Оранжево небцето
За био-, биодинамичните и натуралните вина, или как, след като зелената вълна обхвана и виното, сега то е на път да пооранжевее
Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.
"Десетте най-добри места, в които да пиете натурално вино в Лондон" от Изабел Легрон – единствената фразнцузойка, носител на престижната титла Master of wine, е една от многото статии, на които попаднах, търсейки мъничко вдъхновение и интересна гледна точка за тази статия. "Десетте най-добри" означава, че има още много. Космополитният Лондон е световната столица на виното, където трендовете се зараждат, развиват, а и понякога умират. Мястото, където е гребенът на консуматорската вълна и точно там в момента са поставени натуралните вина. Наричани още "оранжеви" вина заради типичния си цвят във всички оттенъци на кехлибареното, тези вина, произведени с минимална технологична намеса, са перфектно балансираната пресечна точка между автентичността на природата и трупаните с поколения човешки знания и опит.
София от своя страна е мястото, където такива вина са опитвали една шепа хора, още по-малко са наистина запознати с тяхната същност и философия, а производството им се свежда до... едно вино от една изба.
Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.
Вече съм абонат Абонирайте сеВъзползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент
1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата
Вижте абонаментните планове
10 коментара
Разбирам основанието на авторката да клони към негативно отношение към домашните български вина. Мога да се съглася, че част от хората, които си произвеждат вино го смятат за най-доброто. Те често пръскат лозите против вредители и болести, добавят много захар и стабилизатори във виното и после казват "ето моето вино е чисто".
Нерядко обаче, дори и да не се отличават с особени вкусови качества, домашните вина практически са по-чист продукт от много от бутилките в магазина, та дори и по-скъпите.Ето например семейството се грижим за малко лозе за лични нужди. Сортовете са смесени, има и диви (не се отглежат за комерсиалното производство). Лозето не се пръска и не се тори. Единствено копаене и резитба. Шарата превира в стари дъбови бъчви.Не се добавят каквито и да било препарати по време или след ферментацията. Разбира се това прави виното неустойчиво, нужно е да се съхранява на студено и обикновено изкарва само до края на зимата. Но имаме солидна основа да твърдим, че пием чист продукт.
Киселостта, която авторката споменава обикновено се дължи не на това че виното е вкиснало, а че гроздето не е имало достатъчно захарност, тъй като повечето селски лозя са със смесени сортове грозде, които не зреят по едно и също време.
Всички купени вина обаче, били те и био са пастьоризирани, за да не се развалят. При този процес се убиват някои от полезните съставки на виното.
.....брей,пастьоризирани!!!
Видя ли надпис БИО в България....бързо подминавам. Причината е, че веднъж видях едни младежи на борсата в Слатина да препразват от турски касетки домати и пъпеши в наши пластмасови. След това същите младежи разтоварваха от микробуса си "био-продуктите" в магазинчето срещу Елемаг до Хим. факултет!
Статията се отнася снизходително към "перфектното вино на дядо", и в същото време ни навира в очите възкисели вина "със силно изразени аромати на "селски двор" или ферма", при които "ферментацията е естествена, т.е. не се използват културни дрожди, а множеството добавки, подобрители, филтранти, консерванти, които са неотменна част от конвенционалното винопроизводство, тук липсват".
Демек същата технология като на дядовото вино.
Това е типичен български комплекс - ако имаме някаква си наша традиция, тя е селска, ретроградна, почти срамна, обаче ако италианците имат абсолютно същата традиция тя е вече coooool.
До Константин!
Константине, по нашите земи вино се прави от векове, но първите качествени бели вина в Евксиноград са направени от германски енолози. Живеем в 21 в., и продължаваме да хвалим виното на дядо, и ракията от селския казан, и един друг се надлъгвате, че били "екологични". И не ми хвали дъбовата бъчва в мазата, останала там от Балканската война...
В статията става дума за вина, с които хора даже от райони с камениста почва, на която нищо не никне, печелят добре, и живеят повече от прилично, дори и за стандартите на богатите европейски страни. Защото виното е култура, стандарт, напитката на средната и богата класа (за разлика от ракията и бирата).
И докато не забелязваме, че 1/3 от продаваните вина са от т.нар. "Нов свят", да не стане, че както страната ни е залята от турски домати, да се залее с турски вина!
за съжаление при нас традициите не са като при другите държави.
Причината, че през 30 години ги изкореняваме.
а едно лозе иска да се работи, след това да имаш инвентар за вино, а и накрая поне малко знание ;-))
ако не се започнат курсове по места за това как се правят буркани, лютеница, кисело зеле, вино, кисело мляко и сирене - всичко това ще го изгубим завинаги..
Виното трябва да има едно качество - никога да не свършва...
До коментар [#5] от "historama":
Не разбирам част от доводите ти. Това, което ми казваш, е че като живеем в 21 век трябва да забравя за виното на дядо? Това е както някой коментира по-горе за типичния български комплекс - ако имаме някаква си наша традиция, тя е селска и срамна, обаче ако италианците имат абсолютно същата традиция тя е вече голямата работа.
Също не разбрах какво против имаш 50 годишните ми дъбови бъчви? Ако ти намираш съдовете от неръждаема стомана или пластмаса за по-добри, окей твоя воля.
До коментар [#8] от "Константин":
За бъчвите. Дъбовите бъчви се използват за подобряване на някои характеристики на вино, да добие един специфичен вкус, и да е по-трайно (с по-дълъг живот). Използват се 2-3 пъти, и след това се бракуват или продават (по-понятни причини).
Не забравяй виното на дядо ти, то е част от детството ти. Но виното на дядо ти не е било по-различно от това на съседа му, на баща ми. Едно вино, което се оставя да ферментира до края на ноември, и докато е още младо се започва юнашкото му пиене, и към април е вече на привършване, иначе от топлото то ще се развали. И така всяка година, без да се помисли аджеба може ли да виното да стане по-бистро, вкусът му по-елегантен, така че да гъделичка небцето, и удоволствието да не бъде да се изпие една кана, а да се порадваш на цвета му, да усетиш дъха на круша, слама, череши, или да сбърчиш нос и да извикаш - хм, мокро куче. Защото наистина виното е наука, финес, просто напитката на боговете.
Някой път си направи една малка дегустация в къщи с 3 вина: едно домашно, божоле нуво, и напр. виа диагоналис.
Домашното и божолето би трябвало да са еднакви, и двете са млади, като имаш предвид, че сорта гаме не е от най-изисканите. И след това кювето Виа Диагоналис, направено от мерло, каберне, малко мавруд и рубин. И тогава ще разбереш какво имам предвид, когато говоря за изискана напитка (нече това е най-финото вино). разбира се това се плаща, но и това е идеята - да се печели.
наздраве!
До коментар [#9] от "historama":
Аз въобще не се заблуждавам, че виното, което си произвеждам има кой знае какви вкусови качества. Акцентът ми в първия пост беше върху чистота като продукт. Щом си навъттре по темата с вината знаеш, че на много вина пише "съдържа сулфити". Това си е химикал за консервиране. Да не говорим за химикалите, с които са пръскани лозите против болести и вредители.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.
Вход