С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация

// Light / Тема

15 19 дек 2014, 17:00, 48593 прочитания

Нещо се случи

Шест вдъхновяващи истории за лични (и не само лични) победи през 2014 г.

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Още по темата

Manpower: Най-много нови назначения ще има в услугите и производството

В София и Варна се очаква най-силен пазар на труда през първото тримесечие на 2017 г.

18 дек 2016

Храбрите шивачи

Мирослав Марков намира собствена бизнес ниша - изработката на бутикови бройки за ревютата на водещи френски марки

3 дек 2016

Чуй & Виж: Георги Манов и Clamer Studio

Какво прави един визуален продукт интересен според създателя на някои от най-актуалните български видеоклипове

6 май 2015

Нещо ново, нещо старо, или София 2015

Какво ще се промени за столичани през новата година

5 яну 2015


Нещо се случи


Виктор Кирков
който отбелязва пореден гол за победа на човечността като мениджър на националния отбор по стрийт футбол за бездомни хора



На тези хора не трябва да им се помага, а трябва да се създават предпоставки те да си помагат сами. Който има мотивация, ще намери начин, ти просто му дай сламката да се хване и нищо повече
Тази година българският национален отбор по футбол за бездомни се класира на 12-о място в света. Първенството се проведе през октомври в Чили, а отговорният за организацията на нашия тим е Виктор Кирков. Той събира играчи от август 2011 г., когато получава одобрение от шотландската фондация Homeless World Cup и става неин официален представител за България. Оттогава мисията му е да избира бъдещи победители чрез внимателна селекция и посещения на домове за временно настаняване, домове за деца, лишени от родителска грижа и центрове за настаняване от семеен тип. Последните според него се различават от предходните "общо взето, само по броя на децата в една стая".


Накратко, Виктор Кирков е социален предприемач, а подробно - изпълнителен директор на Sports Managment Bulgaria, мениджър на българския национален отбор по футбол за бездомни "Отбор на надеждата", президент на футболен клуб "Танг Ра", докторант (с тема "Финансово управление на професионален футболен клуб") в Стопанската академия "Д. А. Ценов" в Свищов, баща на четиригодишния Кристиян и на осемгодишната Мая, с която идват на срещата ни точно навреме. Мениджърът скъсява дистанцията веднага, не фамилиарничи, говори и действа едновременно и по същество - строява ни в близката сладкарница да ядем пасти и от една страна не спира да обръща внимание на доброто си дете, а от друга - отговоря напълно съсредоточено на всичките ми въпроси, илюстрира с примери половината си твърдения и спазва хронологията. Оказва се, че е колега журналист и, не, Мая не може да играе навън сега, защото всичко е заскрежено...

Не е взимал специално решение да започне работа с хора в неравностойно положение. При Виктор събитията просто се случват: "Има едни синхронности, които следвам в живота си, те ме водят." Историята нататък звучи логично - преди да стигне до Homeless World Cup, той вече има солиден професионален бекграунд - шест години спортен журналист, четири години в Професионалната футболна лига и четири години и половина във фирмата, която по това време държи телевизионните и рекламните права за футболното първенство, S.V.-RSA Bulgaria. Този опит му помага основно в комуникацията, например когато пише различни прессъобщения, така че всяко да е подходящо за аудиторията на конкретната медиа.

В последните три години и половина той открива, че всички врати, пред които се изправя за каузата, са отворени, без значение дали става дума за държавни институции, бизнес корпорации, или отделни личности. Ключовото правило, което го сприятелява с най-много поддръжници, е да действа така, че "всяка страна да получава повече, отколкото дава". Това значи, че спонсорите на отбора му печелят по-висока еквивалентна стойност на вложените пари под формата на реклама; треньорите, които са доброволци, получават шанс за реализация и, когато е възможно, допълнителни материални придобивки (ваучери за гориво, мобилни телефони, безплатни минути за разговори, официално облекло), а футболистите се облагодетелстват от спорта, като усъвършенстват дисциплината, уменията си за работа в екип, чувството за отговорност и самочувствието си, за да се интегрират в обществото и да се развиват пълноценно.



Уточняваме, че световното първенство по футбол е, "много образно казано, "за бездомни", защото в него участват всякакви хора в неравностойно положение". Излиза, че отборите маркират актуалните проблеми на съответната националност - играчите от Русия са предимно алкохоло- и наркозависими, от Гватемала участват най-много деца, пострадали от насилие, от Индонезия - изолирани от обществото ХИВ позитивни, а между американците преобладават тези с психологически травми, придобити по време на войните.

Първите футболисти, които влизат в състава на "Отбор на надеждата", са общо 27, включително две жени. Правилата на играта са такива, че най-добрите трябва да се докажат на терен и само осем от тях получават привилегията да представят страната ни в световен мащаб. На световното първенство се играе стрийт футбол с регламент, който заимства някои от условията на хокея, хандбала и на други спортове, за да е максимално достъпен. Теренът и вратите са по-малки, полувремената - по-кратки, а отборите - с по трима полеви играчи и вратар.

Титулярите в националния отбор задължително се сменят всяка година, но голяма част от играчите искат да тренират и след първенството, затова Кирков и съмишлениците му основават футболен клуб "Танг Ра", където желаещите продължават да ритат футзал (a.k.a. минифутбол). 

Дебютът на българските национали е през 2012 г. на Мондиала в Мексико, където те завършват на 14-о място. През 2013 г. в Полша мъжкият отбор става 17-и в света, а женският заема първо място на Европейското в Мюнхен, Германия. Постиженията от 2014 г. са 12-ата позиция за отбора, плюс индивидуална награда за най-добър вратар. С нея е отличен първият бежанец, който се състезава за България, Ив Куаси от Мали.

Разбира се, че успехът за Виктор Кирков не е свързан нито с географските места, нито с тези от почетната стълба. На няколко пъти той настоява, че най-същественото е "да изпитваш любов към хората", и назовава победите си със съвсем човешки имена - Боби, Ачо, Куаси. Разказите за тях са толкова жестоки, колкото и самият живот - престъпления, наказания, мизерия, лутане… Част от тези сценарии са с хепиенд и редовно попадат във фокуса на медиите, но има и герои, които не намират воля да задържат протегнатата ръка и отново отпадат в изолация. 

Ако играчите не са сериозни, ги изключват от отбора, категоричен е мениджърът. И без това мнението му е, че "на тези хора, не трябва да им се помага. В никакъв случай не трябва да им се помага, подчертава той, а трябва да се създават предпоставки те да си помагат сами. Който има мотивация, ще намери начин, ти просто му дай сламката, за която да се хване. И нищо повече."

Резултатите се забелязват в живота на футболистите още след първите шест месеца тренировки и сега, три години по-късно, историите с положителна развръзка надхвърлят многократно негативните. Повечето хора от отбора успяват да завършат образованието си, да намерят работа, жилище, бъдеще. Някои от тях стигат и по-далеч - влюбват се и изграждат семейни връзки, а други заживяват в чужбина.
За по-добра комуникация с чужденците, когато участват в турнири и първенства извън страната, Виктор Кирков успява да уреди безплатен сугестопедичен курс по английски език за момчетата и момичетата, както бащински ги нарича той. Споделя, че се отнася с тях, както към собствените си деца. Най-често ги съветва, че първо трябва да дадат, за да получат. Все още се изумява как успяват да общуват, въпреки езиковите бариери: "Нашите момчета говорят само български, а завързват приятелства с момичета, които говорят само испански. Стават много близки и ги питам как се разбират. "Ми, не знам. Просто се разбираме" - това е отговорът. Събират се, пеят си, говорят си на различни езици и накрая стигат до целувки и прегръдки."

Единствените въпроси, по които мениджърът им е непреклонен, са свързани с поемането на отговорност и изрядното поведение, особено когато са в чужбина, "защото там обикновено има над 50 националности и те получават представа какво е България на базата на тези осем момчета и тяхното отношение".

Мениджърът е сигурен, че представянето на футболистите ще се подобрява в бъдеще, защото грешките им дотук са от липса на увереност, а това се преодолява с времето. Горд е, че едни от най-обещаващите треньори по футбол в страната Методи Здравков и Младен Христов, също са ангажирани с тази задача.

В тренировките засега са замесени участници само от София, Пловдив, Стара Загора, Лом, Брацигово, Враца, Благоевград, Доганово, но целта е мрежата да обхване цялата страна: "Следващата година искам да включим циганските махали, наркокомуните, а след четири-пет години и затворите, но за това вече ще ми е необходима подкрепа и от държавата".

Световното първенство по футбол за бездомни хора през 2015 г. ще се проведе в Амстердам. По покана на Homeless World Cup Виктор Кирков обмисля домакинство на България за Европейското през 2016 г., а Мая вече се смее с глас и премята между пръстите си листче с пожелание, което върви с чая на татко й: "Защо си толкова сериозен? Усмихни се малко, виж, имаш "благоденствие"!" Да, той е съгласен и се усмихва: "Правя това, което ми носи щастие". И после ни стяга да тръгваме с още няколко думи за мотивация: "Реално проблеми не съществуват. Съществуват само изпитания, които ни помагат да изградим определени качества - психически, физически и т.н. Всичко, което се случва, или сме заслужили да ни се случи, или ни помага за бъдещето, но дори и най-лошото, което човек може да си представи, е за добро, защото всичко в живота ни се случва за добро."
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Какви са вашите отношения с парите
Покажете как харчите и ще ви кажем какъв герой сте

Разберете ТУК

Разбирате ли се добре с парите?



Прост въпрос, чийто отговор обаче често затруднява. За някои хора парите са просто символ за личен или професионален успех. Други ги възприемат като средство за по-висок социален статус и неговата демонстрация без значение дали са щастливи или не.

Направете този бърз и забавен тест, за да разберете какъв герой сте, как харчите, какви са рисковете и как да подобрите отношенията с парите си.


capital.bg/partners/unicredit

Прочетете и това

Вещи в повече 5 Вещи в повече

Няколко проверени идеи за това как да се освободим от непотребните вещи в дома си по човечен и щадящ околната среда начин

2 ное 2018, 31854 прочитания

Принтирано небето, принтирано морето Принтирано небето, принтирано морето

3D отпечатани дрехи, шоколад, биомимикрия, протези – какви възможности дава все по-достъпната технология тук и сега

25 окт 2018, 20458 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Годината в снимки: 2014

Снимките не само са илюстрации към информацията, която четем, но "говорят" и без текст

В ритъма на "Райхле"

Радослав Радев, управител на "Райхле и Де-Масари България пръдакшън", пред "Капитал"

Голямата работа на рекламните агенции

Кои са най-големите комуникационни групи в България, които управляват близо 280 млн. рекламни инвестиции и как дигитализацията променя бизнеса им

"Съгласие" купи животозастрахователния портфейл на "Дженерали" (коригирана)

Сделката е сключена в началото на декември, след като италианската компания обяви, че в България ще се съсредоточи само върху общото застраховане

Всички сме обидени

Мартин Роусън, карикатуристът на The Guardian за политкоректността, смелостта да осмива в епохата след Charlie Hebdo, за Брекзит и изложбата си в Габрово

Книга: Саймън Синек - "Лидерите винаги обядват последни"

Според Синек е важно един ръководител да избяга от статистиката

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 45

Капитал

Брой 45 // 10.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Плажове с вечни концесионери, пореден проблем около Ветко Арабаджиев, петролът поевтинява

Емисия

DAILY @7AM // 15.11.2018 Прочетете