Писмо до баща ми*
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Писмо до баща ми*

Shutterstock

Писмо до баща ми*

15200 прочитания

Shutterstock

© Anna Ivanir


Алехандро Ходоровски е чилийски артист с еврейско-украински произход и френска националност. Той е писател, театрален постановчик и кинорежисьор, актьор, музикант, автор на комикси, скулптор, психотерапевт. Участва като самия себе си във филма на Камен Калев "Островът".

Най-значимият му и полемичен принос е психомагията – техника, която смесва шаманските ритуали, театъра и психоанализата и която цели лечителен катарзис у пациента.

Адан Ходоровски е най-малкият син на Алехандро Ходоровски. Той е музикант, известен като Adanowsky.

Скъпи татко Алехандро, ти, който винаги си смятал, че да наричаш баща си "Татко" е грешка. Че "Татко" и "Мама" са първите думи, които може да произнесе едно бебе и че ако наричат родителите си по същия начин и като големи, синовете и дъщерите остават затворници в детството. Ти, който ми казваше "не се казвам Татко, казвам се Алехандро, аз не ти казвам Адад, Дада или Адада".

Пиша това отворено писмо, защото искам светът да знае, че любовта между баща и син съществува.

Виждам на тази планета стотици случаи на отсъстващи бащи или такива, които не приемат децата си такива, каквито са.

Затова днес искам светът да знае каква може да бъде истинската връзка на основата на любовта и уважението. Надявам се да послужи на тази планета. Да послужи за пример, за да може светът да се промени в нещо по-добро и да спре създаването на войни, които са плод на стаената ярост.

Да ти казвам Алехандро не ми отне нищо, напротив, не те виждах като някаква емблематична фигура, нито като висше същество, а като съюзник, човек, изпълнен с добрина. Да ти казвам Алехандро е най-нежното и прекрасно нещо на света. Осъзнаването, че съм различен от другите деца, ми даде силното чувство за сила. Никога не си ме възпитавал със страх, никога не си ми посягал. Говореше ми, обясняваше ми и се грижеше да ми предадеш твоите мисли, оставяйки ме свободен да бъда този, който трябваше да бъда, а не този, който ти искаше да бъда.

Помниш ли? Сядаше до мен и ми четеше японски приказки, за да ме въведеш във философията за живота. Ти обучи съзнанието ми и ме подготви като воин, когато трябваше да поема ударите на живота, да приема безсмислените речи и човешката глупост. Но ме научи и да разпознавам красотата в грозотата. Спомням си, че един ден ми каза "ще те науча да мислиш". Бяхме в Испания на почивка на някакъв остров. Всяка сутрин ми преподаваше урок по мислене. Всеки баща би трябвало да научи детето си да мисли.

Децата не са глупави, те са като гъба – на каквото ги научиш, това остава за цял живот и се нуждаят от него. Така ме беляза завинаги. "Какво е Господ? Какво е Вселената? Какъв е смисълът ни на тази планета? Откъде идвам? Къде отивам? Тяло с душа ли съм или душа с тяло? Твоята истина е една от истините, но не единствената." Научи ме да говоря като осъзнат и деликатен човек.

Когато бях малък, ми говореше спокойно, като на възрастен и не ме инфантилизираше с глас от анимационен филм. Родителите говорят на децата си все едно са персонажи от детски филмчета, но ти ми говореше като на човешко същество. По-късно ме възпита да общувам с другите и вместо да заявявам нещо в един разговор, ме научи, преди да започвам, да казвам фразата: "Според това което мисля, но може и да бъркам." В една кавга, вместо да обвиниш другия, ми показа как да казвам това, което чувствам.

Никога не ме обремени с паричните си притеснения, за да не бъдат парите тежест за мен. Живях в един рай. Едно дете трябва да вижда света като рай. Обратното го превръща в затормозен човек със страх да се изправи срещу живота.

Когато бях разярен, вместо да задържам яростта в себе си, ме завеждаше за ръка в двора и ме караше да натроша един стол на хиляди парченца. Не можеш да си представиш каква радост ми доставяше да съсипвам горкия стол. Аз ти казвах: "Ама ако го счупя, няма да имаме стол." Ти ми отговаряше, че няма значение, че ще купиш друг. За теб материалните неща нямаха никакво значение, никаква ценност. Ти виждаше ценността единствено в човека.

Вместо да ми се караш за моята креативност, ми купуваше четки, за да мога да рисувам върху стените в моята стая. Никога нищо не ми забрани. Когато постъпвах грешно, говорехме и оправяхме нещата. Имаше ми доверие, вярваше в границите, които аз сам си поставях. Можех да правя и да питам за всичко. Бях дете, но се говореше открито за секс, без религиозният морал да ни внуши, че е нещо нездраво. Когато някой правеше секс у дома, на другия ден имаше купон. Когато пожелаех някой музикален инструмент, вместо да сметнеш, че е каприз, ми купуваше пиано или тромпет, дори и когато ги ползвах само един ден. Казваше, че в живота всичко служи за нещо. Така е, всичко, коетo ти поисках и ти ми даде в детството, ми е послужило. Абсолютно всичко. Не постави никакво ограничение на моята креативност. Научи ме да медитирам, даваше ми книги.

Въпреки че ти и майка ми се разделихте, когато бях на осем години, никога не ми каза нищо лошо за нея. Не се опита да разрушиш моята любов към нея. Между мен и братята и сестра ми създаде връзка на обич. Без съревнование. Обичайки всеки по различен начин.

Научи ме да мисля, да вярвам, че всичко в живота е възможно. Как ли? Ще ти припомня. Един ден се разхождахме по улиците в Париж, търсехме обувки. Докато не откриехме перфектните, нямаше да се откажем. Този ден влязохме в петнадесет магазина, докато накрая намерихме това, което наистина исках. Благодаря ти, татко, благодарение на това днес, докато не съм доволен от това, което създавам, не се отказвам. Показа ми също, че когато не постигнеш нещо, можеш да избереш друг път, който да те отведе до това, което желаеш.

Когато се спъвах на улицата, ми казваше "Самурай", за да бъдат осъзнати всяка стъпка и всеки мой поглед. Самураят не се разсейва никога. Чувствам се жив, Алехандро, толкова жив.

Никога не те видях депресиран, осъзнаваш ли го? Никога не се оплакваше и не се остави да бъдеш сломен от тежестта на живота. Никога не ме притесни с твоите притеснения. Научи ме да бъда весел, да мисля, че светът е празник. Научи ме да не пуша, когато младежите започваха да пушат. Обясни ми, че аз съм сигурно в себе си дете, че нямам нужда от цигара, за да съблазня някого, да бъда възрастен или да бъда приет от другите. Усещах се силен, толкова силен. Научи ме да се обичам, да уважавам моя храм, тялото ми. През целия си живот те виждах да пишеш по осем часа на ден, посветен на твоето изкуство.

Откри любовта на 75 години, намери жена ти Паскал. Най-красивата история, която съм виждал в живота си. Накара ме да повярвам във връзката между двама души. Сега вече имам вяра в любовта на всяка възраст.

Понякога ме питаш: "Как се чувстваш психически, физически, сексуално, емоционално?" Общуваш с цялото ми същество. Когато отида в дома ти, сядам срещу теб и ме гледаш, разказваш ми за живота си, питаш ме за моя и внимаваш нашите монолози да са с еднакво времетраене. Да има равновесие в разговора. Единият да не говори повече от другия. Грижиш се за мен, без да нахлуваш в личното ми пространство. Но винаги ми казваш, че ме обичаш. Всеки баща би трябвало да казва на детето си, че го обича.

Когато бях малък и ти трябваше да пътуваш, ми се обаждаше всеки ден, дори и за две минути. Това беше нашият договор. Чувствах присъствието ти. Винаги усещах, че мога да разчитам на теб. Когато обещаваше нещо, винаги го изпълняваше и не можеш да си представиш колко е важно за едно дете баща му да изпълнява обещанията си.

Веднъж отидох на ваканция с училището и се почувствах толкова зле с децата, толкова различен от тях, че ти се обадих, плачейки. Същата вечер дойде с кола. Навъртя четиристотин километра, за да ме извадиш от ада. Върнахме се същата нощ. По пътя пяхме. Казваше, че едно дете не трябва да страда, че първите му години са свещени.

Винаги миришеше косата и кожата ми и ми казваше, че ухаят прекрасно. Винаги ми казваше, че ще бъда висок, че имам талант, че съм красив, че съм принц. Галеше ме, докосваше ме, прегръщаше ме. Бях обичан.

Сутрин чуках на вратата ти и тичах да легна до теб, а ти ме прегръщаше. Аз, с глава на гърдите ти, слушах как дишаш, как тупти сърцето ти. После отивахме да закусваме отсреща в едно кафе и ти ми разказваше за книги, за кино, за откритията, които правеше, за новите духовни идеи, които ти бяха хрумнали.

В този момент плача от вълнение, защото никога не си бях направил труда да ти кажа всичко това. Ти си прекрасен баща. Сълзите ми се стичат, те са капки любов.

Винаги ме водеше със себе си на твоите конференции, семинари, видях те как правиш добро на хората, как им се усмихваш и успокояваш страховете им.

Работили сме заедно в театъра, в киното, в моите песни. Колко е прекрасно да можеш да твориш нещо със семейството ти.

Когато имах някакво съмнение, винаги беше насреща. Дотолкова, че ако днес не беше до мен, щях да чувам гласа ти да ме съветва в съзнанието ми. Белязан си завинаги в мен като татуировка.

Ти ме спаси, Алехандро, в този жесток свят, в този хаос, който представлява животът, в тази лудост, сред която живеем, показа ми най-красивото. Отдалечи ме от буржоазното мислене, от илюзиите, от религиозните мисли, от целия морал, научи ме да бъда безграничен. Научи ме, че съм свободен човек. Свободен от човешката лудост, свободен от войни, от страхове. Научи ме, че реалността, която живеем, не е единствената. Показа ми, че моята територия не е една къща, една страна, нито целият свят, а цялата Вселена, безкраят.

Защо ме окуражаваше да рисувам върху стените в моята стая? Често съм си задавал този въпрос. Защо ми даде тази свобода да правя каквото си искам в стаята ми? Разбрах, че така ме учеше да творя, да освобождавам съзнанието си, да живея без ограничения, без стени. Тези стени бяха въображаеми, невидими и като ги рисувах, можех да премина през тях.

Научи не да говоря нито прекалено малко, нито прекалено много. Научи ме да уважавам енергийното поле на другите. Научи ме да разчитам на картите таро. И ми показа, че символите са изкуство.

Научи ме, че животът е магически и че чудесата са навсякъде. Научи ме, че Господ е енергия, която е навсякъде с нас, а не строгото същество, измислено от писатели.

Отвори ми сметка в една книжарница и благодарение на теб открих поезията. Поезията! Спомням си, че всички сядахме на масата в хола и всеки от нас четеше по едно стихотворение.

Никога не си имал ненужни приятели. В дома ти влизаха само хора, на които искаше да помогнеш или които имаха някакъв талант. Поети, философи, певци, лекари, обущари, светци, всякакви хора, но с душа и съдържание. Никога не си губеше времето в празни разговори. Никога не съм те виждал пиян или дрогиран. Само те видях да развиваш съзнанието си и таланта си по позитивен начин, за да помогнеш на света и да допринесеш с нещо. С години се чувстваше провален писател, а виж какво постигна. На 60-годишна възраст ти се освободи от това чувство и издаде повече от тридесет книги. Днес си на 85 и си напълно реализиран писател. Всичко това от вяра в себе си. Какъв пример! Колко хора не вярват в това, което са, и търсят изход, търсят щастие, без да виждат, че цялото съдържание винаги е пулсирало в тях.

Говореше ми за старостта като за нещо красиво и благодарение на теб се наслаждавам на всяка година, която навършвам, без страх от смъртта. Благодарение на теб виждам, че всичко е възможно в този свят, във всеки момент.

Виждам любовта в очите ти, виждам любовта, когато ме гледаш. Толкова много си ме обичал, дал си ми толкова много, че те обичам безкрайно. Ти създаде човека, който ти пише. Ти създаде моята любов към теб. Приложи перфектно фразата, която написа и се оказа истина: "Това, което даваш, си го даваш. Това което не даваш, си го отнемаш."

Благодаря ти, че ми подари този живот.

Твоят син Адан, който те обича.

*Писмото се публикува в Light със съгласието на Адан Ходоровски

**Превод от испански Ивайло Харалампиев

Алехандро Ходоровски е чилийски артист с еврейско-украински произход и френска националност. Той е писател, театрален постановчик и кинорежисьор, актьор, музикант, автор на комикси, скулптор, психотерапевт. Участва като самия себе си във филма на Камен Калев "Островът".

Най-значимият му и полемичен принос е психомагията – техника, която смесва шаманските ритуали, театъра и психоанализата и която цели лечителен катарзис у пациента.

Адан Ходоровски е най-малкият син на Алехандро Ходоровски. Той е музикант, известен като Adanowsky.

Скъпи татко Алехандро, ти, който винаги си смятал, че да наричаш баща си "Татко" е грешка. Че "Татко" и "Мама" са първите думи, които може да произнесе едно бебе и че ако наричат родителите си по същия начин и като големи, синовете и дъщерите остават затворници в детството. Ти, който ми казваше "не се казвам Татко, казвам се Алехандро, аз не ти казвам Адад, Дада или Адада".


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    running_spirit avatar :-|
    running_spirit

    брилянтно - нито една дума повече, нито една дума - по-малко! като любовта.

  • 2
    lout66 avatar :-|
    lout66

    Мечтата на всеки баща , синът му един ден да напише такова писмо до него .


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK