Южна зима
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Южна зима

Южна зима

Латино напитката мате и нейната интересна роля на определящ националното самосъзнание символ, който се използва от младежта като опозиция на американските безалкохолни

3846 прочитания

Според една легенда на гуаранѝ – хората, които открай време живеят в Парагвай, Северна Аржентина и Южна Бразилия, в зората на дните при тях идва белокож, рус, синеок и брадат бог, който им показва много нови неща за света. Най-важното е как се бере и използва ка'а. В тези митични времена гуаранѝ започват искрено да ценят изобилно растящото около тях дръвче, което доста по-късно се сдобива с научното име Ilex paraguariensis. Тогава запарката от листата и младите клонки на растението обаче отдавна вече е известна като мате (от кечуа думата за кратунката, в която обичайно се сервира) и е най-популярната напитка на юг от Бразилия. И има защо – изглежда, човечеството винаги се нуждае от допълнителен тонус и съдържанието на кофеин в мате е добре дошло и тогава, и сега.

Има много начини за поднасяне на мате. Най-познатият е с приятели и гости в една кратунка с една перфорирана в края си сламка, наречена бомбиля. Приготвянето изисква ритуал с разтръскване, обръщане, разклащане и леко овлажняване, който цели най-дребните частици сухи листа да останат възможно най-далеч от сламката, за да не я запушат. Водата за мате никога не трябва да е вряла, а с температура между 70 и 80° С. Сипва се толкова, колкото стига на един човек за един път. След това се долива нова порция за следващия почитател. Противно на заучената учтивост, първото мате е за домакина на церемонията. Логиката е, че то може да се окаже твърде горчиво или твърде студено и така има възможност грешката да се поправи. По време на пиене сламката не се мести, а целта на всеки е да извлече и последната глътчица от свежата напитка – шумът в края на усилието е простен и нормален. Сухите листа се сменят след 5-6 доливания или когато вкусът им се изгуби. Подслаждането на горчивото питие някога е било само за жените и децата, но вече никой гаучо не губи честта си, ако сложи малко захар или дори стевия, която също е местно растение, в кратунката.

Докато в Аржентина предпочитат мате в чист вид, в Парагвай понякога го смесват с различни билки, предписани от местните лечители или пък с мента и маточина просто заради аромата. Парагвайците харесват и други начини за приготвяне на мате. За косидо в метален съд се слага захар, която се разтопява от прибавените горящи въглени. След това се сипват и смлените изсушени листа, така че и те леко да загорят. Най-накрая се слага горещата вода и сладката каша се сипва в кратунката. На другия край на температурната скала е терерè – извлек от йерба мате, приготвен със студена вода. Мате се пие и с плодови сокове, с мляко, с местната ракия агуардиенте, с бира и дори с кафе и чай.

За разлика от последните две напитки мате никога не става толкова популярно в Европа, въпреки че идва на континента по същото време. Причините са политически и икономически и са свързани най-вече с ограниченията, които през XVII век испанската корона налага върху йезуитските мисии в Парагвай - първите големи производители на йерба мате, както е испанското название на растението. За сметка на това монасите изиграват огромна роля за разпространението на напитката в цяла Южна Америка, както и в създаването на плантации за отглеждане на дръвчето. Интересно е, че най-запаленият по мате народ са уругвайците – всеки от тях годишно използва 10 кг суха маса, но пък в страната почти липсват насаждения. Обикновено вносът е от Парагвай, където мате е по-евтино, но пък с по-добро качество от аржентинското и бразилското.

Културата на пиене на мате в Южна Америка е доста ритуализирана и освен заздравяването на социалните връзки има и чисто отпускаща функция със забележим медитативен елемент. Вероятно затова, както и заради общностното консумиране, подобно на пушенето на наргиле, в първата половина на миналия век за напитката се открива един неочакван пазар. Друзите са религиозно малцинство в Сирия, Ливан, Йордания и Израел, които изповядват монотеистична религия, отделила се от исляма още преди десет столетия. Много от тях през XIX век избират пътя на икономическата емиграция с посока Аржентина, където се запознават с националната напитка. Това е каналът, по който мате достига до Близкия изток, а оттам за популярността му работят както неговите качества, така и завидното положение, което много друзи имат в обществото. В момента Сирия и Ливан продължават да са едни от най-големите вносители на тонизиращата суровина, като дори войната не влияе много на тази търговия.

В Европа и Северна Америка мате все още е сравнително екзотична алтернатива на чая и кафето и макар някои странни опити за включването му в подсладени газирани напитки (Materva от Маями и немското Club-Mate), както и използването му за коктейли от вечно търсещите нови съставки миксолози, да имат успех, оригиналната запарка в кратунка със сламка, натоварена с цялата мистика, история и социален ефект, е вероятно най-добрият начин да възприемем и да се насладим на това, да си признаем, горчиво, но ароматно преживяване.

Според една легенда на гуаранѝ – хората, които открай време живеят в Парагвай, Северна Аржентина и Южна Бразилия, в зората на дните при тях идва белокож, рус, синеок и брадат бог, който им показва много нови неща за света. Най-важното е как се бере и използва ка'а. В тези митични времена гуаранѝ започват искрено да ценят изобилно растящото около тях дръвче, което доста по-късно се сдобива с научното име Ilex paraguariensis. Тогава запарката от листата и младите клонки на растението обаче отдавна вече е известна като мате (от кечуа думата за кратунката, в която обичайно се сервира) и е най-популярната напитка на юг от Бразилия. И има защо – изглежда, човечеството винаги се нуждае от допълнителен тонус и съдържанието на кофеин в мате е добре дошло и тогава, и сега.

Има много начини за поднасяне на мате. Най-познатият е с приятели и гости в една кратунка с една перфорирана в края си сламка, наречена бомбиля. Приготвянето изисква ритуал с разтръскване, обръщане, разклащане и леко овлажняване, който цели най-дребните частици сухи листа да останат възможно най-далеч от сламката, за да не я запушат. Водата за мате никога не трябва да е вряла, а с температура между 70 и 80° С. Сипва се толкова, колкото стига на един човек за един път. След това се долива нова порция за следващия почитател. Противно на заучената учтивост, първото мате е за домакина на церемонията. Логиката е, че то може да се окаже твърде горчиво или твърде студено и така има възможност грешката да се поправи. По време на пиене сламката не се мести, а целта на всеки е да извлече и последната глътчица от свежата напитка – шумът в края на усилието е простен и нормален. Сухите листа се сменят след 5-6 доливания или когато вкусът им се изгуби. Подслаждането на горчивото питие някога е било само за жените и децата, но вече никой гаучо не губи честта си, ако сложи малко захар или дори стевия, която също е местно растение, в кратунката.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

5 коментара
  • 1
    yerbamate avatar :-|
    yerbamate

    Здравейте,

    като цяло статията е коректна, но не е изчерпателна в детайли.
    Мате не съдържа единствено кофеин. От така поднесената информация, читателя би останал с впечатление, че свойствата му се дължат единствено на съдържанието на кофеин. В действителност, Мате съдържа в пъти по-ниска концентрациа на кофеин в сравнение с кафето и зеления чай. Освен кофеин, Мате съдържа две други активни съставки от семейството на ксантин сапонините, а именно: теофилин, както в зеления чай и теобромин, както в какаото и шоколада. Също и богата и уникална палитра от витамини от В групата, А, С, Е и минералите Желязо, Калий, Калций, Манган, Магнезий и др.
    Кратунката се пълни винаги 4/5 до 5/6 от обема й, а не "колкото е достатъчно за един човек". Идеята е, че това е, както вярно сте посочили, ритуал и той се съблюдава от всички участващи. Човекът запарващ Мате и водещ Мате "церемонията" се нарича matero или cebador, а не Гаучо. Гаучо е наименование за културата допринесла в най-висока степен за популяризирането на Мате в Аржентина, а и не само. Той отпива първата кратунка с Мате не само за проверка качеството и температурата на напитката. В традицията на гуарани, това е човекът поддържащ връзката с духа на Мате и връзката на хората в кръга.
    Приготвянето на сладко Мате с въглени е крайно некоректно. То не се нарича също така, cocido. Думата за сладко Мате е "dulce", а cocido е термин използван за Мате в чаени пакетчета или кафе машина.
    Като цяло сходствата на Мате с всички останали познати напитки са нищожни. Нито една от тях не се и доближава дори по съдържание, свойства и ефект до Мате. В тази посока, единственото сходство с всички популярни енергетични и безалкохолни напитки е вероятно консистенцията му.
    Поздрави,

  • 2
    gva41311515 avatar :-|
  • 3
    off avatar :-|
    ...

    Хубава е статията(въпреки неточностите), но напитката е още по-хубава.
    А на yerbamate може едно мате и малко снизходителност. Ето как да си гo приготви добре ;)
    https://www.youtube.com/watch?v=Hfm2PnvSKNY

  • 4
    izabell avatar :-|
    izabell

    Хареса ми сатията.Пиенето на чай със сламка от кратунка е много интересен,а чаеното дръвче напомня за нашите липи.

  • 5
    baistavri1 avatar :-|
    Bai Stavri

    Аз не познавам Аржентинец или Уругваец които да не пие мате. Пият го в метрото, в офиса, вкъщи. Много си държат на него.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.