Зарови с ръце
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Зарови с ръце

Зарови с ръце

Пясъчната терапия помага на деца и възрастни да извадят проблемите си на показ чрез избор на предмети

8801 прочитания

© Цветелина Белутова


Че няма да попаднете на типична терапевтична сесия, разбирате още от влизането в център-ателие "Николай Шмиргела", където ви посреща Юлия Банкова. Мястото прилича по-скоро на галерия – с произведения на прочутия скулптор, на когото Юлия е внучка. Тук обаче се случва нещо повече от среща с творбите на Шмиргела. В ателието, което домакинята е нарекла "арт терапевтично пространство", ще се срещнете най-вече със себе си. "Хората имат нужда от етикети и затова на моята визитка пише арт терапевт", усмихва се топло дамата. Това ми остава и като усещане след срещата с нея – топло, приветливо и разбиращо, а арт терапията не е единственият метод, с който тя може да ти помогне. Тя е една от малкото терапевти, които са обучени да практикуват все още не особено познатите у нас пясъчна терапия и констелация.

Преди повече от десет години, следвайки интуицията си, Юлия решава да не превръща ателието в изложбена зала, а започва да кани групи от деца, които да рисуват, да мачкат глина, да се забавляват. "Постепенно разбрах защо това се случва, разказва тя. Разгадах символите – освен че децата са нашите учители – аз, имайки четири например, се уча всеки ден от тях и се променям, те носят истината за духа, в тях е силата. После в ателието измислихме съвместни занимания за деца и родители и стана ясно, че през глината, през рисуването излизат много проблеми. Така, съвсем логично, преминах към арт терапията и сега ателието е арт терапевтично пространство, в което се случват чудеса." На въпроса какви точно са тези чудеса отчасти отговаря брошурата на входа: Това е "Арт терапевтично пространство, където всеки може да направи опит сам да намери отговорите, да преодолее препятствията и страховете си, като трансформира чувствата си, за да направи връзка със себе си, а децата да се справят с очакванията на възрастните и напрежението, което им създава ежедневието".

Питам Юлия какво точно се случва тук. "Всеки процес е много личен. Всяка психика носи своята индивидуалност. Но на всеки, който си тръгва оттук, казвам, че трябва да остане насаме със себе си и с подаръка, който е получил, защото няма човек, прекрачил прага на ателието, който да не е мотивиран да промени нещо в себе си. Защото не терапевтът ги променя – хората, идващи тук, сами се променят. Онова, което се случва в ателието, е възможност да останеш насаме със себе си и по един много щадящ, деликатен и подкрепящ теб самия начин да получиш възможността да извадиш проблема, без дори да го назоваваш – особено за децата, но дори и за възрастните. Защото ние, възрастните, сме изтъкани от толкова много комплекси и вътрешни прегради, че ни е много трудно да си признаем за даден проблем. А за едно дете с нощни кошмари или за дете, преживяло насилие, ще е много трудно да формулира какво го измъчва. Чрез средствата на арт терапията и пясъчната терапия е много по-лесно да избереш една фигура, която е символ на този детски кошмар или на години неназован конфликт – и по този начин получаваш възможността да го видиш, да си кажеш "Да, ето, това е проблемът" – безсловесно, невербално, което е безценно. Трябва да се случи тази връзка – през ръката, през мозъка, за да се изградят нови невронни връзки, защото в момента на осъзнаването си казваш: "Да, беше, но не е толкова страшно." Защото в този момент ти имаш възможност да извадиш своя ресурс – да намериш сърцето, да откриеш ключа, да активираш вътрешната си сила, която ние винаги носим, но отказваме да използваме, потъпкваме я ежедневно – заради възпитанието ни, заради изискванията на обществото и поради ред други причини."

Пясъчната терапия, която Юлия практикува, е измислена и развита от юнгианския терапевт Дора Калф през 50-те и 60-те години на миналия век и се базира на проучванията й в института "Юнг" в Цюрих и на тибетския будизъм. Идеята на сандъчето с пясък, което погледът ти може да обхване, е да се създаде едно защитено пространство за психиката. "Много е важна ролята на терапевта, който подкрепя клиента си, но за мен най-основното в пясъчната терапия е, че клиентът сам върви по пътеката към себе си, подкрепян от терапевта, обяснява Юлия. Когато едно дете види всички тези предмети, от които трябва да избере няколко и да ги нареди в сандъчето с пясъка, за него това е игра, но то веднага вади някакъв проблем на показ – например развода на родителите си, представен като война между пиратски кораби. За него това е много щадящ начин да изрази проблема, да го види и да намери своя ресурс, своя начин да се справи – или ще намеси в битката добър магьосник, или ще открие заровено съкровище." Според терапевтката по време на пясъчната терапия излизат символите, които ще ни поведат по един много деликатен, но сигурен начин към промяна на нашия вътрешен свят, а това неизбежно води и към промяна на отношението ни към външния свят – ние също се променяме, осъзнато или не.

"Когато някой влезе в ателието, моята роля е да забележа максимално много неща, да го усетя, да резонирам с него, да усетя потребността, да усетя хаоса, продължава Юлия. Аз съм тук само за да подкрепям клиентите си в техните пътешествия. Защото някои от тях за час и половина правят огромни крачки, с тях се случват невероятни неща… На психиката обаче й трябва време. Много бавни са процесите на промяна. Трябва да си дадеш време да се наместят в теб тези енергийни системи и полета. Много често, даже винаги, аз имам идея какво да работя всяка следваща сесия с клиента си, но като правило това никога не се случва, защото по време на сесията се появява една дума, вкус, усещане – всъщност това е истинското, а аз съм тук, за да го уловя."

Питам я кой от трите метода е най-ефикасен – арт терапията, пясъчната терапия или констелациите. "Така се случва, че рядко използвам само един терапевтичен метод, обикновено ги съчетавам", признава тя. "А помощ винаги има - категорична е Юлия - стига да я поискаме и да сме мотивирани да се променим. Аз съм тук, за да помогна на желаещите да се свържат с тази помощ, със себе си, да разчетем знаците заедно, без обаче да се намесвам в това дешифроване. Затова непрекъснато ги питам – как се чувстваш, какво усещаш. Най-лесно е да ти набия едни готови фрази, все едно съм се взела за някакво гуру и ей сега, веднага ще ти променя живота. Връзката душа - тяло е толкова силна, че тялото ти не може да бъде излъгано – не мога да те накарам през теб да мине нещо, което не е твое, да направиш нещо, което ти е чуждо – не е редно. Животът е едно училище. Всеки проблем е един урок. Въпросът е как избираш да приемеш и да преминеш през всяка ситуация."

Че няма да попаднете на типична терапевтична сесия, разбирате още от влизането в център-ателие "Николай Шмиргела", където ви посреща Юлия Банкова. Мястото прилича по-скоро на галерия – с произведения на прочутия скулптор, на когото Юлия е внучка. Тук обаче се случва нещо повече от среща с творбите на Шмиргела. В ателието, което домакинята е нарекла "арт терапевтично пространство", ще се срещнете най-вече със себе си. "Хората имат нужда от етикети и затова на моята визитка пише арт терапевт", усмихва се топло дамата. Това ми остава и като усещане след срещата с нея – топло, приветливо и разбиращо, а арт терапията не е единственият метод, с който тя може да ти помогне. Тя е една от малкото терапевти, които са обучени да практикуват все още не особено познатите у нас пясъчна терапия и констелация.

Преди повече от десет години, следвайки интуицията си, Юлия решава да не превръща ателието в изложбена зала, а започва да кани групи от деца, които да рисуват, да мачкат глина, да се забавляват. "Постепенно разбрах защо това се случва, разказва тя. Разгадах символите – освен че децата са нашите учители – аз, имайки четири например, се уча всеки ден от тях и се променям, те носят истината за духа, в тях е силата. После в ателието измислихме съвместни занимания за деца и родители и стана ясно, че през глината, през рисуването излизат много проблеми. Така, съвсем логично, преминах към арт терапията и сега ателието е арт терапевтично пространство, в което се случват чудеса." На въпроса какви точно са тези чудеса отчасти отговаря брошурата на входа: Това е "Арт терапевтично пространство, където всеки може да направи опит сам да намери отговорите, да преодолее препятствията и страховете си, като трансформира чувствата си, за да направи връзка със себе си, а децата да се справят с очакванията на възрастните и напрежението, което им създава ежедневието".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    "Пясъчната терапия помага на деца и възрастни да извадят проблемите си на показ чрез избор на предмети"

    Капитал, смятах Ви за сериозна медия. Покажете ми една западна страна в която "пясъчната терапия" е признат клиничен метод? Лесно може да видите дали някоя "терапия" се води за призната клинична практика ако проверите дали разходите за тази "терапия" се покриват от осигурителните каси и частните застрахователи.

  • 2
    lenilaf avatar :-|
    drakon

    е какво значение има дали е признат метод, щом помага на хората ( и не вреди).
    аз лично не бих заровила ръце в пясъка, за да изваждам проблемите си на яве, но това не означава, че за някой това не е единствения (например) начин. А и терапевтката много остроумно е посочила още в началото, че след като е нужен етикет, то на нейната визитка пише 'арт терапевт'.

  • 3
    lenilaf avatar :-|
    drakon

    До коментар [#1] от "Николай Николов":

    + ако се потърси се намира с два клика, че съществува такава терапия.. ( не знам дали е 'достатъчно сериозна':))

  • 4
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#2] от "lenilaf": какво значение има дали е признат метод, щом помага на хората ( и не вреди). "

    Лошо няма. По принцип, то плацебото така и си действа - и плацебо ефектът е съвсем реален и научно доказан. Проблемът е, че отчаяни хора могат да се вържат на такива неща. Една позната, лека и пръст, прахоса малко състояние понеже някакъв "народен лечител" я беше излъгал, че можел да лекува рак. Е, знахарът винаги може да каже "поне не съм навредил", но от това измамата не става по-малка. Та, трябва да се внимава с подобни ненаучни шарлатании. В крайна сметка въпросните "терапевти" не лекуват безплатно - всичко опира до пари. И трябва да знаеш за какво плащаш.

  • 5
    lgrozeva avatar :-|
    Лили

    До коментар [#4] от "Николай Николов":

    Коментарът ти е циничен и неимформиран. Колкото да се каже нещо на вереф. Пясъчната терапия е развита и се препоръчва от Карл Юнг, който е ученик на Фройд и второто голямо име в психонализата след учителя си. Да сравняваш тези двамата със знахари е несериозно и смешно. Да не говорим че вероятно не си и помирисвал от първо лице нищо по темата.

  • 6
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#5] от "Лили": Пясъчната терапия е развита и се препоръчва от Карл Юнг, който е ученик на Фройд и второто голямо име в психонализата след учителя си."

    Психоанализата е дискредитирана като ненаучна. В нито един елитен западен университет няма да видите курс по психоанализа като част от клиничното образование или като част от научните дисциплини. Психоанализата се изучава (ако изобщо) в т.н. хуманитарни дисциплини - теология, културология, философия и пр. А на теолози, философи и културолози не им дават да практикуват като терапевти.

    Та колкото психоналитици имат право да се упражняват като терапевти, толкова имат и разни знахари и врачки.

  • 7
    mmb33391698 avatar :-|
    Eкатерина Тодорова

    До коментар [#1] от "Николай Николов":

    Здравейте, г-н Николов. Като за начало-защо критикувате нещо, което, съдейки по коментарите Ви, очевидно не е Вашето поле на познание? Уверявам Ви, че за да има позволението и дипломата да практикува, терапевката е изчела повече литература по въпроса отколкото Вие предполагате, че съществува по дадената тема.
    Пясъчната терапия е изключително развита като такава в брой западни страни, включително Англия, Америка, Германия, Бразилия, Италия, Япония, Израел, Тайланд и Швейцария. Това, че Вие до този момент не бяхте чували за този модел за себеопознаване, не значи, че всички в България имат Вашите 'познания'. Методът като такъв е страхотен! Хора, които изпитват трудност да изкажат мислите си на глас, намират спокойствие в пясъка.
    По повод твърдението Ви, че психоанализата не съществува като курс в елитните западни уверситети, бих желала да ви уведомя, че грешите. Университетите Brunel, UCL, Kingston, и още 16 на брой (това е броят само за Англия), предлагат магистратура и докторска степен за тази специалност. Можете да ги проверите, за да се уверите, че са 'елитни, западни университети'.
    Моля Ви, проявявайте уважение към труда на другите хора и се радвайте, че има хора в България, които по един или друг начин, се борят да помагат на други хора и го правят от сърце, а не от желание за финансова изгода!

  • 8
    nikolay_uk avatar :-|
    Николов

    До коментар [#7] от "Eкатерина Тодорова": Погледнах само UCL и ето какво пише за програмата по психоанализа: "this PhD is not a clinical programme". Аз това и писах - психоанализата не е част от клиничните програми, нито от образованието по научни дисциплини - поне не в елитните университети.

    То в Харвард има и специалност теология, ама това не значи, че теолозите могат да лекуват - макар, че има хора дето вярват и в силата на молитвата. За това иде реч - в тази статия виждам опит психоанализата да се представи като част от медицината - и това би било много погрешно. Психоанализата е толкова част от медицината, колкото теологията, философията или знахарството.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK