Коронавирус в България и по света
Коронавирус в България и по света
С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

9 23 яну 2015, 18:10, 59677 прочитания

Випуск 2015

Те са млади, талантливи и амбицирани - няколко актуални имена от сцената, в чието светло бъдеще вярваме без уговорки

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Илюстрация


Елена Телбис, актриса, 24 години

Завършва НАТФИЗ в класа на доц. Ивайло Христов преди по-малко от две години, а вече играе в постановки на Явор Гърдев, Александър Морфов, Теди Москов, Десислава Шпатова. Миналата година получи номинация за награда "Аскеер" в категорията "Изгряваща звезда" за ролята на Изи в спектакъла "Заешка дупка" на Ивайло Христов в "Театър 199", а тази година ще й стискаме палци, тъй като има номинация за награда "Икар" за поддържаща женска роля за образа на Катя в постановката "Жана" на Явор Гърдев в Народния театър.
Да работиш извън зоната си на комфорт. Уча се на това. Да вълнуваш хората. И да останеш адекватен. И да не се отпускаш. Много работи.

Общо взето, фактите в предните няколко изречения са достатъчно убедителни, че Елена Телбис е талантлива актриса, за която тепърва много ще се говори. Самата тя не изглежда особено изненадана от успеха си, но в никакъв случай не подценява това, което й се случва. Описва се като "темерут", макар че видимо май е изживяла този етап от живота си. Сега е по-общителна, най-малкото защото й се налага да общува с много и различни хора покрай спектаклите, в които участва. Харизмата й е като магнит, очите й са омагьосващо зелени, а когато говори с другите, много ловко се плъзва по тясната граница между иронията и сериозността, между образите на "малко момиченце" и "млада жена".


Родена е във Велико Търново (оттам е и най-хубавият й спомен от детството: "На баба ми мекиците ми изникваха веднага. И как играем на топчета при катерушките."). Докато още е ученичка, се премества с майка си и двете си сестри в София, където учи в испанската паралелка на 22-ро училище, играе в детската школа на Венцислав Кисьов към "Сълза и смях", минава и през школата на Малин Кръстев в Младежкия театър. Да се яви на изпити в НАТФИЗ се решава доста късно и никой не вярва, че ще успее да се подготви за кратко време. Влиза от първия път, а вече е била приета да учи философия в Софийския университет, от която се отказва. "Винаги съм знаела, че искам да бъда актриса. С желание започнах. Знам, че звучи тъпо. Това е положението." Питам я какво е най-голямото предизвикателство на професията й, особено сега – когато е толкова млада, а вече дори "любимка" на някои от най-големите български режисьори. "Да работиш извън зоната си на комфорт. Уча се на това. Да вълнуваш хората. И да останеш адекватен. И да не се отпускаш. Много работи." Смята, че досега няма нещо, което да е направила изцяло сама, за да се гордее с него и да го класифицира като успех.


Любимата книга на Елена е "Малкият принц", която според нея "иска да бъде прочетена няколко пъти". Не може да посочи само един любим филм, но последно е била впечатлена от Two Days, One Night с Марион Котияр. От политика Елена се интересува "умерено, за да не откача", смята, че един от проблемите на съвременното общество е, че "не се чуваме нещо", а на въпроса дали ще остане да живее в България отговаря с "Да", но с въпросителна.

Сега й предстои и първата кинопремиера – в предстоящия филм на Ивайло Христов "Каръци" ще изиграе главната женска роля на тийнейджърката Елена, която живее в малък провинциален град и си мечтае за кариера на певица. (Тодор Пеев)



Елена Телбис играе в спектаклите на Народния театър "Каквато ти ме искаш", "Дон Жуан", "Хамлет", "Жанна" и "Всичко ни е наред" и в "Заешка дупка" в Театър 199
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Широко затворени очи Широко затворени очи

Какво (не) научихме за особеностите на общественото поведение по време на пандемия

29 май 2020, 736 прочитания

Чуваме ли се? А разбираме ли се? 1 Чуваме ли се? А разбираме ли се?

Онлайн общуването срещу срещите на живо

22 май 2020, 4755 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Tea Time

Още от Капитал
От скала до хотел: 30 години по-късно в Созопол

Многогодишната история за държавен парцел на брега на морето в Созопол, филмов съюз, съдилища и строителна криза е към развръзка

Дефектните мерки

След края на извънредното положение бизнесът оцелява много повече на мускули и в по-малка степен заради подкрепа от държавата

Парите ваши, схемите наши

Държавата нахлува на пазара на горива с верига бензиностанции и бази. Зад идеята прозират амбиции на политици, а проектът може да разбие пазара

Растеж с едно наум

Българската икономика расте през първото тримесечие, но пораженията от COVID-19 през април-юни ще са по-тежки

СССР: една одисея в Космоса

Книга събира най-добрия руски графичен дизайн от годините на студената война

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10