За това може да се погрижим практически от рано. След присъединяването на България към Европейския съюз в българското право настъпиха промени, които бяха съобразени с добрите европейски практики в областта на трудовото и осигурителното право. Някой от положителните промени засегнаха възможността не само за майките, но и за бащите да се осигури възможността да бъдат активни в отглеждането и възпитаването на своите деца в първите месеци и години на тяхното развитие. Тази възможност беше търсена и постигната с конкретни промени в текстовете на закона, отнасящи се до право на бащата да получи, от една страна, платен отпуск, от друга, страна парично обезщетение от бюджета на държавното обществено осигуряване.

Кой може да ползва отпуск при раждане на дете и при наличието на кои предпоставки?

Ако отговаря на всички предпоставки едновременно, бащата има право да се възползва от предвидения в Кодекса на труда (чл.163, ал.7) отпуск при раждане на дете.

През време на отпуската осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете, което се изплаща не от работодателя, а от бюджета за държавно обществено осигуряване чрез Националния осигурителен институт по декларирана от бащата лична банкова сметка.

Дневното парично обезщетение на бащата за този 15-дневен срок се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски.

Този отпуск е самостоятелно право на бащата, което се упражнява независимо от това дали майката работи. Обезщетението също се получава от бюджета за държавно обществено осигуряване на самостоятелно основание независимо дали майката е осигурена и дали тя отговаря на законовите изисквания, за да получава обезщетение за бременност и раждане.

В този смисъл този вид обезщетение се различава съществено от правото на обезщетение за остатъка от отпуска поради бременност и раждане, който бащата може да ползва със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст от детето и което може да бъде упражнено само когато майката има право на отпуск, съответно на обезщетение за бременност и раждане. Този втори вид отпуск на бащата не е самостоятелно негово право, а е поставен в зависимост от правото на отпуск на майката – в случай че отпадне нейното право на отпуск, това е основание за погасяване и на правото на бащата да ползва отпуск.

Самоосигуряващите се бащи са извън кръга на лицата, имащи право да получат отпуск при раждане на дете, но имат право да ползват отпуск по бащинство, който бащата може да ползва със съгласието на майката след навършване на 6-месечна възраст от детето и което може да бъде упражнено само когато майката има право на отпуск, съответно на обезщетение за бременност и раждане.

Кога възниква отпускът при раждане на дете за бащата?

Отпускът при раждане на дете за бащата възниква, когато детето е родено жизнеспособно от датата на изписване на детето от лечебното заведение, в което е протекло раждането. Периодът от време, в който бащата има право на отпуск по бащинство, е 15 календарни, а не работни дни.

От гледна точка на личния ми опит именно първите няколко седмици са най-стресови за всяка двойка, която вече има новородено дете. Правилно законодателят е предвидил тези 15 дни отпуск за бащата, за да има реална възможност той лично да участва непосредствено в грижите за детето веднага, още в първите две седмици след изписването му от родилния дом, тогава, когато двойката е в най-стресова ситуация и майката има нужда от по-интензивна подкрепа от бащата на детето.

Този вид отпуск е със специално предназначение, той може да се ползва само в рамките на 15-те календарни дни от датата на изписване на детето от родилния дом и не може да се отлага за по-късен период, отпускът може да се ползва частично, но не и на части. Така например бащата може да поиска в заявлението до работодателя да му се разреши отпуск при раждане на дете, считано не от следващия, а примерно от петия ден след датата, на която детето е изписано, ако в този период все пак грижите за майката се полагат от бабата на детето. Но в такъв случай той ще може да ползва най-много само останалите 10 календарни дни до изтичане на 15-дневния срок - толкова дни, колкото посочи в заявлението.

Възможно е, след като веднъж е поискал отпуска, бащата да прекъсне ползването и да се върне на работа, след което отново да подаде заявление и да продължи ползването на отпуска до изтичане на срока от 15 календарни дни.

Ако бащата работи по трудов договор с клауза за изпитване и излезе в отпуск при раждане на дете, е добре да знае, че в срока за изпитването не се включва времето, през което бащата е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Следователно изпитателният срок спира да тече за времето на отпуска и изпитването ще продължи едва след като бащата се върне на работа и реално отработи остатъка от договорения срок за изпитване.

Кои са необходимите документи, който бащата следва да подготви и подпише?

При наличие на някое от посочените обстоятелства изплащането на обезщетението от Националния осигурителен институт се прекратява.

Отпуск при раждане на дете не е единственият вид отпуск, който бащата на детето може да ползва

Следващият вид отпуск, който се отличава от отпуска при раждане на дете и който бащата на малко дете в първите месеци след раждането може да ползва с изричното съгласие на майката, е след навършване на 6-месечна възраст на детето. В този случай бащата придобива правото да получава обезщетението поради бременност и раждане за остатъка от 410 дни.

За този период за остатъка от 410 дни – ако са изпълнени законовите изисквания, бащата получава обезщетение в размер на 90% от дохода, който е получавал, докато е работил.

Условия за разрешаване на отпуска по бащинство след навършване на 6-месечна възраст на детето

По правило всяка майка, която е осигурена, има право на отпуск поради бременност и раждане в размер 410 дни за всяко дете, от които 45 дни задължително се ползват преди раждането. Когато поради неточно предвиждане на здравните органи раждането стане преди изтичане на 45 дни от започване ползването на отпуската, остатъкът до 45 дни се ползва след раждането. Отпускът поради бременност и раждане в размер 135 дни, от които 45 дни преди раждането, се ползва въз основа на болничен лист. 

След изтичане на първите 135 дни отпускът поради бременност и раждане в размер на остатъка до 410 дни се ползва въз основа на писмено заявление на майката до работодателя, за самооситуряващите се лица до Националния осигурителен институт, към което се прилага акт за раждане на детето и декларация съгласно приложение №7 към Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

Със съгласието на майката, но едва след навършване на 6-месечна възраст на детето, бащата може да ползва вместо нея отпуск за остатъка до 410 дни. За времето, през което бащата ползва остатъка от отпуска, отпускът поради бременност и раждане на майката се прекъсва. Двамата родители не могат да ползват едновременно отпуск поради бременност и раждане за едно и също дете.

Отпускът след навършване на 6-месечна възраст от детето се ползва от бащата въз основа на писмено заявление, към което се прилагат акт за раждане на детето и декларация съгласно приложение №8 към Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Работодателят не може да откаже отпуска, той е длъжен да го разреши от деня, посочен в заявлението. Този отпуск не може да се отлага за по-късен период във времето. Ако обстоятелствата го налагат, бащата може да прекъсва ползването му, да се върне на работа, след което отново да подаде заявление, придружено с необходимите документи, и да продължи ползването на отпуска до изтичане на срока от 410 дни.

В случай че бащата работи по трудов договор с клауза за изпитване, следва да се има предвид, че в срока за изпитването не се включва времето, през което бащата е бил в законоустановен отпуск или по други уважителни причини не е изпълнявал работата, за която е сключен договорът. Когато бащата ползва остатъка от отпуска поради бременност и раждане до 410 дни, изпитателният срок спира да тече за времето на отпуската и изпитването ще продължи и приключи едва след като бащата се върне на работа и реално отработи остатъка от срока.

- трудовото правоотношение на майката бъде прекратено.

Видно е, че правото на този вид отпуск на бащата не е самостоятелно негово право, а е поставен в зависимост от правото на отпуск на майката – в случай че отпадне нейното право на отпуск, това е основание за погасяване и на неговото право да ползва този отпуск.

Важно е да се има предвид, че ползването на отпуската от бащата не се прекратява, когато майката ползва друг вид отпуск – например платен годишен отпуск или в отпуск поради временна неработоспособност, бащата продължава да ползва разрешения му отпуск за отглеждане на детето.

Размер на паричното обезщетение

Осигуреният за общо заболяване и майчинство баща има право на парично обезщетение при раждане на дете в размера, определен по реда Кодекса за социално осигуряване след навършване на 6-месечна възраст на детето за остатъка до 410 календарни дни. Дневното парично обезщетение на бащата за този срок се определя в размер на 90 на сто от среднодневното брутно трудово възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителните му вноски.

За самоосигуряващите се бащи обезщетението се определя от среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски за осигурителния риск "общо заболяване и майчинство" за периода от 24 календарни месеца, предхождащи месеца на ползване на отпуска. Дневното парично обезщетение не може да бъде по-голямо от среднодневното нетно възнаграждение за периода, от който е изчислено обезщетението, и по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната.

За щастие понастоящем тези два вида отпуск, които бащата може да ползва непосредствено след раждането и в първите месеци след раждането, предоставят на семейството възможности, които допреди няколко години липсваха или бяха значително ограничени.

За всеки родител прекараното с детето време е ценно и несравнимо с нищо друго преживяване, но също така това време е лукс, който не всяко семейство може да си позволи. В последно време мои приятели и бащи все повече чувстват и осъзнават необходимостта да бъдат ангажирани лично с грижите около детето си от най-ранна възраст. Според мен този факт е свързан не толкова с опит за бягство от стреса на работното място, а с обстоятелството, че днес двойките най-често създават поколение около или след навършване на тридесет години, след постигане на някакво професионално развитие и лична финансова сигурност.

По-голямата относителна възраст за създаване на деца, особено в по-големите градове, често пъти е условие за по-голяма житейска зрялост и по-добре осъзната нужда за ангажираност от страна на бащата при отглеждането на детето.

От личен опит мога да твърдя, че колко по-рано бащата се ангажира с всички процеси по грижите и възпитаването на детето си още от най-ранна детска възраст, толкова по-силна е връзката между него и детето, а това е важно не само за детето, но и за бащата, защото процесът на привързване като че ли за разлика от майката при бащата се развива постепенно.

За щастие аз имах и все още имам възможността да участвам активно в грижите и възпитанието на своя син, правя това по свое вътрешно убеждение, с желание и настроение и виждам, че това дава добри резултати както при изграждането на самочувствието на детето, така и при неговото развитие при разширяването на неговите познания за света и поведението му в детската градина и с децата в парка, на детската площадка и в непозната среда.

По всички тези причини препоръчвам на бащите, четящи тази статия, които имат възможност и желание, да се възползват максимално от правата, които българското законодателство им дава, и според мярата на техните сили да се опитат да изградят една пълноценна и силна връзка с детето си.