Dreamcatcher
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Dreamcatcher

Dreamcatcher

Групите за сънища са добра алтернатива на индивидуалната терапия

8055 прочитания

© Цветелина Белутова


"Психиката има невероятното свойство да са самолекува" – така завършва разговора ни Яна Монева – юнгиански психотерапевт, която организира т.нар. групи за сънища. Яна завършва клинична психология в СУ и след това продължава "с едно дълго терапевтично обучение". През 2010 г. завършва дистанционно института "Юнг" в Цюрих като юнгиански терапевт. Тя е сред първите пет в България, в момента са около десетина.

Питам я дали интересът към предлаганите от нея услуги се е увеличил през последните години. "Все повече хора идват на терапия, отговаря тя. Ако в началото – между 2001 и 2005 г. не бях особено търсена, сега идват много клиенти с реални проблеми – хора, които си задават въпроса кои са. Повечето от тях очакват, че могат да решат един емоционален проблем по рационален начин и очакват това да се случи и в терапията – че някой ще им каже какво и как да го направят. Най-основното нещо и в индивидуалната терапия, и в групите за сънища, е, че се учим през преживяванията си, през това да направим връзки – да си зададем въпроса защо на мен се случва точно това в този момент от живота ми. Никой не може да свърже елементите от един сън или от фантазия, без да го съотнесе с личния си живот."

За началото на груповата психотерапия историята на психологията приема организираните през 1905 г. от американския д-р Джоузеф Хенри Прат сбирки с туберколозни пациенти. Впоследствие появилите се концепции за груповата психотерапия са най-различни – пионерът Прат напълно отрича Фройд и психоанализата, докато работещият в средата на 30-те години на миналия век Луис Вендър подборно описва как учението на Фройд може да се използва в груповата терапия. По същото време (1936 г.) Пол Шилдър вкарва нови техники в груповата терапия – провокиране на съпротива, анализ на методите на изтласкване и вкарването на сънищата и мечтите в процеса. Именно той е специалистът, когото историята признава за организатор на първата група за психотерапевтично лечение.

Яна Монева започва да се занимава с група за сънища, спомени и преживявания преди една година, но тогава тя е била затворена. Групата, която води през последните месеци е отворена и тематична. "Отворената прилича на театър с тази разлика, че участваш, но присъствието не е задължително. Докато затворената предполага постоянно присъствие", обяснява тя.

Предимствата на груповата терапия според нея са енергията, която се генерира, както и обратната връзка, която всеки присъстващ може да получи от другите за дадена травматична ситуация, сън, преживяна емоция, конфликт и т.н. "В началото някои хора от групите идваха с тетрадки и очакваха аз като един говорещ съновник да тълкувам, смее се Яна. Обаче всеки сън е толкова личен, колкото специален е всеки човек, и за да го разкодираш, да го разбереш – трябва да влезеш в личния му живот."

Групата за сънища има своите правила, с които всеки участник трябва да се съгласи, преди да се включи: "Едното е, че всичко, което си казваме, остава между нас. Другото е никой да не обсъжда никого извън групата – нямаш право да споделяш нищо освен собствените си преживявания, не можеш да коментираш другите участници навън. Другото важно нещо в груповия процес е, че не си даваме съвети и оценки. Защото първото нещо, което хората решават, когато чуят, че някой има проблем, е да му дадат съвет, да цитират мъдра мисъл… Ако искаш да помогнеш на някого, по-добре е да споделиш кога в живота си си се чувствал по подобен начин и как си го преодолял. Групата е много добро място, ако човек има нужда да се събере през повече огледала, през повече гледни точки."

Яна обяснява, че не се обсъждат само сънища. Темите са различни – от сънища и мечти през отношения в офиса до любовни драми. Освен това тя е завършила психодрама и често прилага техниките от нея. "Ето какво се случва например, ако темата е сънища, разказва тя. Обичайно загряваме и аз моля всеки да каже с какъв сън идва – някой може да няма, друг пък да има повтарящ се – чуваме ги и избираме един, с който да работим. Тогава влизаме в образите на съня и се опитваме да го оживим през асоциациите на човека, например много често питам какво е чувството на съня – то е особено важно. Сънят има обективно и субективно ниво. На обективно ниво в съня се появяват хора, които познаваме, и отношенията, които имаме с тях. На субективно ниво всички елементи на съня са наши части, наши съдържания, които се опитваме да чуем какво искат да ни кажат. Може например да сънувам майка ми и на обективно ниво бих си мислила какво ли се случва с нея, дори бих я чула, за да проверя обективната реалност на съня. Но на субективно ниво, когато го мисля символично, го мисля като метафора и майка ми може да е майката вътре в мен – и ако тя ми се кара, може би в момента съм една лоша майка за себе си. Това е абсолютно фигуративно."

В сеансите "се взема сънят" и групата се опитва да го оживи – разказва се отново, всички го чуват, Яна пита за чувството, защото именно то е много важно, то е следа… Винаги разпитва кога човекът се е чувствал по подобен начин, кой в живота му го е карал да се чувства така, т.е. съживява се и някаква история на човека. "И обичайно това, което аз правя, е психодраматично – човекът може да избере различни хора от групата за образите в съня си, да им даде реплики, да ги постави на една външна и вътрешна сцена и да види отстрани какво се случва и на какво му напомня тази ситуация. Обичайно тя напомня на нещо, случило се някога, или на нещо, което иска да бъде решено в реалността", обяснява Яна. "Като цяло идеята на психоанализата след Фройд е, че психичната реалност – сънища, мечти, фантазии – е не по-малко истинска от телесната, физическата реалност. Ние прекарваме голяма част от живота си в тази психична реалност – сънувайки, мечтаейки, реейки се. И голяма част от нашия опит минава във връзка с несъзнаваното. За мен е много важно да имаме добър контакт между съзнаваното и несъзнаваното и този асансьор да се движи в едната и в другата посока, без това да ни затормозява – без да изтласкваме, без да зачеркваме, без да се правим, че нещо не съществува…"

Подробности за групата за сънища можете да откриете във фейсбук.

"Психиката има невероятното свойство да са самолекува" – така завършва разговора ни Яна Монева – юнгиански психотерапевт, която организира т.нар. групи за сънища. Яна завършва клинична психология в СУ и след това продължава "с едно дълго терапевтично обучение". През 2010 г. завършва дистанционно института "Юнг" в Цюрих като юнгиански терапевт. Тя е сред първите пет в България, в момента са около десетина.

Питам я дали интересът към предлаганите от нея услуги се е увеличил през последните години. "Все повече хора идват на терапия, отговаря тя. Ако в началото – между 2001 и 2005 г. не бях особено търсена, сега идват много клиенти с реални проблеми – хора, които си задават въпроса кои са. Повечето от тях очакват, че могат да решат един емоционален проблем по рационален начин и очакват това да се случи и в терапията – че някой ще им каже какво и как да го направят. Най-основното нещо и в индивидуалната терапия, и в групите за сънища, е, че се учим през преживяванията си, през това да направим връзки – да си зададем въпроса защо на мен се случва точно това в този момент от живота ми. Никой не може да свърже елементите от един сън или от фантазия, без да го съотнесе с личния си живот."


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    nikolay_uk avatar :-P
    Николов

    Мале, Капитал - какво Ви става? Една статия за "пясъчна терапия", сега за "група за сънища". Очаквам в следващия си брой да ни представите баячки, знахарки и развалячки на магии.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK