Една ______ година: Журналистика и телевизия
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Една ______ година: Журналистика и телевизия

Една ______ година: Журналистика и телевизия

Постоянна промяна

2578 прочитания

Медийна планьорка за 2015: разделение 

На пръв поглед облаците на 2015 г. изглеждат по-скоро сиви, отколкото розови. Ако има дума на новата година, то тя е "разделение". Разделението е всеобхватно - религиозно, културно, геополитическо, икономическо. Цените на петрола продължават да разклащат световното икономическо статукво по непредсказуем начин (особено що се касае до реакциите на Русия). Предстоят достатъчно срещи на най-високо равнище. Невиждано ниските резултати в одобрението на Франсоа Оланд и политическата драма в Гърция отварят нов фронт на крайните "патриотични" партии, опериращи в двата края на Стария континент - френският Национален фронт и гръцката СИРИЗА. Тези двете и останалите подобни се намират в прекрасна форма - току-що завършили сутрешен ободряващ крос се запътват към урните с подмладени физиономии и готовност да финишират първи.

Извън политическите и икономическите прогнози медиите са вторачени в технически прогнози, сякаш кристалната топка там работи по-услужливо. Технически погледнато, т.нар. технически прогнози са също непредсказуеми, дори само защото една техническа експертиза разбива друга такава и положението е шах с пешка и мат. Проблемите на Sony, голите снимки на холивудските звезди и промишленият шпионаж са само част от нещата, които се случиха през 2014 г. , но ще имат отражение и през 2015 г. Очевидният ръст на използването на мобилни телефони, гледането на видео, всевъзможните джаджи за китката и кой-знае-още-какво няма как да бъдат прогнозирани с точност. Едно обаче е ясно - платформите вече не са толкова интересни, колкото доброто старо съдържание и различните фази, през които то преминава, за да се адаптира към преносната среда (или ние към него).

Публиката на 2015 г. очаква да консумира необходимата й доза информация чрез няколко платформи, приложения и устройства, което създава нов потенциал за развитието на медиите. С две думи - развитието на медиите ще бъде подчинено на максимата, че понякога по-малко сол и пипер правят манджата по-вкусна. Ще рече - иде времето на фокус върху по-малко, а не върху повече.

Бомбардирането с информация, което разтвори бананова кора и подхлъзна медиите, заради неограничеността на дигиталните платформи, ще бъде ограничено. Думи като "филтър", "куриране", "редакционен избор" и други подобни все по-често се появяват в големите нюзруми, които търсят начин да присъстват по качествен начин в деня на медийните потребители. Неочакваният ръст на абонати за имейл бюлетини с избрани новини, с които да започнеш деня, е само един от сигналите за движение в тази посока. Нещо повече - навярно заради развитието и потенциала на т.нар. content marketing, в който компаниите се превръщат в медийни канали чрез качествено журналистическо съдържание, а и самите медии предлагат възможности за реклама с определен тип съдържание, релевантно за съответната марка, масовият потребител все по-често открива, че има доста интересно съдържание извън казионния информационен поток. Границите се рушат и медиите откриват нови възможности за привличане на потребители, за жалост не и българските медии.

Едва ли някой може да предскаже как точно ще се развие пазарът на носимите технологии (особено след пазарния старт на часовника на Apple), но едно е сигурно - интернет ще ни заобикаля във всеки момент от денонощието, което ще създаде нови възможности за дистрибутиране и създаване на съдържание. Въпреки това голямата промяна през 2015 г. ще дойде не с възможностите за създаване на съдържание и за тези устройства, а по-скоро с връщането към старите правила - сериозна оценка на таргет аудиторията, по-критичен преглед на нещата, които работят и които не работят. Медиите все по-често ще се проявяват като умни стопани при разпределение на своите инвестиционни средства. Инвестициите ще бъдат в по-малко и качествено.

Възможно е, окрилени от успеха на въпросните content marketing стратегии, повече компании да си купят или създадат свои медийни компании. Рекламодателите са изправени пред криза - те трудно успяват да накарат потребителите да обърнат внимание на посланието им, какво остава да се съсредоточат върху него. Избягването, блокирането, пропускането на реклами - това е постижимо не само за технически грамотната публика. Днес всеки знае колко е хубав бутонът skip, особено като става дума за рекламен блок. Купуването на внимание тип "облъчване на потребителя", а не търсене на разговор с него; милионите кухи импресии; залъгването и замерянето с числа - това е отживелица. Днес рекламодателите се чудят коя ли ще е медията, която консуматорите ще искат да откраднат.

Преди много години такъв тип медия беше списанието Rails, което се разпространяваше месечно в холандските влакове. На корицата му пишеше да се остави за следващия пътник, но това се случваше рядко. Пълно с дълги и интересни истории, то беше любимото четиво на различни поколения пътници. И всички го прибираха за себе си. Масовите безплатни вестници като Metro убиха романтичната магия на Rails. Докато в Rails имаше няколко дълги и мнооого хубави статии, в Metro ни заливаха с всичките новини на света, написани по безобразен начин. Експертите в големите медии предричат връщане към модела "Rails" по няколко причини. Първо рекламодателите искат по-тясна аудитория, с която да разговарят, а не просто да заливат със съобщения. Неусетно откриха, че този модел работи повече. Второ, читателите откриват, че милионите новини са всъщност една пустиня с пясък, която не им носи нищо. Трето - т.нар. курирано съдържание носи ефективност на всички фронтове в дългосрочен план. Интернет е бездънна яма, но е добре да си направим сами някакво дъно. 

Ориентацията в богатството от платформи също ще се случва по нов начин. Ако видеото преживява растеж, то това не значи автоматично, че платформи като YouTube ще се движат в подобна възходяща посока. Facebook и Twitter интегрират по отличен начин видео в собствените си платформи, което ще затрудни движението нагоре на YouTube. В същото време промените на Facebook, неясната позиция на Twitter и предстоящата рекламна платформа на Instagram ще въведат нови правила в рекламния трафик. Алгоритмите, които лимитират неплатената реклама, ще отворят нови позиции за платената реклама.

На социалния фронт не се очакват драстични размествания - освен цветущото здраве на лидерите Facebook и Twitter LinkedIn най-сетне показва признаци на растеж, Google+ оцелява едва-едва, Vine по-скоро залязва, Instagram катери върховете, а терминът хаштаг най-сетне се разбира от всички потребители. Ако има едно нещо, което ще обединява тримата от запаса - медии, социални платформи и потребители, това е платеното съдържание, платените постове, платеното всичко. Да видим кое колко ще струва през 2015 г.

  Константин Вълков, програмен директор на "Дарик радио"

Журналистика: постоянна, ежегодна промяна

В последните няколко години медиите по света отчаяно търсят нови модели и платформи, които да привлекат читатели и приходи, и да спасят професионалната журналистика от изчезване. Големи издания като New York Times започнаха успешно да експериментират с интегрирани мултимедийни репортажи, които събират в едно добре разказни истории, фотоесета, видеоматериали и инфографики. Погрешни се оказаха прогнозите, че интернет читателите не могат да задържат вниманието си за повече от 140 Туитър знака и от сериозните репортажи остават едни кожа и кости. Дигиталното пространство, неограничено от рамките на вестникарската страница, всъщност отвори врати за изключително задълбочена разследваща и наративна журналистика, така нареченият #longform. Напоследък в Щатите се появиха като резултат множество платформи като Matter, Latterly, The Atavist, The Big Roundtable и дори традиционно спортно-информативни издания като Sports Illustrated се хвърлиха смело в дългите форми. Разбира се, остава сериозен проблемът с финансирането на новата (и стара) журналистика. Едно е сигурно обаче - оттук нататък журналистиката ще трябва да се ориентира към постоянна, ежегодна промяна. За добро или зло промяната се превръща в единствения стабилен модел на живота ни.

Димитър Кенаров, журналист на свободна практика

 

Телевизия: платените streaming услуги ще променят драстично телевизионния бизнес

Голямата новина за телевизията през 2015 г. е, че благодарение на персоналните видеоплеъри и мобилните устройства като таблети и телефони всеки може да гледа любимото си предаване когато си поиска. Което означава едно – рейтингите вече не отчитат само броя на зрителите, заковани пред телевизорите в определен час. А това води до промяна на навиците на въпросните зрители и засяга не само телевизионния бизнес, а и всички останали индустрии, зависещи от интернет – от онлайн пазаруването до онлайн банкирането. Но що се отнася до телевизията, този нов модел може да преобърне целия бизнес модел. Така че големият въпрос на 2015 г., а и на следващите няколко години, ще бъде дали интернетът – подобно на електричеството например – е общодостъпна необходимост, или – подобно на НВО – е въпрос на личен избор. Разбира се, говорим за световния пазар – ясно е, че у нас пиратството смазва всякаква възможност за платени streaming услуги (като изключим не особено успешния опит на bTV с Voyo и по-високата такса за кабелния оператор, ако искаш в пакета да има HBO и Cinemax, но това у нас го има от години, така че можем да не го броим за нещо ново).

На световния телевизионен пазар обаче влязоха нови играчи, предлагащи телевизионно съдържание по желание на клиента и срещу заплащане - Netflix, Hulu, HBO GO, Shomi, Global Go, Project Latte, Amazon Prime и други, които не могат да съществуват без интернет (в края на миналата година Netflix например има над 50 млн. абонати в над 40 страни по света). И тук идва следващата голяма промяна – в близкото бъдеще телекомите и доставчиците на интернет ще бъдат толкова влиятелни в телевизионния бизнес, колкото са и самите телевизии, продуцентите и хората, от които зависи производството на нови телевизионни продукти.

И все пак, колкото и да напредват технологиите и колкото повече възможности да се предлагат на зрителите, в крайна сметка най-важно остава качеството. Когато става въпрос например за "култови" сериали като "Игра на тронове" или "Модерно семейство", за зрителите е много по-важно какво ще се случи в поредния епизод, отколкото кои са авторите му, къде е сниман или кога и къде ще го гледат. И в този смисъл не толкова мащабни и скъпи продукции, като Community например, също могат да си създадат вярна публика (този сериал всъщност е много добър пример за новите правила на телевизионния бизнес – след като вървя пет сезона, през май миналата година Community беше спрян заради нисък рейтинг от NBC, но беше купен от Yahoo! Screen).

И още една важна промяна - платените streaming услуги ще направят програмирането на телевизиите (кое кога ще се излъчва) излишно, ще се променят и рекламните правила, защото понятието праймтайм (часовете, в които пред телевизорите има най-много зрители) ще загуби важността си. Най-определящо ще е съдържанието. Защото, ако някой иска да гледа любимия си сериал, няма нужда да е в 20:00 ч. пред телевизора – ако иска да го намери, знае как и къде, като в случая изобщо не говорим за торент сайтовете.

Бъдещето. Новите услуги предлагат достъп до нови пазари, така че вече ще е от значение как една нова тв драма се представя както в Малайзия или Швеция, така и в САЩ и Канада. Технологиите и новите начини на консумиране на телевизионно съдържание също така ще принудят всички големи играчи в бизнеса да стартират собствени streamingуслуги и апликации. Или накратко бъдещето на телевизионния бизнес може да се опише с три думи – възможност за избор.

За съжаление България ще остане далеч от тези процеси. Но с три национални телевизии и свободно движение из водите на пиратските торент сайтове няма как ситуацията да е различна. Проблемите са много, но като че ли най-същественият се оказва липсата на въображение, затова и през 2015 г. почти сигурно ще гледаме кулинарни предавания, разплакани хора с печалби от всякакви телевизионни лотарии, таланти, музикални таланти, випове, непрофесионални актьори, битов хумор и все в тоя скучен ред.

Тодор Пеев, телевизионен редактор и журналист

Медийна планьорка за 2015: разделение 

На пръв поглед облаците на 2015 г. изглеждат по-скоро сиви, отколкото розови. Ако има дума на новата година, то тя е "разделение". Разделението е всеобхватно - религиозно, културно, геополитическо, икономическо. Цените на петрола продължават да разклащат световното икономическо статукво по непредсказуем начин (особено що се касае до реакциите на Русия). Предстоят достатъчно срещи на най-високо равнище. Невиждано ниските резултати в одобрението на Франсоа Оланд и политическата драма в Гърция отварят нов фронт на крайните "патриотични" партии, опериращи в двата края на Стария континент - френският Национален фронт и гръцката СИРИЗА. Тези двете и останалите подобни се намират в прекрасна форма - току-що завършили сутрешен ободряващ крос се запътват към урните с подмладени физиономии и готовност да финишират първи.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    nikolavj avatar :-P
    Никола Йорданов

    Почти бях повярвал на написаното, но като видях накрая автора ... :-)
    Симпатичен човек, но все имам усещането, че се опитва насила да измисля интересни неща без да му се удава много.

  • 2
    rordin avatar :-|
    victor troska

    "Разбира се, говорим за световния пазар – ясно е, че у нас пиратството смазва всякаква възможност за платени streaming услуги (като изключим не особено успешния опит на bTV с Voyo и по-високата такса за кабелния оператор, ако искаш в пакета да има HBO и Cinemax, но това у нас го има от години, така че можем да не го броим за нещо ново)."
    бе аз все си мислех, че липсата на платен стрийминг насърчава пиратството, но нейсе.
    справка - пиратството на игри в българия практически умря след влизането на стийм, гог и подобни, за музиката вече има опция за гугъл мюзик и спотифай през теленор - за 7-8 лв неограничен достъп до всякаква музика.
    само кинокомпаниите режат всичко и пищят що ги пиратстват.

  • 3
    e_mil avatar :-|
    tamada

    До коментар [#2] от "victor troska": "... пиратството на игри в българия практически умря след влизането на стийм..."

    За това, че действията са свързани си прав - част от пиратството съществува заради липса на предлагане. Но при игрите е далеч от умиране. В Steam има около 20 000 публични български профила, да кажем, че има още най-много 10 000 скрити. В промоционалните разпродажби българи купуват по около 5 000 копия. В същото време само в един от популярните наши торент тракери игри от 2013 са свалени по около 200 000 пъти всяка.
    Популярните сериали от последните 2 години са сваляни пак по толкова - 200-250 000 пъти. И това е само в един от тракерите.

    Разбира се, щом се увеличи предлагането на интернет телевизия пиратството ще намалее, но не чак толкова, колкото изглежда.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK