Смяна на местата

Преди няколко дни, когато времето в късния следобед над София беше слънчево и топло, бях на детската площадка с 4-годишния ми син, който играеше с момиче на своята възраст. С бащата на момичето се познавахме още когато децата ни бяха бебета, затова се поздравихме и заговорихме. Той започна да ми обяснява колко е доволен, че времето е хубаво и най-сетне могат да излязат заедно с детето, защото предната вечер му се е наложило да бъде принцеса – бил накичен с воали и шалове... На него не му е било много забавно, но какво да се прави.

Аз се пошегувах, че е по-лесно да си баща на момче, защото нямам преживявания като неговите, и след това му разказах как преди седмица синът ми ме беше попитал дали мога да преместя цяла кола. В първия момент се замислих, но след няколко секунди реагирах, като му отговорих, че мога да преместя автомобил, и дори му показах как го правя. Огледах се дали няма хора и приближаващи се автомобили, след което освободих колата от скорост и я тиках няколко метра, за да види синът ми колко е силен баща му. Ефектът от тази демонстрация на сила беше незабавен – невероятно възхищение, дори няколко дни поред детето обяснявало в детската градина колко е силен татко му и как може да премести цял автомобил, докато самото то е вътре в него.