Чайна town
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чайна town

Снимки: Васил Танев

Чайна town

На чаша чай в пет национални ресторанта в София

16824 прочитания

Снимки: Васил Танев


Снимки: Васил Танев
Автор: Васил Танев
Автор: Васил Танев
Автор: Васил Танев

Японски чай

В неделния дъждовен ден седим около малка японска масичка в ресторант "Хамачи". Изцяло сме забравили, че всъщност не сме в Токио, а в София. Участваме в японска чаена церемония, по времето на която 26-годишната Венета Евтимова ни приготвя чай матча. Според нея японската култура "е единствената култура, в която пиенето на чай надхвърля рамките на конкретния акт и се превръща в това, което европейците възприемат като синкретично изкуство". Самата Венета e член на чаеното сдружение "Урасенке" (нейна преподавателка е Криси Прахова) и се е обучавала цяла година в Киото как да изпълнява чаена церемония. Всеки предмет в стаята носи послание към гостите. Сладките о каши са важна част, също както и цветята. Цялата церемония трае около 4–5 часа и е съпроводена от 15 блюда, съставени от по няколко хапки.

Приготвят се два типа чай: койча – по-гъст, с консистенция на сметана, който се поднася само в една чаша и всички пият от нея и усуча – по-рядък като консистенция. Усуча се консумира от всеки гост в отделна чаша.

Днес Венета, която е облечена в традиционно едноцветно японско кимоно, подготвя зелен чай матча върху електрическо подгряване (традиционното е върху въглени). На масичката са разположени съд за студена прясна вода, чаша, която повече прилича на купичка, бамбукова четка, контейнер, в който се съдържа чая и бяла кърпичка-чекин. Чашата е предварително затоплена с гореща вода и с бялата кърпа се забърсва пред гостите. Чайникът е метален, но има и сребърни варианти.

Особеното при чая матча е, че се пият и листата, стрити на много фин прах, а не както по принцип се приготвя чая - да се прецеждат през цедлка листата. Това е причината той да съдържа по-висока концентрация на катехини и витамини. Ако не си поръчате чаена церемония в "Хамачи", а просто японски чай, той пак ще бъде подготвен пред вас по същия начин. Освен матча ресторантът предлага и сен-ча, и генмай.

Предварително се пресява, за да няма малки бучици. Първо се слага праха в купата, след което се излива горещата вода през пудрата. Четката се върти енергично, за да се разпени сместа.

Чаят не се подслажда.

Марокански чай
Автор: Васил Танев
Автор: Васил Танев

Марокански чай

Да пием, за да забравим. Но не алкохол, а чай. Ако помните историята на Одисей, попаднал на северноафриканския остров, където местните ядат листа на лотос, забравяйки всичко, сигурно ще ви е страх да пробвате чай от лотос – да не би да забравите нещо важно. В такъв случай предлагаме нещо отново от Африка, но по-безопасно – марокански чай. Едно от малкото места в София, където може да пробвате горещата напитка с мента, е мароканският ресторант Anette (майката на един от собствениците се е казвала Анет и е била от Мароко, затова и той решава да направи такъв ресторант в България). Още в началото на съществуването му мароканска готвачка обучава персонала цяла година как да приготвят типичните ястия, включително и как се прави чай.

Не е сложно – в красиви медни чайници със специфично покритие се изсипва гореща вода, листа от мента и кедрови ядки. В момента приготвяме напитката в голям чайник от 800 милилитра, но има и по-малък – 600 мл. Запарваме листата черен чай с гореща вода и директно в чайника добавяме тези от мента (през студените месеци е внос от Израел; през лятото се използва българска мента).

"Ако при нас сме свикнали от деца да пием чай само сутрин на закуска или ако сме болни, в Мароко е съвсем различно – чай се пие постоянно", разказва управителката на ресторанта. Специфичното е, че топлата напитка се изсипва от голяма височина в чашите. "В Мароко съм виждала и струя един метър", допълва тя.

Чаят се сервира в стъклени чашки, изрисувани с къна. Традиционно в Мароко се поднася само от мъже. Има вариации на напитката и със зелен чай, а не с черен.

Начин на приготвяне

Съставки: 800 мл. гореща вода Черен насипен чай
Кедрови ядки Листа от мента

4 супени лъжици захар

В меден чайник се изсипва водата, черният чай, свежи листа от мента и кедровите ядки и се запарва 10 минути, след което се сервира.

Индийски чай
Автор: Васил Танев
Фотограф: Васил Танев

Индийски чай масала

"Колкото провинции има в Индия, толкова и видове чай масала съществуват ", казва Саджад Ласкар, родом от Калкута. За нас готвачът на индийския ресторант "Кохинор" приготвя черен индийски чай с корен джинджифил, зелен кардамон и краве мляко. Според Саджад кардамонът лекува черния дроб и дори прилича на човешкия орган, когато се отвори шушулката му. Препоръчва го и за дъвчене – било полезно при проблеми със зъбите.

По принцип масала означава смес от подправки и доста от ястията в менюто тук също съдържат това название. "Но има и много други варианти на масала чай – примерно в Кашмир", допълва Инам Улах Кхан, другият готвач. Кашмирският чай се прави с шамфастък или бадеми.

"Масалът" е толкова ароматен, че целият индийски ресторант ухае – атмосферата е допълнена от индийски картини, ярки цветове и аромат на ориз и сосове. Продуктите в "Кохинор", който съществува от 2008 г., се купуват само от индийски магазин, затова ястията и чаят имат автентичен вкус. Едно време този вид се е приготвял в сребърни съдове, но сега всеки го вари в каквото има. В "Кохинор" го подготвят в дълбока тенджера.

Според Саджад е препоръчително напитката да се консумира след хранене, защото действа добре за храносмилането и срещу високия холесторол. Чаят се пие само топъл. Затова и двамата готвачи са единодушни - "всичко в индийската кухня се сервира топло, иначе вкусовите качества изчезват".

Начин на приготвяне:

Черният чай се слага в хладка вода, а когато тя се загрее, се остава да кипне. Добавят се кардамонът, джинджифилът. Щом цветът на сместа стане кафява, се налива и млякото.
Вари се 10 минути. Остава се да кипне няколко пъти.

Турски чай
Автор: Васил Танев
Автор: Васил Танев

Турски чай

"Не съм си изпил още чая" е една от най-често срещаните фрази в Турция – така както ние се оплакваме, че не сме се разсънили преди първото кафе", казва Таня Думан – собственичката на турския ресторант Turquoise, докато забърква топлата напитка. Местните пият чай през няколко часа и някъде между малките чашки оставят място и за едно кафе, което се оказва, че не е основният им източник на кофеин.

Двойният чайник, който ми показва, задължително присъства във всеки турски дом, постоянно е пълен и се кипва поне три пъти на ден. В горната му част се приготвя концентратът на чая, а в долната се поставя горещата вода, с която се разрежда. Част от нея се пресипва в малкия чайник, в който се накисват и самите листенца. Този процес се нарича демлеме. Стандартните чайници днес са иноксови, но по-хубава напитка става в порцеланов.

Най-младите и свежи листенца се откъсват и се селектират отделно – т. нар. томуджук, или Earl Grey Tea, наситен с аромат на бергамот. Поднася се в малки стъклени чашки и чинийки, често изрисувани като произведение на изкуството.

Таня е работила четири години в Истанбул и Бурса в Unilever – една от най-голямата турски фирма за производство и износ на чай. Самият той се отглежда по Източното Черноморие в Ризе, Трабзон, заради мекия климат и плодородната почва, а и защото бреговете там са скалисти и регионът не е разработен като туристически.

"В Турция навсякъде ти сервират чай – на бизнес срещи, на гости, дори като влезеш в магазин. Счита се за обида да откажеш чай – в началото изпивах всички чашки, които ми предлагаха и се разтрепервах след петата за деня", обяснява тя. Малък жокер – ако не искате да консумирате повече чай, поставяйте лъжичката напречно върху чашката като знак, че сте приключили. Оказва се и че турците се обиждат, когато им се сервира чай от торбичка. Турският чай си отива със сладки, но не с локум. Локумът остава запазена марка за кафето.

Начин на приготвяне

Според Таня в "България все още не може да се намери турски чай по магазините, въпреки че в момента турската държавна фирма преговаря с вносители". Засега можете да си приготвите чай с черен Ceylon или Earl Grey. И още:
- с една турска чаена чашка, пълна с чай, могат да се направят седем чаши за консумация

- използват се двата вида, които се смесват: черен чай и една лъжичка томурджук от пресните листа.

Налива се вода и в двата чайника, като в горния се поставят само листата.

Чаят се кипва и се остава на котлона за 15 - 20 минути, без чайникът да се клати (за разлика от арабския чай, който не трябва да ври повече от 5 минути, защото става много силен). Горещата вода от долната част служи за доливане в чашките, за да се разреди концентратът от горната. Когато се види, че листенцата са на дъното, сместа е готова и се отстранява от печката.

Захарта се добавя по желание.

Руски чай

Ако не пият водка, руснаците консумират чай. По всяко време на денонощието и без ограничения.

Традиционно руският чай се приготвя силен като концентрат и се налива в малка каничка. До него, в центъра на масата, е поставен самовар, който служи за нагряване на вода за приготвяне на чай. Прието е всеки гост да налее в своята чашка нужното количество силна заварка, а след това да го разреди с вряла вода.

Самоварът заема централно място, не само на масата, но и в руската култура. Един от най-известните видове такъв е Тулският самовар. Град Тула е близо до Москва и има дълга традиция в производството им – някога там е имало 28 фабрики.

Най-голямата разлика при консумирането на чай от руснаците и останалите народи, любители на горещи напитки, е захарта. Руската традиция е бучка захар да се държи в устата, докато се отпива чай от чашата. Естествено, вече малко са хората, които подслаждат напитката си точно така.

И руският чай се пие най-вече след ядене, за да подпомогне храносмилането.

Поднася с малки солени гевречета - баранки, наричани още бублики или сладки. От руския ресторанат "Гара за двама" (отворил врати след тригодишно прекъсване и на нов адрес), в който ни приготвят традиционната напитка, разказват как някога в Русия са се раздавали кърпи с поднасянето на чая, защото се е пил толкова горещ, че местните са се изпотявали. Сега такава практика няма.

Начин на приготвяне

За 8 чаени лъжички чай е необходима половин литър гореща вода.

Чаят се поставя в предварително затоплена кана, залива се с вряща вода и се оставя да престои така 5 минути. Всеки консумиращ налива в чашата си готовия екстракт и я допълва с вряща вода от самовара.

Снимки: Васил Танев
Автор: Васил Танев

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

10 коментара
  • 1
    dagama avatar :-P
    da_gama

    Е, руски,индийски, турски..всякакви чайове . А истинският китайски чай (China) къде е ? :)

  • 2
    razbi.r_v.am avatar :-|
    razbi.r_v.am

    Да пием, за да забравим. Но не алкохол, а чай.
    Хубави снимки.

  • 3
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Капитал, под снимката с индийския чай сте написали погрешно 'японски чай'.

  • 4
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    А как пия зеления чай аз: прибавям малко стрит на ситно шафран.

  • 5
    bilyana_dimova avatar :-|
    Биляна Димова
  • 6
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    Коментар 3 на princess_x: ''Капитал, под снимката с индийския чай сте написали погрешно 'японски чай'.''

    Капитал веднага поправи грешката, така че няма нужда от минуси.

  • 7
    qvb21311044 avatar :-?
    Алф

    Научих се да пия чай и сега имам още едно удоволствие освен кафето. А чай по английски, вярно, че е по-популярен, но нещо ми липсва 😊

  • 8
    dagama avatar :-|
    da_gama

    До коментар [#5] от "Биляна Димова":

    Благодаря за линка! При следващото ми посещение в Хонгконг непременно ще посетя този музей! Не знаех че има такъв. Но жасминовият чай е уникален. Както и " Милостта на желязната девица". Всеки път,когато се връщам от Китай си купувам една кутия с 8 малки тенекиени кутийки "ча".:)

  • 9
    strayker23 avatar :-P
    strayker23

    Къде в София продават най-хубав насипен чай? За мен фаворит е Веда Хаус, но търся други :)

  • 10
    powell007 avatar :-|
    powell007

    скоро намерих истински японски чай от сайта - http://ocha.bg/ и съм много доволен, според мен вкуса му няма нищо общо с насипният чай, който до порадават под път и над път и казват, че е истински японски.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK