Тоталитаризмът вътре в нас
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Тоталитаризмът вътре в нас

Тоталитаризмът вътре в нас

Парадоксите на психологическата промяна, или как социализмът продължава да "живее" в учителите в Източна Германия и Чехия

Диана Иванова
36406 прочитания

Един от най-малко изследваните аспекти на социализма засяга психическите последици от живота в несвободна среда. Някак си приемаме за естествено, че отпадането на външни ограничения и външен контрол е достатъчно, за да се роди гражданският кураж. Опитът показва, че това за много хора често обаче се оказва психически невъзможно. Защо? Как можем да познаем дали "тоталитаризмът е жив у всеки от нас?"

Ето няколко интересни извода от едно от първите подобни изследвания в Източна Европа, което сравнява източногерманския и чешкия опит на една особена социална група, учителите - "Социалистическа диктатура и психически последици".*

Учителите показват много ниска способност за толерантност и днес очакват от учениците, точно както преди промените, послушание, дисциплина и добри резултати

Големият въпрос, който изследователите си поставят, е дали тоталитарното общество по особен начин формира развитието на психичните структури вътре в нас и какви механизми на приспособяване и съпротива изгражда. Особено подходящи за това изследване се оказват учителите, защото именно от тях се очаква да провеждат социалистическото възпитание и защото именно те са подложени на политическо школуване, наблюдение и контрол много повече от останалите професионални групи. И досега няма сериозни изследвания на психическото натоварване, на което са били подложени учителите, и на начина, по който те се справят с това след промените.

Политическата промяна през 1989 г. довежда до професионални трусове с дълбоки психически последици – внезапното отпадане на обичайния контрол и ръководство не водят до щастие, а по-често до несигурност и загуба на ориентация. Налаганата по времето на социализма хармония и избягването на конфликти в училище водят до пълна неспособност да се решават конфликти след промените. Желаните след 1989 г. качества като самостоятелност, толерантност спрямо многообразие от идеи и мнения се оказват в противоречие с предишните изисквания на социализма и предизвикват състояние на безпомощност у учителите и същевременно нарастваща критика към голямата свобода и липса на дисциплина при учениците.

Тези страхове се увеличават и поради загубата на предишния статут на учителя. Обвиненията спрямо учитeлите, че са предавали на учениците едностранна картина на света и не са ги пазили от държавната репресия, водят при мнозина до силно психическо натоварване и същевременно до отхвърляне на личната отговорност за това. Според авторите на изследването и до днес е трудно да се открият следи от чувства като срам или вина при учителите. Тъй като тези чувства са трудни за понасяне поради преследващия си характер, те са заменени с други, които учителите познават добре – силна критичност спрямо всичко ново. Тенденцията е да се подцени и нормализира участието им в системата на социалистическо възпитание и да се заобиколи въпросът за личната роля и участие. Резултатът е, че днес учителите се преживяват като жертви, точно както и по времето на партийната диктатура.

Макар всички изследвани учители, и в Чехия и в бившата ГДР, да изказват положителните си чувства, свързани с промените от 1989 г., те изразяват много малко разбиране за нарасналата потребност на учениците от повече свобода. Авторите на изследването обясняват това с дългото идентифициране на учителите с групата и колективния идеал и недопускането на конфликти, които по времето на социализма са приемат като потенциално разрушителни. При такова насилствено хармонизиране психическите последици са в твърдост по отношение на разнородните желания на отделни членове на групата. Така например интересно е това, че всички учители и в Чехия, и в бившата ГДР са силно критични спрямо липсата на дисциплина и свободите, които си позволяват и родители, и ученици след промените. Учителите показват много ниска способност за толерантност и днес очакват от учениците, точно както преди промените, послушание, дисциплина и добри резултати. Нито един от учителите, дори тези, които са преподавали идеологически или идеологизирани предмети като история и философия, където е трябвало да защитават марксистко-ленинската гледна точка, не изпитват вина за това. Според изследователите тази невъзможност да се споделят и преживеят чувства на вина и срам показва как тоталитаризмът е останал като парченце психичен живот вътре в душата и продължава да я контролира. Учителите преживяват самите разговори с тях по време на изследването като "изпит като проверка дали мислят "правилно". Несъзнавано те продължават да носят страха от преследване, изключване, заплаха, тоест те инсценират повторно начина, по който са се чувствали и преживявали по време на социализма. Този контрол на тоталитаризма, ако не бъде осъзнат и рефлектиран, може дълго да продължи да действа. Вътре във всеки от нас.

Невъзможността да се споделят и преживеят чувства на вина и срам, показва как тоталитаризмът е останал като парченце психичен живот вътре в душата и продължава да я контролира. Учителите преживяват самите разговори с тях по време на изследването като "изпит, като проверка дали мислят "правилно".

Тоест въпреки промяната на средата и условията се запазва една консервативна част, която има свой самостоятелен живот вътре в нас и която предпочита да се държи лоялно към старите концепции като контрол и дисциплина.

Друг парадокс, който изследването извежда на светло, е отношението към учениците. Макар голямата част от учителите да показват дистанцираност днес към идеологическото съдържание на преподаването преди 1989 г., почти никой не изпитва чувства на съжаление или загриженост как това се е отразило на учениците. Само една учителка от общо десетте изследвани започва да си задава въпроса как нейните уроци се приемат от учениците - нещо, което не се е питала преди 1989 г. Когато получава отговора, че е скучно, тя се чувства натоварена и тези мисли не я напускат, докато се прибере у дома. При повечето учители се забелязва засилена критичност спрямо учениците и тяхното поведение днес, като по-голямата свобода, която те изискват, се определя като "криво разбиране на демокрацията". Това се оказва и допълнително психично натоварване, което предизвиква много съмнения и колебания относно собствените способности.

Изследването потвърждава схемата, позната от повечето изследвания на тоталитарни общности – че един от защитните механизмите за оцеляване е създаването на двойна идентичност – една обществена и една за частно ползване. Това разделяне на личността позволява на човек да удържа на политическия натиск, но същевременно има за последица факта, че човек става неспособен за открита съпротива и се ограничава до безмълвната опозиция. Това разделяне на личността на две половини - феномен, изследван и при лекарите по времето на Третия райх, което допуска съществуването една до друга на два различни морала и светогледа, може да бъде разпознато по няколко признака. Избягването на чувства на вина е един от тях.

Защо не е лесно да станем свободни?

Първо, защото процесът на политически и икономически свободи не протича паралелно с психическите, които се движат много бавно. Второ, защото колективните форми на памет и прочит на историята, каквито и да са те, също се движат с друга по-бърза скорост от личните форми и стратегии за разбиране на миналото. Трето, способността за граждански кураж и отстояване на собствена позиция, различна от колективната, често зависи от множество фактори и не се наследява по рождение. Както още Фройд отбелязва: "Малцина са хората, които са способни да съществуват, без да се облягат на други или да си съставят собствено мнение за нещата." Пак според него повечето хора остават дълго време, понякога цял живот, в инфантилна зависимост от родителския авторитет, чието място по-късно заема човешката общност. Свързаността с групата, любовта, признанието и закрилата се оказват често по-важни от постигането на автономия и самостоятелност.

Ако човек не намери своята лична стратегия за разбиране на своето минало, тоталитаризмът ще продължава да живее своя вътрешен живот вътре в него. Да се намерят такива стратегии означава не да се следват или поставят морални или политически изисквания, а да се осигури психологическа възможност човек да види себе си отстрани. Много често това не се случва, промяната идва бързо, хората трябва от днес за утре да се напаснат към нови изисквания и правила.

Големият парадокс и въпрос, който изследването повдига, е за границите на психически възможната промяна. Учителите, социализирани в нетолерантна среда, трябва веднага след промените да учат учениците на толерантност и граждански кураж - неща, които те самите не умеят. Не умеят не защото са глупави, а защото времето не им позволява това. Вътрешното време, което има свои закони, различни от външните. Осъзнаването на това вероятно ще доведе и до нови стратегии, в които личното участие и рефлексия на учителя ще бъда водещи и подкрепяни.

*Диана Иванова води групи за личен опит за разбиране на миналото от 2012 г., повече наwww.divanova.org

* Sozialistische Diktatur und psychische Folgen, Sigmund-Freud-Institut Frankfurt, 2000, Tbingen

Фотограф: Мартин Дитрих

Един от най-малко изследваните аспекти на социализма засяга психическите последици от живота в несвободна среда. Някак си приемаме за естествено, че отпадането на външни ограничения и външен контрол е достатъчно, за да се роди гражданският кураж. Опитът показва, че това за много хора често обаче се оказва психически невъзможно. Защо? Как можем да познаем дали "тоталитаризмът е жив у всеки от нас?"

Ето няколко интересни извода от едно от първите подобни изследвания в Източна Европа, което сравнява източногерманския и чешкия опит на една особена социална група, учителите - "Социалистическа диктатура и психически последици".*


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

9 коментара
  • 1
    tsonkooo avatar :-|
    Тsonkooo

    Няма отърване.

  • 2
    princess_x avatar :-|
    princess_x

    ''Както още Фройд отбелязва: "Малцина са хората, които са способни да съществуват, без да се облягат на други или да си съставят собствено мнение за нещата."

    Да, тук Фройд е прав, макар и никак оригинален. И доказателство за думите му са безбройните му последователи, които вярват безкритично и на най-абсурдните му, супер-остарели и ненаучни 'теории'.

  • 3
    gergana_nenova avatar :-|
    gergana_nenova

    Време беше някой да напише тази статия! Тоталитаризмът и следите от него са толкова живи и очевидни, че маскират зародишите на всичко останало. Разбира се, зависи човек в каква среда се движи, но няма как да се избяга-и в медиите, и на улицата е всеприсъствен. Конформизмът, лъжите ни, страховете ни, нетолерантността ни-навсякъде е.

  • 4
    sikra avatar :-|
    СИКРА


    Законът за народната просвета е от 1991 г. - вече на почти четвърт век. Въпреки огромния брой добавки и корекции, той остава закон за друга епоха от развитието на държавата и „старостта” му изпъква най-ярко в неговата философия.

    Ето малко повече за това: Мисията на училището в него е същата като тази от годините след 1944 година: училището служи на обществената потребност, на колективистичното мислене, на забраните, декретите и страха от неспазването им, на закрепостеността и послушанието. Важна е държавата, уж общностният интерес, а всъщност интересът на властващите и стоящите отгоре отхвърлят разномислието и свободата и всичко това е подкрепено от свръхцентрализация, от унизителна и дребнава свръхйерархизация, от необяснима и претоварваща документализация. Държавата/училището мълчешком режисира съдби, разпределя позиции и роли, разпорежда еднолично чрез автократичната институция на директора, властва и санкционира, налага страхови усещания и активира до крайност вътрешната и унищожителна автоцензура на учителството. По закон е премахнат войнстващия милитантизъм, но партийните пристрастия на директорите са ренегатски изменчиви и неумело прикривани и това прави учителите още по-смутени и неопределени. Истинска «участваща» демокрация в училищния живот липсва, а в управлението му и родители, и ученици са безсловесни и ненужни.

    С една дума: нашето училище остава училище от едно отминало и друго време. Поради това, че неговата мисия не е предефинирана и днес, то остава извън нас, извън човека и хората, които всъщност го съграждат. Все още цел на училището не е автономният човек, овластеният сам да прави своите избори и да управлява живота си.

  • 5
    pipa avatar :-|
    Биби Бояджиева

    Написаното в статията е вярно не само за учителите, но и за всички нас в ролята на родители и граждани. Миналото има дълга сянка.

    Публикувано през m.capital.bg

  • 6
    ditoge03 avatar :-|
    Todor Georgiev

    Е, вече може да сте доволни- пример от българската реалност: информация от тези дни от медии- баща набива възпитателка от занималня в начален клас към обяд в класната стая пред учениците и си тръгва със сина си от училището! Има и примери за тормоз на ученици над учители!

  • 7
    corector avatar :-|
    Николай Андонов

    До коментар [#5] от "Биби Бояджиева, марсиански трол":

    Да така е, най-тежкият удар от коменизЪма понесе душата на хората. В тоя смисъл може да се каже, че комунизма победи!

  • 8
    tqh42306221 avatar :-|
    tqh42306221

    [quote#6:"Todor Georgiev"]Има и примери за тормоз на ученици над учители![/quote]
    Е и!?Защо винаги се подскача когато се каже "ученик наби учител" или "родител наби учител" или "пациент наби лекар"!?Защо обаче не се подскача така когато се каже например "учител наби ученик"!?Щото и едното и другото са доста често срещани явления в едно общество в което комплексираните хора са близо 90%.Боя по принцип няма място в междучовешките отношения,но това е-живеем в такова общество.В едно нормално общество не трябва да се стига до побоища между хората,но не трябва и да има лекар сниман в клип по телевизията да си шушука със дежурната сестра "тоя няма ли да умре вече че след малко има мач",не трябва и да има даскал по трудово,който опипва момиченца по на 8-9години.Но има,факт е.Социализъм отдавна няма,демокрация обаче също няма,свободна пазарна икономика-още по-малко.Тоест-няма и капитализъм.Живеем в някакво посткомунистическо безвремие.Всъщност по-сме близо дори до предишния строй,отколкото до капитализъма-имаме някакъв мутрокапитализъм,изключително алчен и безцеремонен,много ненавиждащ свободния пазар и малко по малко сливащ се със самата държава.Човек е мачкан в живота навсякъде и от всичко.И му избиват чивиите и реагира бурно.Щот така е възпитан от баща му и майка му които са били малко или много с промити мозъци.А междувременно той вируса го е предал на своите деца.То и да не го предаде-те така или иначе няма откъде да прихванат нещо друго.Модела за подражание е тотална чалга-мутра/кифла/емиграция да мием чинии.Кога ще се промени това!?С тая огромна емиграция,главоломно растящо ромско население и милиони пенсионери...Ай да не си говорим глупости за това как Моисей обикалял 40год. в пустинята.На нас в това ни дередже ни трябват доста повече,а както и да ги смятам-след толкоз колкото ни трябват-България изобщо няма да я има на картата.Така че не се занимавайте с глупости-човек трябва да може да прави разлика между това което му е по силите да промени и това което е небъдно.И за второто да не си губи времето да прелива от пусто в празно...Квот-такова...

  • 9
    andiey avatar :-|
    Andrey Siderov

    До коментар [#8] от "tqh42306221":

    По-точно описание от това, здраве му кажи :)


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK