Курортна карта
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Курортна карта

Курортна карта

Десет от сто български балнеокурорта, които си заслужават. Подборът е съобразен с природните дадености на мястото и наличните условия за пълноценно ползване на естествените ресурси

20724 прочитания

Много над сто са българските населени места, които могат да се похвалят с наличие на лечебни минерални извори. Достатъчно ли е обаче това условие, за да се нарече селището балнеокурорт? Понятието балнеокурорт впрочем от дълго време отсъства от българските нормативни документи. Затова пък последната поправка от 3.02.2015 г. в Закона за туризма най-сетне поне изяснява понятията национален курорт, балнеолечебен, СПА, уелнес и таласотерапевтичен център, уточнява спецификата на прилежащите им услуги и най-вече поставя нормативно изискване за наличие на сертификат за извършването на съответните процедури. И понеже "Балнеолечебни (медикъл СПА) услуги" изискват по закон използването на естествени лечебни фактори - минерална вода и/или лечебна кал, за провеждането на процедури, допринасящи за възстановяване здравето на човека, нека приемем, че балнеокурорт е селищно образувание, което задоволява възникнали курортни нужди на базата на налични естествени лечебни ресурси, необходими за провеждането на съответни балнеолечебни услуги, които се изпълняват от медицински и немедицински специалисти, получили своето образование в акредитирано висше училище.

Работата е там, че на много места, където има лечебна минерална вода, тя не се използва пълноценно. Оставена е да изтича безхаберно от чешмите, без да е свързана с какъвто и да било балнеологичен център или съвсем е затапена с каптаж. Има и места със завидна бивша балнеологична слава, в които даже и да има хотели с минерална баня, се оказва, че базата е изключително захабена, а специалисти балнеолози и терапевти, които да назначат и проведат правилна профилактична или лечебна програма, отдавна няма.

Всички се надяваме, че тази ситуация с годините ще се подобрява. Факт е, че България има уникален природен ресурс за профилактика и лечение с минерална вода в съчетание с подходящ оздравителен климат. Същевременно според общоевропейските, а вече и националните прогнози населението на Стария континент прогресивно остарява и все повече ще се нуждае от медикъл СПА курорти и услуги. Ще успеят ли родните правителства да изпълнят решимостта си за концентрирано развитие на специализирания туризъм, заложена в "Стратегията Хоризонт 20/30", предстои да разберем. Дотогава обаче, ако искате да починете и укрепите организма си с професионални балнеопрограми, при това в прилични условия, ето къде можете да го направите.

Велинград

Преди няколко години Велинград получи званието "СПА столица на Балканите" и при това съвсем основателно. По изобилие и разнообразие на минералните си води градът се нарежда на първо място в България. Общият дебит на 80-те минерални извора е 170 л/сек. В града има седем балнеолечебници. Те са работещи с добра материална база и отличен екип от професионалисти с опит. В курорта има и десетки СПА и уелнес комплекси с различна категоризация на легловата база, които предлагат релаксиращи процедури, изпълнявани с минерална вода.

Проучванията през вековете и съвременността доказват безспорните лечебни свойства на минералната вода на Велинград. Десетките минерални извори лекуват различни оплаквания и особено на ставно-двигателния апарат и нервната система.

Хисаря

На територията на курорта бликат 22 естествени и сондажни източника с общ дебит 46 л/сек., или около 4 млн. л в денонощие. Температурата на минералните води варира от 14 до 52ºС. Водите са изключително ефективни за лечение на бъбречни заболявания. В курорта има както балнеокомплекси, изцяло ориентирани към медикъл процедури, така и СПА хотели, в много от които също тече минерална вода. Много от хотелите имат лекар балнеолог, който след диагностика може да назначи подходяща рецепта за пиене на лечебната хисарска вода.

Сандански

Най-слънчевият български град. Според статистиката годишното слънцегреене в областта е 2436 часа – показател, характерен за най-известните средиземноморски курорти. Заради уникалното му разположение между морето и високите върхове на Пирин климатът е равномерно мек през цялата година. И още: в района извират множество минерални води, някои от които с температура до 80 градуса, а в тукашните градини растат едни от най-вкусните български плодове.

На територията на града извират 20 минерални извора, които се събират в две зони. Водата е слабо минерализирана, хипертермална, флуорна, силициева, сулфатно-хидрокарбонатно-натриева, със съдържание на сероводород и радон. Прилага се инхалационно при алергични бронхити, бронхиална астма. Външно - при заболявания на опорно-двигателния апарат и периферната нервна система, кожни и гинекологични заболявания. Профилактично при остеопороза и зъбен кариес. Минералната вода се използва както за пиене, така и в многобройните басейни и балнео- и СПА комплекси в града.

В Сандански има десетина модерни хотела, в които се изпълняват балнео- и СПА процедури, назначени и проследявани от професионални екипи от балнеолози и терапевти. Процедурите са с доказано добри лечебни качества при стомашно-чревните заболявания (гастрити, ентерити, колити), обменни заболявания (подагра, уратна литиаза), както и при затруднения с опорно-двигателния апарат, неврологични и гинекологични проблеми. Санданските минерални води, обогатени с йод, се използват за инхалация при болни от хроничен бронхит, бронхоектазии и др.

Павел баня

Павел баня е може би единственият балнеоложки курорт в страната, в който без резерви може да се заяви, че има своя балнеотерапевтична школа, основана на качествата на минералната вода. В града има няколко специализирани балнеологични центъра, които работят, включително със здравната каса, в които се правят успешни лечебни и профилактични курсове за лечение на следфрактурни състояния и остеопорози от възрастов произход. Сравнително високото съдържание на метасилициева киселина, ниската радиоактивност на водата я правят много ефективна при заболявания на ставно-мускулния апарат и заболявания на нервната система. Повечето от лечебните балнеокомплекси в града са отворени за външни посетители, благодарение на което вече има утвърдена практика почиващите да остават в града на квартира и да посещават лечебен курс в професионален балнеокомплекс.

Баня, Карловско

Този неголям град е приятен пример за централизирана организация на профилактиката и балнеолечението в курортното селище. В Баня има над десет минерални извора, като два от тях обслужват две добре поддържани градски минерални бани. Баня "Банчето" е закрита. Водата в нея е приятно топла и много лечебна. Разполага с две помещения – едно за жени и едно за мъже. Във всяко от тях има съблекалня, баня с душове и плитък басейн. Уникалното тук е, че минералният извор извира директно в двата малки басейна (в мъжкото и в женското отделение) и при ползване създава ефект на естествено джакузи. Вода с подобни характеристики има само в курорта Карлови вари в Чехословакия. Успокоява нервите и помага за заболявания на костната система. Водата в Централната баня е много по-гореща, отколкото водата в баня "Банчето". Врялата вода натоварва повече сърцето и кръвоносните съдове, затова тази баня се използва по-скоро като хигиенна баня, отколкото за лечение. Освен с минерална вода балнеопроцедурите в Баня могат да се съчетаят с уникалния ефект на местната лечебна кал, достъпът до която осигуряват два обществени басейна.

Вършец

Това е първият елитен балнеокурорт в България. В основата на светския разцвет на града е една позабравена днес личност – д-р Дамян Иванов – първият професионален български балнеолог. Той завършва медицина в Австрия, но се връща в родината, за да работи на полза на рода. Доктор Иванов става директор на първата държавна минерална баня, която бива построена във Вършец през 1910 г., и всеотдайно прилага всичките си знания и лични контакти, за да създаде на къпалнята реноме от най-висока класа, което с желание да се посещава от най-висшия елит. Само за няколко години малкото планинско градче Вършец се сдобива с репутация на светски курорт, съизмерим със славата на най-известните европейски бани като Баден-Баден и Карлови вари. Вършец е и с чудесен здравословен умерено-континентален климат. Лятото е прохладно, а зимите - меки и безветрени, дните - ясни и слънчеви. Сто хиляди декара са естествените широколистни гори в общината. Градът е известен като един от най-зелените и екологично чисти в страната. От 1950 г. градът е обявен за национален курорт и в него се построяват десетки балнеоложки комплекси и почивни станции на професионални организации и институции.

Включваме Вършец в тази класация основно за да фокусираме вниманието върху потенциала на този град, който за съжаление се хаби и пропилява. Факт е обаче, че има надежда градът да изживее свой нов ренесанс. От няколко години тук бяха построени няколко нови курортни комплекса с модерна рехабилитационна и леглова база. Надяваме се това да е белег, че новият модерен балнеоложки курорт ще е именно Вършец.

Бургас

В близост до града са разположени и Бургаските минерални бани. Намират се на 15 км в северозападна посока и са изградени сред зеленина и спокойствие. Това е един от най-старите балнеоложки центрове у нас. Минералната вода, която блика там, е подходяща за лечение и профилактика на заболявания на опорно-двигателния апарат, периферната нервна система, хронични гастрити и пиелонефрити и т.н. Водата действа благотворно както и за обща профилактика и укрепване на организма при здрави посетители – за закаляване срещу простудно инфекциозни заболявания и за повишаване на физическата и психическата издръжливост.

Профилактиката с минерална вода може да се съчетава с кални бани в района на кв. "Сарафово" на плажа Солниците. Плажът е разположен от дясната страна на главен път Бургас – Слънчев бряг, преди "Сарафово". Калта действа благоприятно при ставни, кожни и гинекологични проблеми.

Противопоказно е обаче да се правят кални бани от хора със сърдечно-съдови заболявания. Лугата е другото природно чудо, което се използва като болкоуспокояващо и за тонизиране. Лекарите съветват в лугата да се стои НЕ повече от половин час, тъй като това значително натоварва сърдечната дейност. Също така не се препоръчва къпането в луга, ако желаете да облекчите кожно заболяване.

Нареченски бани

Курортът Нареченски бани се намира в Южна България, на 40 км южно от Пловдив и на 22 км от Асеновград. Климатът е нископланински, преходно-континентален. Средногодишната температура на въздуха е около 9,5 С, при средна януарска температура -1 С и средна юлска 19 С. Благоприятните климатични показатели на Нареченски бани обуславят неговото щадящо въздействие върху организма (без условия за неблагоприятно прегряване и охлаждане) и определят курорта и като климатичен. Това е един от най-известните балнеоклиматични курорти за лечение и профилактика на функционалните разстройства на нервната система – неврози, преди всичко неврастения и неврастенни реакции при други заболявания, подходящи за курортно лечение. Много успешно се повлияват и сърдечно-съдовите заболявания; леки форми на атеросклероза, миокардиодистрофии, кардиосклероза, атеросклероза на периферните артерии на крайниците; ендокринно-обменните заболявания като захарен диабет, затлъстяване от различен произход.

Курортът разполага с балнеолечебница, с курортна поликлиника с всички необходими балнеохидротерапевтични и други физиотерапевтични сектори и кабинети за провеждане на лечебно-профилактични процедури; летен хидротермален плаж, питейни водоизточници за минерална вода, както и специализирани диагностични медицински кабинети (включително сексологичен кабинет), терени за спортно-профилактични игри и за теренно-лечебни маршрути и обширни паркове за отдих, разходки и излети на чист планински въздух.

Шипково

Село Шипково е разположено в северните склонове на Средна Стара планина, в гънките на Предбалкана. Селището е природен феномен с планинския си релеф, чудесен климат и минерални извори, закътани в сърцето на уютната Васильовска планина в Троянския Балкан. Курортът Шипковски минерални бани е един от най-старите и известни в България. Обявен е за курорт през 1946 г. Намира се на два километра от центъра на село Шипково в западна посока. Средната му надморска височина е 700 м. Днес тук работят няколко големи хотела, като само в два-три от тях има минерална вода. В центъра на курорта обаче има оформен градски балнеоложки комплекс с минерална баня, поликлиника, два обществени басейна, заведения за развлечение. Повечето обекти работят сезонно. Градските басейни са открити и работят само през лятото.

Добринище

Добринище е обявено за балнеоложки курорт заради прочутите си 17 минерални извора с температура от 30-43 градуса. Водата е бистра, без мирис и утайка, приятна за пиене. Допреди няколко години водата в селото можеше да се използва само в стар     ата градска баня с две отделения, в която се прилагаше единствена балнеопроцедура – теляк за 1 лев. С увеличаване на туристическия поток към ски курорта Банско, в който бяха открити десетки СПА хотели без минерална вода, Добринище предприе стратегически мерки за привличане на част от курортистите. Беше построен голям открит плаж и вече има няколко хотела със закрити басейни с минерална вода, в които се осъществяват релаксиращи СПА процедури. В непосредствена близост се намира село Баня, селище също с уникална лечебна минерална вода. В селото има над 25 минерални извора с температура от 28 до 58 градуса, които доскоро се използваха като пералня и тепавица. Към днешна дата в селото има един-два не особено претенциозни хотела. По прогнози на специалисти предстои разрастване на хотелската база.

София

Поставяме я на последно място, защото сърце не ни дава да я изхвърлим от класацията. Въпреки че има защо.

София е една от най-богатите столици на света по брой и разнообразие на минерални води. На територията на града и в близките околности се намират над 40 термоминерални находища. Тези от тях, които са донесли старата слава на София като балнеологичен център, които са получили широка популярност и около които са се създали курортните зони с редица балнеолечебни бази, са слабо минерализираните води в Горна баня, Банкя, Княжево, Овча купел, Панчарево и най-вече минералната вода в центъра на града или, както е известна, Централна софийска баня.

Към днешна дата единственото находище на минерална вода, което се използва за балнеолечение в София, е това в Овча купел. Сега там се разполага болницата по рехабилитация, която е приемник на закрития през 2000 г. институт по курортология, балнеолечение и рехабилитация. Въпросният институт е основан през 1946 г. от доц. Кирчев и София Кирчева-Фридман, които са и създателите на катедрата по физиотерапия. Именно в тази институция се създава направлението физикална терапия и рехабилитация и се осъществяват детайлни проучвания на курортните фактори в страната – минерални води и климат и се изследва влиянието им върху човешкия организъм. Става въпрос за един 50-60-годишен натрупан опит за изследване на минералните води и състоянието им. Опит, който все още се ползва, но не се развива, защото няма държавна политика за това. През 1994 г. болницата се трансформира в Научен център за физикална терапия и рехабилитация. През 2000 г. по решение на тогавашното ръководство и министерството се преобразува в болница. Днес болницата разполага със собствена лаборатория за специализиран анализ на минерални води.

Останалите минерални находища, част от които се стопанисват от Столичната община, все още са в идейна или проектна фаза за оползотворяването им. А за Централна софийска баня вече е известно – ще бъде музей!

* Подборът е съобразен с природните дадености на мястото и наличните условия за пълноценно ползване на естествените ресурси.

*" Авторът е председател на сдружение "Обичам водата" и един от организаторите на Световния ден на водата (22 март)

Много над сто са българските населени места, които могат да се похвалят с наличие на лечебни минерални извори. Достатъчно ли е обаче това условие, за да се нарече селището балнеокурорт? Понятието балнеокурорт впрочем от дълго време отсъства от българските нормативни документи. Затова пък последната поправка от 3.02.2015 г. в Закона за туризма най-сетне поне изяснява понятията национален курорт, балнеолечебен, СПА, уелнес и таласотерапевтичен център, уточнява спецификата на прилежащите им услуги и най-вече поставя нормативно изискване за наличие на сертификат за извършването на съответните процедури. И понеже "Балнеолечебни (медикъл СПА) услуги" изискват по закон използването на естествени лечебни фактори - минерална вода и/или лечебна кал, за провеждането на процедури, допринасящи за възстановяване здравето на човека, нека приемем, че балнеокурорт е селищно образувание, което задоволява възникнали курортни нужди на базата на налични естествени лечебни ресурси, необходими за провеждането на съответни балнеолечебни услуги, които се изпълняват от медицински и немедицински специалисти, получили своето образование в акредитирано висше училище.

Работата е там, че на много места, където има лечебна минерална вода, тя не се използва пълноценно. Оставена е да изтича безхаберно от чешмите, без да е свързана с какъвто и да било балнеологичен център или съвсем е затапена с каптаж. Има и места със завидна бивша балнеологична слава, в които даже и да има хотели с минерална баня, се оказва, че базата е изключително захабена, а специалисти балнеолози и терапевти, които да назначат и проведат правилна профилактична или лечебна програма, отдавна няма.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    bboichev avatar :-|
    Boichev Boian

    курорта Карлови вари в Чехословакия - авторът явно е правил копи/ пейст от доста стари текстове

  • 2
    arax avatar :-|
    arax

    Карлови вари е руски анклав в Чехия. 100% всичко е собственост на руснаци или по-точно на руската мафия...В България всичко е СПА. За хора с по-ниски доходи това са непосилни неща...

  • 3
    shule avatar :-|
    shule

    За по малките не знам ,но във Велинград,Хисаря,Добринище,Сандански съм бил и мога да кажа ,че като съотношение цена - качество са туш.Не може при този стандарт в Бг.да са такива цените.Аз съм си открил едно прекрасно спа хотелче на 50 км. от Белград. Ценита са 30% по евтини.Ресторанта перфектен,обслужването и цените също.Да са живи и здрави нашите т.н. хотелиери аз при тях няма да отида,пък те нека по същият начин, както до сега"побеждават"балканската и европейска конкуренция.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK