Една ______ година: Икономика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Една ______ година: Икономика

Една ______ година: Икономика

Годината обещава да бъде интересна благодарение на комбинация от геополитически и икономически събития, които със сигурност ще имат дългосрочен ефект

5384 прочитания

За начало може да посочим стартиращия на 01.01.2015 Евразийски икономически съюз (EaEU). Това е сериозен опит за създаване на алтернатива на ЕС за държавите от икономическото пространство на бившия СССР. В него за начало влизат Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения, но интерес проявяват и други държави. Този съюз обхваща 170 милиона потребители и бъдещото му развитие със сигурност ще се отрази на икономическата конюнктура.

В рамките на ЕС също е възможно интересно развитие. На 25.01 в Гърция ще се проведат избори. Техните резултати ще окажат силно влияние върху перспективите за оставане на страната в еврозоната. Ако предишните избори през 2008 г. дадоха начало на т.нар. помощ от страна на Тройката, то сега се чуват все по-силни гласове срещу продължаване финансирането на гръцката финансова система от страна на ЕЦБ. Изглежда, инвеститорите от Западна Европа са успели за този период до голяма степен да се освободят от рисковите гръцки финансови активи и вече гледат по-спокойно на едно възможно напускане на еврозоната от страна на нашата южна съседка. Дали това няма да задейства някакъв ефект на доминото за останалите държави от Южна Европа само времето може да покаже.

2015 г. ще продължи да бъде доминирана и от още едно интересно явление – спадащите цени на минералните горива. До момента не се сбъдват прогнозите, че поевтиняването на петрола ще засили световната икономическа активност. Точно обратното – наблюдават се сериозни индикации за дефлация, която започва да засяга реалния сектор с тенденция да се отрази на финансовия след първата половина на 2015 г. Председателят на ЕЦБ дори заговори за нов рунд от проинфлационни стъпки т.нар. quantitative easing, но за момента идеята не е добре посрещната от Германия, която е един от основните двигатели на еврозоната. До голяма степен лошите показатели на европейската икономика се дължат и на продължаващите санкции срещу Русия. По мнение на различни анализатори техният ефект варира между 1:2 до 1:4 евро, или казано просто – едно евро загуба на руската икономика се отразява в загуба между 2 и 4 евро за ЕС. Доколко тези загуби ще  продължат безпроблемно да бъдат абсорбирани предстои да видим.

Източна Азия също не дава поводи за оптимизъм. Там основният стопански атлет – Китай, показва сериозни признаци на изтощение. Още на 01.01 беше обявен първият фалит за новата година, а китайската икономика като цяло все по-трудно ще успява да догонва така любимия на партийното ръководство растеж от 7% годишно.

Положението на американското стопанство също никак не е розово. Тук може да се опонира, че основните индекси са във възход, а безработицата намалява. На това лесно се противопоставят данни, според които голяма част от заетостта е в областта на ниско платения труд или се генерира от временни работни места, а пазарните индекси отдавна не отразяват т.нар. фундаментални показатели. С близо 50 милиона души на купони за храна и повече социални кухни, отколкото по време на Голямата депресия, Америка показва признаци на икономическа склероза, която преди близо 30 години доведе до краха на СССР.

Тази година има реален потенциал да бъде и краят на технологичния балон. За всички, които си спомнят събитията от края на деветдесетте, тази тема не е нова. Тогава всичко се разви с непознати темпове и множество технологични компании за броени месеци се превърнаха от пазарни шампиони в пазарни джуджета. Mного дори фалираха, носейки загуби на своите инвеститори. Сега положението е още по-сложно, като се има предвид, че пазарите дават астрономически оценки на компании, които дори не са минали един рунд по разпределяне на дивиденти. За тяхната "оценка" се използват модели със съмнително естество и безпристрастност. Нека само си спомним за Zynga – широко акламирана в нейното начало и загубила около 85% от своята пазарна капитализация само за няколко години. А тази компания е пример за сравнително добро развитие.

В перспектива на националното ни стопанство нещата също могат да бъдат описани единствено в песимистични нюанси. Вероятността за позитивно развитие клони към нулата и до голяма степен е предопределена от липсата на смислена икономическа политика. Държавата отново е най-големият работодател и инвеститор, а българските фирми са обречени на повече или по-малко успешно вегетиране около нея в ролята си на подизпълнител.

Отделните икономически сектори търпят разнопосочно негативно влияние и като цяло това води до кумулиране на отрицателните ефекти. Така например туризмът беше силно засегнат от санкциите на ЕС спрямо Русия. Опитът за компенсиране чрез навлизане на нови пазари засега не дава значим резултат. Същото може да се каже и за експортно-ориентираните отрасли на националната икономика. Те също бяха силно засегнати от санкциите без да им бъде дадена възможност за адекватна реакция.

Не дава поводи за оптимизъм и титанът на предкризисната ни икономика – строителството. Извън случаите на големи инфраструктурни проекти, където участниците и тяхното позициониране са до голяма степен предопределени, гражданското строителство дава слаби признаци на живот. Пазарът на бизнес площи, особено този в София, е пренаситен и не отговаря по никакъв начин на икономическата активност. Най-красноречиво доказателство за това са падащите цени и големите табели за наем/продажба, дългосрочно украсяващи фасадите.

Ако проблемите на реалната икономика са до голяма степен видими, то във финансовия сектор нещата не изглеждат по-добре. За съжаление тук проблемите стават обществено достояние едва когато е станало твърде късно, благодарение на неадекватно действащите надзорни механизми и наложената култура на своеобразна омерта. Говорят само тези, които не искат или няма какво да кажат. Това е и основната причина обществото винаги да бъде "изненадано" от проблемите на една или друга банка, застраховател или пенсионен фонд.

Въпреки гореописаната песимистична картина, най-вероятно 2015 г. ще донесе и много положителни изненади, които никой анализ не би могъл да предвиди. Дано те успешно да тушират натрупаните негативни тенденции.

Десислав Данов, експерт към български финансов форум

 

Дерастеж в търсене на смисленост

Как е възможно икономическият растеж да продължава да бъде афиширан като самоцел, след като нито технологическите иновации, нито енергийната ефективност са успели да разединят производителността от тъмната й страна – екологичния и биофизичен отпечатък и изчерпването на природните ресурси; ако е довел до 60% спад в екосистемните услуги в световен план, промяна в климата и потресаваща загуба на биоразнообразието и цялата мегаинфраструктура транспортно продуктивна и икономически ръст няма никакъв положителен ефект върху качеството на живота и щастието сред хората? Това ще бъдат част от въпросите на 2015 г., които служат като оправни точки в концепцията Degrowth, или дерастеж, както я вече е преведена на български.

Дерастеж е преди всичко провокация, която започва към 70-те години с доклад на Римския клуб относно биофизичните ограничения на планетата и се подема от учени и активисти през 90-те и началото на 2000 г. Има за цел да разобличи култа към икономически растеж като самоцел и концептуален провал. Както социално, така и културно и екологично. Дерастежът е опит да се вместим в носещия капацитет на природата, като намалим неколкократно не само потреблението, но и производствените мощности в световен мащаб (предимно в т.нар. развити страни). Той развенчава мита, че технологиите и енергийната и ресурсната ефективност ще ни разрешат екологичните проблеми и предлага мерки и политики в тази насока.

Концепцията "Дерастеж" вече започна да се разпространява забележимо – през последните десет години излязоха голям брой научни трудове и книги (www.degrowth.org), а през 2014 г. се случиха няколко мащабни международни конференции като тази в Лайпциг миналия септември, която събра 3000 участници. Вече една година правим срещи и представяния по темата в различни формати, като групи, които да се занимават бавно, набират сила в София и Пловдив. Очертават се събития и през 2015 и в двата града.

Филка Секулова, доктор "икономиката на щастието" в Universitat Autònoma de Barcelona

 

Възход на bitcoin

Последните години донесоха значителен скок в популярността на т. нар. електронни криптовалути и в частност bitcoin като първи и основен техен представител. Започнал като концепция с потенциал да предизвика революция във финансовата система, публикация и последваща софтуерна реализация през 2009 г., проектът тогава привлече вниманието само на малцина посветени криптоексперти и ентусиасти. Години по-късно, днес, след многократни скокове и сривове в цената, десетки публикации в световни медии и редица международни конференции, включително една в София, малко са тези, които не са чували за феномена. Следейки цената, истината е, че след значителен ръст и последваща корекция 2014 г. не сбъдна оптимистичните прогнози на някои ентусиасти за експлозивен растеж. Напротив, с бавен, но постоянен спад, криптовалутата беше посочена от Bloomberg за една от най-лошите инвестиции за 2014 г., наред с рублата. Настрани от разменната стойност обаче, фактите са други: големи търговци и международни компании като Dell, Microsoft, Overstock и Paypal, вече приемат bitcoin плащания. Броят на новорегистрираните търговци при платформи за bitcoin разплащания като Bitpay се увеличават с всеки изминал ден. Оборотите на p2p платформи за отдаване на заеми, ползващи bitcoin, като BtcJam и BitLendingClub, които имат потенциала да изместят банките като източник на бизнес и потребителско финансиране, също нарастват. Тепърва предстои да видим продуктите на множество стартъп фирми, получили значително финансиране и разработващи разнообразни нови услуги и технологии, базирани на bitcoin. Всичко това дава основание да очакваме, че следващите години криптовалутите ще започнат по-масово и реално да навлизат в икономиката, което ще позволи пълноценната реализация на технологията и идеите зад нея.

Димитри Капарис, програмист

За начало може да посочим стартиращия на 01.01.2015 Евразийски икономически съюз (EaEU). Това е сериозен опит за създаване на алтернатива на ЕС за държавите от икономическото пространство на бившия СССР. В него за начало влизат Русия, Беларус, Казахстан, Киргизстан и Армения, но интерес проявяват и други държави. Този съюз обхваща 170 милиона потребители и бъдещото му развитие със сигурност ще се отрази на икономическата конюнктура.

В рамките на ЕС също е възможно интересно развитие. На 25.01 в Гърция ще се проведат избори. Техните резултати ще окажат силно влияние върху перспективите за оставане на страната в еврозоната. Ако предишните избори през 2008 г. дадоха начало на т.нар. помощ от страна на Тройката, то сега се чуват все по-силни гласове срещу продължаване финансирането на гръцката финансова система от страна на ЕЦБ. Изглежда, инвеститорите от Западна Европа са успели за този период до голяма степен да се освободят от рисковите гръцки финансови активи и вече гледат по-спокойно на едно възможно напускане на еврозоната от страна на нашата южна съседка. Дали това няма да задейства някакъв ефект на доминото за останалите държави от Южна Европа само времето може да покаже.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

6 коментара
  • 1
    dr_t avatar :-|
    dr_t

    Едно е ясно, 2015 година ще е доста динамична и изпълнена с много промени в много отрасли....

  • 2
    beriya avatar :-|
    beriya

    Статията е смислена, описва красноречиво важни факти и очертава евентуални трудности и проблеми, остава още един важен пункт- аргументирано представяне на евентуални решения.

  • 3
    alien_s avatar :-|
    Jessika

    Ясно - световната икономика отново няма да спокойна, но то и друго не сме и очаквали.

  • 4
    qvb21311044 avatar :-|
    Алф

    Нещо не вярвам в края на технологиите. Ако едни се окажат неуспешни, други ще оправдаят надеждата

  • 5
    stf avatar :-|
    Стефанов

    Едностранчива и типично по български черногледа статия.
    Ако питаш авторката май единственото ни смислено решение е да си теглим куршума!
    А хората в Конго, Бангладеш и Зимбабве се радват на живота си.. макар и в мизерия!

  • 6
    yotata avatar :-|
    йотата

    Дабе, дерастеж. А европрограмите тогава защо са ни, а комисионните откъде да се смъкват?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK