Тоталитаризмът вътре в нас

Парадоксите на психологическата промяна, или как социализмът продължава да "живее" в учителите в Източна Германия и Чехия

Един от най-малко изследваните аспекти на социализма засяга психическите последици от живота в несвободна среда. Някак си приемаме за естествено, че отпадането на външни ограничения и външен контрол е достатъчно, за да се роди гражданският кураж. Опитът показва, че това за много хора често обаче се оказва психически невъзможно. Защо? Как можем да познаем дали "тоталитаризмът е жив у всеки от нас?"

Ето няколко интересни извода от едно от първите подобни изследвания в Източна Европа, което сравнява източногерманския и чешкия опит на една особена социална група, учителите - "Социалистическа диктатура и психически последици".*


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се
Close
Бюлетин
Бюлетин

Капитал: Light

Всяка събота сутрин: култура, изкуство, свободно време.


9 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Няма отърване.

  • 2
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    ''Както още Фройд отбелязва: "Малцина са хората, които са способни да съществуват, без да се облягат на други или да си съставят собствено мнение за нещата."

    Да, тук Фройд е прав, макар и никак оригинален. И доказателство за думите му са безбройните му последователи, които вярват безкритично и на най-абсурдните му, супер-остарели и ненаучни 'теории'.

  • 3
    gergana_nenova avatar :-|
    gergana_nenova

    Време беше някой да напише тази статия! Тоталитаризмът и следите от него са толкова живи и очевидни, че маскират зародишите на всичко останало. Разбира се, зависи човек в каква среда се движи, но няма как да се избяга-и в медиите, и на улицата е всеприсъствен. Конформизмът, лъжите ни, страховете ни, нетолерантността ни-навсякъде е.

  • 4
    sikra avatar :-|
    СИКРА


    Законът за народната просвета е от 1991 г. - вече на почти четвърт век. Въпреки огромния брой добавки и корекции, той остава закон за друга епоха от развитието на държавата и „старостта” му изпъква най-ярко в неговата философия.

    Ето малко повече за това: Мисията на училището в него е същата като тази от годините след 1944 година: училището служи на обществената потребност, на колективистичното мислене, на забраните, декретите и страха от неспазването им, на закрепостеността и послушанието. Важна е държавата, уж общностният интерес, а всъщност интересът на властващите и стоящите отгоре отхвърлят разномислието и свободата и всичко това е подкрепено от свръхцентрализация, от унизителна и дребнава свръхйерархизация, от необяснима и претоварваща документализация. Държавата/училището мълчешком режисира съдби, разпределя позиции и роли, разпорежда еднолично чрез автократичната институция на директора, властва и санкционира, налага страхови усещания и активира до крайност вътрешната и унищожителна автоцензура на учителството. По закон е премахнат войнстващия милитантизъм, но партийните пристрастия на директорите са ренегатски изменчиви и неумело прикривани и това прави учителите още по-смутени и неопределени. Истинска «участваща» демокрация в училищния живот липсва, а в управлението му и родители, и ученици са безсловесни и ненужни.

    С една дума: нашето училище остава училище от едно отминало и друго време. Поради това, че неговата мисия не е предефинирана и днес, то остава извън нас, извън човека и хората, които всъщност го съграждат. Все още цел на училището не е автономният човек, овластеният сам да прави своите избори и да управлява живота си.

  • 5
    pipa avatar :-|
    Бояджиева

    Написаното в статията е вярно не само за учителите, но и за всички нас в ролята на родители и граждани. Миналото има дълга сянка.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    ditoge03 avatar :-|
    Todor Georgiev

    Е, вече може да сте доволни- пример от българската реалност: информация от тези дни от медии- баща набива възпитателка от занималня в начален клас към обяд в класната стая пред учениците и си тръгва със сина си от училището! Има и примери за тормоз на ученици над учители!

  • 7
    corector avatar :-|
    Николай Андонов

    До коментар [#5] от "Биби Бояджиева, марсиански трол":

    Да така е, най-тежкият удар от коменизЪма понесе душата на хората. В тоя смисъл може да се каже, че комунизма победи!

  • 8
    tqh42306221 avatar :-|
    tqh42306221

    [quote#6:"Todor Georgiev"]Има и примери за тормоз на ученици над учители![/quote]
    Е и!?Защо винаги се подскача когато се каже "ученик наби учител" или "родител наби учител" или "пациент наби лекар"!?Защо обаче не се подскача така когато се каже например "учител наби ученик"!?Щото и едното и другото са доста често срещани явления в едно общество в което комплексираните хора са близо 90%.Боя по принцип няма място в междучовешките отношения,но това е-живеем в такова общество.В едно нормално общество не трябва да се стига до побоища между хората,но не трябва и да има лекар сниман в клип по телевизията да си шушука със дежурната сестра "тоя няма ли да умре вече че след малко има мач",не трябва и да има даскал по трудово,който опипва момиченца по на 8-9години.Но има,факт е.Социализъм отдавна няма,демокрация обаче също няма,свободна пазарна икономика-още по-малко.Тоест-няма и капитализъм.Живеем в някакво посткомунистическо безвремие.Всъщност по-сме близо дори до предишния строй,отколкото до капитализъма-имаме някакъв мутрокапитализъм,изключително алчен и безцеремонен,много ненавиждащ свободния пазар и малко по малко сливащ се със самата държава.Човек е мачкан в живота навсякъде и от всичко.И му избиват чивиите и реагира бурно.Щот така е възпитан от баща му и майка му които са били малко или много с промити мозъци.А междувременно той вируса го е предал на своите деца.То и да не го предаде-те така или иначе няма откъде да прихванат нещо друго.Модела за подражание е тотална чалга-мутра/кифла/емиграция да мием чинии.Кога ще се промени това!?С тая огромна емиграция,главоломно растящо ромско население и милиони пенсионери...Ай да не си говорим глупости за това как Моисей обикалял 40год. в пустинята.На нас в това ни дередже ни трябват доста повече,а както и да ги смятам-след толкоз колкото ни трябват-България изобщо няма да я има на картата.Така че не се занимавайте с глупости-човек трябва да може да прави разлика между това което му е по силите да промени и това което е небъдно.И за второто да не си губи времето да прелива от пусто в празно...Квот-такова...

  • 9
    andiey avatar :-|
    Andrey Siderov

    До коментар [#8] от "tqh42306221":

    По-точно описание от това, здраве му кажи :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал