Нещо се случи

Да, хубави неща. Но,но, напоследък, просто ми идва в повече. Имам предвид, всички тези успешни истории. История,след история, след история, и се говори само за успеха. Може би при мен е проблема,не зная. Само като се замисля, колко са тези, които не се успели, но, едва ли читателите на Капитал им се четат такива истории...

Обърнете специално внимание на втория разказ - "Иван Шербанов: "Първоначално изглеждаше невъзможно да намеря персонал дори за една фабрика... "Най-ентусиазирани бяха ромите, толкова се радваха, че има работа за тях, че не се плашеха да идват да се обучават, да учат и ако не минат изпита от първия път, да се явяват още няколко пъти, докато успеят."

>>> Гледаме пак същия филм, но тоиз път за друг ресурс - труда на ромите. Преди това сме го гледали с предприятията, които "бизнесменът от прехода" наряза за старо желязо, защото "ние бългаите неъме мозок за ткиа сложни раоти", затворените рудници, от които "неъ рандеман", магазините Метро, където българинът за първи път можеше да си обикаля с количката свободно, напук на прогнозата, че ще си тъпче по пазвата и джобовете крадени стоки. Само напомням, че преди Метро всичко се продаваше от щанд. Ето че сега чуждият собственик не се е повлиял особено от всеобщата констатация, че "по селата и малките градове са останали само старци, луди и алкохолици". После не е е вслушал и в "добронамерените предпуреждания", каквито със сигурност е имало, че циганите само ще му изнесат шевните машини и ще ги предадат за скрап. И без да го пише изрично, ясно как е дал на Иван една служебна кола, лаптоп, 1 смартфон с 2 сим-карти и му е казал да действа както намери за добре, накрая ще се гледат резултатите.

ПС. Чакайте, това няма да е краят на историята. След някоя година Иван ще напише още, как от някоя партийна каса са го "поканили на разговор", защото тези същите роми им трябват за бройка за инвалидни пенсии и ненужни операции по скъпи клинични пътеки, приходите от които се делят в съотношение партийна каса:ром = 9:1. Та, ако може да се споразумеят, да не си правят сечено. Волен Сидеров и Валери Симеонов ще държат пламенни речи, че за цигани без образование има работа, а генетично чистокръвни български специалисти с 3 завършени факултета (екология, концептуална визуалистика, египтология) "държавата не е осигурила работа". И накрая, разбира се, рано или късно ще срещнем старния ни познайник - мърморещия български "бизнесмен от прехода", който ще покрай "русолявите педе**си, които прииждат откъде западно от Будапеща и неъме държаа ъ им бие един черен печат, са на мангало му е пораснАла раотата и кат' го викнеш ъ реже скрап со горелката, 10 леъ на ден вече не му стиът " и "нешо е забравИл, ка прей 10 години сам се е молИл и за 5 леъ"

някой знае ли как се казва тази фабрика?

До коментар [#6] от "tania33":
Изгорялата фабрика!

И успешната история на Сульо Пулев, който е искал да направи дупка в морето. Опитал е и с европейски програми, заем по Джереми, с бърз кредит и все не става и не става. След внимателен психо-физическо-маркетингов анализ е отишъл на брега на морето и е организирал семинар с участието на фондация Америка за България по "Морски неравности, дисфункции и hole infrastruucture", накрая загледан в морската шир е хвърлил учебните помагала и сувенирите изостанали от семинара. Те са казали "цамбуррр" и се е образувала голяма дупка. Макар и за момент, в душата на Сульо настъпи удовлетворение и даже душевен оргазъм. Той разкри: ако човек е постоянен, чете редовно и се въодушевява от Капитал light, то рано или късно дестската му мечта му ще се сбъдне, подкрепена от фондацията. Давайте още повече светли примери за такива хора.

Хубава история!!!
Ако има повече хора като Иван светът ще бъде по-хубаво място!