Тоталитаризмът вътре в нас

Няма отърване.

''Както още Фройд отбелязва: "Малцина са хората, които са способни да съществуват, без да се облягат на други или да си съставят собствено мнение за нещата."

Да, тук Фройд е прав, макар и никак оригинален. И доказателство за думите му са безбройните му последователи, които вярват безкритично и на най-абсурдните му, супер-остарели и ненаучни 'теории'.

Законът за народната просвета е от 1991 г. - вече на почти четвърт век. Въпреки огромния брой добавки и корекции, той остава закон за друга епоха от развитието на държавата и „старостта” му изпъква най-ярко в неговата философия.

Ето малко повече за това: Мисията на училището в него е същата като тази от годините след 1944 година: училището служи на обществената потребност, на колективистичното мислене, на забраните, декретите и страха от неспазването им, на закрепостеността и послушанието. Важна е държавата, уж общностният интерес, а всъщност интересът на властващите и стоящите отгоре отхвърлят разномислието и свободата и всичко това е подкрепено от свръхцентрализация, от унизителна и дребнава свръхйерархизация, от необяснима и претоварваща документализация. Държавата/училището мълчешком режисира съдби, разпределя позиции и роли, разпорежда еднолично чрез автократичната институция на директора, властва и санкционира, налага страхови усещания и активира до крайност вътрешната и унищожителна автоцензура на учителството. По закон е премахнат войнстващия милитантизъм, но партийните пристрастия на директорите са ренегатски изменчиви и неумело прикривани и това прави учителите още по-смутени и неопределени. Истинска «участваща» демокрация в училищния живот липсва, а в управлението му и родители, и ученици са безсловесни и ненужни.

С една дума: нашето училище остава училище от едно отминало и друго време. Поради това, че неговата мисия не е предефинирана и днес, то остава извън нас, извън човека и хората, които всъщност го съграждат. Все още цел на училището не е автономният човек, овластеният сам да прави своите избори и да управлява живота си.

Е, вече може да сте доволни- пример от българската реалност: информация от тези дни от медии- баща набива възпитателка от занималня в начален клас към обяд в класната стая пред учениците и си тръгва със сина си от училището! Има и примери за тормоз на ученици над учители!

До коментар [#5] от "Биби Бояджиева, марсиански трол":

Да така е, най-тежкият удар от коменизЪма понесе душата на хората. В тоя смисъл може да се каже, че комунизма победи!

[quote#6:"Todor Georgiev"]Има и примери за тормоз на ученици над учители![/quote]
Е и!?Защо винаги се подскача когато се каже "ученик наби учител" или "родител наби учител" или "пациент наби лекар"!?Защо обаче не се подскача така когато се каже например "учител наби ученик"!?Щото и едното и другото са доста често срещани явления в едно общество в което комплексираните хора са близо 90%.Боя по принцип няма място в междучовешките отношения,но това е-живеем в такова общество.В едно нормално общество не трябва да се стига до побоища между хората,но не трябва и да има лекар сниман в клип по телевизията да си шушука със дежурната сестра "тоя няма ли да умре вече че след малко има мач",не трябва и да има даскал по трудово,който опипва момиченца по на 8-9години.Но има,факт е.Социализъм отдавна няма,демокрация обаче също няма,свободна пазарна икономика-още по-малко.Тоест-няма и капитализъм.Живеем в някакво посткомунистическо безвремие.Всъщност по-сме близо дори до предишния строй,отколкото до капитализъма-имаме някакъв мутрокапитализъм,изключително алчен и безцеремонен,много ненавиждащ свободния пазар и малко по малко сливащ се със самата държава.Човек е мачкан в живота навсякъде и от всичко.И му избиват чивиите и реагира бурно.Щот така е възпитан от баща му и майка му които са били малко или много с промити мозъци.А междувременно той вируса го е предал на своите деца.То и да не го предаде-те така или иначе няма откъде да прихванат нещо друго.Модела за подражание е тотална чалга-мутра/кифла/емиграция да мием чинии.Кога ще се промени това!?С тая огромна емиграция,главоломно растящо ромско население и милиони пенсионери...Ай да не си говорим глупости за това как Моисей обикалял 40год. в пустинята.На нас в това ни дередже ни трябват доста повече,а както и да ги смятам-след толкоз колкото ни трябват-България изобщо няма да я има на картата.Така че не се занимавайте с глупости-човек трябва да може да прави разлика между това което му е по силите да промени и това което е небъдно.И за второто да не си губи времето да прелива от пусто в празно...Квот-такова...

До коментар [#8] от "tqh42306221":

По-точно описание от това, здраве му кажи :)