Нещотърсач: Кутия за кафе Hundertwasser
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Нещотърсач: Кутия за кафе Hundertwasser

Нещотърсач: Кутия за кафе Hundertwasser

Архитектура, история и кулинария се смесват в един истински Wiener Melange

3882 прочитания

Обичам да събирам кутии, които дори и когато се празни, съдържат в себе си интересни истории, разнообразни символи и препратки към различни епохи. Такава е и металната кутия за кафе от Виена, която успява да побере два от най-големите и разпознаваеми символи на австрийската столица – Хундертвасер и кафето.

На практика между архитектурата на Хундертвасер и консумацията на кафе няма много допирни точки. Освен, разбира се, това, че и двете са свързани с Виена.

Животът и десетките архитектурни творения на Фриденсрайх Хундертвасер, повечето от които датират от 80-те и 90-те години на миналия век, са пръснати из всички ъгли на света – от Австрия, Германия, Швейцария, Холандия и Канарските острови, през Израел и Съединените щати, та чак до Нова Зеландия и Япония. И все пак художникът, скулптор и архитект неизменно се смята за най-свързан с родното му място, Виена. Проектираните от него музей Kunst Haus Wien (чиято шахматна черно-бяла фасада е на кутията за кафе, за която става дума тук), жилищната сграда Hundertwasserhaus, а дори и заводът за преработване на боклук Spittelau са сред най-известните туристически атракции на града и всяка година привличат огромно количество посетители.

Връзката между кафето и австрийската столица, от друга страна, датира от много по-отдавна, а за да сме съвсем точни – от 1683 г., когато топлата напитка се появява там за пръв път. Тогава полско-австрийско-германските войски освобождават обсадената от Османската империя Виена, а турските окупатори напускат града, оставяйки след себе си чували, пълни с кафеени зърна, които победителите мислят за фураж и смятат да унищожат. Чрез хитрост или като награда за заслуги в битката (тук историческите източници се разминават) полско-литовско-украинският благородник, дипломат, търговец и военен Юрий Франц Кулчицкий*, който (вероятно като бивш турски пленник) знае предназначението и стойността им, се сдобива с чувалите, отваря първото кафене във Виена и започва да прави и продава кафе.**

През следващите десетилетия въпреки известни изпитания (като например наложената от Наполеон континентална блокада между 1803 и 1813 г.), напитката*** добива популярност и броят на кафенета сериозно нараства – според някои източници през 1839 г. в самия град вече има 80, а в покрайнините му – около 50. Виенското кафене бавно, но сигурно се превръща в културна институция. Като такава тя преживява разцвета си в края на ХІХ и началото на ХХ век. С внушителната си атмосфера, високи тавани, мраморни маси и сепарета, столове Thonet и стойки за вестници и списания така наречените Wiener Kaffeehäuser стават любимо място за прекарване на времето както на обикновените граждани, така и на световноизвестни художници, композитори, политици, писатели и интелектуалци.

С нарастващото влияние на телевизията и появата на новите еспресо барове през 1950-те обаче традиционните кафенета започват да замират, но благодарение на подновен интерес и превръщането им в туристическа атракция към края на миналия век те преживяват нов подем. През 2011 г. ЮНЕСКО включва виенската кафе култура в Списъка на нематериалното културно наследство, описвайки виенските кафенета като места, "където се консумират времето и пространството, но само кафето се появява на сметката".

Може би точно тук се крие другата, значително по-малко явна, връзка между архитектурата на Хундертвасер и виенското кафене. На пръв поглед между неравните подове с шарени мозайки в психаделични цветове на австрийския архитект и високите симетрични сводести тавани на кафенетата няма нищо общо. Това, което ги свързва обаче, е фактът, че и двете предлагат емоционално изживяване, което се простира отвъд чисто физическото преживяване. Ходенето по вълнообразните подове на Хундертвасер според собствените му думи кара човек да възвърне умствения си баланс и се превръща в божествена мелодия за краката, а прекарването на време във виенско кафене се простира далеч отвъд пиенето на кафе и яденето на торта Сахер и според някои не е нищо по-малко от пътуване назад във времето и продължение на човешката цивилизация.

И ако все пак човек търси начин да комбинира и двете съвсем буквално, това също е възможно. За целта той може да седне в кафенето Kunst und Café на партера на Hundertwasserhaus или в кафе-ресторанта Dunkelbunt в двора на Kunst Haus Wien, които, макар и различни като обстановка от традиционните виенски кафенета, са чудесни места за консумацията на един Wiener Melange.

* Подобно на Фриденсрайх Хундертвасер (буквално "Царство на мира Сто води"), който добавя към измисленото си име и псевдонимите Regentag ("Дъждовен ден") и Dunkelbunt ("Тъмно многоцветен") и чието рождено име всъщност е доста по-прозаично звучащото Фридрих Стовасер, така и Юрий Франз Кулчицкий е познат под няколко различни имена, в зависимост от езика – украинското Юрій-Франц Кульчицький на немски се превръща в Georg Franz Kolschitzky, на полски – в Jerzy Franciszek Kulczycki, а на сръбски – във Фрањо Ђура Колчић. Освен с тях офицерът е известен и като "човекът, който научава Европа да пие кафе".

** Както по множеството си имена, Хундертвасер и Кулчицкий като че споделят и обща страст към колоритни облекла и екстравагантни шапки. На почти всичките му портрети австрийският художник носи шарени, раирани или карирани каскети (шапките даже присъстват и като тема в творчеството му!), докато украинецът обичал да сервира кафето на клиентите си, облечен в традиционни турски одежди и с фес на главата. В този вид той е изобразен и върху паметника, намиращ се на кръстената на него Kolschitzkygasse във Виена.

*** За заслуга на Кулчицкий се смята и добавянето на мляко и захар към кафето, като по този начин той модифицира чистото турско кафе. Първоначално клиентите избирали желаната от тях пропорция от таблица с различни нюанси на кафявото, но с течение на времето различните видове смесици и рецепти, подобно на алкохолни коктейли (каквито някои от тях на практика са), се сдобили с имена. Може би най-популярният от тях е така нареченият Wiener Melange.

Още по темата: 

Berliner: Кенеди и поничките

Обичам да събирам кутии, които дори и когато се празни, съдържат в себе си интересни истории, разнообразни символи и препратки към различни епохи. Такава е и металната кутия за кафе от Виена, която успява да побере два от най-големите и разпознаваеми символи на австрийската столица – Хундертвасер и кафето.

На практика между архитектурата на Хундертвасер и консумацията на кафе няма много допирни точки. Освен, разбира се, това, че и двете са свързани с Виена.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK