Животът започва всяка сутрин
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Животът започва всяка сутрин

Животът започва всяка сутрин

Как група възрастни хора изграждат алтернативен образ на своето поколение с гимнастика

13834 прочитания

© Иван Димитров


Ако към десет сутринта пътят ви мине през "Лятната сцена" в Борисовата градина през по-топлите месеци, пред вас ще се открие гледка, която няма да ви пусне през целия ден. Колко често се е случвало да се натъкнете на активни, усмихнати и пълнокръвни хора от третата възраст, които, вместо да се оплакват, гледат безкрайни сериали и порицават младото поколение по трамваите, правят вдъхновено гимнастика? А после се събират в кафене, в което обсъждат бъдещите си планове за екскурзии, книги, театрални постановки, филми и правят всичко това с чувство за хумор и с усмивка на лице?

Фотограф: Иван Димитров

Благодарение на комбинацията от физически упражнения, здравословно хранене и излизането от изолацията чрез социалните контакти в групата тези хора успяват да направят това, за което мнозина мечтаят – запазват активността си и трудоспособността си и определено се подмладяват.

Всичко това се върти около Георги Делчев, който е в началото на седемдесетте и е изключително жизнен. Чрез воденето на гимнастика дългогодишният кинезитерапевт продължава да прави това, с което се е занимавал през целия си живот – да работи с възрастни хора. Единственото, което се е променило, е, че сега и той е пенсионер. Преди години е организирал специализирани морски лагери и сам шеговито (и напълно заслужено) се нарича "живата история на бабите". Вече повече от десетилетие той води гимнастика за хора в пенсионна възраст не само защото отдавна е обвързал живота си с този на възрастните хора, а просто не може да живее по друг начин.

Интересен факт е, че на същото място се събират и други две подобни групи, които по разкази на участници произлизат от групата на Георги. Между тях липсва конфликт и цари разбирателство и взаимно уважение. Тази на Георги се събира всеки вторник, четвъртък и петък в десет сутринта на Лятната сцена в Борисова градина. Когато времето е лошо и през зимата, тя се мести във физкултурния салон на бившия ВИФ на улица "Гургулят".

Фотограф: Иван Димитров
Автор: Иван Димитров
Автор: Иван Димитров

Малко преди десет часа тук започва да приижда пъстра тълпа от възрастни хора. Голяма част от упражняващите се идват облечени с елегантност, присъща само на тяхното поколение. Георги изважда една тетрадка и е обграден от няколко дами, които искат да му платят символичната месечна такса, малко под 10 лева. По-късно седемдесетгодишна жена ще каже, че това са смешни пари спрямо това, което получава срещу тях. Но сега идва моментът, в който Георги строява този своеобразен отбор, състоящ се почти изцяло от жени, и упражненията започват.

След сеанса Георги ме оставя в ръцете на Виолета Велева, която също е в средата на 70-те, работила е в областта на туризма и владее отлично немски език. Част е от групата от две години. По принцип води сина си, но в момента той е болен и през последната седмица идва сама. Виолета е с изкуствена става на крака и след операцията преживява изключително труден период от девет месеца, по време на който се обездвижва и напълнява. С дълбоко неразбиране тя споделя, че рехабилитацията, на която е била подложена, е траела едва десет дни.

"Човек напълнява, защото всички болести, които не са генетични, идват от т.нар. хиподинамия. От обездвижването, в което живеем. Сутрин ставаш, влизаш в асансьора. От асансьора - в превозното средство. Оттам на бюрото, на компютъра. Вечер - пред телевизора", казва тя. Ежедневието й е напрегнато и свързано с много контакти с различни институции. Тя е член на управителния съвет на Българската асоциация за нервно-мускулни заболявания. Това е и личната й кауза, защото синът й има такова заболяване. Разбира за групата на Георги от осемдесетгодишната си фризьорка и веднага решава да провери за какво става дума.

Благодарение на Георги Виолета открива и здравословното хранене. "Почти всички сме изхвърлили маргарините. Ядем пълнозърнест хляб, ядки, плодове. Като настъпва грипният период, гледаме да увеличаваме имунитета си чрез храната, която приемаме. А фактът, че сме тук, на открито, и дишаме въздух при тая замърсяемост в града, ни кара да се чувстваме много тонизирани." Другото, което Виолета открива благодарение на Жоро, са социалните контакти с група, чиято численост варира между 60 и 80 души.

Фотограф: Иван Димитров
Автор: Иван Димитров
Автор: Иван Димитров

Докато пием кафе наблизо, съм щастлив да открия, че между хората в групата тече непрестанен културен обмен. Те ходят заедно на екскурзии, а когато са в София, не спират да обсъждат книги, постановки, концерти. "Ходим на кинофестивалите в НДК - "Киномания", "София филм фест", казва Виолета, а когато я питам кои филми са й харесали, отговаря: "Виктория", "Дзифт", "Мисия Лондон". Чака с нетърпение постановката на Бина Харалампиева "Човекоядката" с Христо Мутафчиев ("На мястото на Тодор Колев!"). Друга възрастна жена обикаля из седналите из кафенето и предлага да запази билети за "Царицата на чардаша" в Музикалния театър.

"В България има 2 400 000 пенсионери. Не може държавата да се дистанцира от такъв голям процент от населението си, а тя го е направила. Първо, с ниските пенсии, които са под екзистенц-минимума. Второ, нямаме условия за социализация на възрастните хора. Това би трябвало да бъде проблем на държавата", споделя една от жените. "Тя не се интересува от децата, па камо ли от нас – възрастните."

Малко по малко се разгаря дискусия. Елегантна възрастна дама смята, че държавата не използва потенциала на възрастните хора, и вижда възможност те да работят с деца и да организират конкурси с рисунки например. "Само не рисуване по асфалта. Това е пълен боклук!", казва въодушевено тя. Друга напомня как в България всеки знае какво да прави, но не го прави. Трета предлага да съберат група и да изискват участие при правенето на пенсионната реформа.

Преди да се разделя с тях, научавам, че едно от основните им правила е да не се говори за политика, за да се избегнат излишни спорове и конфликти. Тези хора в третата възраст нито за момент не крият колко са доволни, че са открили възможностите, които крие самоорганизацията. Това е основният принцип, чрез който функционира тяхната група.

По обяд излизам от Борисова градина, прекосявайки Орлов мост и си мисля за две неща. Как бих искал повече от младите около мен да имат духа и хъса на тези хора. Мисля си още как смислените млади хора, които познавам, не се различават особено много от пенсионерите, с които съм си говорил току-що. Може да звучи необичайно, но е така.

Ако към десет сутринта пътят ви мине през "Лятната сцена" в Борисовата градина през по-топлите месеци, пред вас ще се открие гледка, която няма да ви пусне през целия ден. Колко често се е случвало да се натъкнете на активни, усмихнати и пълнокръвни хора от третата възраст, които, вместо да се оплакват, гледат безкрайни сериали и порицават младото поколение по трамваите, правят вдъхновено гимнастика? А после се събират в кафене, в което обсъждат бъдещите си планове за екскурзии, книги, театрални постановки, филми и правят всичко това с чувство за хумор и с усмивка на лице?

Фотограф: Иван Димитров

Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

8 коментара
  • 1
    daskal1 avatar :-|
    daskal1

    В Пекин подобни сцени не са рядкост а част от ежедневието. Което ме впечатли по-силно обаче бяха танците на възрастни привечер на едно площадче пред католическата църква в центъра на улица Вангфуджин (транслитерация на написаното на латиница име на улицата, сигурно фонетично се прознася по друг начин). Интересното беше че след около час танци на възрастните те бяха заменени от младото поколение с неговата музика - записи, съвсем спокойно и с уважение.

  • 2
    ivabel avatar :-?
    ivabel

    Като бях малка, баба ми в Пловдив си имаше една групичка връстници от бялото братство, които ги подбираха рано сутрин, качваха ги на Хълма на младежта и посрещаха слънцето с плавни движения :). И мен ме водеха понякога, бяха много сладки.

  • 3
    v_l avatar :-|
    v_l

    Евала ... много готини.
    Инак той проблема е не само на възрастните. Те повечето и от младите не се движат :(

  • 4
    himalai avatar :-|
    himalai

    Чудесно сте написали, Лайт, само е добре да сложите и снимка на Георги Делчев все пак :-) (вижда се в профил на предпоследната снимка пред жената в червено)

  • 5
    tjj1424462038391634 avatar :-|
    Ivan Dimitrov

    Здравейте, липсата на снимка на Георги Делчев е по негово желание.

  • 6
    himalai avatar :-|
    himalai

    Жалко. Симпатичен човек е :-)

  • 7
    bogich avatar :-|
    bogich

    Здравейте, г-н Иван Димитров! Имате ли контакти на Георги Делчев? Бих искала да го поканя на събитие, темата на което е здравословния живот на възрастните хора. Много ви благодаря!

  • 8
    bogich avatar :-|
    bogich

    Здравейте г-н Димитров, имате ли контакти на Георги Дечев? Искам да го поканя на събитие, относно здравословния начин на живот, на възрастния човек. Моля ви за съдействие! До коментар [#5] от " Ivan Dimitrov ":


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK