Широка мелнишка глътка
Много музика, танци и наздравици на четвъртия Фестивал на мелнишкото вино "Златен грозд"
понеделник, 2 февруари 2015 г.
Проучвам мелнишките хотели и къщи за гости в интернет. От екрана ме заливат гръмки фрази на изящен български като "супериорен суит" и други подобни. Избирам обикновена двойна стая, за която момичето от рецепцията ми казва, че е последната в хотела, защото "ще има фестивал на виното, който с всяка година става все по-популярен".
петък, 6 февруари
Пътуваме за най-малкия град в България под проливен дъжд, все едно е април. По пътя се отбиваме в Сандански, за да взема нещо, което забравих вкъщи, и се вкарвам в приключение. Улиците на града са като реки и краката ми бързо се намокрят. Купувам каквото трябва и продължавам шофирането по джапанки. С тях влизам и в хотела – уикендът започва обещаващо! Хотел "Мелник" е построен през 1978 и реновиран много добре преди около 5 години от човек, който очевидно си пада по ловните трофеи и социализма. Едно странично фоайе е оформено като музей на тази епоха, с червени знамена и портрети на Живков, Людмила и цялото Политбюро. Ликът на Цола Драгойчева веднага ми напомня как в четвърти клас счупих с топка неин портрет в училище, та се наложи баща ми да сменя стъклото, но това е друга история. Важното е, че социализмът в "Мелник" е само в музея и обслужването е на ниво.
В петъчната вечер хотелът все още е празен и вечеряме сами. Докато хапваме пилешки дробчета, "кавардисани с лукче и гъбки" по описанието на сервитьора, разбираме от новините, че София изживява поредната снежна драма. Е, поне този път си я спестихме.
събота, 7 февруари
За щастие дъждът не само е спрял, но в ранното утро и слънцето се показва за кратко. След 10:00 часа в центъра вече се събират момичета в народни носии, които пушат пурети и говорят по смартфоните си. Кметът на Сандански Андон Тотев открива фестивала на виното, като отбелязва, че с всяка следваща година празникът "се усъвършенствува". Разказва виц, който не става за публикуване, а водещият на програмата Иво Танев подканя публиката да се възползва от "течните печки, които са в изобилие, аз вече си ударих един шамар отвътре".
Музикалната програма започва, скарите вече димят. Както казват футболните коментатори – чудесни условия за игра. Появяват се и кукери с леко хаотична арт концепция. Предвожда ги човек, облечен като Ботев четник, със слънчеви очила и свирка като на техно парти (!?). И ако той задава със сабята си и свирката темпото за подскачане на кукерите, то не стана ясно каква е ролята на бутафорния свещеник. Все пак това е езически обичай. Но нищо, това са подробности. Важното е, че празникът набира скорост, а с напредването на консумацията хората стават все по-откровени. Чувам как мъж казва на друг, очевидно негов набор: "Как пък 55 години не седна един език да научиш."
Кебапчетата са безплатни, в пластмасови тарелки, което не се хареса на едно дете: "Искам в чиния". "Няма тука чинии", скастря го майката. Водещият пък обяснява, че при избора на вино и жена е важно да се гледа датата на производство. На сцената се качват деца от местното читалище и започват да рецитират стихове за Мелник.
"Край града внезапно спират хълмове като табун,
а от къщите извира дъх на вино и тютюн.всеки носи своя Мелник, разрушен, пресътворен."
В една от кратките паузи на богатата фолклорна програма разговарям с Митко Манолев-Шестака. Пето поколение мелничанин, чийто прякор идва от една родова особеност – шести пръст на едната ръка. Според него тайната на доброто вино е да си произвеждаш гроздето сам и с мерак, целият процес да е контролиран. Стоим пред неговия щанд на площада, той разказва за четирите си вида вино, но изведнъж вниманието му е привлечено от друг гост на празника: "Госпожа, това не е за наяждане, това е за мезе. Ако не дегустирате от нашето вино, няма да взимате от нашето мезе."
В това време до микрофона се е добрала възрастна жена, която рецитира: "Затуй помнете всички вий, левенти белобради, виното старо пийте вий, жени любете млади."
В разгара на фестивалния следобед зам.-кметът на Сандански Младен Тимчев обяви наградите на "голямото и безпристрастно жури". В категория "Широка мелнишка лоза" (класическият местен сорт, дължащ името си на широките листа) третото място зае изба "Орбелус", която за пръв път участва на феста. Специално за Light от избата споделиха, че правят само биологично чисто вино. При това трудоемко производство плодоотдаването е наполовина – около 500 кг от декар. "Орбелус" разполага с 250 дка засети лозя, а откритата миналата година изба се намира в село Кромидово. Работят с около 15-ина сорта грозде, сред които и френските мурведър, марселан и пти вердо.
Второто място бе отредено за изба "Логодаж" (400 дка лозя), намираща се в едноименното село, която вече 20 години е на пазара. Търговският представител Любима Бардарова уточни пред Light, че виното, с което печелят, е "Мелник 55" – по името на хибридния сорт Мелник 55 (или ранна мелнишка лоза), чието предимство е, че узрява с месец по-рано (края на септември) от широка мелнишка лоза, който въпреки легендарния си статут се отличава с по-висока киселинност и по-слаб цвят от своите модерни наследници. "С "Мелник 55" спечелихме златен медал на Балканския винен форум миналата година, надяваме се и на "Винария" да ни оценят" – сподели Любима Бардарова.
Първо място в категория "Широка мелнишка лоза" спечели "Орбелия" – нова изба в подножието на планината Беласица (село Коларово), която е на пазара от едва 2 години (70 дка лозя, до 100 тона вино). "Изненадаха ни приятно, защото досега на феста не е имало награди за избите. Организаторите дойдоха, взеха две бутилки за комисията, без да кажат защо" – радва се Розалия Лазарова, технолог и лаборант в "Орбелия". Тя ми обясни, че широката мелнишка лоза вече не е това, което е била навремето, защото тогава лозята са били чашковидни, без помощни конструкции. Плодът е бил близо до земята, затова се е изпичал по-добре. Докато ми споделя плановете на "Орбелия" да садят чашковидни лозя, от сцената вече обявяват наградите в категория "Купаж". Трето и второ място отново са за "Орбелус" и "Логодаж", а първа награда печели "Вила Мелник" – изба с 300 дка лозя местни и класически сортове край село Хърсово.
Водещият кани на сцената следващата фолклорна група с думите: "Айде, хубавици, покажете малко… сещате се", а аз минавам по щандовете на останалите изби за кратка раздумка и дегустация.
Винарска изба "Плоски" е семейна (30 дка, от 15 до 25 тона вино) и работи без консерванти, с механично бистрене. Собственикът Васил Ризов разказва, че тръгнал да произвежда ябълки, но сондите не открили вода дори на 40 метра и затова "решихме – лозе ще е". Според него купешкото вино привлича в началото с аромат и плътност, но после човешкото тяло се свива, защото има защитни реакции към химикалите. Докато хубавото вино е пивко и винаги първо свършва на трапезата.
Изба "Мелнишка ласка" е създадена от пето поколение винопроизводители от село Ласкарево. Лозята са засадени през 2005 г. с четири мелнишки сорта – Мелник, Мелник 55, Мелник 82 и мелнишки рубин.
Изба "Агентова къща" също е семейна. Любомир Живанкин купува и реновира преди 2 години рушащата се къща, която навремето е била собственост на мелнишкия търговец Иван Агента. Масивите от 130 дка са в село Долно Спанчево и са засадени с нови или почти нови за региона сортове като каладок, пти вердо, вионие, марселан, малбек, карменер и гренаж. "Идеята ни е да разнообразим твърде тясната палитра от местни сортове. Нашите вина са сухи, по-танинови, сериозни, мъжки вина с потенциал да отлежават" – обяснява Радостина Живанкина.
В края на деня слънцето отново се показва благосклонно над Мелник и правя обиколка на града-музей, за да снимам Кордопуловата къща и останалите му красоти.
неделя, 8 февруари
Вали слаб снежец за радост на сервитьора, според когото тук не е падал сняг от 5 години. Кметът на Мелник открива втория фестивален ден с думите: "Аз едва днес успях да се доредя до микрофона. Много началници, много нещо. Пожелавам ви прекрасно изкарване с г-н Стоянов." Господин Стоянов всъщност е суперзвездата на фолка Володя Стоянов, който ентусиазира публиката не само с появата си, но и с подгряващата реплика: "Войвода от лошо време, лоша жена и люта ракия не се плаши. Ха наздраве!" След което откри едночасовия си сет със "Слушай как шумят буките". Повечето телефони на публиката влязоха в режим "видеозапис".
Използвам последните часове в града за посещение на новия, открит само преди 13 месеца, Музей на виното – изкуствено и твърде лачено място, където се набляга на дегустацията (освен вина там можете да си купите и канадска козметика). Предлагат се вина от 2013 г., защото през дъждовната 2014 реколтата е била много лоша – едва 19% захарност на гроздовия сок, който за широката мелнишка лоза трябва да е 22 - 25.
За съжаление Историческият музей в Мелник вече не работи (имам добри спомени от посещението си преди 4-5 години), така че потегляме към София. Столицата ни посреща скована от сняг и леден вятър, което ме подсеща, че независимо дали човек обича вино, Мелник има две достойнства, заради които си струва да бъде посещаван, особено през зимата – топъл климат и очарователна камерност. Наздраве! Ще се видим догодина на следващото издание на фестивала.
