С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK

// Light / Тема

30 яну 2015, 14:10, 3589 прочитания

Нещотърсач: Кутия за кафе Hundertwasser

Архитектура, история и кулинария се смесват в един истински Wiener Melange

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Обичам да събирам кутии, които дори и когато се празни, съдържат в себе си интересни истории, разнообразни символи и препратки към различни епохи. Такава е и металната кутия за кафе от Виена, която успява да побере два от най-големите и разпознаваеми символи на австрийската столица – Хундертвасер и кафето.

На практика между архитектурата на Хундертвасер и консумацията на кафе няма много допирни точки. Освен, разбира се, това, че и двете са свързани с Виена.


Животът и десетките архитектурни творения на Фриденсрайх Хундертвасер, повечето от които датират от 80-те и 90-те години на миналия век, са пръснати из всички ъгли на света – от Австрия, Германия, Швейцария, Холандия и Канарските острови, през Израел и Съединените щати, та чак до Нова Зеландия и Япония. И все пак художникът, скулптор и архитект неизменно се смята за най-свързан с родното му място, Виена. Проектираните от него музей Kunst Haus Wien (чиято шахматна черно-бяла фасада е на кутията за кафе, за която става дума тук), жилищната сграда Hundertwasserhaus, а дори и заводът за преработване на боклук Spittelau са сред най-известните туристически атракции на града и всяка година привличат огромно количество посетители.

Връзката между кафето и австрийската столица, от друга страна, датира от много по-отдавна, а за да сме съвсем точни – от 1683 г., когато топлата напитка се появява там за пръв път. Тогава полско-австрийско-германските войски освобождават обсадената от Османската империя Виена, а турските окупатори напускат града, оставяйки след себе си чували, пълни с кафеени зърна, които победителите мислят за фураж и смятат да унищожат. Чрез хитрост или като награда за заслуги в битката (тук историческите източници се разминават) полско-литовско-украинският благородник, дипломат, търговец и военен Юрий Франц Кулчицкий*, който (вероятно като бивш турски пленник) знае предназначението и стойността им, се сдобива с чувалите, отваря първото кафене във Виена и започва да прави и продава кафе.**

През следващите десетилетия въпреки известни изпитания (като например наложената от Наполеон континентална блокада между 1803 и 1813 г.), напитката*** добива популярност и броят на кафенета сериозно нараства – според някои източници през 1839 г. в самия град вече има 80, а в покрайнините му – около 50. Виенското кафене бавно, но сигурно се превръща в културна институция. Като такава тя преживява разцвета си в края на ХІХ и началото на ХХ век. С внушителната си атмосфера, високи тавани, мраморни маси и сепарета, столове Thonet и стойки за вестници и списания така наречените Wiener Kaffeehäuser стават любимо място за прекарване на времето както на обикновените граждани, така и на световноизвестни художници, композитори, политици, писатели и интелектуалци.



С нарастващото влияние на телевизията и появата на новите еспресо барове през 1950-те обаче традиционните кафенета започват да замират, но благодарение на подновен интерес и превръщането им в туристическа атракция към края на миналия век те преживяват нов подем. През 2011 г. ЮНЕСКО включва виенската кафе култура в Списъка на нематериалното културно наследство, описвайки виенските кафенета като места, "където се консумират времето и пространството, но само кафето се появява на сметката".

Може би точно тук се крие другата, значително по-малко явна, връзка между архитектурата на Хундертвасер и виенското кафене. На пръв поглед между неравните подове с шарени мозайки в психаделични цветове на австрийския архитект и високите симетрични сводести тавани на кафенетата няма нищо общо. Това, което ги свързва обаче, е фактът, че и двете предлагат емоционално изживяване, което се простира отвъд чисто физическото преживяване. Ходенето по вълнообразните подове на Хундертвасер според собствените му думи кара човек да възвърне умствения си баланс и се превръща в божествена мелодия за краката, а прекарването на време във виенско кафене се простира далеч отвъд пиенето на кафе и яденето на торта Сахер и според някои не е нищо по-малко от пътуване назад във времето и продължение на човешката цивилизация.

И ако все пак човек търси начин да комбинира и двете съвсем буквално, това също е възможно. За целта той може да седне в кафенето Kunst und Café на партера на Hundertwasserhaus или в кафе-ресторанта Dunkelbunt в двора на Kunst Haus Wien, които, макар и различни като обстановка от традиционните виенски кафенета, са чудесни места за консумацията на един Wiener Melange.

* Подобно на Фриденсрайх Хундертвасер (буквално "Царство на мира Сто води"), който добавя към измисленото си име и псевдонимите Regentag ("Дъждовен ден") и Dunkelbunt ("Тъмно многоцветен") и чието рождено име всъщност е доста по-прозаично звучащото Фридрих Стовасер, така и Юрий Франз Кулчицкий е познат под няколко различни имена, в зависимост от езика – украинското Юрій-Франц Кульчицький на немски се превръща в Georg Franz Kolschitzky, на полски – в Jerzy Franciszek Kulczycki, а на сръбски – във Фрањо Ђура Колчић. Освен с тях офицерът е известен и като "човекът, който научава Европа да пие кафе".

** Както по множеството си имена, Хундертвасер и Кулчицкий като че споделят и обща страст към колоритни облекла и екстравагантни шапки. На почти всичките му портрети австрийският художник носи шарени, раирани или карирани каскети (шапките даже присъстват и като тема в творчеството му!), докато украинецът обичал да сервира кафето на клиентите си, облечен в традиционни турски одежди и с фес на главата. В този вид той е изобразен и върху паметника, намиращ се на кръстената на него Kolschitzkygasse във Виена.

*** За заслуга на Кулчицкий се смята и добавянето на мляко и захар към кафето, като по този начин той модифицира чистото турско кафе. Първоначално клиентите избирали желаната от тях пропорция от таблица с различни нюанси на кафявото, но с течение на времето различните видове смесици и рецепти, подобно на алкохолни коктейли (каквито някои от тях на практика са), се сдобили с имена. Може би най-популярният от тях е така нареченият Wiener Melange.

Още по темата: 

Berliner: Кенеди и поничките

Anthora: Емблематичната чаша за еднократна употреба, която побира едно кафе и целия Ню Йорк

Мате: Чаши за едноименната южноамериканската напитка със способността да разбужда, лекува и сближава
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Единство, творчество, касичка Единство, творчество, касичка

Кампаниите за групово финансиране намират все по-голям успех при креативните проекти в България

4 окт 2019, 3361 прочитания

Безмесни избори 1 Безмесни избори

Вегетарианството и новите тенденции като веган ресторанти, хотели и продукти

27 сеп 2019, 4314 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Тема" Затваряне
Дзен или изкуството на китайския чай

Какво видях в музея на напитката в Хонгконг

Още от Капитал
Раждането на 5G в България

2020-а ще бъде годината на едни от най-големите търгове за честоти досега, даващи началото на изграждането на 5G мрежа

Кой, ако не той

"Български пощи" може да използват дружество на Пеевски за подизпълнител на задачата да разнасят вестници и списания

След Гешев 2.0, Цацаров 2.0 - радостта е двойна

Властта лъже Европа и гражданите, че ще въведе контрол над всесилния главен прокурор. Прави обратното

Европа и светът според Макрон

Френският президент е прав за проблемите на ЕС. Но не успява да намери партньори за решаването им

Ново място: Смесен магазин "Зоя"

Веригата за био продукти се разширява с обект на пл. "Гарибалди"

Близкият и далечен Николай Атанасов

Поетът и ЛГБТ активист почина на 41 години и остави литературно наследство, което ще бъде открито от ново поколение читатели

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10