготвителна фаза предишния ден, за да събудим кваса, но така и така сме свикнали да живеем по график, нека се възползваме от организираността си.