Оранжево небцето

За био-, биодинамичните и натуралните вина, или как, след като зелената вълна обхвана и виното, сега то е на път да пооранжевее

"Десетте най-добри места, в които да пиете натурално вино в Лондон" от Изабел Легрон – единствената фразнцузойка, носител на престижната титла Master of wine, е една от многото статии, на които попаднах, търсейки мъничко вдъхновение и интересна гледна точка за тази статия. "Десетте най-добри" означава, че има още много. Космополитният Лондон е световната столица на виното, където трендовете се зараждат, развиват, а и понякога умират. Мястото, където е гребенът на консуматорската вълна и точно там в момента са поставени натуралните вина. Наричани още "оранжеви" вина заради типичния си цвят във всички оттенъци на кехлибареното, тези вина, произведени с минимална технологична намеса, са перфектно балансираната пресечна точка между автентичността на природата и трупаните с поколения човешки знания и опит.

София от своя страна е мястото, където такива вина са опитвали една шепа хора, още по-малко са наистина запознати с тяхната същност и философия, а производството им се свежда до... едно вино от една изба.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
10 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    kosioo avatar :-|
    Константин
    • - 5
    • + 9

    Разбирам основанието на авторката да клони към негативно отношение към домашните български вина. Мога да се съглася, че част от хората, които си произвеждат вино го смятат за най-доброто. Те често пръскат лозите против вредители и болести, добавят много захар и стабилизатори във виното и после казват "ето моето вино е чисто".

    Нерядко обаче, дори и да не се отличават с особени вкусови качества, домашните вина практически са по-чист продукт от много от бутилките в магазина, та дори и по-скъпите.Ето например семейството се грижим за малко лозе за лични нужди. Сортовете са смесени, има и диви (не се отглежат за комерсиалното производство). Лозето не се пръска и не се тори. Единствено копаене и резитба. Шарата превира в стари дъбови бъчви.Не се добавят каквито и да било препарати по време или след ферментацията. Разбира се това прави виното неустойчиво, нужно е да се съхранява на студено и обикновено изкарва само до края на зимата. Но имаме солидна основа да твърдим, че пием чист продукт.

    Киселостта, която авторката споменава обикновено се дължи не на това че виното е вкиснало, а че гроздето не е имало достатъчно захарност, тъй като повечето селски лозя са със смесени сортове грозде, които не зреят по едно и също време.

    Всички купени вина обаче, били те и био са пастьоризирани, за да не се развалят. При този процес се убиват някои от полезните съставки на виното.

    Нередност?
  • 2
    eee35308324 avatar :-P
    eee35308324
    • + 3

    .....брей,пастьоризирани!!!

    Нередност?
  • 3
    chichka avatar :-|
    chichka
    • - 1
    • + 3

    Видя ли надпис БИО в България....бързо подминавам. Причината е, че веднъж видях едни младежи на борсата в Слатина да препразват от турски касетки домати и пъпеши в наши пластмасови. След това същите младежи разтоварваха от микробуса си "био-продуктите" в магазинчето срещу Елемаг до Хим. факултет!

    Нередност?
  • 4
    atropin avatar :-|
    atropin
    • - 1
    • + 9

    Статията се отнася снизходително към "перфектното вино на дядо", и в същото време ни навира в очите възкисели вина "със силно изразени аромати на "селски двор" или ферма", при които "ферментацията е естествена, т.е. не се използват културни дрожди, а множеството добавки, подобрители, филтранти, консерванти, които са неотменна част от конвенционалното винопроизводство, тук липсват".
    Демек същата технология като на дядовото вино.
    Това е типичен български комплекс - ако имаме някаква си наша традиция, тя е селска, ретроградна, почти срамна, обаче ако италианците имат абсолютно същата традиция тя е вече coooool.

    Нередност?
  • 5
    historama avatar :-|
    historama
    • - 1
    • + 1

    До Константин!
    Константине, по нашите земи вино се прави от векове, но първите качествени бели вина в Евксиноград са направени от германски енолози. Живеем в 21 в., и продължаваме да хвалим виното на дядо, и ракията от селския казан, и един друг се надлъгвате, че били "екологични". И не ми хвали дъбовата бъчва в мазата, останала там от Балканската война...
    В статията става дума за вина, с които хора даже от райони с камениста почва, на която нищо не никне, печелят добре, и живеят повече от прилично, дори и за стандартите на богатите европейски страни. Защото виното е култура, стандарт, напитката на средната и богата класа (за разлика от ракията и бирата).
    И докато не забелязваме, че 1/3 от продаваните вина са от т.нар. "Нов свят", да не стане, че както страната ни е залята от турски домати, да се залее с турски вина!

    Нередност?
  • 6
    ivanejohn avatar :-|
    Ivan eJOHN
    • + 1

    за съжаление при нас традициите не са като при другите държави.
    Причината, че през 30 години ги изкореняваме.

    а едно лозе иска да се работи, след това да имаш инвентар за вино, а и накрая поне малко знание ;-))

    ако не се започнат курсове по места за това как се правят буркани, лютеница, кисело зеле, вино, кисело мляко и сирене - всичко това ще го изгубим завинаги..

    Нередност?
  • 7
    samsum avatar :-P
    Deputat 241

    Виното трябва да има едно качество - никога да не свършва...

    Нередност?
  • 8
    kosioo avatar :-|
    Константин

    До коментар [#5] от "historama":

    Не разбирам част от доводите ти. Това, което ми казваш, е че като живеем в 21 век трябва да забравя за виното на дядо? Това е както някой коментира по-горе за типичния български комплекс - ако имаме някаква си наша традиция, тя е селска и срамна, обаче ако италианците имат абсолютно същата традиция тя е вече голямата работа.

    Също не разбрах какво против имаш 50 годишните ми дъбови бъчви? Ако ти намираш съдовете от неръждаема стомана или пластмаса за по-добри, окей твоя воля.

    Нередност?
  • 9
    historama avatar :-|
    historama

    До коментар [#8] от "Константин":

    За бъчвите. Дъбовите бъчви се използват за подобряване на някои характеристики на вино, да добие един специфичен вкус, и да е по-трайно (с по-дълъг живот). Използват се 2-3 пъти, и след това се бракуват или продават (по-понятни причини).
    Не забравяй виното на дядо ти, то е част от детството ти. Но виното на дядо ти не е било по-различно от това на съседа му, на баща ми. Едно вино, което се оставя да ферментира до края на ноември, и докато е още младо се започва юнашкото му пиене, и към април е вече на привършване, иначе от топлото то ще се развали. И така всяка година, без да се помисли аджеба може ли да виното да стане по-бистро, вкусът му по-елегантен, така че да гъделичка небцето, и удоволствието да не бъде да се изпие една кана, а да се порадваш на цвета му, да усетиш дъха на круша, слама, череши, или да сбърчиш нос и да извикаш - хм, мокро куче. Защото наистина виното е наука, финес, просто напитката на боговете.
    Някой път си направи една малка дегустация в къщи с 3 вина: едно домашно, божоле нуво, и напр. виа диагоналис.
    Домашното и божолето би трябвало да са еднакви, и двете са млади, като имаш предвид, че сорта гаме не е от най-изисканите. И след това кювето Виа Диагоналис, направено от мерло, каберне, малко мавруд и рубин. И тогава ще разбереш какво имам предвид, когато говоря за изискана напитка (нече това е най-финото вино). разбира се това се плаща, но и това е идеята - да се печели.
    наздраве!

    Нередност?
  • 10
    kosioo avatar :-|
    Константин

    До коментар [#9] от "historama":

    Аз въобще не се заблуждавам, че виното, което си произвеждам има кой знае какви вкусови качества. Акцентът ми в първия пост беше върху чистота като продукт. Щом си навъттре по темата с вината знаеш, че на много вина пише "съдържа сулфити". Това си е химикал за консервиране. Да не говорим за химикалите, с които са пръскани лозите против болести и вредители.

    Нередност?
Нов коментар

Още от Капитал