Чаши за вино (и сайдер) от Страната на баските
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Чаши за вино (и сайдер) от Страната на баските

Чаши за вино (и сайдер) от Страната на баските

Известни като vasos de sidra, verres basques или gobelets bodega, те са трудни за пренасяне в пряк и в преносен смисъл

5224 прочитания

Според редица изследвания удоволствието от консумацията на храни и напитки е, ако не изцяло зависимо, то поне тясно свързано с изпълнението на различни видове ритуали. Те може да са както общоприети – например духането на свещички и яденето на торта на рождени дни, наздравицата преди отпиването на първата глътка алкохол или играта на ядец след обяд с пиле или вечеря с пуйка, така и строго индивидуални – почукването върху кенчето с газирана напитка преди отварянето му, разделянето на бисквити с пълнеж и изяждането на отделните им части в определена последователност или търкането на клечките за суши една в друга преди използването им.

При мен тази зависимост е направо правопропорционална, особено когато става дума за непознати ми до този момент ястия и питиета и съпровождащите ги ритуали и предмети. Когато опитвам нещо за първи път, шансът то да ми хареса е почти гарантиран, ако консумацията му е придружена от някакви специфични действия, интересни церемонии или необичайни за мен чаши, чинии или прибори.

Така си обяснявам и възторга, в който изпаднах, когато за първи път опитах традиционното вино чаколѝ от Страната на баските. Бях толкова впечатлена от начина, по който то ми беше сервирано – сипано от половин метър височина с удивителна точност в ниска, кръгла, с прави стени и без столче чаша от изключително тънко стъкло, че почти не забелязах цвета, мириса и вкуса на самото вино. А те изобщо не са за пренебрегване.

Виното, известно като txakolin на баски, chacolí на испански, txakoli на френски и xacolí на каталунски, е много сухо, свежо, леко газирано, приятно минерализирано, с висока киселинност и ниско съдържание на алкохол. Най-често е бяло (с лек зеленикав отенък), но съществува и във варианти червено и розе*. Освен че го "аерира" (тоест излага на въздействието на кислорода), сипването отвисоко увеличава краткотрайната му пенливост, което донякъде обяснява и малките по обем чаши, в които обикновено се сервира, за да се изпие, преди да се отгазира. Самото вино също е краткотрайно и е препоръчително да се консумира в рамките на една година от бутилирането му. Чаколи се комбинира чудесно с pintxos – баският (и поне според мен много по-вкусен) вариант на испанските tapas (чиято консумация също е свързана със серия интересни ритуали, но това е тема за друга история). Произвежда се и се пие в Страната на баските от векове, но получава Denominación de Origen (сертификат за произход) едва през 1989 г. Въпреки че оттогава добива известна международна популярност, чаколи и досега остава най-вече местен продукт, като само около 15% от общото производство се изнася на международния пазар. Но това далеч не е лоша новина.

Освен вкусовете и ритуалите се оказва, че удоволствието от консумацията на храни и напитки зависи и от това дали тя се случва на правилното място, в правилния момент и точния контекст. Французите имат един хубав израз – ça voyage mal (буквално "не пътува добре") – така те описват неуспешния опит да пренесем нещо локално и "екзотично", което на място ни се е сторило особено вкусно, интересно или вълнуващо, но което, извадено от оригиналния си контекст и родното си място, се оказва нелепо или разочароващо**.

Изразът важи с пълна сила за продължилите ми няколко години опити да "изнеса" и пия чаколи извън "естествената" му среда. Когато за първи път го опитах в Барселона (въпреки че не е в Страната на баските, градът може да се похвали с голямо количество и избор на баски pintxos барове), веднага ми се прииска да отнеса преживяването със себе си – след известни преговори си тръгнах от заведението с бутилка чаколи и подарък чаша. Докато се прибера, чашата беше станала на сол в чантата ми, а бутилката впоследствие забравих у приятелката, на която гостувах, и тя така и не стигна до София. Вторият ми опит, при пътуване до Билбао, също се провали. Престоят ми в столицата на Биская премина в дегустация на всички възможни сортове чаколи – там и установих, че само един от тях се пие в първоначално впечатлилите ме ниски чаши, известни като vasos de sidra, тъй като те всъщност са предназначени най-вече за сайдер. Поради липса на място обаче се наложи пак да си тръгна без чаколи и чаши в багажа. Когато се озовах в Страната на баските отново, този път от френската й страна, вече бях твърдо решена да не я напускам без бутилка вино и комплект чаши, които на френски се наричат verres basques или, кой знае защо, gobelets bodega.

Когато виното и чашите най-накрая стигнаха до София обаче, преживяването се оказа доста разочароващо. За разлика от сръчните баски сервитьори на мен сипването отвисоко хич не ми се удаде и половината бутилка завърши изплискана навън, а това, което успях да сипя в чашите, съвсем бегло напомняше страхотния свеж и леко газиран вкус, който си спомнях отпреди. И то само защото го пиех в България, а не в Барселона, Билбао или Байон.

Затова тази година на 14 февруари вместо с китайски плюшени меченца и швейцарски шоколадови бонбони за Свети Валентин смятам да отпразнувам Трифон Зарезан, като изпия една чаша асеновградски мавруд. За да не стане работата съвсем скучна обаче, мисля да си го сипя в единствената оцеляла от комплекта чаша за чаколи.

* Виното чаколи се дели и на няколко различни подсорта според географския му произход: три от тях се произвеждат на територията на Страната на баските - Getariako Txakolina от провинция Гипускоа, Bizkaiko Txakolina от Биская и Arabako Txakolina от Алава, но съществуват и два по-малки сорта, които се отглеждат в испанските провинции Кантабрия и Бургос, които граничат с автономната област. Според Фран – домакинът ни в Билбао, който прие развеждането ни по барове и опитването на всички възможни сортове чаколи като мисия, от която зависи човешки живот, само виното от Гипускоа се сервира в така наречените vasos de sidra, докато това от Биская се пие в обичайните винени чаши със столче.

** Целият израз, изпълнен със самоирония и с гурмански патриотизъм едновременно, е "Les français, ça voyage mal, c’est comme le camembert!". Аз се сещам за доста мои случаи с такива "злополучни пътници" през годините: шарените ботуши, направени по поръчка специално за мен в Бутан, които се оказаха тотално абсурдни и напълно неносими на българска почва; чаят мате, който ми се стори като най-вкусното нещо на света, когато го опитах за първи път в компания на аржентинци в Мадрид, а когато впоследствие го донесох и приготвих в София, като по чудо се беше превърнал в горчива, прашна и почти негодна за пиене течност; дискът с кубинска салса, която бях слушала в захлас в продължение на един месец в Хавана, който прозвуча ужасно депресиращо, нелепо и не на място на фона на снежните софийски виелици. 

Според редица изследвания удоволствието от консумацията на храни и напитки е, ако не изцяло зависимо, то поне тясно свързано с изпълнението на различни видове ритуали. Те може да са както общоприети – например духането на свещички и яденето на торта на рождени дни, наздравицата преди отпиването на първата глътка алкохол или играта на ядец след обяд с пиле или вечеря с пуйка, така и строго индивидуални – почукването върху кенчето с газирана напитка преди отварянето му, разделянето на бисквити с пълнеж и изяждането на отделните им части в определена последователност или търкането на клечките за суши една в друга преди използването им.

При мен тази зависимост е направо правопропорционална, особено когато става дума за непознати ми до този момент ястия и питиета и съпровождащите ги ритуали и предмети. Когато опитвам нещо за първи път, шансът то да ми хареса е почти гарантиран, ако консумацията му е придружена от някакви специфични действия, интересни церемонии или необичайни за мен чаши, чинии или прибори.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    denitza avatar :-?
    DeHu

    Бях в Билбао преди две години и последната вечер пих точно Bizkaiko Txakolina, но честно казано, не си спомням вкуса и аромата въобще.. Може би защото наблегнах повече на вечерята с бразилски специалитети ...


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK